Франк Гери като млад бунтар

Ще премина веднага към слайдовете. С тези слайдове ще се опитам да ви докажа, че правя само много праволинейни неща. Идеите ми са... поне в глаата ми - те са много логични и свързани с онова, което става, и с решаване на проблеми за клиенти. Или убеждавам клиентите накрая, че разрешавам проблемите им, или наистина разрешавам проблемите им, защото обикновено изглежда, че им харесва.

Да премина направо към слайдовете. Може ли да изключите светлината? Угасете. Обичам да съм на тъмно. Не искам да видите какво правя тук горе.

(Смях)

Както и да е - направих тази къща в Санта Моника, и тя стана много прочута. Всъщност се появи в една порно книга-комикс, която е на слайда вдясно.

(Смях)

Това е във Венеция. Показвам я само защото искам да знаете, че съм загрижен за контекста. От лявата страна имах контекста на онези малки къщички и се опитах да построя сграда, която се вмества в този контекст. Когато хората правят снимки на тези сгради извън онзи контекст, те изглеждат наистина странно и моята предпоставка е, че са далеч по-смислени, когато са снимани или гледани в това пространство. А после, щом се занимавам с контекста, се опитвам да направя място, което е удобно, лично и доста ведро, както се надявам, че ще намерите онзи слайд вдясно.

Тогава направих една правна школа за Лойола в центъра на Лос Анжелис. Бях загрижен да направя място за изучаване на право. И продължаваме да работим с този клиент. Сградата вдясно горе сега е в строеж. Гаражът вдясно - сивата структура - ще бъде съборен, най-сетне, и няколко малки класни стаи ще бъдат поставени покрай този булевард, който сме създали, този кампус. Всичко се свърза с клиентите и студентите още от първата среща - те казаха, че се чувстват, все едно им е отказано място. Искаха усещане за място. И така, цялата идея тук беше да се създаде този вид пространство в центъра, в един квартал, в който беше трудно да се впишеш. Беше моя теория, или моя гледна точка, че човек не се отнася високомерно към квартала - а прави квартири. Опитах се да съм инклузивен, да включа сградите в квартала, независимо дали ги харесвам, или не.

През 60-те започнах да работя с хартиени мебели и направих куп неща, които бяха много успешни в "Блумингдейлс". Дори правехме подови настилки, стени и всичко, от картон. Успехът на това направо ме срази. Не можех да се справя с успеха на мебелите... не бях достатъчно сигурен като архитект... затова затворих всичко и правех мебели, които никой не би харесал.

(Смях)

Значи, никой не би харесал това. И в това, преди тези мебели, с Рики работихме върху мебели на парче. А след като се провалих, просто продължих да се провалям.

(Смях)

Образецът вляво... и това в крайна сметка доведе до образеца вдясно... де случи, когато хлапето, което работеше по това, взе една от онези дълги струни материал и я сгъна, за да я изхвърли в кошчето. А аз я увих с парче лента, както виждате тук, и осъзнах, че на нея може да се седи, имаше много гъвкавост, здравина и така нататък. И така, беше случайно откритие.

Захванах се с риби.

(Смях)

Искам да кажа, историята, която разказвам, е, че се разсърдих на постмодернизма... на помото... и казах, че рибите са съществували от 500 милиона години преди хората, а ако ще се връщаш, защо да не се върнем в началото. И така, започнах да правя тези странни неща. А те започнаха да живеят собствен живот и станаха по-големи... като стъклото в Уокър. И тогава отрязах главата, опашката и всичко и се опитах да преведа какво научавах за формата на рибата и движението. Много от архитектурните ми идеи, които дойдоха от това... отново случайни... беше нещо от интуитивен тип и просто продължавах с него, направих това предложение за сграда, което беше само предложение.

Направих тази сгрпада в Япония. Заведоха ме на вечеря, след като договорът за този малък ресторант беше подписан. Обичам саке, кобе и всички тия неща. А след като се... бях наистина пиян... ме помолиха да направя някои скици на салфетки.

(Смях)

Направих някои скици на салфетки... малки кутии и неща в стил Моранди, каквито правех някога. А клиентът каза: "Защо не риба?" Затова направих рисунка с риба, и напуснах Япония. След три седмици получих пълен набор чертежи със съобщение, че сме спечелили конкурса.

