Джордж Айти за Гепардите срещу Хипопотамите

Ами, първо, нека да благодаря на Емека -- всъщност на TED Global -- за това, че организираха тази конференция. Тази конференция ще се нареди като най-важната в началото на XXI-ви век. Мислите ли, че африканските правителства ще направят конференция като тази? Мислите ли, че Африканския Съюз ще направи конференция като тази? Дори преди да направят това, ще помолят за чуждестранна помощ. Също искам да изразя своята почит и уважение към TED стипендиантите -- Джун Арунга, Джеймс Шиквати, Андрю и останалите стипендианти от TED. Аз ги наричам "Гепардското поколение." "Гепардското поколение" е нова раса от африканци, които не търпят безсмислици за корупцията. Те разбират какво са отговорност и демокрация. Те няма да чакат правителството да направи нещо за тях. Това е "Гепардското поколение." И спасението на Африка лежи на гърбовете на тези гепарди. В разрез с тях, разбира се, имаме "Хипопотамското поколение."

(Смях)

"Хипопотамското поколение" е управляващия елит. Те са заклещени в техния интелектуален свят. Оплакващи се от колониализма и империализма -- не биха се помръднали и един фут. Ако ги помолите да реформират икономиките, те не биха ги реформирали, защото печелят от западналото статукво на държавите си. Сега, има много африканци, които са много ядосани, ядосани са заради условията в Африка. Сега, говорим за континент, който не е беден. Той е богат на минерални ресурси, природни минерални ресурси. Но минералното богатство на Африка не е използвано, за да извади хората си от бедността. Това е, което прави много африканци изключително ядосани. И до някъде, Африка е повече от трагедия, по един или друг начин. Има и друга дълготрайна трагедия, и тази трагедия е, че има толкова много хора, толкова много правителства, толкова много организации, които искат да помогнат на хората в Африка -- които те не разбират. Сега, не казваме не помагайте на Африка. Помагането на Африка е благородно. Но помагането на Африка е обърнато в театър на абсурда. То е като слепия да води непросветения.

(Смях)

Има определени неща, които трябва да признаем. Африка има просешка купа, която изтича. Знаехте ли, че 40 процента от богатството направено в Африка не е инвестирано тук в Африка? Изнесено е от Африка. Така казва Световната Банка. Погледнете просешката купичка на Африка. Тя тече ужасно. Има хора, които мислят, че трябва да наливаме повече пари, повече помощи в тази купичка, която тече. Какви са загубите? Само корупцията струва на Африка 148 милиарда долара годишно. Да, оставете това настрана. Капитал, който излита от Африка, 80 милиарда годишно. Оставете това настрана. Нека да вземем вноса на храна. Всяка година, Африка харчи 20 милиарда долара годишно, за да вкарва храна. Само съберете това, всички тези загуби. Това е много повече от 50-те милиарда, които Тони Блеър иска да набере за Африка. Сега обратно в 60-те, Африка не само се е изхранвала сама, но е и изнасяла храна. Вече не.

Знаем, че нещо се е объркало ужасно много. Вие го знаете, аз го знам, но нека да не пропиляваме време, нашето време, като говорим за тези грешки, защото ще прекараме цял ден тук. Нека да продължим напред, и да обърнем следващата глава, и за това е цялата тази конференция -- следващата глава. Следващата глава започва първо с това да попитаме себе си този основен въпрос, "На кого искаме да помогнем в Африка?" Това са хората, и след това е правителството или лидерите. Сега, говорителя преди мен, предния говорител преди мен, Идрис Мохамед, отбеляза, че сме имали лошо управление в Африка. Това характеризиране, от моя гледна точка, е дори по-благотворително.

(Смях)

Участвам в Интернет дискусионен форум, Африкански Интернет Дискусионен форум, и аз ги попитах, казах им, "От 1960, сме имали точно 204 африкански държавни глави, от 1960." И ги помолих да ми назоват само 20 добри управляващи, само 20 добри управляващи -- може би бихте искали да направите това предизвикателство за управление сами. Помолих ги да ми назоват само 20. Всеки спомена Нелсън Мандела, разбира се. Кваме Нкрума, Нюерере, Кениатта -- някой спомена Иди Амин.

