Емили Пилотън: Преподаването на дизайна като промяна

Това е история за място, което сега наричам дом. История за общественото образование и земеделските общества и как могат и двете да се подобрят, чрез дизайна. Това е Бърти Каунти, Северна Каролина, САЩ, само за да си представите къде се намира. И така, това е Северна Каролина и приближим, Бърти Каунти е в източната част на щата. Около два часа на изток с кола от Рaли (столицата на Северна Каролина бел. прев). Всичко е много равно, тресавище е. Предимно земеделски земи. В целия окръг живеят около 20000 души, които са отдалечени едни от други. И така, има само 27 човека на квадратна миля, което прави по-малко от 10 души на квадратен километър.

Бърти Каунти е нещо като пример по учебник за упадъка на земеделска Америка. Примери за това има из цялата страна и дори извън американските граници. Познаваме симптомите. Затънтените малки градчета. Старата им част се превръща в призрачна - изтичане на мозъци, места, където най-образованите и квалифицираните напускат и никога няма да се върнат. Това е зависимост от помощите за фермерство и от слабо развитите училища и от по-голямата бедност в земеделските области в сравнение с градските райони. И Бърти Каунти не е изключение. Може би най-голямото нещо, от което страда, както много подобни общности, е, че липсват общи, колективни инвестиции в бъдещето на тези земеделски общества. Едва 6,8% от всички доброволни пожертвувания в САЩ в момента се дават за земеделските райони, а все още 20% от хората живеят там.

Така че Бърти Каунти е не само предимно земеделски, но и изключително беден район. Това е най-бедният окръг в щата. Едно от всеки три деца в градчето живее в бедност. И това се нарича селско гето. Икономиката е предимно земеделска. Като най-големите посеви са от памук и тютюн, а голямата гордост на Бърти Каунти са фъстъците. А най-големият работодател е птицефермата Пърдю. Окръжният център в Уиндзър Това, което виждате в момента, е нещо като Таймс Скуеър на Уиндзър. Там живеят само 2000 души и като много други малки градчета през годините опустява. Много повече са сградите, които са останали празни или се рушат, отколкото използваните. Можете да преброите ресторантите в района, с пръстите на едната ръка, "Барбекюто на Бън" ми е абсолютният фаворит. Но в целия окръг няма нито едно кафене, няма интернет кафе, няма кино, няма книжарница. Дори няма Уолмарт.

Етнически, окръга е заселен 60% с афроамериканци, но в държавните училища повечето от привилигированите бели деца посещават частната академия Лоурънс. Така в държавните училища учениците са 86% афроамериканци. Това е снимка от местния вестник на наскоро завършилите абитуренти, и можете да видите, че разликата е доста фрапираща. Затова да кажем, че държавното образование в Бърти Каунти бедства, е доста омаловажаващо твърдение. Там няма списък с квалифицирани учители, от които да се избира. И само 8% от хората в района имат степен бакалавър или по-висока. Така че няма голяма традиция в полза на образованието. Всъщност, преди две години, само 27% от всички завършващи от трети до осми клас са покрили държавните изисквания по английски и математика.

Звучи като да рисувам доста мрачна картина за това място, но обещавам, че има и добри новини. Най-голямото предимство по мое мнение, едно от най-големите предимства на Бърти Каунти е този човек. Това е д-р Чип Зълинджър, познат като Доктор Зи. Той се появява през октомври 2007 г. като новият директор, който да оправи тази разрушена учебна система. Преди той е бил директор в Чарлстън, Южна Каролина и в Денвър, Колорадо. Той е създател на някои от първите чартърни училища в началото на 80-те години в САЩ. И е абсолютен пионер и визионер, и той е причината аз да живея и работя в момента там. Така през февруари 2009 г. д-р Зълинджър ни покани нас, "Проект Ейч Дизайн," които сме нетърговска фирма за дизайн, основана от мен, да отидем в Бърти и да му станем партньори, като помогнем за възстановяването на училището и да предложим начини за това възстановяване. Той покани специално нас, защото имаме много специфичен начин, по който осъществяваме процеса на дизайна, който води до подходящи дизайнерски решения, в места, които обикновено нямат достъп до дизайнерски услуги или креативен капитал. В случая ние използвахме тези 6 дизайнерски директиви, като най-важната е може би втората: да правим дизайна заедно, а не просто за някого - в смисъл, че когато правим дизайн, фокусиран в хуманитарното, това вече не е само дизайн за клиентите, това е дизайн заедно с хората, който позволява подходящите решения да дойдат от самите тях.