(Смях)

Трудно е да се направи. Трудно е да се преведе формата на риба, защото те са толкова красиви... съвършени... в сграда или такъв обект. А Олденбург, с когото работя от време на време, ми каза, че не мога да го направя, а това го направи дори още по-вълнуващо. Но той беше прав - не можех да направя опашката. Започнах да схващам главата добре, но опашката не можех да направя. Беше доста трудно. Нещото отдясно е змийска форма, зигурат. Събрах ги заедно, а между тях се върви. Отново беше диалог с контекста. Ако сте видяли снимка на това като онази, публикувана в "Архитекчъръл Рекърд", те не показваха контекста, така че човек би си помислил: "Боже, що за нагъл тип е тоя". Но един мой приятел прекарал четири часа в бродене тук наоколо в търсене на този ресторант. Не могъл да го открие. Така че...

(Смях)

що се отнася до занаята, технологията и всички тези неща, за които говорихте всички, бях направо сразен. Това беше построено за шест месеца. Начинът, по който изпращахме чертежи на клиента... използвахме магическия компютър в Мичиган, който прави издялани модели и правехме модели от пяна, които това нещо сканираше. Напрпавихме рисунките на риби и везни. А като отидох там, всичко беше съвършено... освен опашката. Затова реших да отрежа главата и опашката.

Направих обекта отляво за шоуто си в Уокър. Мисля, че това е едно от най-хубавите неща, които някога съм правил. И тогава Джей Чайът, приятел и клиент ме помоли да направя сградата на главната му квартира в Лос Анжелис. По причини, за които не искаме да говорим, се отложи. Предполагам, че токсични отпадъци са основната насока към това. И затова построихме временна сграда - ставам добър във временното... и сложихме вътре зала за конференции, която е риба.

Най-сетне Джей ме замъкна в родния ми град - Торонто, Канада. Има една история... истинска история... за баба ми, която купи шаран един четвъртък, донесе го в къщи и го сложи във ваната, когато бях дете. Играх си с него вечерта. Като си легнах, на следващия ден го нямаше. А следващата вечер ядохме пълнена риба.

(Смях)

И така, съставих този интериор за офисите на Джей и направих пиедестал за една скултпура. А той не купи скулптура, затова аз направих една. Обиколих Торонто, открих една вана като тази на баба ми и сложих рибата вътре. Беше шега.

(Смях)

Играя със смешни хора като Олденбург. Отдавна сме приятели. И започнахме да работим по разни неща. Преди няколко години представихме една пиеса във Венеция, Италия, наречена "Il Corso del Coltello" - швейцарското ножче. По голямата част от изображенията са...

(Смях)

на Клаес, но онези две малки момченца са синовете ми, а те бяха асистенти на Клаес в пиесата. Той беше швейцарското ножче. Беше търговец на сувенири, който винаги е искал да стане художник, а аз бях Франки П. Торонто. П значи Паладио. Преоблечен като сградата на AT&T от Клаес...

(Смях)

с шапка риба. Връхната точка на представлението беше накрая. Този красив предмет, швейцарското ножче, за което печеля точки, че участвам. И мога да ви кажа - това е тотален Олденбург. Аз нямах нищо общо с него. Единственото, което направих, беше, че им дадох възможност да обърнат онези перки, за да може това да плава в канала, защото обичам ветроходството.

(Смях)

Превърнахме го във ветроходен плавателен съд.

Известен съм с това, че се занимавам с неща като огради от вериги. Правя го, защото е любопитно нещо в културата, когато нещата се правят в толкова огромни количества, поглъщани са в такива огромни количества и има толкова много отрицание около тях. Храта го мразят. И съм запленен от това, което, като хартиените мебели... това е един от онези материали. Винаги ме притегля това. И така, правих много мръсни неща с вериги, за които никой няма да ми прости. Но Клаес направи една отстъпка пред него в Правната школа в Лойола. Тази верига е наистина скъпа. Тя е в перспектива, и така нататък.

А после направихме заедно лагер за деца, болни от рак. Виждате, че започнахме да правим сграда заедно. Разбира се, кутията за мляко е негова. Но се опитвахме да сблъскаме идеите си, да слагаме обекти един до друг. Като Моранди - като малките бутилки, композирани като натюрморт. Изглеждаше, че действа като начин да се съберем аз и той.

