Ерик Сандерсън изобразява Ню Йорк - преди Града

Същността на невижданите неща. Градове, минало и бъдеще. В Оксфорд вероятно можем да използваме Луис Карол и да погледнем в огледалото, което е град Ню Йорк, за да се опитаме да видим истинската си същност или вероятно да преминем в друг свят. Или, по думите на Ф. Скот Фицджералд, "Докато луната се издигаше по-високо, несъществените къщи започнаха да се разтапят, докато постепенно осъзнх стария остров, цъфтял някога тук пред очите на холандския моряк, свежа зелена гръд на новия свят."

С моите колеги работим от 10 години за преоткриване на този изгубен свят в един проект, който наричаме Проект Манхата. Опитваме се да открием какво е видял Хенри Хъдсън следобяд на 12-ти септември 1609 г., когато влязъл с кораба си в нюйоркското пристанище. Бих искал да ви разкажа историята в три действия. А след това, ако още имам време, и епилог.

И така, действие първо: Една открита карта. Аз не съм израстнал в Ню Йорк. Израстнах на запад, в планините Сиера Невада, както виждате тук, в Червения скален каньон. От тези ранни преживявания като дете се научих да обичам пейзажите. Когато стана време да напиша дипломната си работа, проучвах тази възникваща област, пейзажната екология. Пейзажната екология се занимава с това как потокът, поляната, гората и скалите създават естествена среда за растения и животни. Този опит и това обучение ме доведоха до една чудесна работа в Обществото за опазване на дивата природа, което работи за опазване на дивата природа и дивите места из целия свят. През последното десетилетие пътувах до над 40 страни за да видя ягуари, мечки, слонове, тигри и носорози.

Но всеки път на връщане от пътуванията си се завръщах в Ню Йорк. През уикендите се качвах, точно като всички други туристи, на върха на Емпайър Стейт Билдинг гледах надолу към този пейзаж, тези екосистеми и се чудех: "Как работи този пейзаж за създаване на естествена среда за растения и животни? Как работи за създаване на естествена среда за животни като мен?" Ходех на площад Таймс, гледах изумителните дами на стената и се чудех защо никой не гледа историческите фигури точно зад тях. Ходех в Сентръл Парк и гледах разгръщащата се топография на Сентръл Парк на фона на отсечената и стръмна топография на среден Манхатън.

Започнах да чета за историята и географията в град Ню Йорк. Прочетох, че Ню Йорк е бил първият мега-град, град от 10 милиона и повече души, през 1950 г. Започнах да виждам картини като тази. За онези от вас, които са от Ню Йорк, това е 125-та улица под магистралата Уест Сайд. (Смях) Някога е било плаж. А на тази картина е Джон Джейм Одюбон, художникът, седи на скалата. Нагоре се виждат залесените височини на Вашингтонските хълмове, до Джефрис Хук, откъдето преминава днес мостът "Джордж Вашингтон".

Или тази картина, от 40-те години на XVIII-ти век, от Грийнуич Вилидж. Това са двама студенти в Кралския колеж - по-късно Колумбийския университет - седнали на хълм с изглед към долина. И така, слизах до Грийнуич Вилидж и търсех този хълм. Не можех да го намеря. Не можех да намеря и тази палма. Какво прави тази палма там? (Смях)

В хода на тези разследвания се натъкнах на една карта. Това е картата, която виждате тук. Тя се съдържа в една географска информационна система, която ми дава възможност да правя увеличения. Тази карта не е от времето на Хъдсън, а от Американската революция, 170 години по-късно, съставена от британски военни картографи по време на окупацията на град Ню Йорк. Това е забележителна карта. Тя е в Националните архиви тук, в Кю. Тя е дълга десет фута и широка три и половина.

