Ерик Дишман: Извадете здравеопазването от мейнфрейм компютрите

Ако се замислите за телефона... а "Интел" са тествали много неща, които ще ви покажа, през последните 10 години в около 600 домакинства на възрастни хора - 300 в Ирландия и 300 в Портланд - в опити да разберат как да измерваме и наблюдаваме поведение по медицинско значим начин?

А ако се замислите за телефона, нали, той е нещо, което можем да използваме по някои невероятни начини, за да помогнем на хората наистина да приемат правилното лекарство в правилния момент. Тестваме тези видове прости сензорни мрежови технологии в дома, така че всеки телефон, с който един възрастен човек вече е свикнал, може да му помогне да се справя с лекарствата си. Голяма част от онова, което правят, е да вдигнат телефона, а нашата система им прошепва кое хапче трябва да вземат, и се преструват, че водят разговор с приятел. А не се притесняват от кутийка за лекарства, която е грозна, стои на кухненската им маса и казва: "Стар съм. Крехък съм." Това е потайна технология, която им помага да изпълняват една проста задача - да вземат правилното хапче в правилния момент.

Правим също и някои доста изумителни неща с тези телефони. Защото онзи момент, когато вдигаш телефона, е познавателен тест всеки път, когато го правиш. Помислете за това, нали? Ще вдигна телефона три пъти. "Здравейте? Здрасти." Нали? Това е първият път. "Здравейте? Ъъъ, здрасти." "Здравейте? Ъъъъ, кой? А, здрасти." Нали? Има много големи разлики между начина, по който вдигнах телефона трите пъти. А като наблюдаваме употребата на телефона от възрастни хора за дълъг период от време до десети от микросекундата, онзи момент на разпознаване - дали могат да преценят дали човекът на другия край е приятел и да започнат да говорят с него незабавно, или правят много от онова, което се наричат притеснени приказки, нещо като: "Чакайте, кой е? О." Нали? Чакането на този момент на разпознаване би могло да бъде най-добрият ранен индикатор за началото на деменция от каквото и да било, което се проявява клинично днес.

Наричаме това поведенчески маркери. Има и много други. Дали човекът стига до телефона, когато той звъни, толкова бързо като преди. Дали е проблем със слуха, или проблем с физическото състояние? Дали гласът му е станал по-тих? Работим много с хра с Алцхаймер и особено с Паркинсон, при което онзи тих глас, който понякога се проявява при пациенти с Паркинсон, може да бъде най-добрият ранен индикатор за Паркинсон, пет до 10 години преди да се прояви клинично. Но тези недоловими промени във вашия глас за дълъг период от време са трудни за забелязване от вас или брачния ви партньор, докато се стигне до крайност и гласът ви е станал толкова тих.

Сензори разглеждат този тип глас. Когато вдигнете телефона, колко силно треперене имате, как точно се случва това и каква е тенденцията за определен период от време? По-трудно ли ви е телефонното набиране, отколкото преди? Дали е проблем със сръчността? Дали е начало на артрит? Използвате ли телефона? Общувате ли по-малко от преди? Разглежда се тази схема. И какво означава този спад в здравето на хората, като един вид витален признак от бъдещето? И тогава, уау, каква радикална идея, ние, освен в Съединените щати, може би ще сме в състояние да използваме тази ултрамодерна технология, за да можем всъщност да взаимодействаме с медицинска сестра или лекар на другия край на линията. Какъв прекрасен ден ще бъде, щом веднъж ни разрешат наистина да правим този вид неща.

Бих нарекъл това поведенчески маркери. И това е цялата област, в която се опитвам да работя през последните 10 години в "Интел". Как да се вложат прости подривни технологии в първата от петте фрази, за които ще говоря в този разговор? Поведенческите маркери имат значение. Как променяме поведението? Как измерваме промените в поведението по значим начин, който ще ни помогне за предотвратяването на болест, ранното начало на болест и проследяването на напредъка на болестта за дълъг период от време?

А защо "Интел" ще ми разрешават да прекарвам много време и да харча много пари, през последните 10 години, в опити да разбера нуждите на възрастните хора и да започна да мисля за тези видове поведенчески маркери? Това е част от полевата работа, която сме вършили. Живели сме с 1000 домакинства на възрастни хора в 20 страни през последните 10 години. Проучваме хора в Рочестър, Ню Йорк. Отиваме да живеем с тях през зимата, защото онова, което правят през зимата, достъпът им до здравеопазване и доколко общуват е много по-различно, отколкото през лятото. Ако имат фрактура на бедрото, отиваме с тях и проучваме цялото им разтоварващо преживяване. Ако член от семейството им е ключова част от мрежата им за грижи, летим и проучваме и него.

