Франк Гери пита: "А после какво?"

Франк Гери: Слушах един учен тази сутрин - д-р Мълис говореше за експериментите си, и осъзнах, че почти съм станал учен. Когато бях 14-годишен, родителите ми ми купиха комплект "Млад химик". А аз реших да правя вода. (Смях) Затова направих водороден генератор, и направих кислороден генератор. Имах две тръби, водещи в една стъкленица, и хвърлих в нея клечка кибрит. (Смях) И стъклото... за щастие, се обърнах. Цялото се заби в гърба ми. А беше на около 15 фута разстояние. Стената беше покрита с... бях предизвикал експлозия.

Ричард Саул Урман: Наистина ли?

ФГ: Хора от улицата дойдоха и почукаха на вратата, за да проверят дали съм добре. (Смях)

РУ: Бих искал да започна отново... просто да започна тази сесия отново. Този господин вляво от мен е много известният, вероятно прекомерно известен, Франк Гери. (Смях) (Аплодисменти) И, Франк, стигнал си до място в живота си, което е изумително. Искам да кажа, изумително е за един художник... за един архитект... наистина да се превърне в икона и легенда в собственото си време. Искам да кажа, станал си такъв, независимо дали се кикотиш на това, защото е смешно... нали знаеш, странна мисъл е. Но твоята сграда е икона. Може да нарисуваш тази сграда на малка картинка, тя може да се използва в реклами. И си имал... не статут на рокзвезда, но статут на знаменитост за това, че си правил онова, което искаш, през по-голямата част от живота си. Знам, че пътят е бил изключително труден. И не изглежда, все едно продажбите ти, каквито и да са били, са били много големи. Продължаваш да се движиш напред в един живот, при който си зависим от това да работиш за някого. Но това е нещо интересно за един творец. Много от нас работят за разни хора. Ние сме в ръцете на други хора. И това е една от големите ни дилеми... ние сме в творческа сесия... това е една от огромните ни дилеми в творчеството. Как да се върши работа, която да е достатъчно голяма, и да не се продаваш. А ти си постигнал това. И това удвоява постжението ти... утроява го. Не е кой знае какъв въпрос, но може да коментираш по него. Голяма работа е.

ФГ: Ами, аз винаги просто... всъщност никога не съм тръгвал да си търся работа. Винаги съм чакал някак да ме удари по главата. А когато започвах, мислех, че архитектурата е обслужващ бизнес и че трябва да угаждаш на клиентите, такива работи. И осъзнах, когато влизах на срещите с тия неща от гофриран метал и вериги, а хората просто ме гледаха, като че ли току-що съм паднал от Марс. Но не можех да правя нищо друго. Това беше откликът ми към хората и времето. И всъщност беше отклик към клиентите, които имах, които нямаха много пари, така че не можеха да си позволят кой знае какво. Мисля, че беше обстоятелствено.

Докато стигнах до моята къща, където клиентът беше жена ми. Купихме едно мъничко бунгало в Санта Моника и за около 50-тина хиляди аз построих къща около него. Няколко души се развълнуваха от това. Посещавах един артист, Майкъл Хайзер, някъде в пустинята близо до Лас Вегас. Той строи това огромно бетонно място. Беше късно вечерта, бяхме пили доста. Стояхме навън в пустинята съвсем сами, и той каза... като мислеше за къщата ми... заза: "Хрумвало ли ти е някога, че ако строиш нещата по-постоянни, някъде след 2000 години някой ще ги хареса." (Смях) Затова си помислих... да, това вероятно е добра идея. За щастие, започнах да имам някои клиенти, които имаха малко повече пари, така че нещата бяха малко по-постоянни. Но току-що открих, че светът няма да изкара толкова дълго. Онзи човек ни казваше оня ден. И така, накъде вървим сега? Обратно към... всичко е толкова временно.

