Затлъстяване + глад = 1 глобален хранителен въпрос

Аз съм Елън, и съм напълно обсебена от храната. Но не съм била обсебена от храната от самото начало. Отначало бях обсебена от глобалната политика за сигурност, защото живеех в Ню Йорк на 11-ти септември и очевидно това беше много уместно. А стигнах от глобална сигурност до храна, защото осъзнах, че когато съм гладна, съм наистина бясна. Предполагам, че останалата част от света също. Особено ако ти си гладен и децата ти са гладни, и децата на съседа са гладни, и целият ти квартал е гладен, си доста ядосан. И всъщност, виж ти, като че ли районите от света, които са гладни, са също и районите от света, които са доста несигурни.

Затова започнах работа в Световната хранителна програма на Обединенитe нации като начин да се опитам да се заема с тези въпроси на сигурността чрез въпроси на хранителната сигурност. Докато бях там, се натъкнах на това, което смятам за най-блестящата от програмите им. Нарича се "Училищно изхранване" и е много проста идея някак да се влезе посред цикъла от бедност и глад, който продължава за много хора по света, и да се спре той. Като се дава на децата безплатна храна в училище, това ги води в училище, което очевидно е образование, първата стъпка извън бедността. Но също им дава и микрохранителните и макрохранителни вещества, от които имат нужда, за да се развиват наистина - както умствено, така и физически.

Докато работех в ООН, се запознах с едно момиче. Казва се Лорън Буш. Имаше наистина изумителна идея за продажба на торбичката, наречена "Хранителна торбичка" - което е прекрасна ирония, защото Хранителната торбичка може да се затяга. Но всяка торбичка, която продаваме, би осигурила целогодишни училищни хранения за едно дете. Толкова е просто, и си казахме - добре, струва между 20 и 50 кинта да се осигури училищно хранене за година. Бихме могли да продаваме тези торбички и да набираме купища пари и купища съзнателност за Световната хранителна програма. Но, разбира се, знаете, че в ООН нещата понякога се движат бавно, и по същество отказаха. А ние си казахме - Боже, това е толкова добра идея, с нея ще се наберат толкова много пари. Затова казахме - майната му, просто ще основем своя собствена компания, което направихме преди три години. Това беше първата ми мечта - да основа компания, наречена FEED. Ето скрийншот от уебсайта ни. Направихме тази торбичка за Хаити и я пуснахме само месец след земетресението, за да осигуряваме училищни хранения за деца в Хаити. FEED се справя страхотно. Досега сме осигурили 55 милиона хранения за деца по целия свят чрез продажба на 555 000 торбички, куп торбички, много торбички.

През цялото това време... като се замислиш за глада, трудно е да се мисли за него, защото мислим за ядене. Аз мисля много за ядене и наистина ми е любимо. А онова, което е малко странно в международния глад и разговорите по международни въпроси е, че повечето хора някак искат да научат какво правите вие в Америка. Какво правите за децата в Америка? В Америка определено има глад, 49 милиона души и почти 16,7 милиона деца. Искам да кажа, това е доста драматично за собствената ни страна. Глад определено значи нещо малко по-различно в Америка, отколкото международно, но е невероятно важно да се заемем с глада в собствената ни страна. Очевидно обаче по-големият проблем, известен на всички нас, е затлъстяването, а то е драматично. Другото драматично е, че както гладът, така и затлъстяването наистина са се повишили през последните 30 години. За съжаление, затлъстяването не е само американски проблем. То всъщност се разпространява по цял свят, и то главно чрез нашия тип хранителни системи, които изнасяме. Цифрите са доста безумни. Има един милиард души, затлъстели или с наднормено тегло, и един милиард гладни хора.

Така че тези два проблема изглеждат разклонени, но знаете ли, започнах да мисля за това какво е затлъстяване и глад. С какво са свързани и двете неща? Ами, и двете са свързани с храна. А като се замислиш за храната, в основата на храната и в двата случая е потенциално проблематично земеделие. А земеделието е там, откъдето идва храната. Е, земеделието в Америка е много интересно. Много е консолидирано. А храните, които се произвеждат, водят до храните, които ядем. Храните, произвеждани тук, са - повече или по-малко - царевица, соя и пшеница. Както виждате, това е три четвърти от храната, която ядем, в по-голямата си част, преработени храни и бързо хранене. За съжаление, в нашата земеделска система не сме се справяли добре през последните три десетилетия на износ на тези технологии по света. Затова африканското земеделие - мястото на най-големия глад в света, всъщност е спаднало главоломно с увеличаването на глада. Значи, някак не осъществяваме връзката между износа на добра земеделска система, която ще помага за изхранване на хората по цял свят.

Кой тогава е фермер? Това се чудех. Затова излязох и застанах върху един голям съд за съхранение на зърно в Средния Запад. Това всъщност не ми помогна да разбера фермерството, но мисля, че направих наистина страхотна снимка. А знаете ли, реалността е, сред фермерите в Америка, които всъщност, честно казано, както видях по времето, което прекарах в Средния Запад, са доста едри като цяло. Фермите им също са едри. А фермерите в останалата част от света всъщност са доста кльощави, и това е, защото гладуват. Повечето гладни хора по света се препитават с фермерство. И повечето от тези хора са жени... което е съвсем друга тема, в която няма да навлизам сега, но в някакъв момент с удоволствие бих изтъкнала феминистки аргументи. Според мен е много интересно да се гледа на земеделието от тези две страни. Ето го това едро, консолидирано фермерство, довело до това, което ядем в Америка. Всъщност, от около 1980-та година насам, след петролната криза, когато е масовата консолидация, масовото изгнание на дребни фермери в тази страна. През същия този период някак сме оставили африканските фермери на самотек. За съжаление, отгледаното във фермите в крайна сметка е това, което ядем. А в Америка голяма част от това, което ядем, е довело до затлъстяване и до истинска промяна в начина ни на хранене през последните 30 години.

