Фриймън Дайсън: Да потърсим живот във външните дялове на слънчевата система

С какво ще ни запомнят след 200 години? Така се случи, че живях в едно малко градче - Принстън, Ню Джърси. Всяка година то отбелязваше най-паметното събитие от историята си: Битката при Принстън, която наистина е много важна битка. Това е първата битка спечелена от Джордж Вашингтон и до голяма степен е повратна точка във войната за независимост. Случила се е преди 225 години. В действителност тя е била едно ужасяващо бедствие за Принстън. Градът бил унищожен; било по средата на зимата а тя била много, много сурова зима. През тази зима приблизително четвърт от жителите на Принстън умрели от глад и студ... Но никой не помни това. Това, което се помни, разбира се е големият триумф: че Британците били победени, а ние сме спечелили и че страната се родила. Така че напълно съм съгласен с това, че болката от раждането се забравя - това което се помни е детето. Това е нещото, през което преминаваме днес.

Исках да поговоря за минута за бъдещето на биотехнологиите, защото смятам, че знам много малко за тях - аз не съм биолог - така че всичко, което знам може да се каже за минута (Смях) Твърдя, че тук трябва да следваме модела, който бе така успешен в компютърната индустрия: нещото, което наистина превърна компютрите в успех на всякъде по света бяха играчките. Веднага след като компютрите се превърнаха в играчки, когато децата можеха да се върнат в къщи и да играят на тях, тогава индустрията разцъфтя. Това трябва да се случи и с Биотехнологиите.

Има голяма - (смях) (аплодисменти) - по света има голяма общност от хора, които са практикуващи биолози - кинелози, отглеждащи гълъби, орхидеи, рози - хора държащи биологията в ръцете си, и които са посветени на това да създават красиви неща, красиви същества: растения, животни, любимци. Тези хора ще бъдат "въоражени" от биотехнологиите и това ще бъде гигантска крачка напред към приемането на биотехнологията. Това ще премахне опозицията срещу нея. Когато хората разполагат с тази технология в ръцете си, вие ще имате "Направи си сам" биотехнологичен комплект, отглеждате си... отглеждате си собствено куче, собствено коте. (Смях) (Аплодисменти) Просто си купете софтуера и си ги изработете сами. Няма да говоря повече, от тук можете и сами. Това ще се случи и мисля, че то трябва да се случи преди технологията да е станала естествена, да е станала част от човешкото състояние, нещо, с което всеки е запознат и всеки приема.

Така че нека го оставим на страна. Искам да говоря за нещо много различно, нещо от което разбирам - това е астрономията. Интересувам се от търсенето на живот във вселената. Пред нас стои възможността да внедрим нов начин, за да правим това и за това смятам да говоря през следващите 10 минути или колкото време остава. Важният момент е, че повечето обекти, които са достъпни за нас - и тук не говоря за звездите, говоря за Слънчевата система, обектите които са достижими с космически апарат или с нашите наземни телескопи. Повечето от тези обекти са много студени и са далеч от Слънцето.

Ако погледнете Слънчевата система, такава каквато я познаваме днес, ще видите, че тя има няколко планети близо до Слънцето - това е където живеем ние. Има значителен брой астероиди между орбитата на Земята и орбитата на Юпитер. Астероидите са голям брой обекти, но не са много големи. Не са много обещаващи за живот, доколкото повечето се състоят от скали и метали, най-вече скали. Не само е студено, но и много сухо. Така че нямаме много надежди за астероидите.

Съществуват някой интересни места малко по-нататък - луните на Юпитер и Сатурн. В частност, има място наречено Европа, която е - Европа е една от луните на Юпитер и на нея виждаме равнище ледена повърност, която изглежда сякаш плава върху океан. Така че вярваме, че на Европа всъщност има дълбок океан. Това я прави изключително интересно място за изследване. Океанът - вероятно най-подходящото място за зараждане на живот, така както се е зародил на Земята. Така че бихме искали да изследваме Европа, да преминем през нейния лед и да открием, кой плува в океана - дали са риби, водорасли или морски чудовища - каквото и да е вълнуващо е - или главоноги. Но е трудно да се това да се направи. За нещастие ледът е дебел. Не знаем колко дебел е, вероятно мили, така че ще бъде много скъпо и много трудно да се отиде там - да изпратите подводницата си или каквото е - и да се изследва. Това е нещо, което още не знаем как да направим. Има планове за това, но е трудно.