Ако увелича долен Манхатън, се вижда степента на град Ню Йорк, както е бил, точно накрая на Американската революция. Тук е Боулинг Грийн. А тук е Бродуей. Това е Сити Хол Парк. Градът всъщност се простирал до Сити Хол Парк. И точно отвъд него виждате черти, които са изчезнали, неща, които са изчезнали. Това е езерото Колект, което било източникът на прясна вода за град Ню Йорк през първите му 200 години, а за коренните американци - в продължение на хиляди години преди това. Виждате Лиспенхардските ливади да се оттичат оттук, през онова, което сега е Трибека, и плажовете, които се простирали от Батъри през целия път до 42-ра улица.

Тази карта е направена за военни цели. Картографирали са пътищата, сградите, укрепленията, които са строяли. Но картографирали също и неща, представляващи екологичен интерес, както и военен интерес: хълмовете, блатата, потоците. Това е Ричмънд Хил и Минета Уотър, която минавала през Грийнуич Вилидж. Или блатото в Грамърси парк, ето тук. Или Мъри Хил. А това е къщата на Мъри на Мъри Хил, преди 200 години. Това е площад Таймс, двата потока, които се събирали, за да оформят блато на площад Таймс, както е било в края на Американската революция.

Видях тази забележителна карта в една книга. И си помислих: "Ако можех да направя географски справки по тази карта, ако можех да поставя тази карта в мрежата на града днес, бих могъл да открия тези изгубени черти на града, в географията квартал по квартал, позната на хората, географията на това къде хората ходят на работа, къде живеят и къде обичат да ядат." И така, след известна работа успяхме да направим географските справки по нея, което ни позволява да поставим модерните улици на града, сградите и откритите пространства, така че да можем да направим увеличение на мястото на езерото Колект. Можем да дигитализираме езерото Колект и потоците, и да видим къде всъщност са те в географията на града днес. Забавно е да откриваш къде са нещата в съотношение със старата топография.

Но имах друга идея за тази карта. Ако махнем улиците, махнем сградите и махнем откритите пространства, тогава можем да вземем тази карта. Ако вземем чертите от XVІІІ век, можем да се придвижим назад във времето. Можем да се върнем към неговите екологични фундаменти: към хълмовете, към потоците, към базисната хидрология и брегова линия, към плажовете, към базисните аспекти, създаващи екологичния пейзаж.

После, ако добавим карти като геологията, основната геология и повърхностната геология, онова, което оставят глетчерите, ако направим почвената карта със 17-те класа почви, дефинирани от Националната служба за опазване на почвите, ако направим дигитален релефен модел на топографията, който ни казва колко са високи хълмовете, тогава можем да калкулираме склоновете. Можем да калкулираме аспекта. Можем да изчислим излагането на зимен вятър - накъде духат зимните ветрове през околността. Белите райони на тази карта са местата, защитени от зимните ветрове.

Компилирахме цялата информация за това къде са коренните американци, Ленапе. И построихме карта на вероятността за това къде може да са били. Червените места на тази карта сочат местата, които са най-добри за човешка устойчивост в Манхатън, места, които са близо до вода, места, които са близо до пристанището за риболов, места, защитени от зимните ветрове. Знаем, че е имало селище на Ленапе тук долу, до езерото Колект. И знаем, че са се занимавали с градинарство, имали са прекрасни градини с царевица, боб и тиквички, градината "Три сестри".

Построихме модел, който обяснява къде може да са били тези полета. И старите полета, следващи след това. Може да мислим за тези като изоставени. Но всъщност са полска естествена среда за полски птици и растения. Впоследствие стават шубраци, а те после се примесват към картата на всички екологични общности. Оказва се, че Манхатън е имал 55 различни типа екосистеми. Можете да мислите за тях като квартали, специфични като Трибека, Ъпър Ийст Сайд и Инууд - че те са горите, блатата и морските общности, плажовете.

А 55 е много. На база по район Манхатън е имал повече екологични общности на акър, отколкото има в Йосемити, повече от Йелоустоун, от Амбасели. Това е бил наистина изключителен пейзаж, който е бил способен да поддържа невероятно биоразнообразие.

