Ив Енслър: Прегърнете момичето във вас

Намасте. Добро утро. Много съм щастлива, че съм тук, в Индия. Мислих много за онова, което съм научила, особено през последните 11 години с В-деня и "Монолозите на вагината", докато пътувах по света, срещах се с жени и момичета по цялата планета, за да спра насилието срещу жени.

Онова, за което искам да говоря днес, е точно тази клетка, или група клетки, която е във всеки един от нас. Искам да я нарека момичешката клетка. Има я и в мъжете, както и в жените. Искам да си представите, че тази група клетки е в центъра на еволюцията на нашия вид и продължението на човешкия род.

И искам да си представите, че в някакъв момент в историята група могъщи хора, инвестирали в притежаване и контрол на света, са разбрали, че потискането на тази клетка, потискането на тези клетки, реинтерпретацията на тези клетки, подронването на тези клетки, това да ни накарат да вярваме в слабостта на тези клетки и смачкването, изкореняването, унищожението, съкращаването на тези клетки направо са започнали процеса на убиване на момичешката клетка. Това е бил патриархатът.

Искам да си представите, че момичето е една частица в огромния макрокосмос от колективна съзнателност. И е жизненоважна за баланса, за мъдростта и всъщност за бъдещето на всички нас. После искам да си представите, че тази момичешка клетка е състрадание, тя е съчувствие и страст сама по себе си, тя е уязвимост, отвореност, интензитет, връзка, отношение и е интуитивна.

А после - да помислим как състраданието информира мъдростта, а тази уязвимост е най-огромната ни сила, тези емоции имат присъща логика, която води до радикално, подходящо, спасително действие. А после - да си спомним какво са ни учили - точно обратното на тези сили, че състраданието замъглява мисленето, че застава на пътя, че уязвимостта е слабост, че не трябва да се доверяваш на емоциите и не би трябвало да приемаш нещата лично, което ми е едно от любимите.

Мисля, че целият свят по същество е възпитаван да не бъде момиче. А как възпитаваме момчетата? Какво означава да бъдеш момче? Да бъдеш момче всъщност означава да не бъдеш момиче. Да си мъж означава да не си момиче. Да си жена означава да не си момиче. Да си силен значи да не си момиче. Да си лидер значи да не си момиче. Всъщност мисля, че да бъдеш момиче е толкова мощно, че е трябвало да обучим всички да не са. (Смях)

Бих искала също да кажа, че иронията, разбира се, е, че отричането на момичето, потискането на момичето, потискането на емоцията, отказът да чувстваш ни е довел дотук. При което се е стигнало дотам да живеем в свят, където най-екстремните форми на насилие, най-ужасяващата бедност, геноцид, масови изнасилвания, унищожението на Земята са напълно излезли от контрол. И защото сме потиснали момичешките си клетки, потиснали сме момичествотото си, не усещаме какво става.

Затова от нас не се изисква адекватният отклик на онова, което се случва. Искам да говоря малко за Демократична република Конго. За мен това беше повратната точка в живота ми. Прекарала съм много време там през последните три години. Усещам, че досега съм видяла много по света, много насилие.

По същество живеех в мините за изнасилвания по света през последните 12 години. Но демократична република Конго наистина беше повратната точка в душата ми. Отидох и прекарах известно време на едно място, наречено Букаву в болница на име "Панзи", с един лекар, най-близък до светец от всеки човек, когото съм срещала някога. Казва се д-р Денис Мукуеге. В Конго - за онези, които не знаят, върлува война през последните 12 години - война, която е избила почти шест милиона души. По приблизителна оценка някъде между 300 000 и 500 000 жени са били изнасилени там.

Когато прекарах първите си седмици в болницата "Панзи", седях с жените, които сядаха и се подреждаха всеки ден, за да ми разкажат историите си. А историите им бяха толкова ужасяващи, толкова потресаващи, толкова от другата страна на човешкото преживяване, че, за да бъда съвсем честна с вас, бях разбита. Ще ви кажа какво се случи - чрез това разбиване, като слушах историите за осемгодишни момиченца, чиито вътрешности били изкормвани, вътре в които са били пъхани оръжия, щикове, всякакви неща, така че буквално имали дупки вътре в себе си, от които излизали урината и изпражненията им.

Като слушах историите на 80-годишни жени, оковани с вериги и обкръжени, а групи мъже идвали и ги изнасилвали периодично, единствено в името на икономическата експлоатация - да крадат минералите, за да може Западът да ги вземе и да печели от тях. Умът ми беше толкова разбит.

