Елени Габр-Мадин за етиопската икономика

Знаете ли, има една малка страна, вгнездена в Хималайските планини, далеч от тези красиви планини, където хората от кралство Бутан са решили да правят нещо различно - да измерват Брутното си национално щастие вместо Брутния си вътрешен продукт. И защо не? В крайна сметка, щастието не е само привилегия за малцинство късметлии, а основно човешко право за всички. А какво е щастие? Щастие е свободата на избор. Свободата да избираш къде да живееш, с какво да се занимаваш, какво да купуваш, какво да продаваш ...от кого, на кого, кога и как. Откъде идва изборът? На кого му се удава да го изразява, и как го изразяваме?

Ами, един начин да се изразява избор е чрез пазар. Добре функциониращите пазари осигуряват избори, и в крайна сметка възможността да изразяваш стремежа си към щастие. На великия индийски икономист, Амартя Сен, бе присъдена Нобелова награда за демонстрацията, че гладът е свързан не толкова с наличието на хранителни запаси, а по-скоро със способността да се придобива или да се упълномощава човек на тази храна чрез пазара. През 1984-та при нещо, което може да бъде смятано само за едно от най-огромните престъпления срещу човечеството, почти един милион души измряха от глад в родната ми страна, Етиопия. Не защото нямаше достатъчно храна... защото всъщност имаше излишък от храна в плодородните региони от южните части на страната... но защото на север хората нямаха достъп и не бяха упълномощени за тази храна. Това беше повратна точка в живота ми.

Повечето африканци днес, досега, са фермери. А повечето от фермерите в Африка са, като цяло, дребни фермери, що се отнася до земята, която обработват - и много, много дребни фермени с оглед на капитала, който имат на свое разположение. Африканското земеделие днес е сред, или е най-слабо капитализираното в света. Едва седем процента от орната земя в Африка се напоява, в сравнение с 40 процента в Азия. Африканските фермери използват едва 22 килограма тор на хектар, в сравнение със 144 в Азия. Плътността на пътищата е шест пъти по-голяма в Азия, отколкото в селска Африка. В Латинска Америка има осем пъти повече трактори, а в Азия - три пъти повече трактори, отколкото в Африка. Дребният фермер в Африка днес живее живот без особен избор, и поради това без особена свобода. Препитанието му е предопределено от условията на смазваща бедност. Той идва на пазара, когато цените са най-ниски, с оскъдните плодове на тежкия си труд, точно след прибиране на реколтата, защото няма избор. Тя се връща на пазара няколко месеца по-късно, когато цените са най-високи, през онова, което наричаме слабия сезон... когато храната е оскъдна... защото трябва да храни семейството си и няма избор.

Истинският въпрос е - как може да се развият пазари в селска Африка за впрягане мощта на иновацията и предприемачеството, която знаем, че съществува? Друг забележителен икономист, Тиъдор Шулц, през 1974-а печели Нобелова награда за демонстрацията, че фермерите са ефикасни, но бедни. Това всъщност означава, че фермерите са рационални и с насочен към печалба ум, точно като всички останали. Е, сега не ни трябват повече Нобелови награди, за да разберем, че фермерите искат честен дял от пазара и искат да печелят пари, точно като всички други. Ясно е едно - поне сега знаем, че Африка е отворена за бизнес. И този бизнес е земеделието. Преди над две десетилетия светът настояваше пред Африка, че пазарите трябва да се либерализират... че икономиките трябва да бъдат структурно настроени. Това означаваше, че правителствата трябва да се отстранят сами от бизнеса на покупко-продажба... което правеха доста неефективно... и да оставят частния пазар да върши магията си. А какво се случи през последните 25 години? Изхранваше ли се Африка сама? Превърнаха ли се нашите фермери във високопродуктивни търговски дейци?

Според мен всички в тази зала вероятно знаем, че всъщност Африка е единственият регион в света, където се проектира гладът и недохранването да се увеличат през следващите 10 години. Където вносът на храни сега е двойно по-голям, отколкото преди 20 години. Където производството на храна на глава от населението е в стагнация и където употребата на торове е спаднала, вместо да се повишава. А защо земеделските пазари не са отвърнали на очакванията? Пазарните реформи, подтиквани от запада... прекарала съм към 15 години в пътуване из континента за проучвания на земеделски пазари и съм интервюирала търговци в 10-15 страни на този континент... стотици търговци... в опити да избера какво се обърка с нашата пазарна реформа. Струва ми се, че реформите биха могли да изхвърлят бебето заедно с водата от коритото.