Ако продължите още малко по-нататък, ще откриете, че отвъд орбитата на Нептун, далеч от Слънцето, е мястото от където обектите всъщност започват. Ще откриете милиони, трилиони или милиарди обекти, в нещото, което наричаме Пояса на Кайпер или Облак на Оорт. Това са мъглявини от малки обекти, които се появяват като комети, когато попаднат в близост до Слънцето. Повечето от тях си стоят там в студа отвъд слънчевета система, но биологически всъщност са много интересни, защото се състоят основно от лед и минерали, които са напълно подходящи за развитието на живота. Така че, ако живота може да се установи там той би имал всички същестени елементи: химически състав и слънчева светлина, всичко от което се нуждае.

Нещото, което предлагам е, това да бъде мястото, на което да търсим живот, не на Марс, въпреки че Марс също е много обещаващо място. Но ние може да търсим там отвъд много, евтино и по прост начин. Това е нещото, за което ще говоря. Има... Представете си, че на Европа е възникнал живот и той си стои в океана от милиарди години. Твърде вероятно е той да е излязъл на повърхността, точно както е направил и на Земята. Стоял и еволюирал в океана 2 милиарда години и накрая излязъл на повърхността. И тогава, разбира се, той е имал голяма, много по-голяма свобода и много по-голямо разнообразие от същества са се развили на земята, отколкото е било възможно да се развият в океана. Стъпката от океана към сушата не е лесна, но се е случила.

Така, ако живота се е зародил и в океана на Европа, той може би също е излязъл на повърхността. Но не би имал въздух там - вакуум е. Освен това е и студено, но все пак би могъл да излезе. Може да си представите, че растенията растат подобно на кафяви водорасли през пукнатините в леда, разстилат се по повърхността. От какво ще се нуждаят за да растат на повърхонстта? Биха се нуждали, преди всичко, от дебела обвивка, с която да се предпазят от загуба на водата през нея. Така че биха имали нещо като кожа на влечуго. Но което е по-важно, те трябва да концентрират слънчева светлина. Слънчевата светлина на Юпитер, на сателитите на Юпитер, е 25 пъти по-слаба от земната, тъй като Юпитер е 5 пъти по-далеч от слънцето. Така че тези същества, които наричам слънчогледи, и които си представям на повърхността на Европа, те трябва да имат или лещи или огледала, с които да концентрират сълчевата светлина, за да се топлят на повърхността. В противен случай те биха живели на температура от минус 150, която със сигурност не е идеална за развитие на живот, поне от типа, който ние познаваме. Но ако те просто могат да отгледат, подобно на листа малки лещи и огледала, за да концентрират светлината, тогава биха могли да подържат топло на повърхността, и биха се радвали на ползата от слънчевата светлина, с корени отиващи на долу към океана. Животът тогава би процъфтявал много повече. Така че, защо да не търсим - разбира се, не е много вероятно да има живот на повърхността на Европа. Нито едно от тези неща не е много вероятно, но моята, моята философия е "търси това, което е доловимо, а не което е вероятно".

Астрономията е пълна със случаи на невероятни неща оказали се съществуващи. Имам предвид следното. Най-хубавия пример за това бе радиоастрономията като цяло. В началото, когато радиоастрономията започнала г-н Джански, в лабораториите Бел, открил радиовълни идващи от небето, а астрономите погледнали пренебрежително на това. Те казали - Добре, може да уловите радиовълните от Слънцето, но Слънцето е единствения обект в Вселената достатъчно близък и достатъчно светъл, за да бъде доловим. Лесно може да изчислите, че радиовълните от Слънцето са доста слаби, а всичко друго във Вселената е милиони пъти по-далеч, и със сигурност не може да бъде доловено. Така че няма смисъл в търсенето му. Това, разбира се, спъва развитието на радиоастрономията около 20 години. След като няма нищо там, защо ти е да гледаш? Е, разбира се, веднага след като някой погледнал, което станало след 20 години, се дало истинското начало на радиоастрономията. Вселената се оказа пълна с всевъзможни чудеса излъчващи в радио спектъра много по-силно от Слънцето. Така че същото може да бъде възможно за типа живот, за който говоря, на студените обекти: че всъщност той може да изобилства на всякъде по Вселената и да не е открит, просто защото не сме си дали труда да погледнем.