Не го виждам по начина, по който го характеризирахте. За мен всеки ден е нещо общо. Подхождам към всеки проект с една нова несигурност, почти като първия проект, който изобщо съм правил. И се препотявам. Влизам и започвам да работя, не съм сигурен накъде вървя. Ако знаех накъде вървя, не бих го правил. Когато мога да го предвидя или планирам, не го правя. Зарязвам го. Така че подхождам към него с известен трепет. Очевидно, с времето, имам много повече увереност, че всичко ще е наред. Наистина въртя един вид бизнес. Имам 120 души. И трябва да им плащам. Така че има много отговорност. Но истинската работа по проекта е, мисля, с една здравословна несигурност.

И, както каза драматургът онзи ден... бих могъл да се съотнасям с него... не си сигурен. Когато Билбао беше завършено и го погледнах, видях всички грешки. Не бяха грешки. Видях всичко, което бих променил. И бях смутен от него. Усетих смущение... как съм могъл да направя това? Как съм могъл да направя такива форми, или такива неща? Отне ми няколко години, за да го погледна отделено и да кажа, докато завиваш зад ъгъла и част от него се съчетава с пътя и улицата, и изглежда, че има връзка, така че започна да ми харесва.

РУ: Какъв е статутът на нюйоркския проект?

ФГ: Всъщност, не знам. Том Кренс дойде при мен с Билбао и ми обясни всичко. Помислих, че е откачил, и не мислех, че знае какво прави. А той го спретна. Затова мисля, че е Икар и Феникс, всичко в един човек. (Смях) Той се качва тук горе... а после идва пак горе. Още говорят за това. 11-ти септември породи известен интерес към преместването му на Кота Нула. А аз съм абсолютно против това. Просто не се чувствам удобно да говоря за каквото и да било, или да строя каквото и да било на Кота Нула, мисля, че дълго време ще е така

РУ: Картината на екрана, това Дисни ли е?

ФГ: Да.

РУ: Колко време напред предстои, и кога ще бъде завършено това?

ФГ: Ще бъде завършено през 2003-та - септември, октомври. И се надявам Кю, Хърби, Йо Йо и всички тези момчета да дойдат да играят с нас на онова място. За щастие, днес повечето от хората, с които работя, са хора, които наистина харесвам. Ричард Кошалек вероятно е една от основните причини "Дисни Хол" да дойдат при мен. Той беше мажоретка доста дълго време. Няма много хора наоколо, които наистина да са замесени с архитектура като клиенти. Знаете ли, ако се замислиш за света, и дори само в тази публика, повечето от нас имат общо със сгради. Нищо, което бихте нарекли архитектура, нали? И така, за да намериш един... един такъв човек, се държиш до него, разбирате ли? Той беше станал ръководител на "Арт Център", а ето една сграда от Крейг Елуд там. Познавах Крейг и го уважавах. И искат да я пристроят. А е трудно да се пристроява такава сграда. Това е красива, минималистична, черна стоманена сграда, а Ричард иска да пристрои библиотека и още студентски работи. И заема голяма площ. Убедих го да ми разреши да доведа един друг архитект от Португалия, Алваро Сиза.

РУ: Защо искаше това?

ФГ: Знаех, че ще зададеш този въпрос.

Беше интуитивно. (Смях)

ФГ: Алваро Сиза беше израснал и живял в Португалия и вероятно е смятан за основния човек в португалската архитектура. Посетих го преди няколко години и той ми показа ранните си работи. А ранните му работи напомнят моите ранни работи. Като излязох от колежа, започнах да се опитвам да правя нещата контекстуално в южна Калифорния. Влизаш в логиката на испанските колониални покриви от плочи, такива неща. Опитвах се да разбера този език като начало, като място за отскок. И толкова много от това се правеше от специалисти-строители, толкова беше тривиализирано, че не беше... просто спрях. Искам да кажа, Чарли Мур правеше много от това, но аз не се чувствах добре с него. Сиза, от друга страна, продължаваше в Португалия, където бяха истинските неща, и еволюираше модерен език, който се свързва с онзи исторически език. И винаги съм усещал, че трябва да дойде в южна Калифорния и да направи една сграда. Опитах се да му намеря една-две поръчки, но не се получи. А харесвам идеята за сътрудничество с такива хора, защото това те тласка напред. Правил съм го с Клаес Олденбург и с Ричард Сера, който не смята архитектурата за изкуство. Виждали ли сте това нещо? РУ: Какво каза той?