Както и земеделието й, пазарите на Африка са с крайно недостатъчен капитал и неефикасни. Знаем от работата си из континента, че разходите за транзакции за достигане на пазара и рисковете от транзакции на селски земеделски пазари са изключително високи. Всъщност, само една трета от земеделската продукция, произведена в Африка, изобщо достига до пазара. Пазарите на Африка са слаби не само заради слаба инфраструктура, що се отнася до пътищя и телекомуникации, но също и заради практическото отсъствие на необходими пазарни институции като пазарна информация, оценки и стандарти и надеждни начини за свързване на купувачи и продавачи. Заради това купувачите и продавачите на стоки обикновено осъществяват транзакции в тесни кръгове, в тесни мрежи от хора, които познават и на които се доверяват. Порави това, докато зърното минава от ръце в ръце... а съм измерила, че минава от ръце в ръце четири-пет пъти в траекторията си от фермера до потребителя... всеки път минава от ръце в ръце... виждала съм това из цяла селска Африка... сменя също и торбите.

Според мен това беше невероятно странно. Всъщност осъзнах, че причината е... както ми повтаряха постоянно търговците... че това е единственият начин хората да знаят какво получават, що се отнася до количество и качество на продукта. А това всъщност има огромни последици за способността на пазарите бързо да откликват на ценови сигнали и ситуации, при които има дефицити, например. Има също и много високи ценови последици. Измерила съм, че 26 процента от маркетинговия марджин се дължи просто на факта, че поради отсъствието на оценки, стандарти и маркетингова информация трябва торбите да се сменят постоянно. А това води до много високи От своя страна дребните фермери, които произвеждат огромната част от земеделската ни продукция в Африка, идват на пазар практически без никаква информация... на сляпо. Вярвайки, че ще има някакъв вид търсене за тяхната продукция, и напълно на милостта на търговците на единствения пазар, най-близкия местен пазар, който знаят... където не са в състояние да договарят по-добри цени или да намалят риска си.

Като говорим за риск, видяхме, че изменчивостта на цените на хранителни култури в Африка е най-високата в света. В Африка дребните фермери поемат товара на този риск. Всъщност, според мен, няма регион в света и период в историята, когато от фермерите да се е очаквало да понасят такъв пазарен риск, какъвто трябва да понасят фермерите в Африка. И според мен просто няма място на света, чието земеделие да е израснало при такъв риск, с какъвто се сблъскват нашите фермери в Африка днес. В Етиопия например колебанието в цените на царевицата от година на година достига до 50 процента годишно. Такъв пазарен риск е стряскащ и има преки последици не само за стимулите на фермерите да инвестират в по-висока технология за продуктивност, като модерни семена и торове, но също и преки последици за хранителната сигурност.

За да ви дам един пример, между 2001 и 2002 етиопските фермери на царевица две години произвеждаха голяма реколта. Това, на свой ред, заради слабата пазарна система, доведе до 80-процентен срив в цените на царевицата в страната. Така за някои фермери стана неизгодно дори да прибират зърното от полята. Изчислихме, че към 300 000 тона зърно са оставени по полята да гният в началото на 2002-ра. След по-малко от шест месец, през юли 2002-ра, Етиопия обяви огромна хранителна криза, от същия калибър като тази от 1984-а - 14 милиона души в риск от гладуване. Също така, през онази година в райони, където има добри валежи и където фермерите по-рано са произвеждали излишък от реколта, фермерите бяха решили да се оттеглят от пазара на торове, да не използват тор, и всъщност тяхната употреба на тор е спаднала с 27 процента. Това е трагичен пример за задържано развитие, или една напъпваща зелена революция, спряна на място. И това не е специфично само за Етиопия, а се случва отново и отново, из цяла Африка.

