Ева Енслър за сигурността

Мисля, че ще бъде облекчение за някои хора и разочарование за други, тъй като няма да говоря за вагини днес. Започнах „Монолози за вагината", защото бях притеснена за вагините. Днес съм много притеснена за това понятие, този свят, тази преобладаваща сила - СИГУРНОСТ. Виждам тази дума, чувам тази дума, усещам тази дума навсякъде. Истинска сигурност, проверка на сигурността, следене на сигурността, мерки за сигурност... Защо целият този фокус върху сигурността ме кара да се чувствам много по-несигурна? Какво имаме предвид, когато говорим за истинска сигурност? И защо ние като американци най-вече, сме се превърнали в нация която се стреми към сигурност повече от всичко друго? Всъщност аз мисля, че сигурността е неуловима, тя е невъзможна. Всички умираме. Всички остаряваме. Всички се разболяваме. Хората ни напускат. Хората ни променят. Нищо не е сигурно. И това всъщност e добра новина.

Това е така, разбира се, освен ако целият ти живот не е подчинен на идеята за сигурността. Смятам, че когато това е фокусът на живота ти, ето какво се случва. Не можеш да пътуваш много далече или да рискуваш извън определени граници. Не можеш да допуснеш в ума си твърде много противоречащи си идеи наведнъж, тъй като те могат да те объркат или предизвикат. Не можеш да отвориш себе си за нови преживявания, нови хора, нови начини за правене на нещата. Може да изгубиш комфорта си. Не можеш да не знаеш кой си, затова се придържаш към твърдо установена идентичност. Ставаш християнин, мюсолманин, евреин. Ти си индианец, египтянин, италианец, американец. Ти си хетеросексуален или хомосексуален, или никога не правиш секс. Или поне това казваш когато се идентифицираш. Ти ставаш част от "ние". И за да си в безопасност, се защитаваш от "тях". Придържаш се към земята си, защото тя е твоето сигурно място. Трябва да се бориш с всеки, който припари до нея. Ти ставаш своята религия. Ставаш своята нация. Ставаш това, което те сковава, ограничава и те предпазва от съмнения или промяна. Но всичко това всъщност е приспиване на ума. Истината е, че ти не си в по-голяма безопасност.

Например, бях в Шри Ланка, три дни след връхлитане на цунами и стоях на брега и ми беше абсолютно ясно, че за по-малко от пет минути можеше да се надигне девет метрова вълна и да унищожи една нация, цяла популация и много животи. Целият стремеж за сигурност, всъщност те прави много по-несигурен, защото трябва да внимаваш през цялото време. Има хора различни от теб. Хора, които ти наричаш врагове, има места, където не можеш да отидеш, мисли които не можеш да допуснеш, светове в които не можеш да живееш. И така прекарваш дните си борейки се, защитавайки територията си, вкопчвайки се все повече в основните си убеждения. Посвещаваш дните си на опитите да се предпазиш. Това става твоята мисия. Това е всичко, което правиш. Идеите ти се смаляват. Те стават незабележими. Има грешници и светци, престъпници и жертви.

Има хора, които ако не са с нас, са против нас. Става ти по-лесно да нараняваш хората, защото не усещаш какво им е отвътре. По-лесно е да ги затвориш, разголиш насила, да ги унижиш, да ги окупираш, заробиш и убиеш защото те са само пречка за твоята сигурност. За шест години имах удивителната привилегия покрай V-Day, световно движение за прекратяване на насилието срещу жени, да пътувам до приблизително 60 държави и да прекарам доста време в различни части на света. Срещала съм жени и мъже по цялата планета, които поради различни обстоятелства, война, бедност, расизъм, различни форми на насилие, никога не са познавали сигурността, или илюзията им за сигурност е била завинаги унищожена. Прекарвала съм време с жени в Афганистан под управлението на Талибаните, които са били третирани жестоко и цензурирани. Била съм в босненски бежански лагери. Била съм с жени в Пакистан, чиито лица са били изгорени с киселина. Била съм с момичета от цяла Америка, които са били изнасилени по време на среща, или изнасилени от най-добрите си приятели през някоя вечер, в която са били дрогирани.