И така, последното нещо, за което искам да говоря е как да го открием. Има едно нещо наречено "осветяване". Това е фраза, която научих от сина си Джордж, който е тук в публиката. Взимате... това е канадски израз: ако отидете на лов през ноща взимате една миньорска лампа - челник. Поставяте я на челото си, така че да може да виждате отраженията от очите на животното. Така, ако излезете през ноща светвате с фенера, животните са светли. Виждате червения отблясък в очите им, който е рефлекцията от светлината. И тогава, ако сте някой от тези неспортменски образи, застрелвате животните и ги носите в къщи. И разбира се, това вреди на дивеча и на другите ловци, които ловуват денем. Така че в Канада това е незаконно. В Нова Зеландия е законно, защото новозеландските фермери използват този метод, за да се оттърват от зайците, защото зайците си съперничат с овцете в Нова Зеландия. И фермерите излизат през ноща с тежко снаръжени джипове, светват светлините и всичко, което не изглежда като овца се застрелва. (Смях)

А аз предлагам да се използва същия номер, за да се търси живот във Вселената. Така че, ако тези същества живеещи на студена повърхност - дали на Европа или по-далеч, навсякъде, където може да живеете на студена повърхност - тези същества трябва да имат рефректори. За да могат да концетрират слънчева светлина, те трябва да имат лещи и огледала за да запазват топлината си. И тогава, когато пуснете слънчева светлина върху тях, слънчевата светлина ще трябва да бъде отразена обратно точно както в очите на животните. И така тези същества ще бъдат по-светли от студените околности. И колкото по-далеч отидете в това, по-далеч от Слънцето, толкова по-силно ще бъде отражението. Така че, този метод за търсене на живот ще става по-силен и по-силен колкото по-далече отивате, защото оптическите отразители трябва да са по-мощни и отразената светлина ще свети дори повече в контраст с тъмния фон. И като отивате по-далеч от Слънцето, това става все по-силно. И ще може да гледате тези същества с телескопи от Земята. Защо не го правим? Просто защото никой не го е помислил все още.

Но се надявам че ще погледнем и с нещо... Вероятно няма да открием нищо, тези спекулации нямат някаква основа в действителност но все пак, това е добър вариант. И разбира се, ако се случи, това ще промени напълно нашите разбирания за живота. Защото то значи, че начина на живот там има изключителни предимства пред живота на една планета. Изключително трудно е да се преместиш от една планета на друга. Ние имаме големи трудности в момента. Всички същества, които живеят на планета са закотвени. Особено, ако дишаш въздух. Много трудно е да се добереш от планета А до планета Б защото няма въздух между тях и ако дишаш въздух - (Смях) - мъртъв си - (Смях) - веднага след като напуснеш планетата, освен ако нямаш космически кораб.

Но ако живееш във вакуум, ако живееш на повърхността на някои от обектите, да кажем, в Пояса на Кайпер, обект като Плутон или някой от по-малките обекти в съседство с Плутон. И се случи, ако живееш на повърхността там, и се случи да бъдеш откъснат от повърхността от колизия, това не променя нещата много: ти все още си на парче лед и все още имаш слънчева светлина и все още можеш да оцелееш, докато пътуваш от едно място на друго. И тогава, ако попаднеш на друг обект, можеш да останеш на него и да го колонизираш. Така че живота ще се разпространи от един обект на друг. И, ако той съществува въобще на Пояса на Кайпер много възможно е да е широко разпространен. И там ще имате голямо съревнование между видовете, дарвинова еволюция. Ще има голямо предимство за видовете, които ще са способни да скочат от едно място на друго без да трябва да чакат за колизия. И ще имат предимства да се разпростират на далеч, нещо като гора от кафяви водорасли. Наричам тези същества слънчогледи. Те изглеждат като, може би като слънчогледи. Те трябва през цялото време да са насочени към Слънцето и ще са способни да се разпростират в космоса, защото гравитацията на тези обекти е слаба, за да могат да събират слънчева светлина от големи пространства. Така че те ще са доста лесни да откриване.

Така че, надявам се, че през следващите 10 години ще намерим тези същества и тогава, разбира се, цялото ни разбиране за живота във Вселената ще се промени. Ако не ги откриме, тогава може да ги създадем сами. (Смях) Това е още една прекрасна възможност, която стои отворена. Ние можем, веднага след като придобием малко по-голямо разбиране за генетичното инженерство. Едно от нещата, които можете да си направите вземайки в къщи своя "Направи си сам" генетичено-инженерен комплект - (Смях) е да моделирате същество, което да може да живее на студен спътник, място като Европа, и така ще можем да колонизираме Европа с наши собствени същества. Това ще е забавно нещо. (Смях) В дълъг период, разбира се, това ще направи възможно и ние да се преместим там. Това, което ще се случи в крайна сметка е че не просто хората ще колонизират Космоса - животът ще се премести извън Земята, премествайки своето царство. А царството на живота, разбира се, ще бъде Вселената. А ако живота е вече там, това ще направи нещата много по-вълнуващи, в кратък период, но в дълъг период, ако няма живот там, ние го създаваме сами. Трансформираме вселената в нещо много по-богато и красиво, от колкото е днес. Така че отново, пред нас стои голямо и чудесно бъдеще. Благодаря ви. (Аплодисменти)