Но онова, което се случи за мен, е, че това разбиване всъщност ме одързости по начин, по който никога не съм била одързостявана. Това разбиване, това отваряне на момичешката ми клетка, този масивен пробив в сърцето ми ми позволи да стана по-смела и всъщност по-умна, отколкото съм била през живота си в миналото.

Искам да кажа, че според мен силите, залегнали в основата на строежа на империи, всъщност са, че чувствата пречат на строежа на империи. Чувствата пречат на масовото завоевание на Земята, разкопаването на Земята и унищожаването на нещата. Помня например как баща ми, който беше много склонен към насилие, ме биеше. Всъщност казваше, докато ме биеше: "Не плачи. Да не си посмяла да плачеш." Защото моят плач някак излагаше бруталността му пред него. Дори и в момента, когато не искаше да му се припомня какво прави.

Знам, че систематично сме унищожавали момичешката клетка. И искам да кажа, че сме я унищожили у мъжете, както и у жените. Мисля, че в известни отношения сме били много по-жестоки към мъжете при унищожаването на момичешката им клетка. (Аплодисменти) Виждам как са възпитавани момчетата, виждам го по цялата планета - да бъдат твърди, да бъдат жилави, да се дистанцират от нежността си, да не плачат. Всъщност осъзнах веднъж в Косово, като гледах как един мъж се пречупва, че куршумите всъщност са втвърдени сълзи, че когато не искаме да позволим на мъжете да имат момичешката си самоличност, да имат ранимостта си, да имат състраданието си, да имат сърцата си, тогава стават втвърдени, нараняващи и насилници.

Мисля, че сме научили мъжете да бъдат сигурни, когато са несигурни, да се преструват, че знаят неща, когато не ги знаят, или защо бихме били, където сме? Да се преструват, че не са развалини, когато са развалини. Ще ви разкажа една много смешна история. По пътя насам в самолета вървях нагоре-надолу по коридора на самолета. И всички тези мъже - буквално поне 10 мъже седяха на малките си седалки и гледаха филми за мацки. Всички бяха сами, и си помислих: "Това е тайният живот на мъжете." (Смях)

Пътувала съм, както казах, до много, много страни и съм виждала, че ако сторим онова, което правим с момичето в нас, тогава очевидно е ужасяващо да си помислим какво правим на момичетата по света. Чухме от Сунита вчера и Кавита за това какво правим с момичетата. Но само искам да кажа, че съм срещала момичета с рани от нож и изгаряния от цигари, които буквално са третирани като пепелници. Виждала съм да третират момичета като кофи за боклук. Виждала съм момичета, които са били бити от майките си, от братята, бащите и чичовците си. Виждала съм момичета да гладуват по своя воля до смърт в Америка в институции, за да изглеждат като някаква идеализирана версия на самите себе си.

Виждала съм, че обрязваме момичета, контролираме ги и ги държим неграмотни, или ги караме да се чувстват зле заради това, че са твърде умни. Караме ги да мълчат. Караме ги да се чувстват виновни за това, че са умни. Принуждаваме ги да се държат прилично, да забавят оборотите, да не са твърде интензивни. Продаваме ги, убиваме ги като ембриони. Заробваме ги. Изнасилваме ги. Толкова сме свикнали да ограбваме момичетата от това да са субекти на живота си, че сега всъщност сме ги обективирали и превърнали в стоки.

Продаването на момичета по планетата е необуздано. А на много места те струват по-малко от козите и кравите. Но искам да говоря също за факта, че ако един от осем души на планетата са момичета между 10 и 24-годишна възраст, те всъщност са ключът, в развиващия се свят, както и в целия свят, към бъдещето на човечеството. И ако момичетата са в беда, защото срещат системни пречки, които ги държат там, където обществото иска да бъдат, включително недостатъчният достъп до здравеопазване, образование, здравословна храна, участие като работна сила. Бремето на всичките домакински задачи обикновено пада върху момичета и по-млади братя и сестри. Което прави така, че никога да не преодолеят тези бариери.

Състоянието на момичетата, условията на момичетата - според моето вярване, и това е момичето вътре в нас и момичето в света - ще определят дали видът ще оцелее. Онова, което искам да предложа, тъй като съм говорила с момичета, защото току-що завърших една нова книга, наречена "Аз съм емоционално същество: Тайният живот на момичетата по света", говорила съм с момичета пет години и едно от нещата, което съм видяла, че е вярно навсякъде, е, че глаголът, налаган на момичето, е глаголът "угаждам". Момичетата са обучавани да угаждат. Искам да променя глагола. Искам всички ние да променим глагола. Искам глаголът да бъде "образовам", или "активизирам", или "ангажирам", или "конфронтирам", или "отричам", или "създавам". Ако учим момичетата да променят глагола, всъщност ще наложим момичето вътре в нас и момичето вътре в тях.