Луда работа. Една пета от децата под двегодишна възраст пият газирани напитки. Ей, хора. В бебешките шишета не се налива газирано. Но хората го правят, защото е много евтино. И така цялата ни хранителна система през последните 30 години наистина се е променила. Според мен не е само в собствената ни страна, но всъщност изнасяме системата по света. Като погледнеш данните за най-слабо развитите страни... особено в градовете, които се разрастват много бързо... хората ядат американски преработени храни. И за едно поколение преминават от глад и всички пагубни здравословни ефекти на глада към затлъстяване и неща като диабет и сърдечни заболявания за едно поколение. Така че проблематичната хранителна система засяга както глада, така и затлъстяването. Няма смисъл да се бие умрял кон, но това е глобална хранителна система, при която има един милиард гладни хора и един милиард затлъстели хора. Според мен това е единственият начин да се гледа на това. И вместо да се приемат тези две неща като разклонени проблеми, които всъщност са отделни, е особено важно да се разглеждат те като една система. Получаваме много от храната си от целия свят. А хора от цял свят внасят нашата хранителна система. Затова е невероятно уместно да започнем да гледаме на това по нов начин.

Работата е там, както научих... и хората от технологията, които са тук - аз изобщо не съм от тях... но очевидно, всъщност за много технологии са нужни 30 години, за да станат наистина ендемични за нас, като мишката, интернет и уиндоус. Знаете ли, има 30-годишни цикли. Според мен 2010-а може да бъде много интересна година. Защото е краят на 30-годишния цикъл. И рожденият ден на глобалната хранителна система. Това е първият рожден ден, за който искам да говоря. Знаете ли, според мен, ако наистина мислим, че това е нещо, случило се през последните 30 години, в това има надежда. Това е тридесетият рожден ден на генно модифицираните култури, безалкохолните напитки от автомат, пилешките хапки, високофруктозния царевичен сироп, кризата на фермите в Америка и промяната в начина, по който се справяме със земеделието международно. Така че има много причини да се приема този 30-годишен период като създаването на тази нова хранителна система. Не съм единственият, обсебен от цялата тази 30-годишна работа. Символични фигури като Майкъл Полан и Джейми Оливър в желанието си по повод наградата ТЕD - и двамата посочиха този последен период от три десетилетия като невероятно значим за промяната в хранителната система. Наистина ме е грижа за 1980-а, защото тази година е също и моята тридесетгодишнина. И така, през моя живот много от случилото се в света... тъй като съм човек, обсебен от храната... много от това наистина се е променило.

Втората ми мечта е, че според мен можем да гледаме на следващите 30 години като време отново да се промени хранителната система. Знаем какво се е случвало в миналото, така че ако започнем сега и разгледаме технологиите и дългосрочните подобрения в хранителната система, може да успеем да възстановим хранителната система. И така, когато изнасям следващия си разговор и съм 60-годишна, ще мога да кажа, че е било успех. Днес обявявам старта на една нова организация, или нов фонд в рамките на фондацията FEED, наречен Проектът 30. Проектът 30 е съсредоточен върху тези дългосрочни идеи за промяна в хранителната система. Според мен, чрез привличане на международни застъпници, насочили се към глада, и местни застъпници, насочили се към затлъстяването, наистина бихме могли да потърсим дългосрочни решения, които биха направили хранителната система по-добра за всички.

Всички сме склонни да мислим, че тези системи са доста различни. И хората спорят дали органичното може да изхрани света, или не. Но при поглед за 30 години има повече надежда в идеите за сътрудничество. Затова се надявам, че чрез свързване на наистина несъизмерими организации като кампанията ONE и Slow Food, които в момента като че ли нямат много общо, можем да говорим за холистични дългосрочни, систематични решения, които ще подобрят храната за всички. Някои идеи, които съм получавал, са - реалността е, че децата в Южен Бронкс имат нужда от ябълки и моркови, също и децата в Ботсуана. А как да осигурим тези питателни храни на децата?

Друго, което стана невероятно глобално, е производството на месо и риба. Разбирането как да се произвежда протеин по начин, здравословен за околната среда и за хората, ще бъде неревоятно важно за справяне с неща като климатичната промяна и начина на употреба на петрохимически торове. И знаете ли, това са наистина уместни теми, които в дългосрочен план са важни както за хора в Африка, които са дребни фермери, така и хора в Америка, които са фермери и потребители.

Според мен също мисленето за преработените храни по нов начин, при който всъщност калкулираме негативните външни фактори като петрохимикали и отточни води от торове в цената на пликче чипс. Е, ако тогава това пликче чипс стане по начало по-скъпо от една ябълка, тогава може би е време за различен усет за лична отговорност при избора на храна, защото изборите всъщност са избори вместо три четвърти от продуктите, произвеждани от царевица, соя и пшеница.

30Project.org е стартиран, събрала съм коалиция от няколко организации за начало. И ще се разраства през следващите няколко месеца. Но наистина се надявам всички да измислите начини, по които да гледате дългосрочно на неща като хранителната система и да предизвикате промяна.

(Аплодисменти)