Елън'т Хоен: Банка за медицински патенти спасява животи

През 2002 г., група лекари - активисти се срещнаха, за да обсъдят ранните етапи на разработването на самолети. В началото на миналия век, братята Райт успяха за пръв път да създадат самолет. Те бяха направили и много патенти на основните части на самолета. Те не бяха единствените. Това беше обикновена практика в промишлеността и тези, които имаха патенти за самолети, ги защитаваха и осъждаха конкурентите.

Това не беше добре за развитието на авиационната промишленост и по това време, правителството на Съединените щати беше заинтересовано от развитието на производството на военни самолети. Имаше конфликт. Правителството на Съединените щати реши да принуди тези притежатели на патенти да направят патентите си достъпни за другите хора, за да бъде разрешено да се произвеждат самолети.

Какво общо има това с нас?

През 2002 г., Нелсън Отуома, кенийски социолог, откри, че има ХИВ и се нуждаеше от достъп за лечение. Казаха му, че няма лечение. Той беше чул, че СПИН е смъртоносен и няма лечение. Това беше по времето, когато в богатите страни имаше лечение. СПИН беше станал хронична болест. Хората тук, в Европа и в Северна Америка, живееха здравословно с ХИВ. Не беше така за Нелсън. Той не беше достатъчно богат, а също и три годишният му син, за който през миналата година беше потвърдено, че също има ХИВ.

Нелсън реши да стане лекар активист и се присъедини към другите групите. През 2002 г., те водеха друга борба. Цените на "Ей Ар Ви", лекарството, нужно за лечение на ХИВ, струваше около 12 000 долара за пациент за година. Пациентите, които взимаха тези лекарства, бяха поддържани от много западни фармацевтични компании, за които не беше задължително да желаят да лекуват тези пациенти. Когато имате патент, можете да изключите който и да е от производителите на такива лекарства с ниска цена, например, които се използват за лечението. Това доведе да патентни войни по целия свят.

За щастие, тези патенти не съществуват навсякъде. Има държави, които не признават патентите на фармацевтични продукти, като например Индия и индийските фармацевтични компании започнаха да произвеждат така наречените генерични версии, видове антиретровирални лекарства с ниска цена и да ги продават в развиващите се държави и за една година цената им се намали от 10 000 долара на пациент на година до 350 долара на пациент на година и сега, същият коктейл от три хапчета може да бъде купен за 60 долара на пациент на година и разбира се, това имаше голям ефект върху броя на хората, които можеха да купят тези лекарства. Програмите за лечение станаха възможни, имаше пари и броя на хората, които взимаха антиретровирални лекарства, започна да се увеличава бързо.

Сега осем милиона хора взимат антиретровирални лекарства. Тридесет и четири милиона са заразени с ХИВ. Никога броят им не е бил толкова голям, но ето добрата новина, защото това означава, че хората няма да умират повече. Хора, които купуват тези лекарства, не умират. Друга новина. Те не предават вируса. Скоро науката потвърди това. Това означава, че имаме инструментите, да спрем тази епидемия.

Какъв е проблемът? Нещата се измениха. Преди всичко, правилата се измениха. Сега, всички страни са задължени да предоставят патенти за лекарства, които имат ефект поне 20 години. Това е резултат от правилата за интелектуална собственост на Световната търговска организация. Това, което Индия направи, вече не е възможно. Второ, практиката на компаниите, притежателки на патенти, се измени. Тук виждате практиките на патентите преди правилата на Световната търговска организация да бъдат въведени, преди 1995 г., преди изобретяването на антиретровиралните лекарства. Това е, което съществува сега, а това е в развиващите се държави и това означава, че освен ако не направим нещо решително и освен ако не го направим сега, скоро ще се сблъскаме с друга криза на цената на лекарствата, защото са разработени нови лекарства, нови лекарства са въведени на пазара, но тези лекарства са патентовани в много повече страни. Освен ако не действаме, освен ако не направим нещо сега, скоро ще се сблъскаме с това, което някои наричат бомба в лечението.

Не става дума само за броя на лекарствата, които са патентовани. Нещо друго плаши производителите на генерични лекарства. Показвам ви патент. Това е едно лекарство. Можете да си представите, че ако работите в компания, която произвежда генерични лекарства и трябва да решите, дали да инвестирате в развитието на този продукт, ако не знаете дали лицензите за тези продукти ще бъдат налични, вероятно ще изберете нещо друго. Отново, нужни са решителни действия.

Със сигурност, ако може да се създаде патентен натиск, за да се увеличи производството на военни самолети, ще можем да направим нещо подобно, за да се справим в ХИВ/СПИН епидемията.

Направихме го. През 2010 г., "UNITAID" основа патентна банка за лекарства за ХИВ. Ето как работи: Притежателите на патенти, изобретателите, които разработват нови лекарства, ги патентоват, но правят патентите налични за банката на лекарства. Банката за лекарства лицензират тези, които се нуждаят от достъп до тези патенти. Това може да бъдат производителите на генерични лекарства. Могат да бъдат и агенции с идеална цел за развитие на лекарства, например. Тези производители могат да продават тези лекарства на хората, на които е необходимо, на програми за лечение, на които им е необходимо. Плащат лихви за продажбите на притежателите на патенти плаща им се, за това, че са споделили интелектуалната си собственост.

Има една ключова разлика от банките на самолети. Банката за лекарства е доброволна. Притежателите на патенти на самолети нямат избор дали да лицензират патентите си. Те трябва да го направят. Това е нещо, което банката за лекарства не може да направи. Той разчита на добросъвестността на фармацевтичните компании да лицензират патентите си и да ги направят налични за използване.

Сега Нелсън Отуома е здрав. Той има достъп до антиретровирални лекарства. Скоро синът му ще стане на 14 години. Нелсън е член на експертна група съветници на банката за лекарства и наскоро ми каза: "Елън, в Кения и в много други страни разчитаме на банкатаl за лекарства, за да се уверим, че и за нас ще има нови лекарства, че за нас ще има нови лекарства без закъснение".

Това не е фантазия. Ще ви дам пример. През август тази година, Агенцията за лекарства в Съединените щати одобри ново четири в едно лекарство за лечение на СПИН. "Гилеад", компанията притежател на патентните, лицензира интелектуалната собственост в банката за лекарства. Банката работи сега, за да бъдат сигурни производителите на генерични лекарства, че след два месеца този продукт ще бъде въведен на пазара на ниска цена, там и където е необходимо. Това е безпрецедентно. Не е било правено преди. Правилото е, че новите продукти се въвеждат на пазара на развиващите се страни с 10-годишно закъснение, ако въобще бъдат въведени. Това не се беше случвало преди. Очакванията на Нелсън са много големи и разумни. Той и синът му ще се нуждаят от достъп до антиретровирални лекарства от следващо поколение и от по-следващото поколение през живота си, както и много други в Кения и в други страни, за да продължат да живеят здрав, активен живот.

Сега разчитаме на добросъвестността на компаниите производителки на лекарства, за да бъде осъществено това. Разчитаме на тези компании, които разбират, че това е в интерес, не само в интерес на глобалното добро, но и в техен интерес, за да преминат от конфликт към сътрудничество и чрез банката за лекарства могат да направят това. Те могат да изберат и да не го направят, но тези, които изберат това, може да бъдат в същата ситуация, в която бяха братята Райт през първата половина на миналия век, като се сблъскаха с принудителни мерки от правителството. Така, че по-добре да го направят сега. Благодаря! (Аплодисменти)