Ева Зейсел и игривото търсене на красота

Разбирам, че тази среща е била предварително планирана и надслова е бил от Бях до Все още Съм Аз съм представител на Съм С което, разбира се , аз не съм съгласна, защото въпреки, че съм на 94 години, аз не работя стихнало И всеки, който ме попита, " Все още ли правиш това?" Не получава отговор, защото аз не правя нещата по различен начин сега , правя ги така както винаги съм ги правила Аз още съм - или използвах стихнал? Нямах предвид това

(Смях)

Имам папка с задачи, които трябва върша. Имам планове Имам клиенти. Върша работата си както винаги съм я вършила По този начин работата се грижи за възрастта ми Искам да ви покажа моето портфолио, за да видите с какво се занимавам и защо съм тук. Това беше около 1925 година. Всички тези неща изработих през последните 75 години

(Смях)

(Аплодисменти)

Но разбира се, аз работя от 25 годишна и плодът на работата ми е пред вас. Това е Касълтън, Китай. Това е от изложба в Музея на Модерното Изкуство. А това се продава в Музея Метрополитан. Това е все още в Музея Метрополитан и се продава. Това е портрет на дъщеря ми и мен.

(Аплодисменти)

Това е само част от стотиците неща, които съм направила за последните 75 години. Наричам себе си създател на неща. Не се определям като индустриален дизайнер. Идустриалните дизайнери въвеждат нови, непознати до сега неща. Техният труд е пряко свързан с търговията, не с естетиката. Списанието за индустриален дизайн мисля, се казва "Иноваторство". Иноваторството, не е част от моята работа. А ние, създателите на неща правим нещата по красиви, по елегантни, по удобни, отколкото занаятчийте. Имам да споделя толкова много неща с вас. Трябва да помисля какво ще кажа. За да опиша нашата професия по друг начин, ние сме заети с игриво търсене на красотата. Това означава,че това игриво търсене се определя като една от първите дейности на човека. Сара Смит, беше професор по математика в Масачузецкия Технологичен Институт и написа: "Игривото търсене на красота е била първата човешка дейност, където всички материални и полезни качества са били възникнали от игривото търсене на красота." Това са керемиди. Думата "игрив" е нужен аспект на нашата работа, защото, всъщност, един от нашите задачи е, че трябва да творим през целия си живот, а що се отнася за мен това вече продължава 75 години.

Така че как може, без да ти омръзне да създаваш неща със същото удоволствие, все едно го правиш за подарък, в такъв продължителен период? Едно от главните качества на всеки дизайнер е игривостта. Нека ви споделя нещо за моя живот. Както вече казах, започнах да се занимавам с това преди 75 години. Първата ми изложба в САЩ беше на изложението, посветено на 150-та годишнина през 1926... и Унгарското правителство изпрати една от ръчно рисуваните ми произведения, с което участвах в изложбата. Творбите ми ме поведоха през много държави и ми разкриха голяма част от света. Всъщност, те не ме поведоха... творбите не ме поведоха... Аз правих нещата главно, защото исках чрез тях да видя света. Бях много любопитна и исках да видя света, така че направих всички тези неща, които ми помогнаха да задоволя любопитството си и да се запозная с много държави и култури. Започнах като чирак на унгарски занаятчия и това ми помогна да изградя вътрешно разбиране за гилдията през Средновековието.

Гилдията : когато бях чирак трябваше да чиракувам, за да стана добър грънчар. В грънчарницата, в която учих, тържествуваше традиционна йерархия, състояща се от майстор, калфа, работник и чирак моята позиция беше чирак. Работата като чирак беше доста примитивна. Това ще рече, че трябваше да науча всеки един аспект от изработката на керамични съдове на ръка. Размазвахме глината с краката си, когато идваше от склоновете. След това трябваше да е размесим и да я сложим в една преса. И след това най-накрая беше готова за работа. Точно тук идваше моята чираческа роля. Майсторът ме водеше да нагласим пещите понеже в печенето на такива изделя е много важно да се намести правилно пеща. И най-накрая, получих документа, че съм завършила чирачеството си успешно, че съм се държала морално и този документ ми беше даден от гилдията на покривачите на покриви, поставячите на релси, настройвачите на пещи коминочистачите и грънчарите.