Когато бяхме поканени да участваме, ние живеехме в Сан Франсиско. Така че няколко пъти ходихме и се връщахме, през цялата 2009 г., прекарвахме половината от времето си в Бърти Каунти. Когато казвам ние, имам предвид Проектът Ейч, но най-вече, имам предвид себе си и партньора ми Матю Милър, който е архитект и е нещо като строител, наподобяващ МакГайвър (американски приключенски сериен филм) Така от тогава ние живеем там. Нарочно отрязах главата на Мат от тази снимка, защото би ме убил, ако разбере, че я показвам, заради анцуга. Но това е нашата веранда. Там живеем. Сега наричаме това място нашия дом. През тази година ние пътувахме и се връщахме там, и разбрахме, че сме влюбени в мястото. Влюбени сме в мястото и в хората, и в работата, която сме способни да свършим в селце като Бърти Каунти, която като дизайнери и строители не можем да свършим навсякъде. Има място за експериментиране, и за спояване и пробване на нещата. Имаме изключителен адвокат в лицето на д-р Зълинджър. Има благородство в тази истинска, изнурителна, мръсна работа.

Но отвъд личните причини да сме там, съществува една голяма необходимост. Има пълен вакуум на креативен капитал в Бърти Каунти. Там няма дори и един лицензиран архитект. Така ние видяхме възможността да създадем дизайн, като този девствен инструмент, нещо, което Бърти Каунти и без друго няма, и то да бъде нещо, да бъде водещо като нов инструмент в техния набор с инструменти. Основната цел беше да използваме дизайна в общественото образование заедно с д-р Зълинджър, затова ние отидохме там. Но отвъд това разбрахме, че Бърти Каунти е общество, което има остра нужда от свежи идеи, от гордост и свързаност, и от нов креативен капитал, който толкова много им липсва. Така целта беше, да, да приложим дизайна чрез образованието, но освен това да разберем как да направим образованието водещо в развитието на обществото.

За да го направим, използвахме три различни подхода, за да преплетем дизайна с образованието. И бих казала, че това са трите неща, които свършихме в Бърти Kаунти, но съм уверена, че те ще работят и в много от селските райони на територията на целите Съединени щати и може би извън тях. Първото от трите е дизайна за образование. Това е най-директното, очевидно пресичане на двете неща. Това е физическото създаване на подобрени пространства, материали и опит за учителите и учениците. Това е в отговор на ужасните мобилни каравани и на старите учебници, и на ужасните материали, с които изграждаме училищата през тези дни. И това се случи по няколко различни начина. Първо беше серията от подновявания на компютърните лаборатории. Традиционно, компютърните лаборатории особено в училища като това в Бърти Каунти където имат тестове всяка седмица компютърните лаборатории са перфектното място за провеждането им. Идваш, изправяш се до стената, взимаш си теста и си тръгваш. Така че ние искахме да променим начина, по който учениците се отнасят към технологиите, да създадем по-приятно и социално пространство което да е по-завладяващо и по-достъпно. И също да увеличим възможността учителите да използват тези пространства за обучение с помощта на технологиите. Такава е лабораторията в училището. И директорът там обича тази стая. Винаги, когато идва посетител, първо там го водят.