Проучваме холистичното здравно преживяване на 1000 възрастни хора през последните 10 години в 20 различни страни. Защо "Интел" желае да финансира това? Заради втория лозунг, за който искам да говоря. Преди 10 години, когато започнах да се опитвам да убедя "Интел" да ми разрешат да започна да разглеждам подривни технологии, които биха могли да помогнат за независим живот, ето как го нарекох: "Y2K + 10."

Нали знаете, през 2000-та година всички бяхме толкова обсебени от това да обръщаме внимание на застаряването на нашите компютри и дали те ще оцелеят, или не тиктакането на часовника от 1999 до 2000, че пропуснахме един момент, на който само демографите обръщаха внимание. Беше точно около Нова година. И това превключване, при което за пръв път имахме по-голям брой по-стари хора на планетата, отколкото по-млади хора. За пръв път в човешката история, освен ако не кацнат извънземни или не възникне някаква друга голяма пандемия, това е очакването от демографите, да напредва.

Преди 10 години изглеждаше, като че ли имам много време да убедя "Интел" да работят по това. Нали? Y2K + 10 идваше, представителите на поколението "бейби бум" започваха да се пенсионират. Е, хора, като че ли тези демографски данни тук са ни познати. Това е карта на целия свят. Като че ли лампите са светнати, но никой не си е в къщи по този демографски проблем Y2K + 10. Нали? Искам да кажа, някак се справяме тук, но не се справяме тук. И не правим нищо по въпроса.

Законопроектът за здравната реформа до голяма степен игнорира реалностите на възрастовата вълна, която наближава, и последиците за онова, което трябва да сторим, за да променим не само начина, по който плащаме за здравеопазване, но и да доставяме грижи по някои радикално различни начини. И всъщност, вече ни е дошло до главата. Искам да кажа, вероятно сте виждали тези заглавия. Това е Катрин Кейси, която е първата бумърка, всъщност получила социална осигуровка. Това всъщност се случи тази година. Тя се пенсионира рано. Била родена секунда след полунощ през 1946-та. Пенсионирана учителка. Ето я с администратора на социалните осигуровки. Наистина, първата бумърка - дори не изчакахме до 2011-та, догодина. Вече започваме да виждаме ранно пенсиониране да се случва тази година.

Добре, значи е тук. Този проблем Y2K + 10 е на вратата ни. Това са 50 цунамита, отбелязани на календара. Но някак не можем да наредим на правителството си и на иновативните сили някак да се изправят пред него и да направят нещо по въпроса. Ще чакаме, докато заприлича повече на катастрофа, и ще реагираме, вместо да се подготвим за това. И така, една от причините да е такова предизвикателство да се готвим за този проблем Y2K, е, искам да твърдя, че имаме онова, което наричаме отравяне с мейнфрейм компютри.

Преди шест или седем години Анди Гроув, той дори не помни това, в една статия в списание "Форчън" изпозва фразата "основна рамка на здравеопазването, която аз разширявам и увеличавам. Видял го е написано някъде. И казва: "Ерик, това е наистина страхотно понятие." А аз: "Всъщност беше твоя идея. Писа го в една статия в списание "Форчън". Аз просто го разширих." Разбирате ли, това е основната рамка.

Тази нагласа да се пътува и да се използват едновременно големи, скъпи системи за здравеопазване всъщност започва през 1787 г. Това е пърата обща болница във Виена. А всъщност втората обща болница във Виена около 1850-та било мястото, където сме започнали да изграждаме цяла академична програма за обучаване на медицински студенти по специалности. Това е място, където сме започнали да развиваме архитектура, която буквално деляла тялото и деляла грижите на отделения и подразделения. И това било отразено в нашата архитектура. Било отразено в начина, по който сме преподавали на студентите. Тази нагласа за основна рамка продължава и днес.

Вижте, не съм против болниците. При мои собствени здравни проблеми съм преминавал терапия с лекарства, пътувал съм до тази и онази болница, много, много пъти. Но ние се прекланяме пред високата болница на хълма. Нали? А това е здравеопазване с основна рамка. Само преди 30 години не можехме да си представим, че ще имаме силата на един компютър - основна рамка, заемащ зала с този размер в портмонетата и на коланите си, който разнасяме в клетъчния си телефон днес. И изведнъж изчислителната техника, която е била движена от експерти система, е станала лична система, която всички притежаваме като част от ежедневния си живот. Тази промяна от мейнфрейм към лична изчислителна техника е онова, което трябва да сторим за здравеопазването. Трябва да преминем от тази нагласа за основна рамка за здравеопазване към личен модел на здравеопазване.

