Ерин Маккийн предефинира речника

Някой от вас търсил ли е някога тази дума? Нали знаете, в речник? (Смях) Да, така си и мислех. Ами тази дума? Ето, ще ви покажа: Лексикография: практика за съставяне на речници. Отбележете - много сме точни. Тази дума "съставяне". Речникът не е издялан от парче гранит, от буца камък. Той е направен от множество малки парченца. Това са малки, разнородни - пише се Р-А-З-Н-О-Р-О-Д-Н-И - парченца. И тези парченца са думи.

Едно от интересните неща в това да си лексикограф - освен че по тази линия идваш в TED - е, че ти се случва да казваш наистина забавни думи, като лексикографичен. "Лексикографичен" е съставена по един страхотен начин - нарича се двоен дактил. А само като изрекох "двоен дактил", изпратих стрелката на индикатора за маниаци в червената зона. Но "лексикографичен" има същата структура като "миш-маш". Нали? Това е забавна дума, а аз често я употребявам. Едно от не дотам забавните неща в това да си лексикограф е, че хората обикновено нямат някаква топла, пухкава, уютна представа за речника. Нали? Никой не гушка речника си. Но онова, което хората често мислят за речника, е - мислят по-скоро така. Просто за да ви уведомя - нямам лексикографична свирка. Но хората смятат, че работата ми е да позволявам на добрите думи да вземат онзи труден ляв завой към речника, и да държа лошите думи вън.

Работата е там обаче, че не искам да съм регулировчик. Първо - униформите просто не са за мен. И второ - да решаваш кои думи са добри и кои думи са лоши, всъщност не е много лесно. И не е много забавно. А когато части от работата ти не са лесни или забавни, някак си търсиш извинение да не ги вършиш. Ако трябва да измисля някакъв занаят като метафора за моята работа - по-скоро бих предпочела да съм рибар. Искам да хвърля голямата си мрежа в дълбокия син океан на английския език и да видя какви чудесни създания мога да измъкна от дъното. Но защо хората искат да насочвам движението, когато по-скоро бих предпочела да ловя риба? Е, според мен виновна е кралицата. Защо обвинявам кралицата? Ами, първо - обвинявам кралицата, защото е смешно. И второ - обвинявам кралицата, защото речниците всъщност не са се променили.

Нашата представа за това какво е речник не се е променила за времето на нейното управление. Единственото, което кралица Виктория не би намерила за забавно в съвременните речници, е, че сме включили думата с "F", което се е случило в американските речници след 1965 г. И ето го този тип, нали? През Викторианската епоха. Джеймс Мъри - първият редактор на Оксфордския английски речник. Нямам такава шапка. Иска ми се да имах. И така, той наистина е отговорен за много от онова, което смятаме за модерно в речниците днес. Когато човек, изглеждащ по този начин - с онази шапка - е лицето на модерността, имате проблем. И така, Джеймс Мъри би могъл да получи работа във всеки речник днес. Не би имало практически никакво обучение.

И, разбира се, някои от нас казват: Компютри! Компютри! Какво за компютрите? Ами, за компютрите - обичам компютри. Искам да кажа - страхотен маниак съм, обичам компютрите. Бих започнала гладна стачка, ако заплашат да ми отнемат търсенето на книги в Google. Но компютрите не правят много повече от това да ускоряват процеса на компилиране на речници. Те не променят крайния резултат. Защото онова, което е речникът, е неговият викториански дизайн, обединен с модерен тласък. Това е стиймпънк. Онова, което имаме, е електрически велосипед. Нали разбирате - имаме викториански дизайн с мотор към него. Това е всичко! Дизайнът не се е променил.

Ами онлайн речниците? Онлайн речниците трябва да са различни. Това е Оксфордският английски речник онлайн - един от най-добрите онлайн речници. Това е любимата ми дума, между другото: Erinaceous: Принадлежащ към семейството на таралежа; с природа на таралеж. Много полезна дума. Погледнете това. Онлайн речниците в момента са хартия, хвърлена на екрана. Това е плоско. Погледнете колко връзки има тук: две! Нали? Тези малки бутони - отворила съм ги, освен графиката за датата. Така че тук не се случва кой знае какво. Няма много неща за кликване. И всъщност онлайн речниците повтарят почти всички проблеми на печата, освен тези с търсенето. А когато подобрите търсенето, всъщност отнемате предимството на печата, което е възможността за случайно откриване на ценни неща. Това е, когато откриваш неща, които не си търсил. защото да намериш, каквото търсиш, е ужасно трудно.