Едно от удивителните неща, които открих по време на пътуванията си, е този новопоявил се вид. Много ми хареса, когато той говореше за другия свят, който е точно до нашия свят. Открих тези хора, които в света на V-Day, ние наричаме Воините на Вагината (Vagina Warriors). Тези хора, вместо да се въоръжат с автомати, или оръжия за масово унищожение или мечове, в духа на воина са се спуснали в сърцевината на болката и загубата. Те са скърбели, те са умрели в болката, и са позволили на отровата да се превърне в лекарство. Те са използвали заряда на своята болка, за да пренасочат тази енергия към друга мисия и друга траектория.

Тези воини сега посвещават себе си и живота си, за предпазят другите от това което се е случило с тях. На планетата има хиляди, ако не и милиони такива хора. Осмелявам се да твърдя, че има много такива хора и в тази зала. Те имат пламенност и свобода, която вярвам е основата на нова парадигма. Те са излезли от съществуващата рамка на жертва и виновник. Тяхната собствена лична сигурност не е крайната им цел, и точно защото вместо да се тревожат са сигурността си, те си поставят за крайна цел да трансформират страданието, аз действително вярвам, че те създават реална безопасност и една напълно нова идея за сигурността. Искам да ви разкажа за някои от тези хора, които съм срещала.

Утре отивам в Кайро, и съм много трогната, че ще бъда с жени от Кайро, които са V-day жени, които отварят първото убежище за малтретирани жени в Близкия изток. Това ще стане, защото жените в Кайро взеха решение да се изправят и да поставят себе си на дневен ред и да говорят за степента на насилие, което се проявява в Египет и бяха готови да поемат атаки и критика, и благодарение на тяхната работа през последните няколко години, те не само отварят това убежище, но то се подкрепя от много части на обществото, които иначе никога не биха го подкрепили. Жените в Уганда тази година, които поставиха пиесата "Монолози за вагината" по време на V-Day, действително предизвикаха гнева на правителството.

И тази случка много ми харесва. Имаше министерска среща и среща на президентите за да се обсъди дали Вагините (пиесата) може да дойдат в Уганда. Срещата се обсъждаше седмици наред в пресата, две седмици, имаше огромна дискусия. Правителството най-сетне взе решение, че "Монолози за вагината" не може да се играе в Уганда. Но удивителните новини бяха, че тъй като тези жени се бяха изправили, и защото бяха готови да рискуват собствената си сигурност, започна дискусия не само в Уганда, но в цяла Африка. В резултат на това, парите от продажбата на билети, за всеки един от тази публика с 800 места, освен десет души, бяха дарени от публиката. Те събраха $10,000 за постановка, която никога не се постави.

Има една млада жена, която се казва Кери Ръфълсон в Минесота. Тя е гимназистка. Тя гледала "Монолози за вагината" и била наистина трогната, и в резултат на това, носела значка с надпис "Аз обичам моята вагина" в гимназията в Минесота.

(Смях)

Тя на практика била заплашена с изключване от гимназията. Казали и че не може да обича вагината си в училище, че това не е законно, че е неморално, че не е хубаво нещо. Така, че тя наистина се борила с това, какво да направи, защото била почти завършила и се справяла добре в училище, а била заплашена с изключване, така че това, което направила е да събере всичките си приятели, мисля, че са били около 100, 150 ученика, и те всички носели тениски - момичетата с надпис "Аз обичам моята вагина", а момчетата носели тениски с надпис "Аз обичам нейната вагина".

(Смях)

Сега това изглежда като доста, нали знаете, лекомислено, но това, което се случило като резултат е, че в това училище сега се формират часове по сексуално образование, започва да се говори за секс, и да се разглежда защо би било грешно за една млада гимназистка да говори публично за вагината си или да твърди че обича вагината си публично.

Знам, че съм ви говорила за Агнес и преди, но искам да ви дам малко актуална информация за Агнес. Срещнах Агнес преди три години в Rift Valley (Африка). Когато е била малко момиченце, тя е била обрязана против волята си. Това обрязване на нейния клитор очевидно е повлияло на живота й и го е променило по разрушителен начин. Тя решила не да се сдобива с бръснач или острие, а да посвети живота си за да не се случи това на други момичета. Цели осем години, тя вървяла през Rift Valley. Тя носела със себе си една удивителна кутия и в нея имало женски торс, срязан в профил, и тя показвала на хората където и да отидела, как изглежда здрава вагина и как изглежда обрязана вагина. През годините, в които вървяла, тя образовала родители, майки, бащи, спасила 1,500 момичета от обрязване.