(Смях)

Загърбих това.

(Смях)

Гледната ми точка е, че не можеха да надминат 15. Дори, ако можеха да назоват 20, какво ви казва това? 20 от 204 означава, че болшинството, голямото болшинство от африкански управляващи са провалили техния народ. Ако ги погледнете, слоя на пост-колониалните лидери -- асортимент от военни глави. Социалисти от швейцарски банки, освободители на крокодили, вампирен елит, самозвани революционери.

(Аплодисменти)

Сега, това управление е много далеч от традиционните лидери, които африканците са познавали през вековете. Второто лъжливо обещание, което правим, когато се опитваме да помогнем на Африка е, че понякога мислим, че има нещо наречено правителство в Африка, което го е грижа за хората, обслужва интересите на хората и представя хората. Има един определен цитат -- ръководител на Лесото веднъж е казал, че "Тук в Лесото имаме два проблема -- плъхове и правителството."

(Смях)

Това, което ние разбираме като правителство не съществува в много африкански държави. Всъщност, това, това което ние наричаме нашите правителства са вампирски правителства. Вампири, защото изсмукват икономическата жизненост от техните хора. Правителството е проблема в Африка. Вампирското положение е правителството -- (Аплодисменти) -- което е било превзето от фаланг от бандити и крадци, които използват инструмента на държавната власт, за да обогатят себе си, техните старейшини, съплеменници и да изключат всички други. Най-богатите хора в Африка са държавни глави и министри и доста често главатаря на бандитите е държавния глава. Откъде получават техните пари? Като създават богатство? Не. Като го заграбват от гърбовете на техния страдащ народ. Това не е създаване на богатство -- това е преразпределение на богатство.

Третия основен проблем, който трябва да отбележим е, че ако искаме да помогнем на африканския народ, трябва да знаем къде са африканците. Вземете всяка африканска икономика. Африканската икономика може да бъде разбита на три сектора. Има модерен сектор, неоформалния сектор и традиционния сектор. Модерния сектор е местопребиваването на елита. Той е седалището на правителството. В много африкански държави, модерният сектор е загубен. Нефункциониращ е. Той е безвкусното фанданго на вносните системи, които самият елит не разбира. Това е източника на много от африканските проблеми, откъдето борбата за политическа власт произтича и след това се излива върху неформалния и традиционния сектор, като взима невинни животи.

Сега модерния сектор, разбира се, е където много от помощите за развитие и ресурси са изпратени. Повече от 80 процента от развитието на Бряг на Слоновата кост отиде в модерния сектор. Другите сектори, неформалния и традиционния, са където откривате болшинството от африканските народи. Истинските хора в Африка -- там, е където ги откривате. Сега, очевидно и логично е, че ако искате да помогнете на хората, отивате там, където са хората. Но това не е каквото направихме ние. Всъщност, ние пренебрегнахме неформалния и традицонния сектор. Сега, традиционния сектор е, където Африка произвежда своето земеделие, което е една от причините защо Африка не може да се изхранва и поради това трябва да внася храна.

Добре, не можете да развиете Африка като игнорирате неформалния и традиционния сектор. И не можете да развиете неформалния и традиционния сектор без оперативно разбиране на това как работят тези сектори. Тези два сектора, нека да ви го опиша, имат техни собствени местни институции. Първата е политическата система. Традиционно, африканците мразят правителства -- те мразят тиранията. Ако погледнете в техните традиционни системи, африканците организират държавите си в два вида. Първия принадлежи на тези етнически общности, които вярват, че държавата е била непременно тиранична, така че не искат да имат нищо общо с никаква централизирана власт. Тези общности са Ибо, сомалийската, Кикуюус, например -- те нямат главатари.

