Илай Парисър: Пазете се от онлайн "балонни филтри"

Марк Зукерберг, журналист го питал въпрос за емисиите с новини. И журналиста го попитал: "Защо е толкова важно това?" И Зукерберг отговорил: "Катерица умираща във вашия двор може да бъде по-важна за вашите интереси в момента, отколкото хората, които умират в Африка." И аз искам да говоря за това, как може да изглежда Уеб базиран на тази идея за значимост.

И така, когато израствах в един наистина селски район в щата Мейн, Интернет означаваше нещо много различно за мен. Означаваше връзка към света. Означаваше нещо, което можеше да ни свърже всички заедно. И бях сигурен, че щеше да бъде страхотен за демокрацията и за нашето общество. Но има промяна в това как информацията тече онлайн, и тя е невидима. И ако не обърнем внимание на това, то може да бъде реален проблем. За първи път забелязах това на място, където прекарвам много време -- моята Фейсбук страница. Аз съм прогресивен, политически -- голяма изненада -- но винаги съм се стремял да изслушвам консерваторите. Обичам да изслушвам това, за което мислят, обичам да гледам линковете, които изпращат, обичам да научавам нещо или друго. И така, аз бях изненадан, когато забелязах един ден, че консерваторите изчезнаха от моя Фейсбук фийд. И това, което се оказа че става бе, че Фейсбук следеше линковете, върху които съм щракал, и беше забелязал, че всъщност, съм щракал повече върху линковете на моите либерални приятели, отколкото върху линковете на моите консервативни приятели. И без да се консултират с мен за това, ги бяха редактирали. Те изчезнаха.

И така, Фейсбук не е единственото място, което прави това невидимо, алгоритмично редактиране на Уеба. Гугъл го правят също. Ако аз търся нещо, и вие търсите нещо, дори в този момент, по едно и също време, ние можем да получим много различни резултати от търсенето. Дори и когато не сте се разписали, един инженер ми каза, има 57 сигнали, които Гугъл следи -- всичко от какъв компютър имате, до какъв браузър използвате, до мястото, където се намирате -- които използва за персонализиране на вашите резултатите от търсенето. Помислете си за това за секунда: повече няма стандартен Гугъл. И знаете ли, странното нещо за това е, че е трудно да се види. Не можете да видите колко различни са резултатите от търсенето ви, от тези на някой друг.

Но преди няколко седмици, помолих няколко приятели да търсят за "Египет" в Гугъл, и да ми изпратят скрийншоти от това, което виждат. Така че тук е скрийншота на моя приятел Скот. А тук е скрийншота на моя приятел Даниел. Когато ги поставите една до друга, дори не трябва да четете линковете, за да забележите колко различни са тези две страници. Но когато зачетете линковете, е наистина доста забележително. Даниел не получил никаква информация за протестите в Египет, въобще, в първата страница с резултати от търсенето в Гугъл. Резултатите на Скот бяха пълни с тях. И това беше голямата история на деня по това време. Ето колко различни стават тези резултати.

Но това не е само Гугъл и Фейсбук. Това е нещо, което се простира в мрежата. Има цял куп от компании, които правят този вид персонализация. Yahoo News, най-големият новинарски сайт в интернет, сега е персонализиран -- различни хора получават различни неща. Хъфингтън Пост, Вашингтон пост, Ню Йорк Таймс -- всички флиртуват с персонализацията по различни начини. И това ни пренася много бързо към един свят, в който Интернет ни показва това, което той смята, че искаме да видим, но не непременно това, което ние искаме да видим. Както Ерик Шмид казва: "Ще бъде много трудно за хората да гледат или консумират нещо, което не е по някакъв начин пригодено за тях."

И аз мисля, че това е проблем. Мисля, че ако вземем всички тези филтри заедно, ако вземем всички тези алгоритми, ще получим това, което наричам балонен филтър. И вашия балонен филтър е вашата лична уникална вселена от информация, с която живеете онлайн. И какво има във вашия балонен филтър зависи от това кой сте, и зависи от това какво правите. Но важното е, че вие не решавате какво влиза вътре. И по-важното е, че вие всъщност не виждате това, което е редактирано. Така че един от проблемите с балонния филтър беше открит от някои изследователи от Нетфликс. Гледайки времената за чакане в Нетфликс, те забелязали нещо странно, което много от нас вероятно са забелязали, което е, че някои филми преминават мигновено през нашите домове. Те влизат в опашката и се свалят веднага. Например "Железния човек" се сваля веднага, а "В очакване на Супермен" може да чака доста дълго време.

Това, което открили било, че в нашите Нетфликс опашки се води тази епична борба между нашите бъдещи пожелателни личности, и нашите по-импулсивни настоящи личности. Знаете ли, ние всички искаме да бъдем някой, който е гледал "Рашомон," но точно сега искаме да гледаме "Ейс Вентура" за четвърти път. (Смях) Затова най-доброто редактиране ни дава малко и от двете. Дава ни малко от Джъстин Бийбър и малко от Афганистан. Дава ни информационни зеленчуци, дава ни информационни десерти. И предизвикателството с тези алгоритмични филтри, с тези персонализирани филтри е, че понеже те основно гледат това, върху което щракате първо, това може да наруши баланса. И вместо една балансирана информационна диета, може да се окажете заобиколени от информационни хранителни боклуци.

Това намеква, че всъщност може да не сме разбрали правилно историята на Интернет. В информационно общество -- така е поне в основополагащата митология -- в информационното общество, имаше пазители, редактори, и те контролираха потока на информация. И тогава се появи Интернет и ги помете настрани, и ни позволи да се свържем заедно, и беше страхотно. Но това не е нещото, което се случва в момента. Това, което виждаме е по-скоро предаване на факлата от човешки контрольори на алгоритмични такива. И проблемът е, че алгоритмите все още не разполагат с вградената етика, която имаха редакторите. Така че, ако алгоритмите ще ни превеждат през света, ако те ще решават какво можем да видим и какво не можем да видим, тогава трябва да се уверим, че те не са настроени само за уместност. Трябва да се уверим, че те също ще ни показват неща, които са неудобни, или предизвикателни, или важни -- това, което прави TED -- други гледни точки.

И въпросът е, че ние всъщност сме били тук преди като общество. През 1915 година, не че вестниците не са се потили много за гражданските си задължения. Тогава хората забелязали, че те правели нещо наистина важно. Че всъщност не може да има функционираща демокрация, ако гражданите не получават добър приток от информация. Че вестниците били жизнено важни, защото те действали като филтър, и после журналистическата етика се развила. Това не беше съвършено, но ни свърши работа през миналия век. И така, сега, ние сме един вид обратно в 1915 година с Уеба. И ние се нуждаем от нови пазители, които да кодират този вид отговорност в кода, който пишат.

Знам, че има много хора тук от Фейсбук и от Гугъл -- Лари и Сергей -- хора, които са помогнали да построят Уеба в сегашната му форма, и аз съм им благодарен за това. Но ние наистина трябва да се уверим, че тези алгоритми имат закодирано в тях чувство за обществения живот, чувството за гражданска отговорност. Трябва да се уверите, че те са достатъчно прозрачни, че можем да видим какви са правилата, които определят какво преминава през нашите филтри. И вие трябва да ни дадете някакъв контрол, така че да можем да решим какво преминава и какво не. Защото мисля, че наистина имаме нужда Интернет да бъде това нещо, което всички ние мечтаем да бъде. Необходимо е той да ни свързва всички заедно. Необходимо е той да ни запознава с нови идеи и нови хора, с различни гледни точки. И той няма да постигне това, ако ни остави всички нас изолирани в Уеб от един.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)