А после Джей Чайът ме помоли да направя тази сграда на този странен парцел във Венеция и започнах с това нещо от три части, влизаше се в средата. Джей ме попита какво ще правя с частта в средата. Притисна ме. Един ден имах... е, добре, по другия начин. Имах бинокълите от Клаес и ги сложих там, а после вече така и не успях да се отърва от тях. Олденбург направи биноклите невероятни, когато ми изпрати първия модел на реалното предложение. Придаде на сградата ми вид на болна. Беше онова взаимодействие между един вид покачване на мизата, което стана доста интересно. Доведе до сградата вляво. Още мисля, че снимката в списание "Тайм" ще бъде на биноклите, разбирате ли, без... какво, по дяволите.

Използвам много метал в работата си и ми е трудно да се свържа с изработката. Цялата работа около къщата ми, цялата употреба на груба дограма и така нататък беше заради безсилието от наличната изработка. И казах: "Ако не мога да получа изработката, която искам, ще използвам изработката, която мога да получа. Имаше много модели за това, при Раушенберг и Джаспър Джоунс, и много художници, които правеха красиво изкуство и скулптура с отпадни материали. Захванах се с метала, защото той беше начин да построиш сграда, която беше скулптура. И цялата беше от един материал, а метаът можеше да отиде на покрива, както и стените. А металообработчиците най-вече правят тръби зад таваните, такива неща. Беше ми дадена възможност да проектирам едно изложение за съюзите на металообработчиците от Америка и Канада във Вашингтон и го направих при условие че станат мои партньори в бъдеще и да ми помагат с всички бъдещи метални сгради, и така нататък, и така нататък. Действаше много добре да заинтересувам тези хора, тези занаятчии с това. Аз просто разказвам историите. Това поне е начин за свързване с някои от онези хора, които са толкова важни за реализацията на архитектурата.

Металът продължи в сграда - Херман Милър, в Сакраменто. Тя е просто комплекс от фабрични сгради. А Херман Милър има тази философия да има място... място за хора. Искам да кажа, звучи някак банално, но наистина искаха да имат централно място, където да е кафенето, където хората да идват и където да взаимодействат хората работно. И така, изневиделица се приближаваш до него. То е от мед и поцинковка. Използвах поцинковката и медта в много лек мащаб, за да се изметне. Прекарах много време в разваляне на естетиката на Ричард Майер. Всеки се опитва да направи панелите съвършени, а аз винаги се опитвам да ги докарам небрежни и грапави. И в крайна сметка заприличват на камък. Това е централният район. Има рампа.

А този малък купол там вътре е една сграда от Стенли Тайгърман. Стенли способства да получа тази поръчка. Когато получих договора, в самото начало помолих клиента дали би позволил Стенли да направи едно камео с мен. Защото това бяха идеи, за които говорихме - да строим неща един до друг, да правим... всичко е свързано с метафората за град, може би. И така, Стенли направи малкото нещо с купола. Направихме го по телефона и чрез факс. Той ми изпращаше факс и ми показваше нещо. Беше направил сграда с купол и имаше малка кула. Казах му: "Не, не, това е прекалено. Не исках кулата." Затова той се върна към по-проста сграда, но й сложи някои смешни детайли и я премести по-близо до моята сграда. А аз реших да го депресирам. Сложих го в дупка и направих нещо като дупка, в която седи. А после сложихме два моста - всичко това се случи по факса, минавахме напред-назад за период от една-две седмици. Той сложи тези два моста с розови парапети. И тогава аз сложих този голям билборд отзад. Наричам го "Давид и Голиат". Това е моето кафене.

В Бостън тази стара сграда ни беше отляво. Беше много забележителна сграда край магистралата, добавихме един етаж, почистихме я, поправихме я и използвахме - както си мислех - един вид език на съседството, имаше едни корнизи, изпъкнали корнизи. Моят стана твърде изобилен, но използвах оловна мед, която е красив материал и позеленява след сто години. Вместо, като медта, за 10 или 15. Преработихме страничната част на сградата и поправихме пропорциите на прозорците, така че някак да се впише в пространството. Когато я одобриха, тя изненада както Бостън, така и самия мен, защото имат много строги насоки за дизайн и обикновено не биха помислили, че ще вляза в рамките им. Детайлизирането беше много внимателно с оловната мед, правенето на панели и здравия им монтаж в тъканта на съществуващата сграда.