Другите етнически групи, които имат главатари, се уверили, че са заобиколили главатарите си с общински съвет, над общински съвет, над общински съвет, за да предотвратят злоупотребата с властта си. В традицията на Ашанти, например, главатаря не може да вземе решение без съгласието на съвета на старейшините. Без съвета, главатаря не може да приеме никакъв закон и, ако главатаря не управлява според желанията на хората ще бъде премахнат. Ако ли не, хората ще изоставят главатаря, ще отидат някъде другаде и ще се заселят наново. И дори, ако погледнете древни африкански империи, всички те са били организирани около един съществен принцип -- принципа на обединеност, който е характеризиран от огромна деволюция на властта, децентрализиране на силата.

Сега, това е което ви описах, това е част от африканското туземно политическо наследство. Сега, сравнете това с модерните системи, управляващия елит изграден на основите на Африка. Това е огромна несправедливост. В икономическата система в традиционна Африка средствата за производство са частна собственост. Притежавани са от разширени семейства. Вижте, в Запада, основната икономическа и социална единица е личността. Американеца ще каже, "Аз съм, защото съм и мога да направя всичко, което искам по всяко време." Акцента е върху "аз." В Африка, африканеца казва, "Аз съм, защото ние сме." "Ние" загатва за общност -- системата за разширено семейство. Системата за разширено семейство събира своите ресурси заедно.

Те притежават ферми. Те решават какво да правят, какво да произвеждат. Те не приемат никакви заповеди от техните началници -- те решават какво да правят. И когато произвеждат техните култури, продават излишъка на пазарите. Когато правят печалба, тя е тяхна и я задържат, не е за началника да я изземе от тях. И така, накратко, това което имахме в традиционна Африка беше свободна пазарна система. Имало е пазари в Африка преди колонистите да сложат крак на континента. Тимбукту е бил един огромен пазарен град. Кано, Салага -- всички са били там. Дори, ако отидете до западна Африка, забелязвате че пазарната активност в западна Африка винаги е била доминирана от жени. Така, че е доста подходящо, тази част да бъде наричана пазара. Пазара не е чужд за Африка.

Това, което африканците са практикували е била различна форма на капитализъм, но тогава, след независимостта, изведнъж пазарите, капитализма станали западни институции и лидерите казали, че африканците били готови за социализъм. Абсурд. Дори тогава, какъв вид социализъм са практикували те? Социализма, който те практикували е бил своеобразна форма на социализъм на швейцарска банка, който е позволявал на държавните глави и министрите да опустошават и плячкосват депозитите на Африка хазните за депозити в Швейцария. Това не е вида система, която африканците са познавали с векове. Какво правим сега? Да се върнем към африканските туземни институции, и ето тук възлагаме на Гепардите да влезнат в неформалните сектори, традиционните сектори -- ето там откривате африканските хора.

И бих желал да ви покажа кратко малко видео за неформалния сектор, за строежа на яхти, в който аз самия се опитах да мобилизирам африканците от диаспората да инвестират. Можете ли да покажете това? Мъжете отиват на риболов в тези малки лодки. Да, това е рисковано. Това е моя местен ганайски предприемач, който използва собствен капитал. Той не получава никаква помощ от правителството и строи втора, по-голяма лодка. По-голяма лодка означава, че повече риба ще бъде уловена и изкарана на суша. Това означава, че може да наеме повече ганайци. Също така означава, че ще може да натрупа богатство. И тогава ще има това, което икономистите наричат външни ефекти върху местна икономика. Всичко, което трябва да направите, всичко, което елита трябва да нарави, е да премести тази операция в нещо, което е затворено, така че операцията да бъде направена по-ефективна.

Сега, не е само този неформален сектор -- също така има традиционна медицина. 80 процента от африканците все още разчитат на традиционната медицина. Модерният здравен сектор напълно се е сринал. Сега това е място -- искам да кажа, че има цял куп богатство в областта на традиционната медицина. Ето тук трябва да мобилизираме африканците, особено от диаспората, да инвестират в това. Също така трябва да мобилизираме африканците от диаспората не само, да отидат в традиционните сектори, но и да отидат в земеделието и да предизвикат промяна отвътре. Успяхме да мобилизираме ганайците от диаспората, да предизвикат промяна в Гана и да доведат демокрация в Гана. И знам, че с Гепардите можем да върнем Африка обратно, село по село. Много ви благодаря.

(Аплодисменти)