Емили Ливайн: историята на един фокусник за всичко

Ще говоря за себе си, което рядко правя, защото... е, първо, предпочитам да говоря за неща, за които не знам нищо. И второ, аз съм възстановяващ се нарцисист. (Смях) Всъщност не знаех, че съм нарцисист. Мислех, че нарцисизъм означава да обичаш себе си. А после някой ми каза, че има и обратна страна. Така че всъщност е по-мрачно от само-любов. Това е несподелена само-любов. (Смях) Усещам, че не мога да си позволя повторна криза.

Но въпреки това искам да обясня как стана така, че създадох своя собствена марка комедия, защото съм минавала през толкова много нейни различни форми. Започнах с импровизация. В една определена форма импровизация, наречена театрални игри, където имаше едно правило, което винаги съм смятала, че е страхотно етично правило за обществото. А правилото беше - не можеш да отречеш реалността на друго лице, можеш само да градиш върху нея.

А, разбира се, живеем в общество, изградено върху противоречие с реалността на други народи. Всичко е в противоречие, поради което мисля, че съм толкова чувствителна към противоречието като цяло. Вижам го навсякъде. Като анкетите. Знаете ли, винаги ми е било любопитно, че при проучвания на общественото мнение процентът американци, които не знаят отговора на който и да е даден въпрос винаги е два процента. 75 процента от американците мислят, че Аляска е част от Канада. Но само два процента не знаят за ефекта, който разгромът в Аржентина ще окаже върху монетарната политика на МВФ... (Смях) Изглежда противоречие. Или една реклама, която прочетох в "Ню Йорк Таймс": "Носенето на хубав часовник говори силно за положението ви в обществото. Да го купите от нас пищи за добър вкус." (Смях) Или това, което открих в едно списание, наречено "Калифорнийски адвокат", в една статия, сигурно предназначена за адвокатите в "Енрон". "Оцеляване в пандиза: какво да правим, какво да не правим." (Смях) "Не използвайте големи думи." (Смях) Научете лингуа франка. (Смях) Да. Лингуа (научи) това Франки.

(Смях)

И предполагам, че е противоречие, че говоря за наука, след като не знам математика. Разбирате ли, защото... между другото, бях толкова благодарна на Дийн Кеймън за това, че изтъкна, че една от причините - че има културни причини жените и малцинствата да не навлизат в научни и технологични области - защото, например, причината аз да не се занимавам с математика е, че са ме учили да смятам и да чета едновременно. Значи, вие сте шестгодишни, четете "Снежанка и седемте джуджета". Бързо става очевидно, че има само два вида мъже в света - джуджета и чаровни принцове. А шансовете да намериш своя принц са едно към седем. (Смях) Затова малките момиченца не се занимават с математика. Прекалено потискащо е.

(Смях)

Рзбира се, като говоря за наука, може също, както направих онази вечер, да си навлека яростния гняв на някои учени, които ми бяха много обидени. Използвах думата "постмодерно", като че ли беше окей. И те много се разстроиха. Един от тях, трябва да му се признае - мисля, че просто искаше да ме въвлече в сериозен спор. Но аз не се въвличам в сериозни спорове. Не ги одобрявам, защото споровете, разбира се, са изцяло свързани с противоречие. И са оформяни от ценностите.

Имам въпроси към ценностите на нютонианската наука. Както рационалността - предполага се, че трябва да си рационален при спор. Е, рационалността е конструирана от онова, за което Кристи Хефнер говореше днес, онова разцепление ум-тяло. Нали знаете? Главата е добра, тялото е лошо. Главата е его, тялото - то. Като казваме "аз" - както когато Рене Декарт е казал: "Мисля, следователно съществувам" - имаме предвид главата. И както Дейвид Лий Рот пееше в "Само едно жиголо", "Аз нямам тяло". Така се схваща рационалността. Затова толкова много от хумора се базира на това, че тялото се отстоява срещу главата. Затова има тоалетен хумор и сексуален хумор. Затова ги има и братята Распини, пердашещи Ричард в гениталната област. И тогава се смеем двойно, защото той е тялото, но е също и...

Глас извън сцената: Ричард.

Емили Ливайн. Ричард. Какво казах? (Смях) Ричард. Да, но също е и главата, главата на конференцията.

Това е другият начин, по който хуморът... както Арт Бъкуолд прави снимки на държавните глави. Не печели толкова пари като телесния хумор, сигурна съм... (Смях) но въпреки това ни кара да те ценим и да ти се възхищаваме.

