Франко Сачи за Ноливуд

Имам една история - история, която бих искал да споделя с вас. Това е африканска история. История за надежда, издържливост и блясък.

Има го Холивуд. После идва Боливуд. Днес имаме Ноливуд - третата по големина филмова индустрия в света. Само през 2006 г. в Нигерия са били направени повече от 2000 филма. Опитайте се да си представите 40-50 филма, завършвани и разпространявани всяка седмица по улиците на Лагос, Нигерия и Западна Африка. Според някои приблизителни оценки стойността на тази индустрия е 250 милиона долара. Тя е създала хиляди, ако не и десетки хиляди работни места. И се разраства. Но не забравяйте, че това движение започна отдолу нагоре. Това е нещо, което се случи без чуждестранни инвестиции, без правителствени помощи, и всъщност се случи въпреки всички препятствия, в един от най-трудните моменти в нигерийската икономика. Възрастта на индустрията е 15 години.

И така, може би сега си мислите - как така един италиански филмов деец, живеещ в Бостън, се интересува толкова много от тази история? Затова мисля, че трябва да ви разкажа само с няколко думи няколко неща за личния си живот, защото мисля, че има връзка. Дядо ми е живял през по-голямата част от живота си в Замбия и е погребан там. Баща ми също е живял през по-голямата част от живота си като възрастен в Източна Африка. А аз съм роден в Замбия. Макар и да я напуснах, когато бях едва тригодишен, наистина усещах, че Африка представлява голяма част от живота ми. Тя наистина беше мястото, където се научих да вървя. Мисля, че съм проронил първите думи, а семейството ми е купило първия си дом. Като се върнахме в Италия, едно от нещата, които си спомням най-ясно, беше, че на хората от семейството ми им беше трудно да споделят истории. Изглежда, за нашите съседи и приятели Африка или беше екзотично място, въображаема земя, която вероятно съществува само в тяхното въображение, или място на ужаси и глад. И така, винаги бяхме хванати в този стереотип. И наистина помня този копнеж да говоря за Африка като място, където живеехме, където хора си живеят живота и имат мечти като всички нас. Затова, като прочетох в бизнес страницата на един вестник историята на Ноливуд, наистина усетих, че това е невероятна възможност да разкажа една история, която влиза в разрез с всички тези предубедени представи.

Тук мога да разкажа една история за африканци, които правят филми като мен, и всъщност усетих, че това е вдъхновение за мен. Имам късмета да съм филмов деец, пребиваващ в Центъра за дигитални изобразителни изкуства при Бостънския университет. Ние наистина виждаме промените в дигиталните технологии и това как млади, независими филмови дейци могат да правят филми само с част от разноските. Затова, когато предложих историята, наистина имах цялата подкрепа, за да направя този филм. И не само имах подкрепата, а и открих двама чудесни партньори в това приключение. Ейми Кориган, много талантлива и млада фотографка, и Робърт Капуто, приятел и ментор, който е ветеран от "Нешънъл Джиографик" и ми каза: "Знаеш ли, Франко, за 25 години работа за Африка не знам дали съм се натъквал на история, толкова изпълнена с надежда и толкова забавна."

И така, отидохме в Лагос през октомври 2005-та. Отидохме в Лагос, за да се срещнем с Бонд Емеруа - един чудесен, талантлив филмов режисьор, който е с нас тази вечер. Планът беше да ви обрисувам портрет на Ноливуд, тази невероятна филмова индустрия, следваща Бонд в приключението му за правене на екшън филм, който се занимава с проблема за корупцията, наречен "Чекпойнт". Полицейска корупция. Имахме девет дни, за да го направим. Решихме, че е добра история.

Междувременно трябваше да покриваме Ноливуд и говорихме с множество филмови дейци. Но не искам да създавам прекалено големи окачвания. Бих искал да ви покажа шест минути. А тези шест минути наистина са подготвени за публиката на TED. Има няколко теми от документалния филм, но са пре-редактирани и подготвени за вас, нали? Така че, предполагам, това е световна премиера.

(Видео) Начало. Тук, в Нигерия, можеш да направиш хубав филм само с 10 000 долара. И снимаш за седем дни. Правим филми за обикновените хора. Не правим филми за елита и хората в стъклените им къщи. Те могат да си позволят да гледат своя "Робокоп" или каквото и да е. Мисля, че филмопроизводството в Нигерия, за онези, които работят в него, е един вид филмопроизводство-препитание... онова, което правят, за да си изкарват хляба. Не е засукано филмопроизводство, при което казваш, о, искам да разтягам всички холивудски локуми, и където имаш големи бюджети.