И така, действие второ: Един възстановен дом. Проучихме всички риби, жаби, птици и пчели, 85-те различни вида риба, които са се срещали в Манхатън, пустинните кокошки, видовете, които ги няма вече, бобрите във всички потоци, черните мечки и коренните американци, за да проучим как са използвали и как са мислели за своята среда. Искахме да опитаме да картографираме всичко това. А за да го направим, съставихме карта на техните нужди от естествена среда.

Откъде получават храна? Откъде получават вода? Къде намират подслон? Откъде намират репродуктивните си ресурси? За един еколог пресечната точка на тези фактори е естествена среда. Но за повечето хора, пресечната точка на тези неща е домът им. И така, както четем в пътеводителите, стандартните пътеводители, каквито може би имате на рафтовете си, бобрите имат нужда от "Бавно лъкатушещ поток с трепетлики, елши и върби, близо до вода." Това е най-доброто за един бобър.

Просто започнахме да правим списък. Ето го бобъра. А тук е потокът, трепетликата, елшата и върбата. Като че ли от тези карти бихме имали нужда, за да предвидим къде можем да намерим бобъра. Или блатната костенурка, която има нужда от поляни, насекоми и слънчеви места. Или американския рис, който има нужда от зайци, бобри и места за бърлоги. И бързо започнахме да осъзнаваме, че бобрите може би са нещо, от което има нужда един рис. Но бобърът също има нужда от някои неща. А да ги има и от двете страни означава, че можем да ги свържем заедно, че можем да създадем мрежата на отношения в естествената среда за тези видове.

Нещо повече - осъзнахме, че можете да стартирате като специалист по бобрите, но може да проучите от какво има нужда една трепетлика. Трепетликата има нужда от огън и сухи почви. Можете да разгледате и от какво има нужда една мокра ливада. А за създаване на блатата са необходими бобри, а може би и някои други неща. Но може също да говорите и за слънчеви места. А от какво има нужда едно слънчево място? Не от естествена среда в този смисъл. Но какви са условията, които го правят възможно? Или огън. Или сухи почви. И че можете да ги поставите върху мрежа с дължина 1000 колони през върха и 1000 реда надолу в другата посока. А после можем да визуализираме тези данни като мрежа, като социална мрежа.

Това е мрежата на всички връзки на естествената среда на всички растения и животни на Манхатън и всичко, от което са имали нужда, връщайки се към геологията, връщайки се към времето, пространството и самата сърцевина на паяжината. Наричаме това Паяжина Муър. А в увеличение изглежда така. Всяка точка е различен вид или различен поток, или различен тип почва. А тези малки сиви линийки са връзките, които ги свързват заедно. Това са връзките, които всъщност придават гъвкавост на природата. Тази структура позволява на природата да работи с всички свои части. Нарекохме тези Паяжини Муър на името на шотландско-американския натуралист Джон Муър, който казал: "Когато се опитваме да вземем нещо само по себе си, откриваме, че то е здраво свързано с хиляди невидими нишки, които не могат да бъдат скъсани, към всичко във вселената."

След това взехме паяжините Муър и ги върнахме в картите. Ако искахме да отидем между 85-та и 86-та и Лекс и Трета, може би в този квартал е имало поток. Ето такива дървета би имало там, цветя, лишеи и мъхове, пеперуди, риба в потока, птици по дърветата. Може би там е живяла дървесна гърмяща змия. А може би оттук е минавала черна мечка. Може би тук е имало и коренни американци. Тогава взехме тези данни.

Можете да видите сами в нашия уебсайт. Можете да разгледате с увеличение всеки квартал на Манхатън и да видите какво може да е било там преди 400 години. Използвахме го, за да се опитаме да разкрием един пейзаж тук в Трето действие. Използвахме инструментите, които използват в Холивуд, за да направим тези фантастични пейзажи, които всички виждаме във филмите.

