Ерик Гилър демонстрира безжично електричество

Върху ранни представи за безжично електричество всъщност е мислил още Никола Тесла преди около 100 години. Мисълта, че не бихте искали да предавате електрическа мощност безжично - никой никога не е мислил за това. Мислели са: "Кой би го използвал, ако не го правите" И така, всъщност той се заел да прави разнообразни неща. Създал Бобината на Тесла. Тази кула била изградена на Лонг Айлънд в началото на XX век. Идеята била - предполагало се, че ще може да предава мощност където и да било по Земята. Никога няма да научим дали това е сработило. Всъщност мисля, че Федералното бюро за разследване я е иззело от съображения за сигурност, по някое време в началото на XX век.

Но единственото, което наистина е произлязло от електричеството, е, че толкова много го обичаме. Искам да кажа - помислете колко много го обичаме. Ако просто излезете навън, там има трилиони долари, инвестирани в инфраструктура по цял свят - опъване на жици, за да се пренесе мощността оттам, където е създадена, дотам, където се употребява. Другото е, че обичаме батерии. А за онези от нас, които мислим за околната среда, се произвеждат около 40 милиарда батерии за еднократна употреба. За мощност, която най-общо казано се използва в рамките на няколко инча или няколко фута от място, където има много евтина мощност.

Преди да отида там, си мислех: "Аз съм от Северна Америка. Наистина имаме поне малко репутация в Съединените щати." И реших, че е по-добре първо да проверя. Дефиниция номер шест е североамериканската дефиниция на думата "suck" - скапан. Жиците са скапани - наистина е така. Помислете за това. Дали това на онази снимка сте вие, или нещо под бюрото ви. Другото е, че батериите също са скапани. Наистина, наистина са такива. Чудили ли сте се някога какво се случва с тях? Произвеждат се 40 милиарда от тези неща. Ето какво става. Те се разпадат, разлагат и свършват тук.

Затова, когато говорите за скъп ток цената за киловатчас за захранване на нещо с батерии е от порядъка на двеста до триста паунда. Помислете за това. Най-скъпото мрежово захранване в света е хилядна част от това. За щастие, една от другите дефиниции на думата "suck" е там - той създава вакуум. А природата наистина ненавижда вакуума.

Онова, което се случи преди няколко години беше, че група теоретични физици в Масачузетския технологичен институт излязоха с концепцията за трансфер на мощност на разстояние. Всъщност бяха способни да захранят 60-ватова електрическа крушка от разстояние около два метра. Това отнемало около 50 процента от ефективността. Между другото, това все пак е една-две хиляди пъти по-ефективно, отколкото би била една батерия, за да се направи същото нещо. Но били в състояние да я запалят, и то много успешно. Всъщност това бил експериментът. Виждате, че намотките са били малко по-големи. Електрическата крушка била доста проста задача, от тяхна гледна точка.

Всичко това започнало, когато един професор се събудил през нощта за трета нощ поред от писукането на мобилния телефон на жена си, защото му падала батерията. И си помислил: "С цялото това електричество, което тече вътре в стените, защо не може малко от него просто да влезе в телефона, за да мога да поспя?" Той излязъл с тази концепция за резонансен трансфер на енергия. Но вътре в един стандартен трансформатор има две намотки от жици. Тези две намотки от жици са много, много близо една до друга и всъщност извършват трансфера на мощност - магнитно и безжично, само че на много малко разстояние.

Д-р Солячич намерил начин да разделя намотките в трансформатора на много по-голямо разстояние от размера на тези трансформатори с помощта на тази технология, която не е много различна от начина, по който един оперен певец разбива чаша в другия край на стаята. Това е резонансно явление, за което той е получил награда-стипендия Макартър, която е известна като Наградата за гениии, миналия септември, за неговото откритие.

И така - как работи то? Представете си намотка. За инженерите сред вас, към нея е прикрепен и кондензатор. Ако можете да използвате тази намотка, за да резонира, това, което ще стане, е, че тя ще пулсира в алтернативни честоти на тока, всъщност в доста високи честоти. И ако можете да доближите друго устройство достатъчно близо до източника, което ще работи само на точно онази честота, всъщност можете да ги накарате да правят онова, наречено силна двойка и да трансферират магнитна енергия помежду си. А после започвате с електричество, превръщате го в магнитно поле, вземате това магнитно поле и го превръщате отново в електричество. И после може да го използвате.

Въпрос номер едно, който ми задават. Хората се притесняват дали мобилните телефони ще са в безопасност. Нали разбирате. Ами безопасността? Първо, това не е излъчваща технология. Тя не излъчва. Тук няма електрически полета. Това е магнитно поле. Остава отвътре, независимо дали в източника, или вътре в устройството. Всъщност магнитните полета, които използваме, по същество са горе-долу същите като магнитното поле на Земята. Ние живеем в магнитно поле.

