Ерик Уитакър: Виртуален хор от 2000 гласове

Исках да бъда рок звезда. Мечтаех за това, и мечтаех само за това. Ако трябва да бъде по-точен, исках да бъда поп звезда. Това беше в края на 80-те години. И най-вече исках да бъда петия член на Депеш Мод или Дюран Дюран. Но те не ме искаха. Не можех да чета музика, но свирех на синтезатори и барабани. Израстнах в малко земеделско градче в северната част на Невада. И бях сигурен, че това щеше да бъде живота ми.

И когато отидох да уча в Университета на Невада, Лас Вегас, когато бях на 18, бях шокиран да открия, че нямаше начални курсове за поп звезди, или дори програма по този интерес. И диригента на хора там знаеше, че пея и ме покани да се присъединя към хора. И аз казах: "Да, с удоволствие ще го направя. Това звучи страхотно." А когато излязох от стаята си казах: "В никакъв случай." Хората, пеещи в хора в моята гимназия, бяха доста смахнати, и в никакъв случай нямаше да имам нищо общо с такива хора. И около седмица по-късно, мой приятел дойде при мен и каза: "Слушай, трябва да се присъединиш към хора. В края на семестъра ще пътуваме до Мексико, всички разходи са покрити. И сопрано секцията е просто пълна със страхотни момичета." И така си помислих, че за Мексико и мадами, мога да направя почти всичко.

И отидох на първия си ден в хора, и седнах с басовете, и поглеждах през рамо, за да видя какво правеха. Те отвориха своите партитури, диригентът подаде тон, и, бум, впуснаха се в Кириe (Господи, помилуй) от "Реквиема" на Моцарт. През целия си живот бях виждал в черно и бяло, и изведнъж всичко беше в шокиращи цветове. Най-трансформиращото преживяване, което някога ми се е случвало -- в този единствен миг, слушайки дисонанс и хармония, и хора пеещи, събрани заедно, общата визия. И почуствах за първи път в живота си, че бях част от нещо по-голямо от мен. И имаше доста сладки момичета в сопрано секцията, както се оказа.

Реших да напиша парче за хор, няколко години по-късно, като дар за този диригент, който промени живота ми. Бях се научил да чета музика дотогава, или бавно се учех да чета музика. И това парче бе публикувано, и след това написах друго парче, и то беше публикувано. И тогава започнах да дирижирам, и се озовах правейки магистратура в Джулиард Скул. И сега се намирам в невероятната позиция да стоя пред всички вас, като професионален класически композитор и диригент.

Преди няколко години, една моя приятелка ми изпрати един линк, линк от YouTube, и ми каза: "Трябва да видиш това непременно." И то беше с тази млада жена, която беше публикувалa фен видео на мен, пееща сопрано часта на една моя композиция наречена "Сън."

(Видео) Бритлин Люси: Здравейте г-н Ерик Уитакър. Казвам се Бритлин Люси, и това е видео, което бих искала да направя за вас. Ето ме пеейки "Сън." Малко съм нервна, да имате предвид. ♫ Ако има шумове ♫ ♫ през нощта ♫

Ерик Уитакър: Бях като ударен с гръм. Бритлин беше толкова невинна и толкова сладка, и гласът й звучеше толкова девствено. И дори ми харесваше това, което виждах зад нея. Можех да видя малкото плюшено мече, седящо на пианото зад нея в стаята й. Толкова интимно видео.

И ми хрумна следната идея: ако мога да събера 50 души, които да направят същото нещо, да изпеят частите си -- сопрано, алто, тенор и бас -- където и да са по света, и да публикувам техните клипове в YouTube, ние ще можем да редактираме всичко заедно и да създадем виртуален хор. Така че написах в блога си: "О, Боже мой. О, Боже мой." Всъщност написах: "О, Боже мой," надявам се за последен път на обществено място. (Смях) И изпратих тази покана към певци. И направих безплатно изтеглянето на музиката към парчето, което бях написал през 2000 година, наречено "Lux Aurumque," което означава "Светлина и злато." И не след дълго, хората започнаха да качват клиповете си.

Сега трябва да кажа, че преди това, онова, което направих бе, че публикувах диригентски трак на мен дирижирайки. И той беше в пълна тишина, когато го заснех, защото чувах музиката само в главата си, представяйки си хора, който един ден щеше да се появи. След това изсвирих пиано трак като съпровод, за да имат певците нещо да слушат. И после когато клиповете започнаха да пристигат ...

(Пеене) Това е Шерил Анг от Сингапур.

(Пеене) Това е Еванджелина Етиен

(Пеене) от Масачузетс.

(Пеене) Стефен Хансон от Швеция.

(Пеене) Това е Джамал Уокър от Далас, Тексас.

(Пеене)

Имаше дори и малко сопрано соло в парчето, така че имах прослушвания. И няколко сопрани качиха техните части. И по-късно ми казаха, а също и от много от певците, които участваха в това, че понякога те записвали 50 или 60 различни версии, докато стигнали до правилната версия, която качили. Ето я и победителката за сопрано солото. Това е Мелани Майърс от Тенеси. (Пеене) Харесва ми малката усмивка, която прави точно над горната част на нотата -- като че ли: "Няма проблем, всичко е наред."

