Евън Уилямс за вслушването в потребителите на Туитър

Преди четири години на сцената на TED обявих една фирма, за която работех по това време, наречена "Одео". Благодарение на тази обява получихме голяма статия в "Ню Йорк Таймс", която доведе до повече споменаване в пресата, което доведе до повече внимание и така реших да стана директор на онази компания - преди това бях просто съветник - да набера предприемачески капитал и да се развихря в наемането на хора.

Един от хората, които наех, беше инженер на име Джак Дорси. Година по-късно се опитвахме да решим накъде да вървим с "Одео", и Джак представи една идея, която човъркал от доста години, основаваща се на изпращане на прости известия за състояние на приятели. Ние също си играехме със СМС-и по онова време в "Oдео", така че един вид събрахме две и две, и в началото на 2006-а пуснахме "Туитър" като страничен проект на "Одео".

Трудно е да се оправдае работата по страничен проект в началото, когато фокусът е толкова жизненоважен, но аз всъщност бях стартирал Blogger като страничен проект в предишната си фирма, смятайки, че това е просто дреболия, с която ще се занимаваме странично, а в крайна сметка той превзе не само фирмата, но и живота ми през следващите пет-шест години. Така се научих да следвам интуицията си, макар че тя не винаги се оправдава и не е ясно накъде ще тръгне. Нещо такова се случваше и с Туитър, неведнъж.

За незапознатите сред вас, Туитър се базира на една много проста, привидно тривиална концепция. Казваш какво правиш в 140 символа или по-малко, и хората, които се интересуват от теб, получават тези ъпдейти. Ако са наистина заинтересувани, получават ъпдейта като текстово съобщение на мобилния си телефон. Например, сега мога да туитна, че изнасям разговор в TED. Това е нормално, ежедневно нещо. И в моя случай, щом натисна бутона "Изпращане", до 60 000 души ще получат това съобщение до секунди. Основната идея е, че Туитър дава възможност на хората да споделят моменти от живота си, когато поискат, независимо дали са от изключителна важност, или пък съвсем рутинни. Чрез споделяне на тези моменти, докато се случват, хората могат да се чувстват по-свързани, въпреки разстоянието, в реално време. Това е първичната употреба на Туитър, която видяхме в началото и която ни развълнува.

Онова, което не очаквахме, беше огромното множество други начини за употреба, които щяха да се развият от тази много проста система. Едно от нещата, които осъзнахме, бе колко важен може да бъде Туитър при събития в реално време. Когато избухнаха пожарите в Сан Диего, през октомври 2007-а, хората се обърнаха към Туитър, за да докладват какво се случва и да намерят информация от съседи какво се случва около тях.

Но не ставаше дума само за отделни индивиди. Всъщност "Ел Ей Таймс" също се обърна към Туитър, за да разпространява информация, и постави новина от Туитър на първата си страница; пожарната команда на Лос Анжелис и Червеният кръст също го използваха, за да разпространяват новини. При това събитие дузини хора туитват, а хиляди хора ги следят, защото искат да разберат какво е усещането да си тук и какво се случва.

Сред другите интересни неща, които възникнаха,

бяха много неща от фирми,

маркетинг, комуникации и предвидими неща до един неописуемо популярен камион с корейско барбекю тако, който пътува из Ел Ей и туитва къде ще спре, като предизвиква образуване на опашка в квартала.

Политиците напоследък започнаха да туитват. Всъщност 47 конгресмени понастоящем имат акаунти в Туитър. В някои случаи те туитват от сесии при закрити врати с президента. Тук този човек не харесва онова, което чува. Самият президент е най-популярният ни потребител в Туитър, макар че неговите туитове намаляха напоследък, докато тези на сенатор Маккейн се увеличиха. Както и на този човек.

Туитър първоначално бе проектиран твърде сходно с излъчващите медии. Изпращаш едно съобщение и то отива до всички, а получаваш съобщенията, които те интересуват. Един от множеството начини, по които потребителите оформиха еволюцията на Туитър, бе чрез измисляне на нов начин да се отговаря на определен човек или определено съобщение. Този синтакс, "@потребителско име", което Шакил О'Нийл иползва тук, за да отговори на един от феновете си, бе изобретен изцяло от потребителите, и ние не го вградихме в системата, докато не стана популярен, и тогава го направихме по-лесен. Това е един от многото начини, по който потребителите оформиха системата.

Друг е чрез ИПП (API). Изградихме интерфейс за програмни приложения, което по същество означава, че програмисти могат да пишат софтуер, взаимодействащ с Туитър. Понастоящем са ни известни около 2000 програми, което могат да изпращат ъпдейти в Туитър, интерфейси за Мак, Уиндоус, вашия iPhone, вашето BlackBerry... както и неща като устройство, което позволява на неродено бебе да туитва, когато ритне, или растение да туитва, когато има нужда от вода.

Вероятно най-важната разработка от трета страна дойде от една малка компания във Вирджиния, наречена Summizе. Summizе изгради механизъм за търсене в Туитър. Те използваха факта, че ако милиони хора по света говорят за онова, което правят, и онова, което е около тях, това е невероятен ресурс за търсене на каквато и да било тема или събитие, докато се случва. Това наистина промени нашето възприемане на Туитър. Например, ето какво казват хората за TED. Това е още един начин, по който мнението ни се преобърна, и Туитър не е онова, за което го смятахме. Това ни хареса толкова много, че всъщност купихме фирмата и я вграждаме в основния продукт. Това не само ви позволява да разглеждате туитове по различни начини, но ви представя и нови начини за употреба. Любимо ми е нещо, което се случи преди няколко месеца, когато имаше недостиг на газ в Атланта. Някои потребители решиха, че ще туитват, когато намерят газ, къде е и колко струва, и тогава прикачиха ключовата дума "#atlgas", така че други хора да могат да я търсят и самите те да намират газ.

Тенденцията хората да използват тази комуникационна мрежа, за да си помагат взаимно, стига далеч отвъд първоначалната идея просто да поддържаш връзка със семейство и приятели. Случва се все повече напоследък, независимо дали за набиране на средства за бездомни хора, или копаене на кладенци в Африка, или пък за семейство в криза. Хората са набрали десетки хиляди долари чрез Туитър, за броени дни, в няколко случай. Изглежда, щом дадеш на хората по-лесни начини да споделят информация, се случват повече хубави неща.

Нямам идея какво ще се случи по-нататък с Туитър. Научил съм се да следвам интуицията, но никога да не предполагам накъде ще тръгне. Благодаря.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Още не сме приключили съвсем. Вижте, ако може да видим този екран на живо... Това всъщност е най-ужасяващото нещо, което може да направи някой оратор, след като е бил на събитие. Изключително плашещо е.

Това е екранът на Туитър за търсене. Да напишем няколко произволни думи в Туитър. Например: "Евън Уилямс." "...дава на хората повече информация и следва интуицията си @ #TED." "...в момента слушам Евън Уилямс." О. "...Евън Уилямс е пълна скръб тук на сцената, в TED. Най-лошата възможна реч!"

Евън Уилямс: Много мило. Благодаря.

КА: Просто майтап.

Но, буквално за осемте минути, откакто говори, има около петдесет туита, които вече са се появили за неговия разговор. Така че той ще види всеки аспект на реакцията: фактът, че Барак Обама е най-големият потребител на Туитър, фактът, че това е излязло наяве в TED... Не смятам, че има друг начин да се получава моментална обратна връзка.

Изградили сте нещо изключително смайващо, а, изглежда, най-добрите му времена все още предстоят. Благодаря ти много, Евън. Беше много интересно.