ФГ: Нарича архитектурата "водопроводни услуги". (Смях)

ФГ: Както и да е, работата със Сиза. По-богато преживяване е. Трябва да е така за Кю, да прави разни неща с музиканти. Подобно на онова, което бих си представил. Където... а?

Публика: Течна архитектура.

ФГ: Течна архитектура. (Смях) Като джаза е... импровизирате, работите заедно, надсвирвате се, ти правиш нещо, те правят нещо. И мисля, че това е начин да... за мен е начин да се опитвам да разбера града и онова, което би могло да се случи в града.

РУ: Ще бъде ли близо до настоящия университет? Или ще бъде долу, близо до...

ФГ: Не, близо до настоящия университет. Както и да е, той е този тип клиент. Не става дума за парите му, разбира се. (Смях)

РУ: Какво е разписанието му за това?

ФГ: Не знам. Какво е разписанието, Ричард? Ричард: Започва през 2004-та.

ФГ: 2004-та. Може да дойдете на откриването. Ще ви поканя. Не, но въпросът за изграждането на града в демокрация е интересен, защото тя създава хаос, нали? Ако всеки си върши своето, това създава много хаотична среда а ако можете да измислите как да работите кой от кой по-добре... искам да кажа, не е това... ако можеш да накараш куп хора, които уважават взаимно работата си и се надсвирват, може да успееш да създаваш модели за това как да се строят части от града, без да прибягваш единствено до архитект, като модела на центъра "Рокфелер", който е все едно от друга ера.

РУ: Открих нещо много интересно. Предварителната ми представа за Билбао беше една чудесна сграда, влизаш вътре и има изключителни пространства. Бях виждал рисунки, които ти беше представял тук, в ТЕД. Изненадата от Билбао беше в неговия контекст към града. Това беше изненадата да прекосиш реката, да минаваш по магистралата около него, да вървиш по улицата и да го откриеш. Това беше истинската изненада от Билбао.

ФГ: Но знаеш ли, Ричард, повечето архитекти, когато представят работата си... повечето от хората, които познаваме, ставаш и говориш за работата си и е почти все едно казваш на всички, че си добър човек, като казваш: "Вижте, притеснявам се за контекста, притеснявам се за града, притеснявам се за клиента си, притеснявам се за бюджета, дали ще се вместя в срока." Дрън, дрън, дрън и всички тия работи. Все едно се пречистваш, така че да можеш... като казваш всичко това, означава някак, че работата ти е добра. А мисля, че всички... искам да кажа, това би трябвало да е факт, като гравитацията. Няма начин да не се подчиниш на гравитацията. Трябва да работиш с отдела по строителство. Ако не се вместиш в бюджетите, няма да вместиш много работа. Ако тече... Билбао не течеше. Бях толкова горд. (Смях) Проектът МТИ... интервюираха ме за МТИ и изпратиха свои хора в Билбао. Срещнах се с тях в Билбао. Дойдоха за три дни.

РУ: Това е компютърната сграда?

ФГ: Да, компютърната сграда. Бяха там три дни, и валеше всеки ден. А те продължаваха да се разхождат наоколо. Забелязах, че гледат под нещата и търсят неща. Искаха да разберат къде са кофите, разбирате ли? Хората изваждаха кофи. Бях чист! На мястото нямаше никакъв проклет теч. Беше просто фантастично. Но трябва да... да, е, дотогава всяка сграда течеше, така че това... (Смях)

РУ: Франк имаше един вид...

ФГ: Питайте Мириам!

РУ:...някак имаше слава... славата му беше изградена върху онова в Лос Анжелис за известно време. (Смях)

ФГ: Всички сте чували историята за Франк Лойд Райт, когато се обадила жената и казала: "Г-н Райт, седя на дивана, а водата се стича по главата ми." А той казал: "Мадам, преместете си стола." (Смях) Значи, няколко години по-късно правех една сграда, малка къща на плажа за Нортън Саймън. А секретарката му, която беше адски тип жена, ми се обади и каза: "Г-н Саймън седи на бюрото си, а водата тече по главата му." А аз й разказах историята за Франк Лойд Райт.