(Смях)

Също така получих книга, която обясняваше правата ми и условията за работа, която пазя до ден днешен. Започнах с грънчарница в градината ми и правих глинени и керамични изделия, които продавах на пазара в Будапеща. И седях си там, с моят тогавашен приятел... и нямам предвид приятел в модерното му звучене... но приятел от онея времена и стояхме и продавахме съдовете. Майка ми мислише, че това не беше много подходящо, затова започна да продава с нас за да вдъхва благоприличие

(Смях)

След известно време, в Будапеща построиха нова голяма фабрика за глинени и керамични съдове. Посетих я с няколко други дами, задавайки всевъзможни въпроси. Директора от негова страна ме попита, защо задавам всички тези въпроси? Отвърнах му, че аз също имам грънчарница. Попита ме дали може да посети малкото ми магазинче и когато най-накрая го направи ми обясни, че това с което се занимавам е анахронизъм, и че индустриалната революция превзема пазара с пълна пара, и че ще е в най-добър мой интерес ако се присъединя към фабриката. Там той направи специален дизайнерски отдел за мен, където работих няколко месеца Въпреки това, всички останали работници от фабриката прекарваха времето си в отдела за дизайн Директора ми обясни, че няколко жени експериментират и правят отливки на мойте дизайни, които бяха започнали да се продават в Америка

Спомням си, че дизайнът ми пожъна успехи. Въпреки това, директорът, химикът и главният моделиер... всички... се занимаваха много повече с дизайнерския отдел... което означаваше, с моята работа... отколкото с производството на тоалетни, така че най-накрая получиха писмо от центъра, банката чиято собственост беше фабриката, в което пишеше, да се направи пристройка за тоалетни зад отдела за дизайн, което беше моят край. Това от своя страна ми даде възможността, а сега бях вече и калфа, а калфите вземат чантата и тръгват да обикалят света. Като калфа, пуснах обява във вестника, гласяща, че съм обикновен калфа със специалност грънчарство, която си търси работа като калфа. Получих няколко оферти и се спрях на една от тях, която се намираше най-далече от къщи, и както си мислех тогава, на половината път до Америка.

Това беше Хамбург. Захванах се с работата в Хамбург, в грънчарница, където всичко се правеше на колелото и където работих заедно с още няколко занаятчии. Първия ден, отивах да заема моето място на обръщателната платформа... имаше три или четири такива...и един от мъжете, които се падаше зад мястото където стоях беше с деформиран гръб, гърбушко който въобще не говорише и миришеше ужасно. Поех инициативата да го пръскам с одеколон всеки ден и на него това му харесваше и в отплата носеше хляб и масло всеки ден, което аз трябваше да ям от уважение. Първия ден, когато отидох на работа в магазина, на колелото ми имаше изненада. Колегите ми небрежно бяха поставили на колелото, където трябваше да работя много добре моделирани мъжки гениталии. (Смях) След като ги съборих с един размах, те бяха много... Най-накрая бях приета и работих там шест месеца. Това беше първата ми работа. Ако продължавам така, ще стоите тук до полунощ.

(Смях)

(Аплодисменти)

Така че, ще се опитам да забързам малко.

(Смях)

Модератор : Ева имаш около пет минути.

(Смях)

Ева Зейсел : Сигурен ли си?

Модератор: Да, сигурен съм.

ЕЗ: Е... щом си сигурен, Трябва да ви кажа, че за пет минути ще говоря много бързо. Всъщност работата ми ме заведе до много различни страни, защото винаги работих в унисон с любопитството ми. И измежду другите неща и другите държави, в които съм работила беше Съветския Съюз, където работих от 32-ра до 37-а... всъщност до 36-та. Най-накрая бях там, въпреки че нямаше какво да правя... бях просто чуждестранен експерт. Станах артистичен директор на производството на стъкло и чаши и накрая при чистките на Сталин... в самото им начало, не знаех че стотици, хиляди невинни хора са били арестувани, Аз бях една от арестуваните и прекарах 16 месеца в Руски затвор Обвиненията бяха, че съм планирала атентат върху живота на Сталин. Което беше доста сериозно обвинение. И ако това е краят на моите пет минути искам да ви кажа, че аз оцелях, което беше изненада дори и за мен. Но след като оцелях и съм тук и след като това е краят на моите пет минути, аз ще...

Модератор : Кажи ми кога беше последното ти пътуване до Русия Не беше ли там наскоро?

ЕЗ: А да, това лято бях, Американска компания беше закупила фабриката Ломоносов там и ме поканиха. Като преглеждали регистрите разбрали, че съм работила там през 1933 година и дойдоха в студиото ми в Рокланд Каунти, заедно с 15 от тяхните художници. И ме поканиха да посетя фабриката в Русия миналото лято, Юли месец, да направя няколко дизайна. И понеже не обичам да патувам сама, поканиха и дъщеря ми, зет ми и внучката ми, така че направихме едно прекрасно пътуване до Русия, която според мен, не е много щастлива и приятна гледка днес. Ето ме тук сега, ако това е краят. Благодаря ви.

(Аплодисменти)