Гари Флейк: Дали "Пайвът" е повратна точка за уеб изследователството?

Ако мога да ви оставя с една голяма идея днес, това е идеята, че целостта от данни, в която консумираме, е далеч по-голяма от сумата от частите, и вместо да мислим за информационно претоварване, бих искал да мислите как можем да използваме информацията, така че да изскочат схеми и да можем да видим тенденции, които иначе биха били невидими.

Онова, което разглеждаме тук, е типична графика на смъртността, подредена по възраст. Инструментът, който използвам тук, е малък експеримент. Нарича се "Пайвът" - ето какво може да прави "Пайвът": мога да реша да филтрирам по определена причина на смъртта, например инциденти. И веднага виждам, че се появява различна схема. Това е, защото, тук в средата хората са най-активни, а тук долу са най-крехки. Можем отново да отстъпим назад, а после да преподредим данните по причина на смърт, и виждаме, че свързаните с циркулацията болести и ракът са обичайните заподозрени, но не за всеки. Ако продължим и филтрираме по възраст - да кажем, 40 години или по-малко, виждаме, че инцидентите всъщност са най-голямата причина, за която хората трябва да се притесняват. А ако се задълбае в това, става дума особено за мъжете.

И така, схващате идеята, че разглеждането на информацията, разглеждането на данните по този начин доста прилича на плуване в една жива информационна инфо-графика. А ако можем да правим това за необработени данни, защо да не го правим и за съдържанието? Ето какво имаме тук - корицата на всеки един брой на "Спортс Илюстрейтед", издаван някога. Всичко е тук. Всичко е в мрежата. Може да се върнете в стаите си и да опитате това след моя разговор. С "Пайвът" можете да задълбаете в дадено десетилетие. Можете да задълбаете в определена година. Можете да скочите направо на определен брой. Разглеждам това; виждам атлетите, които са се появили в този брой, спортовете. Почитател съм на Ланс Армстронг, затова ще кликна върху това, което разкрива за мен всички броеве, от които е бил част Ланс Армстронг.

(Аплодисменти)

Ако искам просто да надникна в тези, може да си помисля: "Ами ако искам да разгледам цялото колоездене?" Мога да се върна стъпка назад и да разширя това. И сега виждам Грег Лемонд. И така, схващате идеята, че когато навигирате през информацията по този начин, стеснявате, разширявате, влизате, излизате, вие не търсите, не разглеждате. Всъщност правите нещо малко по-различно. То е помежду, и според нас променя начина, по който може да се използва информацията.

И така, искам да екстраполирам малко върху тази идея, нещо малко налудничаво. Онова, което сме направили тук е, че сме взели всяка една страница от Уикипедия и сме я намалили до кратко резюме. Резюмето се състоеше само от малък синопсис и една иконка, сочеща тематичната област, от която идва. Показвам само първите 500 най-популярни страници в Уикипедия ето тук. Но дори при този ограничен изглед, можем да правим доста неща. Веднага получаваме усет за това какви са тематичните области, най-популярни в Уикипедия. Ще продължа с избор на правителство. Сега, като избрах правителство, виждам, че категориите на Уикипедия, които най-често отговарят на това, са "Хора на годината" на списание "Тайм". Това е наистина важно, защото това е прозрение, което не се съдържа в никоя страница от "Уикипедия". Това прозрение е възможно да се случи, като направиш стъпка назад и ги погледнеш всички.

Като гледам едно от тези определени резюмета, после мога да задълбая в концепцията на "Човек на годината" на списание "Тайм", като ги извадя всички. Като гледам тези хора, виждам, че болшинството идват от правителството. Някои идват от природните науки. Някои, по-малко, са дошли от бизнеса. Ето го моят шеф. И един е дошъл от музиката. Доста интересно, Боно е също и лауреат на Наградата ТЕД. Можем да отидем, да прескочим и да видим всички лауреати на Наградата ТЕД. И така, виждате, навигираме из мрежата за пръв път, като че ли наистина е мрежа - не страница по страница, а на едно по-високо ниво на абстракция.

Искам да ви покажа нещо друго, което може да ви изненада малко. Тук показвам просто уебсайта на "Ню Йорк Таймс". И така, "Пайвът", това приложение... не искам да го наричам браузър; всъщност не е браузър, но с него могат да се разглеждат уеб страници... и внасяме тази приближаема технология във всяка една уеб страница като тази. Така че мога да направя стъпка назад и да попадна отново в определена секция. Причаната това да е важно е, че благодарение само на разглеждането на уеб страници по този начин, мога да погледна цялата си история на браузване по точно същия начин. Така че мога да дълбая в онова, което съм правил в определени периоди от време. Всъщност, тук е състоянието на цялата демонстрация, която току-що направих. И мога да повторя някои неща, които разглеждах по-рано днес. А ако искам да се върна стъпка назад и да разгледам всичко, мога да разгледам парче по парче историята си вероятно чрез историята на търсенето си. Тук правех малко пристрастно търсене, търсех "Бинг", а тук - "Лайв Лабс Пайвът". А от тях мога да задълбая в уеб страницата и просто да ги пусна отново. Това е една метафора, чието предназначение се променя множество пъти и във всеки случай прави цялото много по-голямо от сумата от частите с данните.

И така, сега в този свят мислим за данните като за проклятие. Говорим за проклятието на информационното претоварване. Говорим за давене в данни. Ами ако всъщност можем да обърнем това с главата надолу, да обърнем мрежата с главата надолу, така че вместо от едното към следващото да свикнем с навика да можем да минаваме от много неща към много неща и тогава да можем да видим схемите, които иначе са били скрити? Ако можем да правим това, тогава, вместо да бъдем хванати в капана на данните, може би наистина ще извличаме информация. И вместо да се занимаваме само с информация, можем да измъкваме знание. А ако получаваме знанието, тогава може би дори има мъдрост за откриване.

С това, благодаря.

(Аплодисменти)