Опитахме се да го използваме, за да визуализираме Трето авеню. Значи, вземаме пейзажа и надграждаме топографията. Поставяме върху това почвите и водите и осветяваме пейзажа. Отгоре поставяме картата на екологичните общности. И добавяме към това картата на видовете. За да направим всъщност снимка от птичи поглед над площад Таймс с поглед към река Хъдсън, в очакване Хъдсън да дойде. С помощта на тази технология можем да правим тези фантастични изгледи въз основа на географията. Всъщност, можем да направим снимка от който и да било прозорец на Манхатън и да видим как е изглеждал този пейзаж преди 400 години.

Това е изгледът от Ийст Ривър, с Мъри Хил отгоре, към мястото, където са днес Обединените нации. Това е изгледът надолу по река Хъдсън, с Манхатън отляво и Ню Джърси отдясно, с изглед към Атлантическия океан. Това е изгледът над площад Таймс, с бобровото езеро там, обърнат на изток. Виждаме езеро Колект и Лиспенардските блата отзад. Виждаме полята, направени от коренните американци. И виждаме това в географията на града днес. Когато гледате "Ред и закон" и адвокатите се качват по стълбите, те биха могли да се върнат надолу по тези стъпала на Нюйоркския съд, право в езеро Колект, преди 400 години.

Тези образи са дело на моя приятел и колега Марк Бойер, който е тук, сред публиката, днес. И бих искал, ако му подадете ръка, да представя неговата прекрасна творба. (Аплодисменти)

Има такава мощ в събирането на наука и визуализация, че можем да създадем такива образи. Вероятно, поглеждайки от двете страни на огледалото. И макар че имах само кратко време за говорене, надявам се, че ще оцените колко специално място е бил Манхата. Мястото, което виждате тук, отляво, било взаимосвързано. Било базирано върху това многообразие. Имало е тази гъвкавост, от която имаме нужда в нашия модерен свят.

Но не искам да мислите, че не харесвам мястото отдясно - дори напротив. Обикнах този град и неговото многообразие, неговата гъвкавост, неговата зависимост от гъстотата и от това как сме свързани заедно. Всъщност, ги виждам като отражения едно на друго. Доста подобно на Луис Карол в "Алиса в огледалния свят". Можем да сравняваме тези два образа и да ги държим в ума си едновременно, че те наистина са същото място, че няма начин градовете да избягат от природата. Мисля, че това научаваме за строежа на градове в бъдещето.

Ако ми разрешите един кратък епилог - не за миналото, а за след 400 години, онова, което осъзнаваме е, че градовете са естествена среда за хората и трябва да осигурим онова, от което се нуждаят хората: усещане за дом, храна, вода, подслон, ресурси за възпроизводство и усещане за смисъл. Това е специфичното допълнително изискване на човечеството за естествена среда. Толкова много от разговорите тук в ТЕД, са за смисъла, за това да внесем смисъл в живота си по най-различни начини, чрез технология, чрез изкуство, чрез наука, толкова много, че според мен се фокусираме толкова върху тази страна на живота си, че не сме обърнали достатъчно внимание на храната, водата и подслона и онова, от което се нуждаем, за да отглеждаме децата.

А как да си представим града на бъдещето? Ами ако отидем в парка на площад Медисън и си го представим без всички коли, с велосипеди вместо тях, и големи гори и потоци вместо канали и канавки? Ами ако си представим Ъпър Ийст Сайд със зелени покриви, потоци, лъкатушещи през града, и вятърни мелници, осигуряващи нужната ни мощност? Или ако си представим градския район на Ню Йорк, понастоящем дом за 12 милиона души, но 12 милиона души в бъдещето, вероятно живеещи в гъстотата на Манхатън, на едва 36 процента от площта, а междинните райони са покрити от фермерска земя, покрити от заблатени земи, покрити от тресавищата, които са ни нужни.

Това е видът бъдеще, от което се нуждаем според мен, бъдеще, което има същото разнообразие, изобилие и динамизъм на Манхатън, но което се учи от устойчивостта на миналото, от екологията, оригиналната екология, на природата с всички нейни части. Благодаря много. (Аплодисменти)