Има обаче също и противоречие в рационалността на тази страна, което е, че колкото и да почитаме главата, сме много анти-интелектуални. Знам това, защото чета в "Ню Йорк Таймс", че фондацията "Айн Ранд" е взела реклама на цяла страница след 11 септември, в която казвали: "Проблемът не е Ирак или Иран, проблемът в тази страна, с който тази страна се сблъсква, са университетските преподаватели и техните изчадия." (Смях) Затова се върнах и препрочетох "Главата-фонтан". (Смях) Не знам колко от вас са я чели. И не съм експерт по садомазохизма. (Смях) Но нека просто да ви прочета два случайни пасажа от страница 217.

"Актът на господаря, обладаващ я болезнено и презрително, беше онзи вид възторг, желан от нея. Когато лежаха заедно в леглото, беше, както трябва да бъде, както природата на акта изискваше, акт на насилие. Беше акт на стиснати зъби и омраза. Беше непоносимото. Не ласка, а вълна от болка. Агонията като акт на страст."

Може да си представите изненадата ми да прочета в "Ню Йоркър", че Алън Грийнспан, председател на Федералния резерв, твърди, че Айн Ранд е негов интелектуален ментор. (Смях) Това е като да откриеш, че бавачката ти е строга садо-мазо господарка. (Смях) Беше достатъчно зле, че трябваше да видим Дж. Едгар Хувър в рокля. Сега трябва да си представяме Алън Грийнспан в черен кожен корсет с татуировка на задника с надпис: "Удари инфлацията с камшик".

(Смях)

А Айн Ранд, разбира се - Айн Ранд е прочута с една философия, наречена обективизъм, която отразява друга ценност на нютонианската физика, а именно обективността. Обективността по същество е конструирана по същия садо-мазохистичен начин. Това е субект, поробващ обекта. Така отстояваш себе си. Правиш самия себе си активният глас. А обектът е пасивното безгласно.

Бях толкова очарована от онази реклама на "Оксиджън". Не знам дали я знаете, но... може би сега е различна, или може би сте правили изявление - но в много родилни домове из цялата страна, съвсем доскоро, според една книга от Джесика Бенджамин, надписите над люлките на малките момченца били: "Аз съм момче." А надписите над люлките на малките момиченца били: "Момиче е." Да. Така че пасивността е била културно проектирана върху малките момиченца.

И това още продължава, както мисля, че ви казах миналата година. Има една анкета, която доказва... имаше анкета, направена от списание "Тайм", в която бяха запитани само мъже: "Правили ли сте някога секс с жена, която никак не сте харесвали?" И, ами да. Е, 58 процента отговорили с "да", което обаче смятам за преувеличено, защото толкова много мъже, ако просто кажете: "Правили ли сте някога секс..." "Да!" Дори не чакат да чуят останалото. (Смях) И, разбира се, два процента не знаели дали са правили... (Смях) Това е първият отклик на моя опит за учетворяване.

(Смях)

И така, това нещо субект-обект е част от нещо, от което много се интересувам, защото, честно казано, затова вярвам в политическата коректност. Наистина. Смятам, че тя може да стигне твърде далеч. Мисля, че братята Ринглин може да са стигнали твърде далеч с една реклама, която са извадили от списание "Ню Йорк Таймс". "Ние имаме доживотен емоционален и финансов ангажимент към нашите азиатски слонски партньори." (Смях) Може би твърде далеч. Но знаете ли... не мисля, че един цветнокож, присмиващ се на белите хора, е същото като бял човек, присмиващ се на цветнокожи хора. Или жени, присмиващи се на мъже, е същото като мъже, присмиващи се... Или бедни хора, присмиващи се на богати хора, същото като богати хора.

Мисля, че можеш да се присмиваш на имащите, но не и на нямащите, поради което не ме виждате да се присмивам на Кенет Лей и очарователната му съпруга. (Смях) Какво му е смешното да останеш едва с четири къщи? (Смях) Наистина научих този урок по време на секс скандалите при администрацията на Клинтън. Или, както ги наричам, добрите стари времена. (Смях) Когато хората, които познавах - разбирате ли, хора, които се смятаха за либерални и какво ли още не, се присмиваха на Дженифър Флауърс и Пола Джоунс. По същество им се подиграваха за това, че са боклуци от каравани или бели боклуци. Изглежда, предполагам, това е безобиден предразсъдък и че всъщност не нараняваш никого. Докато прочетеш, като мен, една реклама в "Лос Анджелис таймс". "Продава се: преса за бели боклуци." (Смях)

Така че цялото това нещо субект-обект има отношение към хумора по този начин. Прочетох една книга от жена на име Ейми Ричлин, която е председател на Класическия факултет в Южнокалифорнийския университет. Книгата е озаглавена "Градината на Приап". Тя казва, че римският хумор отразява конструкцията на римското общество. А римското общество било устроено отгоре надолу, както и нашето до известна степен. Така било и с хумора. Винаги трябвало да има мишена на вица. Затова винаги сатирикът, като Ювенал или Маршал, представлявал публиката и се присмивал на аутсайдера, лицето, което не споделяло този субектен статут.

