Фийлдс Уикър-Мюрин: Да се поучим от "липсващото ръководство" за лидери

Аз ще говоря за някои от моите открития по целия свят чрез моята работа. Това не са открития на планети, или нови технологии, или наука. Те са открития на хора, и начина, по който хората се държат, и за ново ръководство.

Това е Бенки. Бенки е лидер на нацията Ашанинка. Неговите хора живеят в Бразилия и в Перу. Бенки идва от село, толкова отдалечено в Амазония, че за да се отиде дотам, или човек трябва да лети и да кацне върху вода, или да пътува с кану в продължение на няколко дни. Срещнах Бенки преди три години в Сао Пауло, където го доведох и други лидери на местни племена, да се срещнат с мен и с лидери от цял свят, защото ние искахме да се учим един от други. Искахме да споделяме историите помежду си.

Хората от племето Ашанинка са известни в цяла Южна Америка с тяхното достойнство, дух и устойчивостта им, като се започне от инките, и се продължи през 19-ти век със събирачите на гума. Днес най-голямата заплаха за хората от племето Ашанинка и за Бенки идва от незаконната сеч -- от хората, които идват в красивата гора и изсичат вековни махагонови дървета, транспортират ги надолу по реката до световните пазари. Бенки знаеше това. Той можеше да види какво се случва с неговата гора, с околната му среда, защото той бил взет под закрилата на дядо си, когато бил само на две години, за да започне да се учи за горите и за начина на живот на своя народ. Дядо му умрял, когато той бил само на 10. И в тази ранна възраст, на 10 години, Бенки станал падже на своята общност. Сега, в традицията и културата на Ашанинка, паджът е най-важната личност в общността. Това е човекът, който притежава всички знания, цялата мъдрост, от векове и векове живот, и не само за неговите хора, но за всичко, от което зависи оцеляването на хората: дърветата, птиците, водата, почвата, гората. Така че, когато бил само на 10 той станал падже и започнал да води своя народ. Той започнал да говори с тях за горите, които те трябва да защитават, за начина на живот, който трябва да поддържат. Той им обяснил, че не е въпрос за оцеляване на по-силния; това е въпрос за разбиране на това, което е необходимо за да оцелеят, и да защитят това.

Осем години по-късно, когато бил млад мъж на 18, Бенки напуснал гората за първи път. Той отишъл на пет хиляди километрова одисея до Рио, на Световната среща за Земята, за да каже на света какво се случва в неговия мъничък, малък край. И той отишъл там, защото се надявал, че светът ще чуе. Някои го направили, но не всички. Но ако можете да си представите този млад мъж, с неговата прическа и с веещата се роба, изучавайки нов език, португалски, да не говорим за английски, да отиде до Рио, изграждайки мост, за да достигне до хора, които никога не е срещал преди -- доста враждебен свят. Но той не бил разтревожен.

Бенки се върнал в селото си пълен с идеи -- нови технологии, нови изследвания, нови начини на разбиране, за това какво се случва. Оттогава той продължил да работи с народа си, и не само племето Ашанинка, но всички народи от Амазония и отвъд. Той построил училища, за да учи децата да се грижат за гората. Заедно с тях, той ръководил залесяване на над 25 на сто от земята, която била унищожена от дървосекачи. Той създал кооператив, за да помогне на хората да разнообразят своите средства за препитание. И той доставил интернет и сателитните технологии в гората -- както за да могат самите хора да наблюдават обезлесяването, но също така и за да може той да говори от гората с останалата част на света. Ако срещнете някога Бенки, и го запитате, "Защо правиш това? Защо се излагаш на риск? Защо ставаш уязвим, на това, което често е враждебен свят?" той ще ви отвърне, както ми каза на мен, "Аз се запитах," ми каза той, "Какво са направили моите баби и дядовци и прародители, за да опазят горите за мен? И какво правя аз?"

Така че, когато си мисля за това, се чудя как нашите внуци, и нашите правнуци, когато те си задават този въпрос, се чудя как ще отговорят. За мен, светът е устремен към бъдеще, което не искаме особено много, когато настина си мислим за това. Това е бъдеще, за което не знаем подробности, но е бъдеще, което има очертания, точно като Бенки видял знаци около себе си. Знаем, че нещата от които имаме нужда са на привършване. Прясната вода е на изчерпване. Изкопаемите горива са на привършване. Земеделската земя е на привършване. Знаем, че изменението на климата ще засегне всички нас. Не знаем по какъв начин, но знаем, че ще го направи. И знаем, че ще има повече от нас от всякога преди -- пет пъти повече хора след 40 години, отколкото преди 60 години. Нещата, от които имаме нужда са на привършване. И също така знаем, че светът се е променил по други начини, че от 1960 година насам, има една трета повече нови държави, които съществуват като самостоятелни единици на планетата. Егоизми, системи за управление -- и как да ги разберем -- масивна промяна. И в допълнение към това, ние знаем, че пет други наистина големи държави ще имат думата за в бъдеще, дума, която все още не сме започнали да чуваме в действителност -- Китай, Индия, Русия, Южна Африка и Бразилията на Бенки, където Бенки придобил своите граждански права едва с конституцията от 1988 година.