В Барселона, на Лас Рамблас за някакъв филмов фестивал направих знака Холивуд, който идва и си отива, направих сграда от него, а те я построиха. Летях дотам една нощ и направих тази снимка. Но са я направили с една трета по-малка от моя модел, без да ми кажат.

А после - още метал и малко вериги в Санта Моника - един малък търговски център.

Това е една лазерна лабратория в университета в Айова, в която рибата се връща като абстракция отзад. Това са поддържащите лаборатории, за които, по някаква случайност, не се изискваха никакви прозорци. И формата съвпадна идеално. Просто съединих точките. В извитата част е цялото механично оборудване. А тази солидна стена отзад е шахта за тръби - каньор за тръби - и това беше възможност, която сграбчих, защото не се налагаше да има никакви стърчащи тръби или каквото и да е в тази форма. Това ми даде възможност да направя скулптура от нея.

Това е една малка къща някъде. Строят я толкова дълго, че не помня къде е. В Западната долина е. Започнахме с потока и построихме къщата край потока - заприщихме го, за да направим езеро. Тези са модели. Реалността, с езерото... работата е доста зле. Това ми припомни защо играя защитно в неща като моята къща. Когато трябва да правиш нещо наистина евтино, е трудно да получиш съвършени ъгли и такива неща. Онова голямо метално нещо е проход и е... слизаш долу в дневната, а после надолу в спалнята, която е вдясно. Нещо като цял построен град.

Помолиха ме да направя болница за подрастващи шизофреници в Йейл. Помислих, че е подходящо аз да правя това.

Това е една къща до къщата на Филип Джонсън в Минесота. Собствениците имаха дилема - помолиха Филип да я направи. Той беше твърде зает. Не ме препоръча, между другото.

(Смях)

В крайна сметка се наложи да я направим скулптура, защото дилемата беше - как се строи сграда, която не изглежда като езика? Дали ще изглежда, като че ли този красив имот е подразделен? И така нататък, и така нататък. Схванахте идеята. И така, в крайна сметка я направихме. Тези хора са колекционери на изкуство. В крайна сметка я направихме така, че изглежда много скулптурно от главната къща, и всички прозорци са от другата страна. Сградата е много скулптурна и като вървиш около нея. Направена е от метал, а кафявото е Фин-Плай - онзи оформен дървен материал от Финландия. Използвахме го в Лойола на храма и не вървеше. Продължавах да опитвам с него. В този случай се научихме как да го детайлизираме.

В Кливланд е Бърам Мол, вляво. Така и не беше завършен. Като излезете на езерото, можете да видите всички онези нови сгради, които построихме. Имахме и възможността да построим сграда на това място. Там има железопътна линия. Някъде тук е градският съвет и съдът. А централната линия на мола излиза навън. Бърам е проектирал железопътна гара, която така и не е построена, а ние последвахме примера му. Сохайо е на оста тук, ние последвахме оста и това са един вид две странични греди. А това е нашата сграда, която е корпоративен главен офис за една застрахователна компания. Сътрудничихме си с Олденбург и сложихме вестника най-отгоре, сгънат. Здравният клуб е прикрепен към гаража със С-скоба, буквата на Кливланд.

(Смях)

Карате надолу. Това е около 10-етажна С-скоба. Всичко това долу е музей, и идея за много лъскав автомобилен вход. Този собственик се дразни от лоши автомобилни входове. А това ще бъде хотел-. Централната линия на това нещо... бихме я запазили и тя би започнала да действа с мащаба на новите сгради от Пели и Кон Педерсън Фокс, и така нататък, които са в строеж. Трудно е да се правят високи сгради. Чувствам се далеч по-удобно тук, долу.