Сега трябва да споделя няколко истории на момичета, които съм виждала по цялата планета, които са ангажирали момичето си, които са се придържали към момичето, въпреки всички обстоятелства около себе си. Познавам например едно 14-годишно момиче в Холандия, което настоява да вземе лодка и да обиколи целия свят съвсем сама.

Има една тийнейджърка, която съвсем скоро излязла и разбрала, че са й нужни 56 звезди, татуирани от дясната страна на лицето й.

Има едно момиче - Джулия Бътърфлай Хил, което живяло една година на дърво, защото искало да защити дивите дъбове.

Има едно момиче, което срещнах преди 14 години в Афганистан, което осинових като своя дъщеря, защото майка й беше убита. Майка й беше революционерка. Това момиче, когато беше 17-годишно, носеше бурка в Афганистан, ходеше на стадионите и документираше жестокостите, извършвани спрямо жени, под своята бурка с видеокамера. Това видео обиколи целия свят след 11-ти септември, за да покаже какво става в Афганистан.

Искам да говоря за Рейчъл Кори, която е била тийнейджърка, когато застанала пред един израелски танк, за да каже "край на окупацията". Знаела, че рискува смърт, и била буквално застреляна и прегазена от онзи танк.

Искам да говоря за едно момиче, което срещнах съвсем наскоро в Букаву, която е забременяла от изнасилвача си. Тя държеше бебето си. Попитах я дали обича бебето си. Тя погледна бебето си в очите и каза: "Разбира се, че си обичам бебето. Как мога да не си обичам бебето? То е моето бебе и е изпълнено с обич."

Възможностите на момичетата да преодоляват ситуации и да се придвижват на други нива за мен е съкрушителна. Има едно момиче, казва се Доркас. Току-що се запознах с нея в Кения. Доркас е 15-годишна и е била обучена за самоотбрана. Преди няколко месеца била взета от улицата от трима по-възрастни мъже. Отвлекли я, вкарали я в една кола. Чрез познанията си по самоотбрана тя ги сграбчила за адамовите ябълки, бръкнала им с пръсти в очите, освободила се и излязла от колата.

В Кения през август отидох да посетя една от безопасните къщи за момичета на "В-ден", една къща, която отворихме преди седем години с една изумителна жена на име Агнес Парейо. Агнес беше жена, обрязана, когато е била малко момиченце, женските й гениталии са били осакатени. И е взела решение като много жени по тази планета, че причиненото на нея няма да бъде насилствено сторено и на други жени и момичета.

И така, четири години Агнес вървяла през долината Рифт. Тя учела момичета как изглежда една здрава вагина и как изглежда една осакатена вагина. За това време спасила много момичета. Когато се срещнахме, я попитахме какво можем да направим за нея, а тя каза: "Е, ако ми вземете един джип, бих могла да обикалям много по-бързо." Затова й взехме джип. И тогава тя спаси 4500 момичета.

Тогава я попитахме: "Добре, от какво друго имаш нужда?" А тя каза: "Ами, сега имам нужда от къща." И така, преди седем години Агнес построи първата безопасна В-ден къща в Нарок, Кения, в земята на масаите. Това беше къща, където момичетата можеше да избягат, можеха да спасят клитора си, да не ги обрязват, можеха да ходят на училище. През годините, откакто Агнес се сдоби с къщата, тя беше променила ситуацията там. Тя буквално беше станала заместник-кмет. Беше променила правилата. Цялата общност се беше захванала с онова, което правеше тя.

Когато бяхме там, тя изпълняваше един ритуал, при който сдобрява избягали момичета със семействата им. Имаше едно младо момиче на име Жаклин. Жаклин беше 14-годишна и беше в масайското си семейство, а в Кения има суша. Затова кравите умират, а кравите са най-ценното притежание. Жаклин подслушала как баща й говори с един старец за това как смята да я продаде срещу кравите. Разбрала, че това означава, че ще я обрежат. Знаела, че това означава, че няма да ходи на училище. Знаела, че тогава няма да има бъдеще. Знаеа, че ще трябва да се омъжи за онзи старец, а била 14-годишна.

И така, един следобед - била чула за безопасната къща - Жаклин напуснала къщата на баща си и вървяла два дни - два дни през масайска земя. Спяла с хиените. Криела се нощем. Тя си представила как баща й я убива, от една страна, а мама Агнес я поздравява, с надеждата, че тя би я поздравила, щом стигне до къщата. А щом стигнала до къщата, била поздравена. И Агнес я приела. Агнес я обичала. Агнес я издържала през тази година. Тя ходела на училище, открила гласа си, открила самоличността си и открила сърцето си.