Но вие знаете всичко това. Знаете повече отколкото Бенки е знаел, когато напуснал гората си и пребродил 5000 километра. Също така знаете, че не можем просто да продължим да правим това, което винаги сме правили, защото ще получим резултатите, които винаги сме получавали. И това ми напомня за нещо, което съм чула, че Лорд Солсбъри казал на кралица Виктория преди повече от сто години, когато тя го принуждавала, "Моля те, промени нещата." Той отвърнал: "Промяна? Защо да се променяме? Нещата са достатъчно зле, както са в момента." Ние трябва да се променим. Наложително за мен е, когато погледна по цял свят, че трябва да се променим. Нуждаем се от нови модели за това какво означава да бъдеш лидер. Нуждаем се от нови модели на лидер и на човек в света.

Започнах живота си като банкер. Сега не признавам това на никого, освен на много близки приятели. Но през последните осем години правя нещо съвсем различно. Моята работа ме отведе по цял свят, където имах истинската привилегия да срещна хора като Бенки, и много други, които предизвикват промени в техните общности -- хора, които виждат света по различен начин, които задават различни въпроси, които имат различни отговори, които разбират филтрите, които носят, когато излизат навън в света.

Това е Сангамитра. Сангамитра е от Бангалор. Срещнах Сангамитра преди осем години, когато бях в Бангалор, организирайки работна среща с лидерите на различни неправителствени организации, работещи в някои от най-трудните аспекти на обществото. Сангамитра не е започнала живота си като лидер на неправителствена организация, тя започнала кариерата си като университетски преподавател, преподавайки английска литература. Но тя осъзнала, че е прекалено откъсната от света правейки това. Тя го обичала, но била прекалено откъсната. И така през 1993 година, преди много време, тя решила да започне нова организация, наречена Самракша, концентрирана върху една от най-тежките области, един от най-тежките проблеми в Индия -- навсякъде по света в момента -- ХИВ/СПИН. От този момент, Самракша става по-силна и по-силна, и сега е една от водещите здравни неправителствени организации в Индия. Но ако просто си помислите за състоянието на света и познанието за ХИВ/СПИН през 1993 година -- в Индия по това време нарастваше главоломно, и никой не разбра защо, и всеки, всъщност, беше много, много уплашен. Днес все още има три милиона ХИВ-позитивни хора в Индия. Това е второто най-многобройно население в света.

Когато попитах Сангамитра, "Как така се пренасочихте от английска литература към ХИВ/СПИН?" което не е очевидна промяна на житейския път, тя ми отвърна, "Всичко това е свързано. Литературата прави хората чувствителни, чувствителни към хората, към техните мечти и идеи." От този момент насам, под нейно ръководство, Самракша е пионер във всички области, свързани с ХИВ/СПИН. Те имат почивни домове, първите, първите центрове за грижи, първите услуги за консултиране -- и не само в градския седем-милионен Бангалор, но и в най-трудните за достигане села в щата Карнатака. Дори това не било достатъчно. Тя искала да промени политиката на правителствено ниво. 10 от техните програмите, които тя инициирала са сега правителствена политика и се финансирани от правителството. Те се грижат за около 20 000 души днес, в над 1000 села в Карнатака.

Тя работи с хора като Мурали Кришна. Мурали Кришна идва от едно от тези села. Той загубил жена си от СПИН преди няколко години, и той е ХИВ-позитивен. Но той видял работата, грижите, състраданието, което Сангамитра и нейният екип донесли в селото, и искал да бъде част от него. Той е сътрудник в "Издирване на лидери" и това помага в работата му. Те са пионерите на различен подход към селата. Вместо да раздават информация в брошури, както често се случва, те докарват театрални трупи, песни, музика, танци. И те седят в кръг и говорят за мечтите си.