Обсебени сме от този начин на мислене. Когато "Интел" правят проучвания по целия свят и казваме, "Бърз отклик, здравеопазване." Първата дума, която изскача, е "доктор". Втората, която изскача, е "болница". А третата е "болест" или "неразположение". Нали? Във въображението си сме с нагласата да мислим за здравеопазване и иновации в здравеопазването като нещо, което отива на това място. Цялата ни дискусия за здравната реформа в момента, здравната технология, когато говорим със създателите на политика се равнява на това как ще накараме докторите да използват електронна медицинска документация в мейнфрейм компютърът? Не мислим за това как да преминем от мейнфреймът към дома. А проблемът с това е начинът, по който схващаме здравеопазването. Нали?

Това е много реакционна, движена от кризи система. Правим 15-минутни прегледи с пациенти. Базирана е на населението. Събираме куп биологична информация в една изкуствена обстановка. И ги поправяме отново и отново, като Хъмпти-Дъмпти, изпращаме ги вкъщи и се надяваме, че може би ще им подадем брошура, може би интерактивен уебсайт, така че да правят, както им е възложено, и да не се връщат в основната рамка.

А проблемът е, че днес не можем да си го позволим, хора. Не можем да си позволим здравеопазване с основна рамка днес, което да включва неосигурените. А сега искаме да направим двойно удвояване на настъпващата възрастова вълна? Както обикновено в здравеопазването, работата се разпада и трябва да правим нещо различно. Трябва да се съсредоточим върху дома.

Трябва да се съсредоточим върху един пример за лично здравеопазване, който премества грижата в дома. Как да бъдем по-активни, по-насочени към предотвратяване? Как да събираме жизнени признаци и други видове информация 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата? Как да получим лично понятие за онова какво ще подейства за вас? Как да събираме не само биологични данни, но поведенчески данни, психологически данни, релационни данни, в и около дома? И как да превърнем съгласието в съобразен с пациента план за грижи, който използва всички тези страхотни технологии, които са около нас, за да промени нашето поведение? Това е нужно да направим за личния си здравен модел.

Искам да ви дам два примера. Това е Мими от едно от нашите проучвания... над 90-годишна, наложи се да се изнесе от дома си, защото семейството й се притесняваше от падания. Вдигнете ръка, ако сте имали сериозно падане в домакинството си, или някой от вашите любими хора, родители и така нататък. Нали? Класика. Фрактура на бедрото често води до институционализация на възрастен човек. Ето какво се случи с Мими - семейството се притесняваше за това и я премести от собствения й дом в учреждение за подпомагане. Тя се спънала в резервоара си с кислород.

Много хора в това поколение не биха натиснали копчето, дори ако имат предупредителна система за повикване, защото не искат да притесняват никого, макар и да плащат по 30 долара на месец. Бумърите ще натиснат бутона. Вярвайте ми. Ще натискат този бутон непрестанно. Нали?

Мими си счупила таза, лежала цяла нощ, цяла сутрин, най-сетне някой дошъл и я открил, пратили я в болницата. Оправили я отново. Никога нямало да може да се върне пак в учреждението за подпомагане. Сложили я в отделение в частна клиника. Първата нощ в частната клиника, където била в същото отделение за подпомагане, я преместили от едно легло в друго, някак я хвърлили, отново й счупили таза, изпратили я обратно в болницата, откъдето тъкмо била дошла, никой не прочел графиката, дали и "Тайленол", към който е алергична, изринала се, получила рани от залежаване, получила проблеми със сърцето и починала от падането, усложненията и случилите се грешки.

Най-плашещото в това е, че това е бабата на жена ми. Аз съм Ерик Дишман. говоря английски. Работя за "Интел". Печеля добра заплата. Разбирам от падания и свързани с падания наранявания. Това е област на проучване, в която работя. Имам достъп до сенатори и директори на компании. Не мога да попреча това да се случва. А какво става, ако нямаш пари, не говориш английски или нямаш необходимия достъп, за да се справяш с тези видове проблеми, които неизбежно се случват? Как всъщност да предотвратим огромното мнозинство падания дори да не се случват по начало?

Нека ви дам един бърз пример от работата, която вършим, за да се опитаме да направим точно това. Нося една малка технология, която наричаме "Шимър". Това е изследователска платформа. Има акселерометрия. Може да се включи в тройна електрокардиограма. Има всякакви видове тип "включи и пусни", нещо като Лего, което може да подредите, за да хванете в дивата природа, в реалния свят неща като треперене, походка, дължина на крачката и такива неща.