А другото наистина страхотно за тази технология е, че тя трансферира енергия само към неща, които работят точно на същата честота. И е практически невъзможно това да се случи в природата. И накрая - навсякъде има правителствени органи, които ще регулират всичко, което правим. Те общо взето са поставили лимити за излагане на поле и всички неща, които ще ви покажа днес, попадат под тези ограничения.

Мобилна електроника. Домашна електроника. Онези кабели под бюрото ви - обзалагам се, че всеки тук има нещо, което изглежда подобно, или онези батерии. Това са индустриални приложения. И най-сетне - електрически превозни средства. Тези електрически коли са красиви. Но кой ще иска да ги включи? Представете си как влизате с колата в гаража си - създали сме система как да става това - влизате в гаража, и колата се зарежда сама. Защото на пода има подложка, която е включена в стената. Тя всъщност позволява колата ви да се зарежда безопасно и ефективно. Има и всякакви други приложения. Имплантирани медицински устройства. Така хората вече няма да умират от инфекции, ако това нещо може да се запечата. Кредитни карти, прахосмукачки-роботи.

Бих искал за минута-две да ви покажа как всъщност работи това. Общо взето, ще ви покажа какво има тук. Имате намотка. Тази намотка е свързана с антенен усилвател, който създава високочестотно вибриращо магнитно поле. Поставяме една отзад на телевизора. Между другото, обяснявам го малко по-просто, отколкото е. Има много електроника и тайни съставки, включва и всякакви видове интелектуална собственост. Но после онова, което ще стане, е, че ще създаде поле, ще причини създаването на такова, от другата страна.

И ако боговете на демонстрацията са благоразположени, ще го видим след около 10 секунди. Десетте секунди всъщност са, защото ние... не знам дали някой от вас някога е мислил да включи телевизор само с помощта на кабел. Принципно трябва да отидете до него и да натиснете копчето. Помислих си да сложим вътре един малък компютър, който трябва да се събужда, за да му каже да направи това. И така, включвам го. Той създава магнитно поле тук. Причинява създаването на такова тук навън. И, както казах, за около 10 секунди трябва да започнем да виждаме...

Това е достъпен в търговската мрежа... (Аплодисменти) достъпен в търговската мрежа цветен телевизор. Представете си, че получавате едно от тези неща и искате да ги закачите на стената. Колко души искат да ги окачат на стената? Помислете за това. Не ви трябват онези грозни спускащи се кабели. Представете си, ако можете да се отървете от тях.

Другото, за което исках да говоря, е безопасността. Нищо не се случва, добре съм. И ще го направя отново, единствено заради безопасността. Почти незабавно обаче хората питат: "Колко малко можете да го направите" Можете ли да го направите достатъчно малко?" Защото, спомнете си, че оригиналната идея на д-р Солячич идва от писукането на мобилния телефон на жена му.

Исках да ви покажа нещо. Ние сме дизайнери с равни възможности за такъв тип неща. Това е Google G1. Нали знаете - последното нещо, което излезе. То работи с операционната система Android. Мисля, че чух някой да говори за това преди. Странно е. Има батерия. Има също бобинна електроника, която WiTricity е вградила отзад в него. И ако мога да получа, един вид, камера - добре, страхотно, ще видите, докато се приближавам... виждате мобилен телефон, зареждан напълно безжично. (Аплодисменти)

Знам, че някои от вас са привърженици на Apple. Знаете, че в Apple не улесняват влизането в техните телефони. Затова сложихме един малък ръкав отзад Но трябва да можем да накараме този да се събуди също. А онези от вас, които имат Iphone, разпознават зеления център. (Аплодисменти)

И Nokia също Ще видите, че онова, което сме направили тук, е да сложим едно малко нещо отзад, за да прави това, и то вероятно писука също, докато продължава. Но обикновено го използват за осветяване на екрана. Представете си, че тези неща могат да отидат на вашия таван. Могат да отидат на пода. Могат всъщност да отидат и под бюрото ви. Така че, като се приберете, или като влезете от къщи, ако носите чанта, то работи в чантата ви. Няма нужда да се притеснявате отново за включване на тези неща. Помислете какво би сторило това за вас.

Мисля на приключване, един вид в безсмъртните видения на списание "Ню Йоркър", реших да добавя още един кадър. А за онези от вас, които не могат да го прочетат - там пише: "Изглежда, че е някакъв вид безжична технология." Благодаря ви много. (Аплодисменти)