Когато ние от V-Day я срещнахме, я попитахме как можем да й помогнем и тя каза: "Ами ако ми намерите джип, ще мога да обикалям много по-бързо." Така, че ние й купихме джип. В годината, в която получи джипа, тя спаси 4,500 момичета от обрязване. Така, че ние я попитахме какво още можем да направим? Тя каза: "Ако ми помогнете да намеря пари, мога да отворя убежище." Преди три години Агнес отвори убежище в Африка, за да спре обрязването. Когато започнала мисията си преди осем години, тя била наругавана, презирана, тя била напълно очернена в нейната общност. Горда съм да ви кажа, че преди шест месеца, тя беше избрана за заместник-кмет на Нарок (Кения).

(Аплодисменти)

Мисля, че това което се опитвам да кажа тук, е че ако крайната ви цел е сигурността, и ако се фокусирате само върху сигурността, това което се получава, е че създавате не само повече несигурност в останалите хора, но правите и себе си много по несигурни. Истинската сигурност е да размишляваш върху смъртта, а не да се преструваш, че тя не съществува. Да не бягаш от загубата, а да навлезеш в скръбта, да се предадеш на болката. Истинската сигурност е да не знаеш нещо, когато не го знаеш. Истинската сигурност е да жадуваш да се свържеш с останалите, а не да жадуваш за власт. Тя не може да бъде купена или уредена или създадена с бомби. Тя е по-дълбока, тя е процес, тя е ясното съзнание, че всички ние сме взаимно свързани и едно едничко действие на едно същество, в един мъничък град, има последствия навсякъде. Истинската сигурност е не само да си способен да толерираш мистерията, сложността, двусмислието, но да жадуваш за тях и да се доверяваш само на ситуации където тези неща присъстват.

Нещо се случи, когато започнах да пътувам покрай V-Day преди осем години. Изгубих се. Помня, че бях на самолет от Кения до Южна Африка и нямах идея къде се намирам. Не знаех къде отивам, откъде съм дошла, и се паникьосах, имах тотална паническа атака. И после изведнъж осъзнах, че нямаше абсолютно никакво значение къде отивах или откъде бях дошла, защото всички ние хората сме постоянно не на място. Всички сме бежанци. Идваме от някъде и с надежда пътуваме през цялото време, премествайки се на ново място. Свободата означава, че няма да се идентифицирам, с която и да е група, но че мога да посетя, която и да е група и да намеря себе си там. Тя не означава, че нямам ценности или вярвания, но означава, че не съм загрубяла от тях. Не ги използвам като оръжия. В споделеното бъдеще, свободата ще бъде просто това - споделена. Крайната цел ще бъде да станем уязвими, осъзнаващи мястото на свързване помежду ни, вместо да ставаме сигурни, контролиращи и самотни. Благодаря ви.

(Аплодисменти)

А ти как си? Изтощена ли си? В един типичен ден, с надежда ли се събуждаш или с мрачно настроение? Знаете ли, мисля че Карл Юнг веднъж е казал, че за да оцелеем през 20 век, трябва да живеем с две съществуващи, противоположни мисли едновременно. И мисля, че част от това, което научавам в този процес, е че човек трябва да си позволи да изпитва печал. И смятам, че когато си позволявам първо да скърбя и плача, а след това да продължавам напред, аз съм добре. Когато започна да се преструвам, че това което виждам всъщност не ме наранява и не променя чувствата ми, тогава съм в беда, защото когато прекарваш много време пътувайки от място на място, от страна на страна, от град на град, степента, в която жените например са насилвани, и епидемичния характер на насилието, и начинът по който се приема за нормално, са толкова разрушителни за душата ти, че трябва да отделиш време, или по-точно аз трябва да отделя време сега, за да обработя това.

Има много каузи по света, за които се говори, например бедност, болести и така нататък, ти си отделила осем години за тази кауза. Защо точно тази? Смятам че, ако помислим за жените, жените са главния ресурс на планетата, те дават живот, ние произлизаме от тях, те са майки, те са визионери, те са бъдещето. Ако вземем под внимание, че ООН обявява че една от всеки три жени на планетата ще бъде изнасилена или пребита през живота си, говорим за оскверняване на главния ни ресурс на планетата, говорим за мястото, откъдето сме дошли, говорим за родителство. Представете си че сте станали жертва на насилие и отглеждате момченце. Как това повлиява на способността ви да работите или да гледате на бъдещето, и дали да процъфтявате, вместо просто да оцелявате? Това в което вярвам е, че ако можем да разберем как да опазим жените и да ги почитаме, това ще означава да почитаме самия живот.