И така... (Смях)... сега, като си помислите, онова, което имаме тук, е проблемът с бута шунка. Знае ли някой за проблема с бута шунка? Една жена прави шунка за голяма семейна вечеря. Отива да отреже бута от шунката и да го изхвърли, поглежда бута шунка и си казва: "Това е чудесно парче шунка. Защо го изхвърлям?" Помислила си: "Ами, майка ми винаги правеше така." Затова се обажда на мама и казва: "Мамо, защо режеш бута от шунката, когато правиш шунка?" Тя казва: "Не знам, майка ми винаги правеше така!" Затова се обаждат на баба, и бабата казва: "Тиганът ми беше прекалено малък!" (Смях)

Не че имаме добри думи и лоши думи - имаме прекалено малък тиган! Знаете ли, шунката от бут е ужасно вкусна! Няма причина да се изхвърля. Лошите думи - вижте, когато хората мислят за дадено място и не намират мястото на картата, си мислят: "Картата е скапана!" Когато намерят нощно заведение или бар и го няма в пътеводителя, възкликват: "О, трябва да е страхотно място! Няма го в пътеводителя." Когато намерят дума, която я няма в речника, си мислят: "Това трябва да е лоша дума". Защо? По-вероятно е речникът да е лош. Защо обвинявате шунката, че е твърде голяма за тигана? Няма как да вземете по-малко шунка. Английският език е толкова голям, колкото е.

Ако имате проблем с бута шунка и си мислите за проблема с бута шунка, заключението, до което ви води той, е неумолимо и противно на интуицията: хартията е враг на думите. Но как е възможно това? Искам да кажа - обичам книгите. Наистина обичам книгите. Някои от най-добрите ми приятели са книги. Но книгата не е най-добрата форма за речника. Сега ще си помислят: "Леле, боже. Хората ще ми отнемат красивите хартиени речници? Не. Ще продължава да има хартиени речници. Когато се появили колите - когато колите са станали преобладаващ начин за транспорт, не сме събрали всички коне, за да ги застреляме. Ще продължава да има хартиени речници, но това няма да е доминантният речник. Речникът под формата на книга няма да бъде единствената форма на съществуване на речниците. Той няма да бъде и прототип за формите, в които съществуват речниците.

Помислете за това така: ако имате изкуствена принуда, изкуствената принуда води до произволни разграничения и изкривен поглед за света. Ами ако биолозите можеха да изучават само животни, които карат хората да възкликват: "Ауу." Нали? Ами ако правехме естетически съждения за животните и можехме да проучваме само онези, които смятаме за сладки? Щяхме да знаем много за чаровната мегафауна, и не особено много за другите. Според мен това е проблем. Смятам, че трябва да изучаваме всички думи, защото, като си помислиш за думи, можеш да съставяш красиви изрази от много скромни части. Лексикографията всъщност се отнася повече до материалната наука. Проучваме толерантността на материалите, които използвате, за да построите структурата на изразяването си: вашите речи и писания. А после хората често ми казват: "Е, добре - откъде да знам, че тази дума е истинска?" Те си мислят: "Добре - ако мислим, че думите са инструменти, които използваме, за да построим изразяването на мислите ни, как можеш да кажеш, че отвертките са по-добри от чуковете? Как можеш да кажеш, че ковашкият чук е по-добър от заобления чук Те просто са правилният инструмент за работата.

И така, хората ми казват: "Откъде да знам дали една дума е истинска? Знаете ли - всеки, който е чел някоя детска книжка, знае, че любовта прави нещата истински. Ако обичате една дума, използвайте я. Това я прави истинска. Присъствието в речника е изкуствено разграничение. То не прави една дума по-истинска, отколкото иначе. Ако обичате една дума, тя става истинска. Ако не се притесняваме да насочваме движението, ако сме се издигнали над хартията, ако се притесняваме по-малко за контрола и повече за описанието, тогава можем да мислим за английския език като едно красиво подвижно украшение. И всеки път, когато една от малките частици на украшението се промени, го докосвате - всеки път, щом докоснете една дума, я използвате в нов контекст, давате й нова конотация, глаголизирате я - карате украшението да се движи. Не сте го счупили - просто е в ново положение, и това ново положение може да бъде също така красиво.

Ако вече не сте регулировчик - проблемът с това да си регулировчик е, че на всяка пресечка може да има много регулировчици, или колите се объркват. Нали? Но ако целта ви е да спрете да регулирате трафика, за да броите минаващите коли - тогава с повече очи ще виждате по-добре. Може да помолите за помощ! Ако поискате помощ, ще свършите повече. Наистина имаме нужда от помощ. Конгресна библиотека: 17 милиона книги. От които половината са на английски. Ако само в една на 10 от онези книги имаше една дума, която я няма в речника, това би било еквивалентно на повече от два несъкратени речника.

И откривам в един извънречников свят - дума като "извънречников", например - в почти всяка книга, която чета. Ами вестниците? Вестникарският архив започва от 1759 г. 58,1 милиона вестникарски страници. Ако само една на 100 от тези страници имаше върху себе си една извънречникова дума, това би бил един цял друг ОЕД (Оксфордски английски речник). Това са 500 000 думи повече. А това е... това е много. И дори не говоря за списания, не говоря за блогове - а откривам повече нови думи в BoingBoing за една седмица, отколкото в "Newsweek" или "Time". Там се случват много неща.