Това е един имот в Брентууд. Много отдавна, около 82-ра или нещо такова, след моята къща... проектирах къща за себе си, която щеше да бъде село от няколко павилиона около вътрешен двор... а собственикът на този парцел работеше за мен и построи този модел вляво. Тя се върна, по-богата или нещо такова... нещо се беше случило... и ме помоли да проектирам къща за нея на това място. Следвайки онази основна идея за селото, я променихме, докато навлизахме в нея. Заключих къщата на мястото, като отрязах задния край... тук виждате на снимките на мястото... разрязах го и сложих всички бани и гардеробни като възпираща стена, създаваща зона с по-ниско ниво за основната спалня, която проектирах като един вид баржа, приличаше на лодка. Ето я, построена. куполът беше по молба на клиента. Тя искаше купол някъде в къщата. Не я интересуваше къде. Когато спиш в тази спалня, надявам се... искам да кажа, още не съм спал в нея. Предложих й да се оженя за нея, за да мога да спя там, но тя каза, че не се налага да го правя. Но когато си в онази стая, се чувстваш, като че ли си на някакъв шлеп в някакво езеро. Много е уединена. Пейзажът наоколо е построен така, че да се създаде уединена градина. А отгоре има градина от тази страна на дневната, и една от другата страна.

Тези не са много добре фокусирани. Не знам как да го направя оттук. Фокус върху онази вдясно. Тя е там горе. Вляво - мое дясно.

Както и да е - влизаш в една градина с красива горичка от дървета. Това е дневната. Стаите на прислугата. Спалня за гости, която има купол с мрамор в него. А после влизаш в дневната, и продължаваш нататък. Това е спалнята. Слизаш от това ниво по стълбището и влизаш в спалнята тук, влиза в езерото. А леглото е отзад в това пространство, с прозорци, гедащи навън към езерото. Тези неща в стил Стоунхендж бяха проектирани да дават преден план и да създават по-голяма дълбочина в този плитък парцел. Материалът е оловна мед, като в сградата в Бостън. Това беше намерение да се направи това малко парче земя... то е 100 на 250... в един вид имот, като се разделят тези райони и се направят дневната и трапезарията в този павилион с високо пространство вътре. Стана случайно, че това се оказа точно на една ос с масата в трапезарията. Изглежда, като че ли съм получил картина от Балдесари безплатно. Но идеята е, че всички прозорци са разположени така, че да се виждат части от къщата отвън. В крайна сметка това ще бъде заслонено... дърветата ще израснат... и ще бъде много уединено. Чувстваш се, все едно си в свое собствено село.

Това е за Майкъл Айснер - Дисни. Правим някои неща за него.

А това е в Анахайм, Калифорния, и е сграда на магистралата. Минаваш под този мост с около 65 мили в час, а тук има друг мост. Минаваш през тази стая за част от секундата, а сградата някак ще отрази това. От задната страна е много по-хуманна - вход, трапезария и така нататък. А това тук... надявам се, докато минавате с колата си, да чуете стоборния ефект от звука, удрящ се в него. Някак забавно е.

Правя една сграда в Швейцария, Базел, която е офис сграда за една мебелна компания. Борихме се с имиджа. Това са ранните проучвания, но те трябва да продават мебели на нормални хора - затова, ако направех сградата прекалено лъскава, хората можеше да кажат: "Е, мебелите изглеждат добре в това нещо - но не, няма да изглеждат добре в моята нормална сграда." Така че направихме един вид прагматична дисекция във втората фаза тук, взехме конферентните помещения и направихме от тях вила, така че комуналното пространство е много скулптурно и отделно. Гледаш го от офисите и създаваш един вид взаимодействие между тези части.

Това е в Париж, край Сена. Пале де Спортс, Гар де Лион ето там. Министърът на финансите... човекът, който се премести от Лувъра... влиза тук. Има една нова библиотека отсреща, от другата страна на реката. А тук отзад, в този вече залесен парк, правим една много компактна сграда, която се казва Американски център - в нея има театър, апартаменти, танцова школа, музей за изкуство, ресторанти и всякакъв вид... програмата е много плътна... книжарници, и така нататък. В едно много тясно, малко... това е приземният етаж. Французите имат невероятен начин да съсипват нещата, като вземат едно красиво място и отрежат ъгъла. Наричат го план купе. Борих се с това нещо... как да заобиколя ъгъла.

