Лиричните природни снимки на на Франс Лантинг

Природата е моя муза и моя страст. Като фотограф за National Geographic съм я обрисувал за мнозина. Но преди пет години се отправих на частно пътуване. Исках да онагледя историята на живота. Това е най-трудното, което някога съм се опитвал да правя, и е имало много моменти, когато ми се искало да се откажа. Но имаше и моменти на откровения. Един от тях искам да споделя днес с вас.

Отидох до една отдалечена лагуна в Австралия с надеждата да видя Земята, каквато е била преди три милиарда години, далеч преди небето да стане синьо. Там долу има строматолити... първите живи същества, които са започнали да фотосинтезират... и това е единственото място, където все още се срещат днес. Да отида там беше като да вляза в капсула на времето, а после излязох с различно усещане за самия себе си във времето. Кислородът, издишван от ,ези строматолити е това, което дишаме всички днес.

Строматолитите са героите в моя разказ. Надявам се това да е разказ, който да има резонанс в нашето време. Това е разказ за теб и мен, за природа и наука. С тези думи искам да ви поканя на кратко пътуване из живота през времето. Пътуването ни започва в космоса, където с времето материята кондензира в сфери. Втвърдявайки се на повърхността, отливана с огън. Огънят се отдръпнал и се появила Земята - но това била една чужда планета. Луната била по-близо, всичко било различно. Горещината, която идвала отвътре, предизвиквала изригвания на гейзери - ето така са се появили океаните. Водата замръзнала край полюсите и оформила краищата на Земята. Водата е ключът към живота, но в замръзнал форма тя е латентна сила. А когато тя изчезне, Земята ще се превърне в Марс.

Но тази планета е различна - тя се мъти отвътре. А там, където тази енергия докосне вода, се появява нещо ново: живот. Той възниква около пукнатини в Земята. Калта и минералите се превръщат в субстрат, там има бактерии. Учат се да се умножават, удебеляват се на места. Под чуждоземното небе растат живи структури. Строматолитите първи започнали да издишват кислоро. И променили атмосферата. Един дъх, сега фосилизиран като желязо.

Метеоритите доставяли химични елементо, а вероятно и мембрани. На живота е нужна мембрана, в която да се побира, за да може да се възпроизвежда и да мутира. Това са диатоми, едноклетъчен фитопланктон със скелети от силикон. Дънни платки от бъдещето. Плитки морета отглеждали живота в ранна фаза, и там той морфирал в по-сложни форми. Растял с увеличаването на светлината и кислорода. Животът се втвърдявал и ставал защитен. Научил се да се движи и започнал да вижда. Първите очи се появили при трилобитите. Зрението било усъвършенствано при раците-подкори, сред първите, напуснали морето. Те все още правят онова, което са правили от векове, при отдавна изчезнали врагове.

Скорпионите следват плячката извън морето. Плужеците стават охлюви. Рибите опитвали живот на амфибии. Жабите се приспособявали към пустините. Възникнали лишеите като кооперация. Гъби, женени за водорасли. Прилепнали към скалата, ядяли я. Преобразявали яловата земя. Възникнали истински сухоземни растения, отначало безлистни. Щом се научат как да стоят изправени, нарастват по размер и форма. Последвали основните форми папрати, за да носят спори, предвещавали семената. Животът процъфтявал в блатата.

На сушата животът продължавал да се развива. Първо се формирали челюстите. Зъбите дошли по-късно. Големите морски костенурки и туатарата са ехо от тази ера. На живота му трябвало време, за да се откопчи от водата, и тя все още постояно го зове. Животът закоравял, така че можел да се впусне на сушата. И възникналите дракони все още са сред нас днес. "Джурасик Парк" все още блещука в част от Мадагаскар и в центъра на Бразилия. Растенията, наречени цикади, остават твърди като камък. Възникнали гори, които отглеждали крилати създания. Една ранна форма оставила отпечатък, като че ли е загинала едва вчера. А други летят днес като ехо от миналото. С птиците животът придобил нова мобилност. Фламинга покривали континентите. Започнали миграции.

Птиците станали свидетели на появата на цъфтящи растения. Водните лилии билисред първите. Растенията започнали да се разнообразяват и растяли, превръщайки се в дървета. В Австралия една лилия се превърнала в тревно дърво, а в Хавай една маргаритка станала сребърен меч. В Африка Гондуана изваяла Протеас. Но когато този древен континент се разпаднал, животът станал по-тучен. Възникнали тропически дъждовни гори, създали нови пластове от взаимозависимост. Гъбите се множали. Възникнали орхидеите с гениталии, оформени да примамват насекоми. Трик, споделян от най-голямото цвете на Земята. Съвместната еволюция преплела насекоми, птици и растения завинаги. Когато птиците не могат да летят, те стават уязвими. Така е с кивитата, както и с теи ястреби, хванати в капан близо до Антарктика.

Изчезването може да дойде бавно, но понякога идва бързо. Удар от астероид, и светът се сгромолясал в пламъци. Но имало свидетели, оцелели в тъмното. Когато небесата се разчистили, се родил един нов свят. Свят, подходящ за бозайници. От мънички земеровки, тенреците се приспособили към тъмнината. Нови форми станали прилепите. Цибетките. Нови хищници, хиени, ставащи все по-бързи и по-бързи.

Пасищата създавали възможности. Стадната безопасност вървяла с изострени сетива. Да станеш голям бил друг отговор, но размерът винаги си има цена. Някои бозайници се върнали отново във водата. Моржовете се приспособили с пластове тлъстина. Морските лъвове станали лъскави. А китовете се преместили в един свят без граници. Има много начини да бъдеш бозайник. Кенгуру скача в Оз. Кон тича в Азия, а вълк еволюира крака-кокили в Бразилия. Примати се появяват в джунглите, първо тарсирите, превърнали се скоро в лемури. Ученето се засилило. Банди маймуни се впуснали на открито. А горите отново изсъхнали. Изправеното ходене станало начин на живот.

И така, кои исме ние? Братя на мъжествените шимпанзета. Сестри на женствените бонобо. Ние сме всички тях, и повече. Изваяни сме от същата жизнена сила. Кръвоносните вени в ръцете ни са ехо от движението на водните очертания по Земята. А мозъците ни... прославените ни мозъци... отразяват оттичане на приливно мочурище.

Животът е сила по свое собствено право. Той е нов елемент. И е променил Земята. Покрива Земята като кожа. А там, където не е така, като в Гренландия през зимата, Марс все пак не е много далеч. Но това сходство избледнява, щом ледът се стопи отново. И където водата е течна, тя се превръща в утроба. За клетки, зелени с хлорофил... а това молекулно чудо е предизвикало промяна... то движи всичко. Целият животински свят днес живее върху купчина от бактериален кислород, който се движи в постоянен кръговрат през растения и водорасли; техните отпадъци е нашият дъх, и обратно. Земята е жива, и е направила своя собствена мембрана. Наричаме я атмосфера. Това е иконата на нашето пътуване. И всички вие тук днес може да си представите и ще оформяте посоката, в която предстои да вървим. (Аплодисменти) Благодаря. Благодаря.