Сангамитра ми каза миналата седмици -- тя тъкмо се беше върнала след две седмици в селата -- и тя беше направила истински пробив. Те седяли в кръг, говорйки за мечтите на селото. И младите жени от селото се обадили и казали, "Ние променихме нашата мечта. Мечтата ни е за нашите партньори, нашите съпрузи, те да не бъдат давани на нас, заради хороскоп, но да бъдат давани на нас, след като са били изследвани за ХИВ." Ако имате достатъчно късмет да срещнете Сангамитра и да я питате защо и как, как сте постигнали толкова много? Тя ще ви погледне и много тихо, много меко ще каже, "Просто се случи така. Това е духа отвътре."

Това е д-р Фан Джианчуан. Джианчуан идва от провинцията Съчуан в югозападната част на Китай. Той е роден през 1957 година, и можете да си представите как е изглеждало и как се е чувствало детството му, и какъв е бил живота му през последните 50 бурни години. Той е бил войник, учител, политик, заместник-кмет и бизнесмен. Но ако седнете и го попитате, "Кой си ти в действителност, и какво правиш?" Той ще ви каже, "Аз съм колекционер, и съм уредник в музей." Имах късмет, аз чувах за него в продължение на години, и най-накрая го срещнах по-рано тази година в музея му в Ченду.

Той е бил колекционер през целия си живот, започвайки когато бил на четири или пет в началото на 60-те години. Сега просто се замислете за началото на 60-те години в Китай. През целия си живот, през всички препиятствия, по време на Културната революция и всичко след това, той продължил да колекционира, така че сега има над осем милиона експоната в неговите музеи, документирайки съвременната китайска история. Това са експонати, които няма да намерите никъде другаде по света, отчасти защото документират части от историята, които китайците избрали да забравят. Например, той има над един милион експонати, документиращи китайско-японската война, война, за която не се говори доста често в Китай, и чиито герои не са почитани. Защо е правил всичко това? Защото си мислел, че една нация никога не трябва да повтаря грешките от миналото.

Така че от възлагането на поръчки на малко по-големи от действителен размер бронзови статуи, на героите в китайско-японската война, включително онези китайци, които тогава се убивали взаимно и напуснали континенталната част на Китай, за да отидат в Тайван, до възлагането на поръчки за безименни, обикновени войници, които оцелели, като ги моли да вземе отпечатъци от ръцете им, той подсигурява, -- един човек подсигурява, -- че историята няма да бъде забравена. Но него не го е грижа само за китайските герои. Тази сграда съдържа най-голямата колекция в света на документи и артефакти, посветена на ролята на САЩ, в борбата на китайска страна в тази дълга война -- "Летящите тигри." Той има девет други сгради -- които вече са отворени за обществено ползване -- пълни догоре с артефакти, документиращи съвременната китайска история. Две от най-чувствителните сгради включват колекция на която е посветен цял живот, за Културната революция, период, който повечето китайци всъщност биха предпочели да забравят. Но той не иска страната му никога да забрави.

Тези хора ме вдъхновяват, и те ме вдъхновяват, защото ни показват, какво е възможно, когато гледаме на света, променим начина, по който гледаме на мястото си в света. Те гледаха отвън, и после промениха това, което беше отвътре. Те не са учили в бизнес училища. Те не са чели ръководство за това, "Как да бъдеш добър лидер в 10 лесни стъпки." Но те имат качества, които всички ние признаваме. Те имат енергия, страст, отдаденост. Те са се отдалечили от това, което правели преди, и отишли към нещо, което не познавали. Те се опитали да свържат светове, които не знаели, че съществуват отпреди. Те построили мостове и преминали през тях. Те имат усещане за голямата дъга от времето и за тяхното незначимо място в нея. Те знаят, че хората са идвали преди тях, и че ще ги следват. И те знаят, че са част от едно цяло, че зависят от други хора. Не става дума за тях, те знаят това, но трябва да започне с тях. И те са скромни. Нещата просто се случват.

Но ние знаем, че нещата не стават случайно, нали? Знаем, че трябва много, за да се случи нещо, и ние знаем посоката, в която светът върви. Така че мисля, че трябва да планираме за идните поколения в световен мащаб. Не можем да чакаме за следващото поколение, новите лидери, да дойдат и да се научат как да бъдат добрите лидери, от които се нуждаем. Мисля, че това трябва да започне с нас. И ние знаем, точно както те са знаели, колко трудно е това. Но добрата новина е, че не е нужно да го разберем в движение; ние имаме модели, имаме примери, като Бенки, и Сангамитри, и Джианчуан. Можем да видим това, което са направили, ако се вгледаме. Можем да се поучим от това, което те са научили. Можем да променим начина, по който виждаме себе си в света. И ако сме късметлии, можем да променим начина, по който нашите пра-правнуци ще отговорят на въпроса на Бенки.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)