Това са моделите за него. Показах ви другия модел - онзи... това е начинът, по който се организирах, за да мога да направя чертежа... така че разбрах проблема. Опитвах се да заобиколя този план купе - как се прави това? Апартаменти, и така нататък. А това са един вид студийни модели, които направихме. Онзи отляво е доста ужасен. Виждате защо бях готов да се самоубия, когато това беше построено. Но от него най-сетне излезе това разрешение, при което частта с асансьора беше фронтално на това, успоредно на тази улица, и сущо успоредна на това. А после - това извъртане, с този балкон и крилото, някак като балерина, повдигаща полата си, за да ме пусне във фоайето. Ресторантите тук... апартаментите, театърът и така нататък. Всичко щеше да бъде построяно от камък, от френски варовик, освен тази метална част. Гледа към един парк. Идеята беше да стане израз на тази енергия. От страната, обърната към улицата, е много по-нормална, само дето плъзнах няколко мансарди надолу, така че за целта тези единици за настаняване направиха жест към ъгъла. А това ще бъде някакъв високотехнологичен билборд. Ако някой от вас, момчета, има някакви идеи за него, моля, свържете се с мен. Не знам какво да правя.

Джей Чайът е жаден за наказания и ме нае да направя една къща за него в Хамптънс. В нея има риба. И продължавам да си мисля: "Това ще бъде последната риба. Като пристрастен към наркотици съм. Казвам, че вече няма да го правя... не искам вече да го правя... няма да го правя. А после го правя.

(Смях)

Ето я. Но това е дневната. А това тук е... Не знам какво е. Просто го прибавих, така че да имаме достатъчно пари в бюджета, за да можем да махнем нещо.

(Аплодисменти)

Това е ЕвроДисни, и съм работил с всички момчета, които изнесоха презентации пред вас по-рано. Забавлявахме се много, докато работехме заедно. Мисля, че за тях съм като марсианец, както и те за мен, но някак всички успяваме да работим заедно - и мисля, че е продуктивно. Досега. Това е за шопинг. Влизаш в Магическото кралство, а хотелът, който прави групата на Тони Бакстър, е там навън... А това нещо като търговски център, с родео и ресторанти. И още един ресторант. Онова, което направих... защото парижките небеса са доста мрачни, направих светлинна мрежа, перпендикулярна на железопътната гара, към маршрута на влака. Изглежда, като че ли си е била там, а после всички тези по-прости форми са се разбили в нея. Светлинната мрежа ще дава светлина, ще бъде осветена нощем и ще създава нещо като светлинен таван. В Швейцария... Германия, всъщност... на Рейн срещу Базел направихме фабрика за мебели и музей за мебели.

Опитах се да... ето там има една сграда на Ник Гримшоу, има една скулптура на Олденбург ето тук... опитах се да създам урбанистична връзка. Нямам добри кадри за показване... току-що беше завършено... но това тук е тази сграда, и тези тук и тук. И докато минаваш, винаги е част... виждаш го, като че ли всички тези парчета се натрупват и стават част от един цялостен квартал. Това е мазилка и само цинк. И се чудиш - ако това е музей, какво ще е отвътре? Ако ще бъде толкова заето и налудничаво, че да не показваш нищо, а само да чакаш. Толкова съм коварен и умен - направих го тихо и чудесно. Но отвън ти крещи малко. Всъщност по същество е три квадратни стаи с един-два люка и такива неща. А от сградата отзад го виждаш като айсберг, носещ се край теб към хълмовете. Знам, че съм си надвишил времето. Вижте - този люк слиза надолу и става онзи. И така, вътре е доста тихо.

Това е Дисни Хол - концертната зала. Сложен проект. Има камерна зала. Тя е свързана с един съществуващ павилион Чандлър, който бил построен с много любов, сълзи и грижа. И не е велика сграда, но подходих към нея оптимистично, че бихме създали композиционна връзка помежду си, която би засилила и двама ни. А планът за това... става дума за концертна зала. Това е фоайето, което е един вид градинска структура. На приземния етаж има реклама. Това са офиси, които всъщност, при конкуренцията, не се налагаше да проектираме. И най-сетне, там има хотел. Това беше видът връзки, направени към Чандлър, композирането на тези фасади и свързването им със съществуващите сгради - с МОСА, и така нататък.