РУ: Не си получил смях в отговор.

ФГ: Не, и сега също. (Смях)

Но искам да кажа, че... а аз го наричам "а после какво?" Добре, разрешил си всички проблеми. Свършил си всичко. Направил си го хубаво. Обичал си клиентите си. Обичал си града. Добър човек си... добра личност си. А после какво? Какво ще внесеш в това? Мисля, че онова, от което винаги съм се интересувал, е, че... което е един вид лично изразяване. Билбао, мисля, показва, че може да имаш този вид лично изразяване, и все пак да докоснеш всички основни неща, необходими, за да се впишеш в града. За това ми припомни. И мисля, че това е въпросът, разбирате ли. "А после какво" е нещо, за което повечето клиенти, които наемат архитекти... повечето клиенти не наемат архитекти за това. Наемат ги, за да свършат работа, да се впишат в бюджета. Нали разбирате - да бъдат любезни. И пропускат истинската стойност на един архитект.

РУ: Преди определен брой години хората... когато Майкъл Грейвс беше на мода, преди чайниците...

ФГ: Аз направих чайник и никой не го купуваше. (Смях)

РУ: Той течеше ли?

ФГ: Не. (Смях)

РУ: Хората искаха сграда Майкъл Грейвс. Проклятие ли е, че хората искат сграда Билбао?

ФГ: Да. Обаждали са ми се. След откриването на Билбао... от което минаха вече четири-пет години, не знам... и на двамата с Крен са ни се обаждали с не знам, поне 100 възможности. Китай, Бразилия, други части от Испания. Да дойдем и да постигнем ефекта Билбао. И съм се срещал с някои от тези хора. Обикновено веднага казвам "не", но някои от тях са от сой и звучи, все едно са с добри намерения. И те хващат поне за една-две срещи. В един случай летях чак до Малага с един екип, защото работата беше подписана с печати и разни... разбирате ли... много официални печати от града. И искаха да дойда и да направя една сграда в тяхното пристанище. Попитах ги за какъв тип сграда става дума. "Като дойдете тук, ще ви обясним... дрън, дрън, дрън." И така, четирима от нас отидохме. И ни взеха... настаниха ни в страхотен хотел с изглед към залива. А после ни возиха с лодка по водата и ни показваха куп гледки в пристанището. Коя от коя по-красиви. А после щяхме да вечеряме с кмета и щяхме да вечеряме с най-важните хора в Малага. А точно преди да отидем на обяд с кмета, отидохме при пристанищния пълномощник. Имаше маса, дълга колкото този килим, и пристанищният пълномощник беше тук, а аз бях тук, с моите хора. Седнахме и пийнахме вода, всички мълчаха. А човекът ме погледна и каза: "А сега, какво мога да направя за вас, г-н Гери?" (Смях)

РЕ: О, Боже. ФГ: Затова станах. Казах на екипа си: "Да се махаме оттук." Станахме и си излязохме. Те ни последваха... човекът, който ни довлече там, ни последва и каза: "Искате да кажете, че няма да обядвате с кмета?" Аз отвърнах: "Тц." "Ама изобщо ли няма да вечеряте?" Просто ни докараха там, за да подтикнат тази група... разбирате ли, да създаде проект. Имаме ги много такива. За щастие съм достатъчно стар, така че, разбирате ли, не мога да се оплача, че не мога да пътувам. (Смях) Още нямам свой собствен самолет.

РУ: Е, ще приключвам, ще приключвам срещата, защото стана много дълго. Но нека да кажа само две думи.

ФГ: Може ли да кажа нещо? За мен ли ще говориш, или за теб? (Смях) (Аплодисменти)

РУ: Веднъж лайно, винаги лайно!

ФГ: Защото искам да получа овации на крака като всички, така че...

РУ: Ще получиш! Ще получиш! (Смях)

РУ: Ще ти се реванширам!

ФГ: Не, не. Чакай малко! (Аплодисменти)