Е, не съм тук да се оплаквам от ситуацията, или да кърша ръце. Тук съм да ви кажа, че промяната е във въздуха. Африка днес не е Африка, очакваща решения чрез помощи, или шаблонни политически предписания от чуждестранни експерти. Африка се е научила, или се учи... донякъде бавно... че пазарите не се случват сами. През 80-те години на ХХ век беше много модно да се говори за правилно разбиране на цените. Имаше една много влиятелна книга за това, която беше главно за изместване на правителствата от пазара. Сега признаваме, че правилното разбиране на пазарите не е само ценови стимули, а също и инвестиции в подходящата инфраструктура и подходящите и необходими институции за създаване на условията за освобождаване на мощта на иновацията на пазара. Когато условията са подходящи, знаем и виждаме, че иновацията е готова да експлодира в селска Африка, точно като навсякъде другаде.

Преди почти три години реших да напусна удобната си работа като старши икономист в Световната банка във Вашингтон и да се върна в родната си страна, Етиопия, след почти 30 години зад граница. Постъпих така по една проста причина. След като прекарах над десетилетие в разбиране, изучаване и опити да убеждавам политици и дарители какво не е наред в земеделските пазари на Африка, реших, че е време да направя нещо по въпроса. Понастоящем водя в Етиопия една вълнуваща нова инициатива за създаване на първата Етиопска стокова борса, или ЕСБ. Самата стокова борса, тази концепция не е нова за света. Всъщност, през 1848 г. 82-ма търговци на зърно и фермери се събират в един малък град на кръстопътя на река Илиноис и Мичиганското езеро, за да основат начин за по-добра търговия помежду им.

Това, разбира се, е раждането на Чикагския търговски борд, най-прочутата стокова борса в света. Чикагският търговски борд бил основан тогава точно по същите причини, по които нашите фермери днес биха имали полза от една стокова борса. В американския Среден запар фермерите товарели зърно на шлепове и го изпращали нагоре по реката до пазара в Чикаго. Но щом пристигнело, ако нямало купувач, или ако цените внезапно паднели, фермерите понасяли огромни загуби. И всъщност дори изсипвали зърното в Мичиганското езеро, вместо да харчат още пари, за да го транспортират обратно до фермите си. Нуждата да се избягват тези огромни рискове и огромни загуби води до раждането на фючърсния пазар, и основополагащата система за оценяване на зърно и издаване на складови разписки, въз основа на които би могла да се води търговия.

Оттам, най-голямата от всички иновации се появи на този пазар, а именно, че купувачи и продавачи биха могли да правят транзакции на зърно, баз всъщност да се налага физически или визуално да инспектират зърното. Това означава, че би могло да се търгува зърно през огромни разстояния, и до ипрез времето... до 18 месеца напред в бъдещето. Тази иновация е в сърцето на трансформацията на американското земеделие и възхода на Чикаго до един глобален пазар, земеделски пазар, суперсила от тогавашното му местоположение... малък регионален град. През последния век сме склонни за мислим за стоковите борси като сфера на западни индустриализирани страни. И че референтните цени за памук, кафе, какао... продукти, произвеждани главно в Юга... всъщност са референтна цена, или цена, открита в тези организирани стокови борси в северните страни. Но това всъщност се променя.

И виждаме изместване, привеждано в действие главно заради информационната технология. Изместване в пазарната доминация към възникващите пазари. А през последното десетилетие виждате, че дялът на западните борси... и това е в дяла на САЩ от борси в света... е спаднал почти наполовина само през последното десетилетие. Подобно, в Индия има експлозивен растеж, например, при който селските фермери използват борси... растящи тук през последните три години с 270 процента годишно. Привежда се в действие с евтина VSAT технология, агресивно опитваща се да достига до фермери, за да ги въведе в пазара. Китайската стокова борса в Далиан, преди три години... през 2004-та... надви Чикагския борд за търговия и стана втората по големина стокова борса в света. В Етиопия сега сме в процес на проектиране на първата организирана Етиопска стопова борса. Не се опитваме да прилагаме механично чикагския модел или индийския модел, а да създаваме система, уникално пригодена към нуждите и реалностите в Етиопия, за дребните фермери в Етиопия.

ЕСБ е етиопска стокова борса за Етиопия. Създаваме система, която служи на всички участници в пазара. Тя създава почтеност, доверие, ефикасност, прозрачност и дава възможност на дребните фермери да управляват рисковете, които описах. При проекта на нашата стокова борса в Етиопия сме направили нещо доста уникално, а именно да вземем подхода на една интегрирана перспектива, или това, което наричаме ЕСБ острие. ЕСБ острието до голяма степен създава цялата екосистема, в която пазарът ще се развива сам. Тъй като едно от нещата, които сме научили през последното десетилетие изучаване на пазарното развитие в Африка е, че подходът "на парче" не действа. Има един донор, опитващ се да развива пазарна информация, друг се опитва да работи по спонсорски оценки и стандарти, друг за информационни и комуникационни технологии, и друг за складове... или складови разписки.