Тук правиш тези филми, те се продават, отново отскачаш на място, за да направиш друг филм, защото, ако не направиш следващия филм, няма да се храниш. И така, докато забавляваме, трябва да сме способни да образоваме.

Вярвам в мощта на аудиовизията. Имам предвид, 90 процента от населението ще гледа Ноливуд. Мисля, че в момента това е най-жизнеспособното средство за предаване на информация по кабел, предназначен за това. Затова, ако правиш филм, независимо каква е темата, влагаш вътре послание. Все пак трябва да докладваш за инцидента. Нужно му е подобаващо медицинско внимание. Продължавам да се опитвам да обяснявам на хората, че не става дума за качество в момента... качеството идва. Имам предвид, има ги тези филми, които хората правят за качество, но първото, което трябва да помниш за това общество, е, че в Африка все още има хора, които живеят с по един долар на ден, а това са хората, които всъщност гледат тези филми.

Ноливуд е фантастична индустрия, която току-що се е родила в тази част от света. Защото никой не вярваше, че Ноливуд може да излезе от Африка. Но нашите филми, те са истории, с които нашите хора могат да се свържат. Това са истории за нашия народ. И вследствие на това те са залепени за екрана си, винаги, когато видят историята. Напрежение, забавление и интрига. Това е комедия от бокс офиса. Ще се скъсаш от смях.

Бяхме толкова затънали в чуждестранните филми. Всичко беше чуждестранни филми. Но и ние можем да правим нещо. Можем да правим нещо - нещо, което, щом светът го види, да каже: уау, това е Нигерия. Просто се арестувай сам, сержант. Не се смущавай. Ела. Не бягай. Върни се. Върни се.

Сега може да вървиш по улицата и да видиш модел за подражание. Не е само онова, което виждаш на снимка. Виждаш човека на живо. Виждаш как говори. Виждаш как живее. Той ти влияе наистина добре, разбираш ли. Не е просто онова, което виждаш на снимка. Разбираш ли, не е онова, което чуваш от западната преса. Ще се видим. Чао. Начало.

Знаете ли, бях толкова запленен от онези каубойски филми. Но после, когато открих ситуацията в моята страна, по онова време имаше толкова много корупция. За да успее наистина един млад човек тук, трябва да мислиш за някои негативни неща и всичко това, или някакъв вид пороци. А аз не исках това, разбирате ли. И открих, че бих могъл да успея в живота като актьор, без да върша престъпления, без да мамя никого, без да лъжа. Само аз и дадения ми от Бога талант. Да вървим. Окей, време е да сритаме някои задници. Покрий го. Твой е. Мърдай.

В големите страни, когато правят филмите, имат всички тези неща на място. Но тук импровизираме тези неща, като изстрелите. Те отиват, тук, сега виждате пушката там, но няма да видите никакви изстрели, използваме нокаут. Онова, от което се страхувам, е просто, че [неясно] ще ми гръмне в лицето. Затова използвам достатъно маскираща лента. Маскиращата лента ще го държи. Чакай, чакай. Само подръж това вместо мен. Просто й казвам да се увери, че го поставя добре, така че да не засегне лицето ми... експлозията, разбирате ли. Но тя е професионалист. Знае какво прави. И аз се опитвам да предпазя лицето си. Това няма да е последният ми филм. Разбирате ли, това е Ноливуд, където живее магията.

След малко ще видите как правим филмите си тук, с или без някаква помощ от когото и да било. Начало. Стоп. (Аплодисменти)

Франко Сачи: Толкова много неща за казване, толкова малко време. Толкова много теми в тази история. Просто не мога да ви кажа... има едно нещо, което искам да ви кажа. Знаете ли, прекарах няколко седмици с всички тези актьори, продуценти и проблемите, през които трябва да преминават, са невъобразими за един западняк, филмов деец, който работи в Америка или в Европа. Но винаги с усмивка, винаги с ентусиазъм, който е невероятен.

Вернер Херцог, германският филмов деец, каза: "Нужно ми е да правя филми, както на вас ви е нужен кислород." И мисля, че те дишат. Нигерийските филмови дейци наистина, наистина правят онова, което им харесва. Така че е много, много важно за тях и за техните публики. Една жена ми каза: "Като гледам ноливудски филм, мога да се отпусна, наистина... мога да дишам по-добре."