А при комиците, разбира се, предполага се, че сценичният комик трябва да доминира над публиката. Много прекъсвания създават напрежение от опитите да се увериш, че комикът ще е в състояние да доминира и да надделее над прекъсващия. Станах добра в това, докато бях сценичн комик. Но винаги съм го мразела, защото те диктуваха условията на взаимодействието. По същия начин, по който влизането в сериозен спор определя съдържанието, до известна степен, на онова, за което говориш. А аз търсех форма, която нямаше това. И затова исках нещо, което да е по-интерактивно. Знам, че тази дума вече е доста девалвирала от употребата й в интернет маркетинга.

Сега наистина ми липсва старият телемаркетинг, казвам ви. (Смях) Така е. Защото там поне човек имаше шанс. Нали? Всъщност им затварях телефона. Но после прочетох в "Скъпа Аби", че това е грубо. Затова следващия път, когато се обади такъв, го оставих да стигне до средата на историята си, а после казах: "Звучите секси." (Смях) Той ми затвори!

(Смях)

Но интерактивността позволява на публиката да оформя онова, което ще правите, колкото и на вас да оформите тяхното преживяване за света. Наистина, това е, което търся. И един вид, докато започвах да анализирам какво точно е това, което правя, прочетох една книга със заглавие "Фокусникът прави този свят" от Луис Хайд. Това беше все едно да ме подложат на психоанализа. Искам да кажа, че беше изложил всичко. А после, идвайки на тази конференция, осъзнах, че почти всеки тук споделят същите тези качества, защото всъщност онова, което е фокусникът, е агент на промяната. Фокусникът е агент на промяната. А качествата, които съм на път да опиша, са качествата, които правят възможно да се случи промяна. Едно от тях е преминаването на граници. Мисля, че всъщност това разяри толкова учените. Но аз обичам да преминавам граници. Обичам, както казах, да говоря за неща, за които не зная нищо.

(Телефонен звън)

Надявам се, че това е агентът ми, защото вие не ми плащате нищо.

(Смях)

И мисля, че е добре да говоря за неща, за които не знам нищо, защото внасям свежа гледна точка в тях, нали? В състояние съм да видя противоречието, което вие може да не успеете да видите. Както, например, един мим веднъж - или мем, както наричаше сам себе си. Беше много себичен мем. И каза, че трябва да покажа повече уважение, защото му е отнело към 18 години, за да се научи правилно да прави пантомима. А аз отвърнах: "Е, така разбираш, че само глупави хора се захващат с това." (Смях) Трябват само две години, за да се научиш да говориш.

(Смях)

(Аплодисменти)

Знаете ли, хора, това е проблемът с кавички, обективността, кавички. Когато си заобиколен само от хора, които говорят със същия речник като теб или споделят същия набор от предположения като теб, започваш да мислиш, че това е реалността. Като икономистите, нали знаете, тяхната дефиниция за рационално, че всички действаме в свой собствен икономически интерес. Е, погледнете Майкъл Хоули, или погледнете Дийн Кеймън, или погледнете баба ми.

Баба ми винаги действаше в интерес на другите хора, независимо дали те искаха, или не. (Смях) Ако имаше Олимпиада по мъченичество, баба ми би загубила нарочно. (Смях) "Не, ти вземи наградата. Ти си млад. Аз съм стара. Кой ще разбере? Къде отивам аз? Ще умра скоро."

(Смях)

Това е едно... това преминаване на граници, това посредничество, което... Фриц Лантинг, така ли се казва, всъщност каза, че е посредник. Това е едно истинско качество на фокусника. А друго е непротиворечиви стратегии. Това е вместо противоречие. Когато отричаш реалността на другото лице, имаш парадокс, при който позволяваш съвместно съществуване на повече от една реалност,

мисля, че има друга философска конструкция. Не съм сигурна как се нарича. Но примерът ми за това е една табела, която видях в бижутериен магазин. Пишеше: "Пробиване на уши, докато чакате." (Смях) Там алтернативата просто слисва въображението. (Смях) "О, не. Благодаря, но ще ги оставя тук. Много благодаря. Имам да свърша някои задачи. Затова ще се върна да ги взема около пет, ако е удобно за вас. А? А? Какво? Не ви чувам."