И дори не говоря за полисемията, която е алчният навик, присъщ на някои думи, да съдържат повече от едно значение в себе си. Ако помислите за думата "set" - това може да означава яма на борсук, също и едно от плисетата на елизабетинска яка - а в ОЕД има една номерирана дефиниция. ОЕД има 33 номерирани дефиниции за "set". Мъничка дума - 33 номерирани дефиниции. Една от тях е обозначена просто "разнообразни технически смисли". Знаете ли какво ми казва това? Казва ми, че е било петък следобяд и някой е бързал за кръчмата. Това е лексикографски пропуск - да се каже "разнообразни технически смисли".

Значи, имаме всички тези думи, и наистина се нуждаем от помощ! Работата е там - можем да помолим за помощ... не е толкова трудно да помолиш за помощ. Имам предвид, че лексикографията не е ракетно дело. Вижте - току-що ви дадох много думи и много номера, а това е по-скоро визуално обяснение. Ако помислим за речника като карта на английския език, тези светли петна са онова, което ни е познато, а тъмните петна са там, където сме на тъмно. Ако това беше картата на всички думи в американския английски - не знаем много. Дори не знаем формата на езика. Ако това беше речникът - ако това беше картата на американския английски - вижте, имаме някак тромава представа за Флорида, но няма Калифорния! Пропускаме Калифорния от американския английски. Просто не знаем достатъчно, и дори не знаем, че пропускаме Калифорния. Дори не виждаме, че в картата има дупка.

И отново - лексикографията не е ракетно дело. Но дори и да беше - ракетното дело се поема от предани аматьори тези дни. Нали знаете? Не може да е толкова трудно да се открият някои думи! Доста учени в други дисциплини наистина молят хората за помощ, и те вършат добра работа. Например: eBird, където непрофесионални наблюдатели на птици могат да качват информация за наблюденията си върху птици. А после орнитолозите могат да отидат и да помогнат за проследяване на популации, миграции и т.н.

И онзи тип, Майк Оутс, който живее във Великобритания. Той е директор на фирма за галванични покрития. Открил е повече от 140 комети. Открил е толкова много комети, че са нарекли една на негово име. Тя един вид е подминала Марс - направо екскурзия. Не мисля, че скоро ще го снимат там. Но е открил 140 комети без телескоп. Теглил е данни от сателита на НАСА "СОХО", и ето как ги е открил. Ако можем да откриваме комети без телескоп, не трябва ли да можем да откриваме и думи?

Всички знаете накъде бия с това. Защото отивам към Интернет, накъдето отиват всички. Интернет е страхотен за събиране на думи, защото Интернет е пълен със събирачи. А това е малко познат технологичен факт за Интернет, но интернет всъщност е съставен от думи и ентусиазъм. А думите и ентусиазмът всъщност случайно са рецептата за лексикографията. Не е ли страхотно? В момента съществуват много наистина добри сайтове за събиране на думи, но проблемът с някои от тях е, че не са достатъчно научни. Показват думата, но не показват никакъв контекст: Откъде идва? Кой я е казал? В кой вестник е била? В коя книга?

Защото думата е като археологическа находка. Ако не знаете произхода или източника на находката, това не е наука - просто нещо хубаво за гледане Дума без източник е като отрязано цвете. Нали знаете - хубаво е да го гледаш за известно време, а после умира. Умира твърде бързо. През цялото време повтарях: "Речникът, речникът, речникът, речникът." Не "речник" или "речници". Това е, защото... ами, хората използват речника като обозначение за целия език. Използват го синекдотично - а един от проблемите с това да знаеш дума като "синекдотично" е, че наистина ви трябва извинение, за да казвате "синекдотично". Целият този разговор беше просто извинение, за да стигна до момента, когато мога да кажа "синекдотично" пред всички вас. Наистина се извинявам. Но когато използвате част от нещо... както речникът е част от езика, или знамето обозначава Съединените щати - символ на страната, значи я използвате синекдотично. Но работата е там, че можем да направим речника целият език. Ако вземем по-голям тиган, тогава можем да сложим всички думи вътре. Можем да включим всички значения. Не иска ли всеки повече смисъл в живота си? И можем да превърнем речника не само в символ на езика - можем да го направим да е целият език.

Разбирате ли - наистина се надявам, че синът ми - който навършва седем години този месец - искам той едва да си спомня, че това е формата, под която са съществували речниците. Така са изглеждали речниците едно време. Искам да мисли за този вид речник като за осемпистова лента. Това е формат, отмрял, защото не е бил достатъчно полезен. Всъщност не е бил онова, от което хората имат нужда. И работата е там - ако можем да включим всички думи, вече без онова изкуствено разграничение между добри и лоши, наистина можем да опишем езика като учени. Можем да оставим естетичните съждения за писателите и ораторите. Ако можем да направим това, ще мога да прекарвам цялото си време в риболов и вече няма да ми се налага да съм регулировчик. Благодаря ви много за вниманието.