Акустикът на конкуренцията ни даде критерии, които доведоха до тази подразделена схема, която открихме, след като конкуренцията изобщо не сработи. Но всички харесаха тези форми и пространството, и така - това е един от проблемите на конкуренцията. После трябва да се опиташ да си върнеш това по някакъв начин. И проучихме много модели. Това беше първоначалният ни модел. Това бяха трите сгради, които бяха идеалът - Концертгебау, Бостън и Берлин. Всички харесаха обкръжението. Всъщност това е най-малката по размер зала, а има повече места от всяка от тези, защото има двойни балкони. Нашият клиент не иска балкони, така че... а когато се срещнахме с новия си акустик, той ни каза, че това е подходящата форма, или че това е подходящата форма. Опитахме много форми в опити да получим енергията на оригиналния проект вътре в акустичен, приемлив формат. Най-сетне се спряхме върху форма, която беше пропорцията на "Концертгебау" с наклонените външни стени, които акустикът каза, че са жизненоважни а това, а после реши, че не са, но сега ги имаме.

(Смях)

Нашата идея е да направим залата за публика много скулптурна, от дърво, като голям кораб, стоящ в тази измазана зала. Това е идеята. В ъглите щеше да има прозорци-люкове, а тези колони щяха да са структурни. Хубавото във включването на колони е, че те дават едно усещане за авансцена, където и да седиш, и създават интимност. Това не е финален проект - тези са само по пътя на изпълнението - и затова не бих го приемал буквално, освен усещането за пространството. Проучихме акустиката с лазери - отскачат с тях от това и виждат къде действа всичко. Но получавате усещането за залата на секция. Повечето зали слизат право надолу в авансцена. В този случай я отваряме обратно нагоре и слагаме прозорци-люкове в четирите ъгъла. Затова ще бъде с доста различна форма.

(Смях)

Оригиналната сграда, тъй като приличаше на жаба, стоеше добре на мястото и се извиваше добре. А като влезеш в кутия, е по-трудно да го направиш... и ето ни, борим се с това как да сложим хотела вътре. А това е един чайник, който проектирах за "Алеси". Просто го залепих там. Но така работя. Вземам парченца и части, разглеждам ги, боря се с тях и ги орязвам. Разбира се, няма да изглежда така, но това е налудничавият начин, по който съм склонен да работя.

А после, най-сетне в Лос Анжелис ме помолиха да направя една скулптура в подножието на Междущатската банкова кула, най-високата сграда в Лос Анжелис. Лари Халприн прави стълбите. Помолиха ме да направя риба, затова направих змия.

(Смях)

Това е обществено пространство, и го направих нещо като градинска структура, може да се влиза вътре. Това е кива, и Лари слага малко вода там вътре - много по-подходящо е от риба.

В Барселона ме помолиха да направя риба и работим по това, в подножието на кулата "Риц-Карлтън", дело на Скидмор, Оуингс и Мерил. Кулата "Риц-Карлтън" се проектира с изложена стомана, непожароустойчива, много прилича на онези стари газови резервоари. И така, взехме езика от тази изложена стомана и го използвахме, изопачихме го, във формата на риба, и създадохме един вид измишльонтине от ХІХ-ти век, която прилича на, която ще седи... това е плажът и пристанището навън отпред, а това всъщност е търговски център с универсални магазини. Разделяме тези мостове. Първоначално всичко това беше солидно с дупка вътре. Освободихме ги, направихме няколко моста и създадохме един вид преден план за този хотел. Показахме това на хората от хотела онзи ден и те бяха ужасени - казаха, че никой не би идвал вече в "Риц-Карлтън" заради тази риба.

(Смях)

И накрая просто прикачих и тези - Лу Данзигер. Не очаквах Лу Данзигер на е тук, но това е една сграда, която направих за него - мисля, през 1964-та. Едно малко студио - за съжаление, за продан. Времето си върви.

А това е синът ми, работещ с мен върху едно малко заведение за бързо хранене. Той проектира робота като касиер - главата се движи, а а направих останалото. Храната не беше токова добра колкото нещото, и затова се провали. Трябваше да е обратното - първо храната трябваше да е добра. Не сработи.

Много благодаря.