При нашия подход в Етиопия решихме за съберем в едно цялата екосистема, или среда, в която се случва търговията. Това значи, че борсата ще оперира с търговска система, която първоначално ще стартира като отворен призив. Тъй като според нас страната не е готова за пълноценна електронна търговия. Но в същото време ще направим нещо, което според мен не е правила никоя борса в света, а именно - сама да оперира с нещо като интернет кафе в селските райони. Така че фермери и дребни търговци да могат да идват в един терминален център... наричаме дистанционния достъп терминални центрове... и всъщност, без да се налага да купуват компютър, да проумяват как да набират или което и да било от тези неща, просто да видят търговията, която се случва в борсата в Адис Абеба.

В същото време от основна важност за този пазар е, че... отново иновация, която сме проектирали за нашата борса... е, че борсата ще работи със складове из страната, в които ще се извършва сертифициране с оценки и издаване на складови разписки. И на свой ред ще работим с вътрешна клиринг система, за да осигурим подобаващото извършване на плащане, в точната сума и в точния момент, така че по същество създаваме доверие и почтеност в системата. Очевидно, работим с дейци на борсата, и като развиваме самия борсов пазар, развиваме също и регулаторната инфраструктура и законова рамка... по-висшестоящата законова рамка, за да се задейства този пазар.

Всъщност, нашата прокламация отива в парлаента следващия месец. Много е важно, че ЕСБ ще оперира с пазарна информационна система за разпространяване на цени в реално време до фермери из страната, чрез VSAT технология за довеждане на електронни цени пряко до фермерите. Това из основи преобразява връзката на фермерите с пазара. Докато преди фермерът е мислил локално... тоест, той или тя отива на най-близкия местен пазар, на осем до десет километра разстояние средно, и продава, каквото се случи да има, без каквато и да било представа каква е ценовата премия или каквото и да е друго... а сега фермерите идват със знание за това какви са цените на националния пазар. И започват да мислят национално, дори глобално. Започват да вземат не само търговски маркетингови решения, но също и решения за сеитба, въз основа на информацията, идваща от фючърсния ценови пазар. И идват на пазара със знание какви оценки ще постигнат техните продукти по отношение на ценови премиум.

Всичко това ще преобрази фермерите. Ще преобрази и начина, по който търговците се занимават с бизнес. Ще им попречи да правят прост последващ, ограничен арбитраж, да мислят наистина стратегически как да преместват зърно на дълги разстояния от райони с дефицит до райони с излишък. Ще успее ли Етиопия в това? Изглежда много амбициозно. Но ще създаде нови възможности. Според нас тази инициатива изисква огромна политическа воля и ще трябва да привлечем на наша страна финансовия сектор, както и информационно-комуникационния сектър, всъщност дори и основната законова рамка. Вярваме, че ветровете на промяната са дошли, и че можем да се справим. ЕСБ е пазарът за новото хилядолетие на Етиопия, което започва до около осем месеца.

Последният парламент на нашия век се откри с обявлението на нашия президент пред страната, че това е най-важната икономическа инициатива за страната днес. Вярваме, че залозите са високи, но възвращаемостта ще бъде далеч по-голяма Нещо повече - ЕСБ може да стане търговска платформа за един панамерикански пазар за земеделски стоки. Вътрешният пазар на Етиопия е на стойност около един милиард долара. И смятаме, че през следващите пет години, ако Етиопия може да улови дори 40 процента, само 40 процента от вътрешния пазар и да добави само 25 процента стойност към този пазар, стойността на пазара се удвоява. Земеделският пазар на Етиопия е с 30 процента по-висок от производството на зърно на Южна Африка - и всъщност Етиопия е вторият по големина производител на царевица в Африка. Така че потенциала го има. Волята го има. Ангажимента го има. Смятаме, че имаме печелившо стойностно предложение за преобразяване избора на фермерите, разрастване на нашето земеделие и промяна на Африка. Заели сме се да открием щастието си. Много благодаря.

(Аплодисменти)