Тогава дошло време, когато трябвало да се върне да говори с баща си за помирението, след една година. Имах привилегията да бъда в колибата, когато тя се върна при баща си и се сдобриха. Вязохме в тази колиба, а баща й и четирите му съпруги седяха там, и сестрите й, които тъкмо се бяха върнали, защото всички избягали, когато избягала тя, и първоначалната й майка, която била бита за това, че се застъпила за нея пред по-възрастните. Когато баща й я видя и видя в кого се е превърнала, в пълната й момичешка самоличност, той я прегърна и избухна в сълзи. И каза: "Красива си. Израснала си във великолепна жена. Няма да те обрязваме. И ти давам думата си, тук и сега, че няма да обрязваме и сестрите ти."

А тя му казала: "Ти искаше да ме продадеш за четири крави, едно теле и няколко одеяла. Но ти обещавам, че сега, след като ще съм образована, винаги ще се грижа за теб, ще се върна и ще ти построя къща. И ще бъда на твоя страна до края на живота ти."

За мен това е силата на момичетата. И това е силата на преобразяването. Искам да приключа днес с една нова част от книгата ми. И искам да го направя днес заради момичето във всеки тук. Искам да го направя за Сунита. И искам да го направя за всички момичета, за които Сунита говори вчера - момичетата, които оцеляват, момичетата, които могат да станат някой друг. Но наистина искам да го направя за всеки човек тук, за да ценим момичето в нас, да ценим частта, която плаче, да ценим частта, която е емоционална, да ценим частта, която е уязвима, да разбираме, че там е бъдещето.

Това се нарича "Аз съм емоционално същество". Случи се, защото срещнах едно момиче в Уотс, Лос Анжелис. Питах момичета дали им харесва да са момичета, и всички момичета казваха: "Не, мразя го. Не мога да го понасям. Всичко е лошо. Братята ми получават всичко." А това момиче просто се изправи и каза: "Харесва ми да съм момиче. Аз съм емоционално същество!" (Смях) Това е за нея:

Обичам да съм момиче. Мога да усетя какво усещаш, докато чувстваш отвътре предишното чувство. Аз съм емоционално същество. Нещата не идват при мен като интелектуални теории или пресилени идеи. Те пулсират през органите и краката ми и горят нагоре по ушите ми. О, знам кога приятелката ти е наистина вбесена, макар и да изглежда, че ти дава, каквото искаш. Знам кога идва буря. Усещам невидимите помръдвания във въздуха. Мога да ти кажа, че той няма да ти се обади. Споделям тази вибрация.

Аз съм емоционално същество. Обичам това, че не приемам нещата леко. Всичко е интензивно за мен - походката ми по улицата, начинът, по който мама ме буди, как не понасям да губя, как чувам лоши новини.

Аз съм емоционално същество. Свързана съм с всичко и всеки. Така съм родена. Не казвайте изцяло негативно, че това е просто тийнейджърско, или че е само защото съм момиче. Тези чувства ме правят по-добра. Правят ме присъстваща. Правят ме готова. Правят ме силна.

Аз съм емоционално същество. Има определен начин да разбереш, като че ли по-възрастните жени някак са забравили. Ликувам, че е все още в моето тяло. О, знам кога кокосът е на път да падне. Знам, че сме изтласкали земята твърде далеч. Знам, че баща ми няма да се върне и че никой не е готов за пожара. Знам, че червилото означава повече от показ, и момчетата са супер несигурни, и така наречените терористи се правят, не се раждат. Знам, че една целувка може да ме лиши от цялата ми способност за вземане на решения. (Смях) И знаете ли какво? Понякога така трябва. Това не е екстремно. Това е нещо момичешко, каквито бихме били всички, ако голямата врата вътре в нас се разтвори.

Не ми казвайте да не плача, да се успокоя, да не съм толкова крайна, да съм разумна. Аз съм емоционално създание. Така е направена земята, така вятърът продължава да опрашва. Не казвате на Атлантическия океан да се държи прилично. Аз съм емоционално създание. Защо искате да ме затворите или да ме изключите? Аз съм останалият ви спомен. Мога да ви върна назад. Нищо не е разводнено. Нищо не е изтекло навън. Обичам, чуйте ме, обичам това, че мога да усещам чувствата вътре във вас, дори ако те спрат живота ми, дори ако те разбият сърцето ми, дори ако ме отклонят от пътя, те ме правят отговорна.

Аз съм емоционална, аз съм емоционално безусловно, привързано създание. И обичам, чуйте ме, обичам, обичам, обичам да съм момиче. Можете ли да го кажете с мен? Обичам, обичам, обичам, обичам да съм момиче! Много благодаря. (Аплодисменти)