Това означаваше и работа с някои учители по съвместното създаване на тази система на образователна площадка наричана "пейзаж за обучение." Това позволява на ученици с елементарни познания да научат основните принципи с помощта на играта и чрез дейности, чрез тичане наоколо, пищене и поведение като на дете. Играта, която децата играят тук, в момента е да учат умножението с играта "Комбинирай се с мен." В "Комбинирай се с мен" разделяте класа на два отбора, като всеки е от двете страни на площадката, а учителят взима парче тебешир и пише число върху всяка гума. И после задава математически проблем - да речем четири по четири и учениците от всеки отбор трябва да се съревновават и да открият, че четири по четири е 16 и да намерят гумата, на което пише 16 и да седнат на нея. Целта е всичките деца да седнат на гумата и тогава отборът печели. Ползата от тези пейзажи за учене е изненадваща и забележителна. Някои от класовете и учителите съобщиха за повишаване на резултатите от тестовете, лесно усвояване на материята, особено сред момчетата, които излизат навън и играят и те не се страхуват от пресмятане на двуцифрени числа - а също и учителите са способни да използват тези инструменти за да оценят по-добре доколко техните ученици са разбрали новия материал. Така че мисля, че най-важното в дизайна за образование е да се работи заедно с учителите за решения, така че от тях да идва инициативата и желанието. Това е господин Пери. Той е помощник на директора. Веднъж дойде навън в един от тези дни и спечели около 5 партии от играта "Комбинирай се с мен" и беше изключително горд от самия себе си.

(Смях)

Вторият подход е да се преустрои самото образование. Това е най-трудното. Това е поглед към нивата на системата по които образованието е управлявано, какво и на кого се предлага. В много от случаите не е толкова да се направи промяна, а по-скоро да се създадат условия при които промяната да е възможна, както и инициативата да искаш да направиш промяна, което е лесно да се каже, но не и да се направи в селските общности, и в тази затворена образователна система в селските общности. За нас това беше рекламна кампания, наречена "Да свържем Бърти". Има хиляди от тези сини точки из целия район. И това беше за да се създаде фонд, с който училището трябва да осигури компютър и интернет връзка във всяка къща с дете от държавното училище. До момента бих казала че само 10% от къщите са с интернет връзка и има само няколко места, където има безжичен интернет - в сградата на училището и в ресторанта "Печено пиле от Боджангълс," което лично много ме притеснява. Освен това, знаете, провокирането на интереса, и чуденето за какво са тези сини точки навсякъде наоколо, накара училищната система да покаже как тя трябва да бъде катализатор за по-свързано общество, Това накара хората да излязат извън училищните стени и да помислят как могат да играят роля в развитието на общността. Първата част от компютрите бяха доставени това лято и помогнахме на д-р Зълинджър да развие няколко стратегии за връзка на класните стаи с домовете и за удължаване на ученето извън училище.

И третият подход, който най-много ме вдъхновява, до който в момента сме стигнали е дизайнът като образование. Дизайн като образование означава, че ние можем да преподаваме отношение към дизайна чрез държавните училища, и не става дума за учене, базирано на дизайна, не става дума да учим физика, като строим ракета, а да учим да се мисли за дизайна, заедно с развиване на уменията за създаване и производство да се движат малките общества напред. Това също означава, че дизайнерите не са консултанти, а учители, и сме натоварени с нарастващия креативен капитал на следващото поколение. И това, което дизайнът предлага като образователна рамка, е противоотрова, за всички онези досадни, закостенели устни обяснения, чиито привърженици са много от тези регионални училища. Това иска работа, то е пред вас, то изисква активно участие, и позволява на децата да прилагат цялото основно познание по действителен начин. Затова започнахме да мислим за последиците от часовете по трудово обучение, и как тези часове по трудово - за работа с метал и дърво най-вече, исторически, са посветени на ученици, които после не ходят в колеж. Това е професионално обучение. Това е работническа класа, това е ръчен труд. В тези часове целите са например да направим къщичка за птици за мама за Коледа. През последните десетилетия голяма част от финансирането за тези часове изчезна напълно.

