Фахад Ал Атия: Държава без вода

Салаам алeйкум. Добре дошли в Доха. Отговарям за безопасността на храна в тази държава. Това е работата ми за следващите две години, да проектирам целия план и да го приложа в следващите 10 години - разбира се, с много други хора. Но първо, трябва да ви разкажа история, която е историята ми, историята на тази държава, в която сте днес. Разбира се, повечето от вас са яли три пъти днес и вероятно ще продължите да ядете след събитието тази вечер.

Какъв беше Катар през 1940-те години? Тук живееха около 11 000 души. Нямаше вода. Нямаше електричество, нямаше бензин, нямаше коли, нищо. Повечето от хората, които живееха тук, живееха в крайбрежни села, от риболов или бяха номади, които се скитаха наоколо, опитвайки се да намерят вода. Нямаше нищо от блясъка, който виждате днес. Нямаше градове като Доха, Дубай, Абу Даби, Кувейт или Рияд. Не защото те не можеха да създават градове. Нямаше ресурси, за да ги създадат. Можете да видите, че продължителността на живот беше малка. Повечето хора умираха на 50 години.

Нека преминем към втора глава: нефтената епоха. През 1939 г. откриха нефта. Но за съжаление, това не беше напълно търговски екплоатирано до Втората световна война. Какво направи това? Това промени лицето на тази държава, както можете да видите. Това също промени всички тези хора, които се скитаха по пустинята - търсейки вода, търсейки храна, опитвайки се да се грижат за добитъка си - урбанизира ги.

Можете да намерите това за странно, но семейството ми говори с различни акценти. Майка ми има акцент, който е много различен от акцента на баща ми и в държавата живеят около 300 000 души. В държавата има около пет или шест акцента, които говоря. Някой може да каже: "Как така? Как това може да се случи?" Защото сме живели разпръснато. Не сме могли да живеем на едно място, защото е нямало ресурси. Когато дойдоха ресурсите, нефт, започнахме да създаваме тези съвременни технологии и събирахме хората, защото ни беше нужна концентрация. Хората започнаха да се запознават един с друг. Разбрахме, че има някои разлики в акцентите.

Това е глава втора: нефтената епоха. Нека да видим съвремието. Това е може би нещото, което повечето от вас знаят за Доха. Какво е населението днес? То е 1.7 милиона души. То се промени за по-малко от 60 години. Средният растеж на икономиката ни е около 15 процента за последните пет години. Продължителността на живото се е увеличила до 78 години. Потреблението на вода се е увеличило до 430 литра. Това е сред най-високото потребление в света. От нация, която няма вода, започнахме да потребяваме вода в най-големи количества, повече от всички други нации. Не знам, дали това не е реакция поради липсата на вода.

Но какво е интересно в историята, която разказах? Интересната част е, че продължаваме да нарастваме с 15 процента всяка година през последните пет години без вода. Това е феномен. Никога не се е случвало. Градовете бяха разрушени, поради липсата на вода. Това е историята на този район. Не само градовете, които създаваме, но градове с мечти и хора, които искат да бъдат учени, лекари. Да построят хубав дом, да доведат архитект, който да проектира къщата им. Тези хора мислят, че в това пространство може да се живее. Но разбира се, като използват технологии. В Бразилия има 1,782 милиметра дъжд за година. В Катар има 74 мм. дъжд и имаме този процент на растеж.

Въпросът е как. Как можем да преживеем това? Нямаме вода. Просто поради тази гигантска машина, наречена обезсоляване. Тук електричеството е ключов фактор. Това променя всичко. Това изпомпваме от земята, горим тонове, може би повечето от вас са го използвали когато то отива в Доха. Това е езерото ни. Можете да го видите. Това е реката ни. Ето как използвате и се наслаждавате на водата. Това е най-добрата технология, която може да има този район: обезсоляването.

Какви са опасностите? Много ли се безпокоите? Ще кажа, че ако разгледате глобалните факти, ще разберете, че разбира се, аз трябва да безпокоя. Има нарастващо търсене, нарастващо население. Похарчили сме седем милиарда само преди няколко месеца. Тази цифра също иска храна. Прогнозата е, че ще бъдем девет милиона през 2050 г.

Държава, която няма вода, трябва да се безпокои за това, което се случва извън границите ѝ. Има и променящи се диети. Като оценяваме по-високо социално - икономическо развитие, хората променят и диетата си. Започват да ядат повече месо и т.н. От друга страна, има намаляващо търсене, поради промяната на климата и поради други фактори. Трябва да разберете, кога кризата ще се случи.

Това е ситуацията в Катар, за тези, които не знаят. Имаме резерви от вода за само два дни. Внасяме 90 процента от водата и обработваме само по-малко от един процент от земята. Малкият брой земеделци, които имаме, не практикуват земеделство в резултат на политиката на открит пазар и големите конкуренти. Сблъскваме се и с опасности. Тези опасности засягат устойчивостта на нацията и общностите.

Въпросът е, има ли решение? Има ли устойчиво решение? Има. Тази картинка сумира хиляди страници технически документи, по които работихме през последните две години. Нека да започнем с водата. Знаем много добре - показах ви по-рано - че се нуждаем от тази енергия. Ако се нуждаем от енергия, от какъв вид енергия се нуждаем? Енергия от въглища? Или трябва да използваме нещо друго? Имаме ли сравнително преимущество, за да използваме друг вид енергия? Предполагам, че повечето от вас разбират, какво правим: 300 дни слънце. Ще използваме тази възобновяема енергия, за да произвеждаме водата, която ни е нужна. Ще построим може би 1,800 мегавата слънчеви системи, за да произведем 3,5 милиона кубични метра вода. Това е много вода.

Водата ще стигне до земеделците и те ще могат да напоят градините си и да снабдят обществото с вода. Но за да запазим хоризонталната линия - защото това са проектите, това са системите, които ще доставим - трябва да развием и вертикалната линия: поддържане на системи, образование на високо ниво, изследвания и развитие, промишленост, технологии, за да произведем тези технологии за приложение и най-накрая да създадем пазари. Това, което го позволява, е законодателството, политиките. Без тях не можем да направим нищо.

Това планираме да направим. За две години, вероятно ще изпълним този план и ще го приложим. Целта ни е да бъдем хилядолетен град, като много хилядолетни градове: Истанбул, Рим, Лондон, Париж, Дамаск, Кайро. Ние сме само на 60 години, но искаме да живеем вечно като град, искаме да живеем в мир.

Много благодаря.

(Аплодисменти)