Има също и друго много важно нещо, което, надявам се, ще отекне сред тази публика. Тоа е технологията. Много се интересувам от нея и наистина мисля, че дигиталното нелинеарно редактиране, разбирате ли, снижи цената, сега тя е част от онова, което беше преди. Невероятни камери струват под 5000 долара. А това освободи огромна енергия. И познайте какво? Нямаше нужда да казваме на нигерийските филмови дейци. Те го разбраха, прегърнаха технологията, тичат с нея и постигат успех. Надявам се, че ноливудският феномен ще върви и в двете посоки. Надявам се той да вдъхнови и други африкански нации да прегърнат технологията, да гледат нигерийския модел, да правят своите филми, да създават работни места, да създават описание за населението, нещо за идентифициране, нещо позитивно, нещо, което наистина е психологическо успокоение и е част от културата. Но наистина мисля, че това е феномен, който може да ни вдъхнови. Наистина мисля, че действа и в двете посоки.

Мои приятели - филмови дейци гледат Ноливуд и казват: "Уау, те наистина правят онова, което ние всъщност искаме да правим, правят пари и живеят с тази работа." Така че наистина мисля, че това е урок, че всъщност се учим от тях. Има нещо, едно малко предизвикателство, което имам за вас и което трябва да ни накара да размишляваме за важността на разказването на истории. Мисля, че това наистина е темата на тази сесия. Опитайте се да си представите свят, където единствената цел е храна и подслон, но няма никакви истории. Никакви истории около лагерния огън. Никакви легенди, никакви приказки. Нищо. Никакви романи. Трудно, а? Безсмислено е.

Така мисля всъщност. Мисля, че ключът към едно здраво общество е процъфтяваща общност от разказвачи на истории и мисля, че нигерийските филмови дейци наистина са доказали това. Бих искал да чуете гласовете им. Само няколко момента. Това не е добавена последователност, само някои гласове от Ноливуд.

Видео: Ноливуд е най-доброто нещо, което може да им се случи. Ако има индустрия, която кара хората да се усмихват, това е Ноливуд. Вярвам, че много скоро не само ще имаме по-добри филми, а ще имаме и онзи оригинален нигерийски филм. Основните теми все още са същите. Любов, екшън. Но ги разказваме по нашия собствен начин, по нашия нигерийски начин, африкански начин. Имаме различни култури, различни култури, толкова са много, че до края на живота си не виждам как ще изразходваме историите, които имаме.

ФС: Моята работа свършва тук, а ноливудските филмови дейци наистина трябва да работят сега. И наистина се надявам, че ще има много, много сътрудничества, при които се учим взаимно на разни неща. Наистина се надявам това да се случи. Много благодаря. (Аплодисменти)

Крис Андерсън: Стоп. Имам два въпроса. Франко, описвате това като третата по големина в света филмова индустрия. Как се превежда това всъщност, в брой филми?

ФС: О, да. Мисля, че споменах накратко... близо 2000 филма. Има научни данни за това.

КА: 2000 филми годишно? ФС: 2000 филми годишно. През 2005-та или 2006-та само съветът на цензорите е цензурирал 1600 филма. А знаем, че има повече. Така че спокойно може да се каже, че има 2000 филма. Представете си по 45 филма седмично. Има предизвикателства. Има предизвикателства. Има насищане с филми, качеството трябва да се повиши, нужно е да преминат на следващото ниво, но съм оптимист.

КА: И това не са филми, които се гледат преди всичко в кината?

ФС: О, да, разбира се. Това е много важно. Може би, знаете ли, за да се опитате да си го представите, това са филми, разпространявани пряко на пазарите. Купуват се във видеотеки. Могат да се наемат за жълти стотинки.

КА: В какъв формат?

ФС: О, форматът... благодаря за въпроса. Да, видеокомпактдискове са. Това е компактдиск, с малко по-компресиран образ. Започнаха с видеокасети. Разбирате ли, всъщност не чакаха най-новата технология Започнаха през 92-ра, 94-та. В Нигерия има 57 милиона видеокасетофона, които пускат видеокасети и тези видеокомпактдискове. Това по същество е CD. Компакт диск е.

КА: Значи, по улиците има ли кастинги за филми...?

ФС: Може да си в задръстване в Лагос и може да купиш филм, малко банани или малко вода. Да. (Смях) И трябва да кажа, това наистина доказва, че разказването на истории е стока, при това основна. Няма живот без истории.

КА: Франко, много ви благодаря.