Проблемът е, че нашето разбиране за паданията днес, като при Мими, е да се направи проучване по пощата, три месеца след като си паднал, от държавата, в което пише: "Какво правехте, когато паднахте?" Такова е състоянието на нещата. Но с нещо като "Шимър", или имаме нещо, наречено Вълшебното килимче, сензори, вградени в килим, или базирани на камера системи, които сме заели от спортната медицина, започваме за пръв път в 600 домакинства на възрастни хора да събираме реални данни за кинематично движение, за да разберем какви са проявяващите се недоловими промени, които можат да ни покажат, че за мама има риск от падане.

Най-често можем да правим две интервенции, да оправяме сместа от лекарства. Аз съм количествен изследовател, но като гледам тези потоци входящи данни от тези домове, мога да погледна данните и да ви кажа деня, когато някой доктор им е предписал нещо, което никой друг не е знаел, че вземат. Защото виждаме промените в техните модели в домакинството. Нали? Тези открития на поведенчески маркери и поведенчески промени променят играта и, както откриването на микроскопа, заради нашето събиране на потоци данни, което всъщност никога не сме извършвали преди.

Това е пример в нашата клиника "Трил" в Ирландия за... онова, което виждате, всъщност е, че на тази снимка тя разглежда данни от вълшебното килимче. Имаме едно малко килимче, с което може да разгледате степента на наведеност на стойката си и да разглежате промените в наведеността на стойката си в продължение на много месеци. Ето как може да изглеждат някои от тези данни. Това всъщност са сензорни запалвания.

Това са две различни теми в нашето проучване. Данни от около година. Цветът представлява различни стаи в къщата, в които те са. Това лице отляво живее в собствения си дом. Лицето вдясно всъщност живее в учреждение за подпомагане. Знам това, защото вижте колко е точно времето за хранене, когато вече не са в стаите си тук. Нали? Това не значи толкова много за вас. Но като разглеждаме тези цикли от данни в продължение на дълъг период от време и разглеждаме всичко, от движение из различни стаи в къщата, до един вид микродвижения, които "Шимър" улавя, за походката и дължината на крачката, тези потоци от данни започват да ни казват неща за поведенчески модели, които никога не сме разбирали преди.

Може да отидете на ORCATech.org... Няма нищо общо с китовете - това е Орегонският център за стареене и технология... за да видите още по тази тема. Проблеът е, че "Интел" все още е една от най-големите финансиращи фирми в света на изследвания за технологии за независим живот. Не се хваля за това колко много финансираме, става дума за това колко малко внимание обръщат всички други на застаряването и колко малко се финансират свързаните с остаряването иновации, контролиране на хронични заболявания и независим живот вкъщи.

И така, моята мантра тук, четвъртият ми лозунг е: 10 000 домакинства, или край. Нужно е да подтикнем едно национално, ако не международно, поне едно задълбочено проучване тип Фреймингам на технологии за независим живот, при което имаме 10 000 свързани домакинства на възрастни хора с бърз интернет достъп, пълна медицинска характеризация и платформа, чрез която можем да започнем да експериментираме и да превърнем тези 20 анекдотични проучвания на домакинства, финансирани от университетите, в големи клинични изпитания, които доказват стойността на тези технологии. И така, 10 000 домакинства, или край. Това са само някои от домакинствата, в които сме правили проучванията на "Интел".

Моята пета и последна фраза: Опитвах се две години и имаше моменти, когато бяхме доста близо, да направя така, че този законопроект за здравна реформа да е свързан с реформи от нещо и към нещо. От един модел на основна рамка до един личен здравен модел, или да означава нещо повече от просто дебат за обществения избор и как ще финансираме. Няма значение как финансираме здравеопазването. Ще измислим нещо за следващите 10 години, и ще го опитаме. Няма значение кой плаща за това, най-добре да започваме да полагаме грижи по основополагащо различен начин и да третираме дома, пациента, члена от семейството и болногледачите като част от едни координирани екипи за грижа и чрез подривни технологии, които вече са налични, да се полагат грижи по някои доста основополагащо различни начини.

Президентът трябва да се изправи и да каже, в края на дебата за реформата в здравеопазването: "Нашата цел като страна е да изведем 50 процента от грижите от институции, клиники, болници и частни клиники в дома, до 10 години." Постижимо е. Трябва да се справим икономически. Трябва да се справим морално. И трябва да се справим заради качеството на живот. Но в тази здравна реформа няма цел. Днес тя е пълна бъркотия.

И така, това е последното ми послание към вас. Как да поставим цел от типа "да отидеш на Луната", за да се справим с проблема Y2K +10, който идва? Не че иновацията и технологията ще бъдат магическото хапче, което лекува всичко, но те ще са част от решението. И ако не създадем лично здравно движение, нещо, към което всички се стремим в реформите, тогава няма да се придвижим наникъде. Затова се надявам да превърнете тази конференция в този вид движение напред. Много благодарности. (Аплодисменти)