(Смях)

И от тълпата се появи този млад мъж, Скот Хейнс. И той каза: "Слушай, това е проекта, който търсех през целия си живот. Бих искал да бъда човека, който ще редактира всичко това заедно." Аз казах: "Благодаря ти, Скот. Толкова се радвам, че ме откри." И Скот събра всички видеоклипове. Той изчисти аудиото. Увери се, че всичко е подредено. И после публикувахме този видеоклип в YouTube, преди около година и половина. Това е "Lux Aurumque," изпята от Виртуалния Хор.

(Пеене)

Ще го спра тук, в интерес на времето. (Ръкопляскане)

Благодаря ви. Благодаря.

(Ръкопляскане)

Благодаря ви И така, има и още. Има и още. Много ви благодаря.

И аз имах същата реакция като вас. Всъщност се просълзих, когато го видях за първи път. Просто не можех да повярвам поезията на всичко това -- всички тези души на техния самотен остров, изпращащи електронни съобщения в бутилки едни на други. И видеото стана мигновен хит. Имахме един милион посещения през първия месец, и получихме доста внимание за него. И заради това, после много певци започнаха да питат: "Добре, какво ще бъде Виртуален Хор 2.0?" И така реших за Виртуален Хор 2.0 да избера същото парче, което Бритлин пееше, "Сън," което е друга творба, която написах през 2000 година -- поезията е от моя скъп приятел Чарлз Антъни Силвестри. И отново публикувах диригентско видео, и започнахме да приемаме клипове. Този път имахме някои по-зрели участници. (Пеене) И някои по-млади участници.

(Видео) Сопрано: ♫ На моята възглавница ♫ ♫ Безопасно в леглото ♫ ЕУ: Това е Джорджи от Англия. Тя е само на девет. Не е ли това най-сладкото нещо, което някога сте виждали?

Някой направи всичките осем клипове -- бас, който пее дори сопрано частите. Това е Бо Отин. (Видео) Бо Отин: ♫ Безопасно в леглото ♫

ЕУ: И нашата цел -- това беше малко произволна цел -- имаше MTV видео, където всички пееха "Близалка" и те привлякоха хора от всички краища на света, за да изпеят тази проста мелодия. И имаше 900 души, участващи в това. Така че казах на певците: "Това е нашата цел. Това е числото, което трябва да надминем." И ние спряхме да приемаме клипове на 10-ти януари, и окончателният резултат беше 2051 видеоклипове от 58 различни страни. Благодаря ви. (Ръкопляскане) От Малта, Мадагаскар, Тайланд, Виетнам, Йордания, Египет, Израел, от далеч на север от Аляска, както и от далеч на юг от Нова Зеландия.

И също направихме страница във Facebook за певците да качат своите атестати, какво бе за тях, тяхното преживяване, докато пееха. И аз просто подбрах няколко от тях тук. "Сестра ми и аз пеехме заедно в хорове непрекъснато. Сега тя е пилот във военновъздушните сили и постоянно пътува. Толкова е прекрасно да пеем отново заедно!" Харесва ми идеята, че тя пее със сестра си. "Освен хубавата музика, е страхотно да знам, че съм част от световна общност от хора, които никога не съм срещала преди, но, които са свързани въпреки това." И моят личен фаворит: "Когато казах на моя съпруг, че щях да бъда част от това, той ми каза, че не разполагам с гласа за това." Да, сигурен съм, че много от вас са чували това също. Аз също. "Толкова ме заболя, и аз пророних няколко сълзи, но нещо вътре в мен искаше да направи това въпреки думите му. Това е като сбъдната мечта, да бъда част от този хор, тъй като никога не съм бил част от такова нещо. Когато поставих маркер на Google Earth картата, трябваше да избера най-близкия град, който е на около 400 мили (650 километра) от мястото, където живея. Тъй като живея в Големия Буш на Аляска, сателита е връзката ми към света."

Две неща ме развълнуваха дълбоко от това. Първото е, че човешките същества ще преминат през всякакви перипетии, за да се намерят и свържат едни с други. Без значение от технологията. И второто е, че хората, като че ли имат реална връзка. Това не беше виртуален хор. Сега има хора онлайн, които са приятели, и никога не са се срещали. Но, аз познавам също себе си, аз чувствам тази виртуална солидарност, ако щете, с всички тях. Чувствам близост към този хор -- почти като едно семейство.

Това, с което бих искал да завърша днес е първи поглед към "Сън" от Виртуалния Хор 2.0. Това ще е премиера днес. Все още не сме готови с видеото. Можете да си представите, с 2000 синхронизирани видеоклипове от YouTube, времето да се направи е просто ужасно. Но ние имаме първите три минути. И е огромна чест за мен, да мога да ви го покажа тук за първи път. Вие сте първите хора, които ще видят това. Това е "Сън", Виртуалният Хор.

(Видео) Виртуален Хор: ♫ Вечерта увисва ♫ ♫ под Луната ♫ ♫ Сребърна нишка над затъмнената дюна ♫ ♫ Със затворени очи и отпочиваща глава ♫ ♫ аз знам, че сънят идва скоро ♫ ♫ На възглавницата ми, ♫ ♫ безопасно в леглото, ♫ ♫ хиляди снимки изпълват главата ми ♫ ♫ Не мога да заспя ♫ ♫ умът ми си рее ♫ ♫ и все пак краката ми изглеждат сякаш направени от олово ♫ ♫ Ако има шумове през нощта ♫

Ерик Уитакър: Благодаря ви толкова много. Благодаря ви. (Ръкопляскане) Много ви благодаря. Благодаря ви. Благодаря.

(Ръкопляскане)