(Смях)

А друг атрибут на фокусника е находчивият късмет. Инцидентите - Луис Кан, който говори за инцидентите - това е друго качество на фокусника. Фокусникът има ум, който е подготвен за неподготвеното. И ще кажа това на учените - че фокусникът има способността да държи идеите си леко, за да може да направи място за нови идеи или да види противоречията или скритите проблеми в своите идеи. Нямам виц за това. Само исках да поставя учените на мястото им. (Смях)

Но ето как мисля, че обичам да правя промяна, и това е с правене на връзки. Това съм склонна да виждам почти повече от противоречията. Като... как наричате онези пръсти на краката на гущера? Нали знаете, пръстите на гущера, които се свиват и разпускат като пръстите на Майкъл Мошен. Обичам връзките.

Както ще прочета, един от двата атрибута на материята в нютонианската вселена - в нютонианската вселена има два атрибута на материята - единият е заемането на пространство. Материята заема пространство. Предполагам, че колкото по-голямо значение имаш, толкова повече място заемаш, която обяснява целия феномен с джиповете. (Смях) Другият обаче е непроницаемостта.

Е, в древен Рим непроницаемостта била критерият за мъжественост. Мъжествеността зависела от това ти да си активно проникващият. А в икономиката има активен производител и пасивен консуматор, което обяснява защо бизнесът винаги трябва да прониква на нови пазари. Искам да кажа, защо принудихме Китай да отвори нейните пазари. Не беше ли приятно? (Смях) А сега проникват в нас. Знаете ли, че биотехнологичните фирми всъщност влизат вътре в нас и забиват малките си знаменца върху гените ни. Да знаете, че проникват в нас. И, подозирам, от някого, който никак не ни харесва. (Смях) Това е второто от четворката. Да, разбира се, че сте схванали това. Много благодаря. Все още ме бива.

(Смях)

А онова, което се надявам да направя, когато създам тези връзки, е късо съединение в мисленето на хората. Разбирате ли, да ви накарам да не следвате обичайния ред на асоциациите ви, а да променя свързването на жиците ви. Буквално... когато хората говорят за шока от разпознаването, то е буквално раз-познаване, промяна на начина, по който мислите - имах един виц към това, а го забравих. Толкова съжалявам. Ставам като жената в онзи виц за...

чували ли сте вица за жената, пътуваща в кола с майка си? Майката е възрастна. И майката минава на червен светофар, без да спре. А дъщерята не иска да каже нищо. Не иска да излезе, като че ли казва: "Ти си твърде стара, за да караш." Майката минава през втори червен светофар. А дъщерята казва, възможно най-тактично: "Мамо, знаеш ли, че току-що премина на два червени светофара?" А майката възкликва: "О! Аз ли карам?"

(Смях)

Това е шокът от разпознаването при шока на разпознаването. Това довършва четворката.

(Смях)

Искам да кажа само още две неща. Едното е - друга характеристика на фокусника е, че фокусникът трябва да върви по тази тънка линия. Трябва да има равновесие. А знаете ли, най-голямата трудност за мен в онова, което правя, е да конструирам представлението си така, че да е подготвено и неподготвено. Намирането на баланс между тези неща винаги е опасно, защото можеш да залитнеш твърде много в посока, за която не си подготвен. Но да бъдеш прекалено подготвен не оставя място да се случват инциденти.

Мислех за онова, което Моше Сафдие каза вчера за красотата, защото в книгата си Хайд казва, че понякога фокусникът може да залитне към красота. Но за да направиш това, трябва да изгубиш всички други качества, защото щом веднъж си в красота, си в нещо приключено. Ти си в нещо, което заема пространство и населява време. Това е нещо дейстително. Винаги е изключително да видиш нещо красиво. Но ако не го направиш, ако позволиш на инцидента да продължи да се случва, имаш възможността да уловиш дължината на вълната. Харесва ми да мисля за онова, което правя, като вълна на вероятност. Когато навлезеш в красотата, вълната на вероятност се сгромолясва в една възможност. А искам да изследвам всички възможности с надеждата, че ще сте на дължината на вълната на вашата публика.

И единственото последно качество, което искам да спомена за фокусника, е, че той няма дом. Той е винаги на път. Искам да ти кажа, Ричард, в заключение, че в TED ти си създал един дом. И ти благодаря, че ме покани в него. Много благодаря.

(Аплодисменти)