Затова мислим, че ако можем да върнем тези часове, но този път като те са насочени в посока да се създадат неща, необходими наистина за обществото, и да уплътним тези часове с по-смислен и съзидателен процес на дизайнерско мислене. Така ние приехме тази мъглива идея и в тесен контакт с д-р Зълинджър през последната година по писане на едногодишна учебна програма, предложихме нещо от преподаването в гимназията до малките ученици. Започваме го след 4 седмици в края на лятото. И партньорът ми и аз, Матю и аз, преминахме през тежък и напълно заплетен процес да получим сертификат за учители в гимназията, за да го водим Ето как изглежда.

В продължение на два семестъра през есента и пролетта, учениците ще прекарват по 3 часа всеки ден в нашето 4500 квадратни фута ( 420 квадратни метра) студио-работилница. И през това време те ще правят всичко, от излизане навън и провеждане на етнографски изследвания и проучване на нуждите на обществото до връщане в студиото, обсъждане и планиране на проектите, и създаване на идеи, които ще работят, и влизане в работилницата да се проверят дали работят, създаването им, правене на прототипи, проверяване дали работят и подобряването им. Когато свършат през лятото, те ще имат работа. Заплащането е от Проекта Ейч и ще бъде за създаване на екип заедно с нас, и създаване на тези проекти в общността. Първият проект ще бъде създаден следващото лято, който е пазар на открито в центъра на града, следван от автобусни спирки за училищния автобус през втората година, и поправяне на домовете на възрастни хора през третата година. Това са действително видими проекти и учениците ще могат да ги покажат и да заявят: "Аз построих това и съм горд."

Искам да ви запозная с трима от моите ученици. Това е Райън. Тя е на 15 години. Тя обича земеделието и иска да бъде учителка. Иска да учи в колеж, но иска и да се върне в Бърти Каунти, защото там е семейството й и това място нарича свой дом, и тя иска много да върне на това място всичко, с което то я е дарило. Студио Ейч може да и предложи път да развива уменията си, така че да върне по най-значимия начин.

Това е Ерик. Той играе във футболния отбор. Пада си по байка и иска да стане архитект. На него студиото ще предложи път да развие уменията си, необходими му за архитектурата, всичко за чертането, за строителството с дърво и метал, и до това как да си намира клиенти.

И това е Антъни. Той е на 16, обича лова и риболова и да бъде сред природата и да прави неща с ръцете си. За него студиото смята че той ще бъде заинтригуван от образованието ако прави неща с ръцете си. Той се интересува от лесничейство, но не е сигурен, така че ако не отиде в колеж, поне ще развие някои подходящи за индустрията умения.

Онова, което дизайнът действително предлага на държавното образование е различна класна стая. Така тази сграда в центъра, която може лесно да стане нашия бъдещ фермерски пазар, сега е класна стая. Ходенето и разпитването на съседите, какво си купуват за ядене, от къде и защо, е за домашно. А прерязването на лентата в края на лятото, когато те ще са направили пазара и той ще бъде открит, ще е последният им изпит. И за обществото, дизайнът и строенето предлагат реален, видим, съзидателен напредък Годишно има по един проект и той прави младите най-голямото предимство и най-големия недокоснат ресурс, в представата за ново бъдеще.

Признаваме си, че студиото особено през първата година е малко предприятие, 13 ученици и двама учители, това е един проект на едно място. Но чувстваме, че това може да заработи на други места. И наистина силно вярвам в силата на малката история, защото е много трудно да извършваш хуманитарна работа в глобални размери. Защото, когато се отдалечиш толкова надалече, губиш способността да виждах хората като човеци.

Освен това дизайнът сам по себе си е процес на постоянно образоване, на хората с които работим и за които работим, и за нас, като дизайнери. И нека си признаем, дизайнери, ние трябва да се преобразим. Нуждаем се от образование за всички неща, които имат смисъл, трябва да работим извън удобните ни пространства, трябва да бъдем по-добри граждани в собствения си двор. И въпреки че това е много малка история ние вярваме, че тя е стъпка в правилната посока, за бъдещето на селските общества, и за бъдещето на общественото образование, и за бъдещето на дизайна.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)