Едуард Тенър - Непреднамерени последствия

Не винаги съм обичал непреднамерените последствия, но наистина се научих да ги ценя. Научих, че те са същината на това, което прави прогреса, дори когато изглеждат ужасни. И бих искал да разгледам точно как непреднамерените последствия играят ролята, която играят.

Нека се върнем 40 000 години преди настоящето, във времето на културната експлозия, когато музиката, изкуството, технологията, толкова много от нещата, на които се наслаждаваме днес, толкова много от нещата, които се демонстрират в ТЕД, са се родили. Антропологът Рандал Уайт е направил едно много интересно наблюдение: според което ако нашите предци преди 40 000 години са били способни да видят какво са направили, те нямаше наистина да го разберат. Те са отговаряли на незабавните нужди. Те са правили възможно за нас да правим това, което те правят, и все пак те не са разбрали наистина как са го направили.

Сега нека се придвижим напред до 10 000 години преди настоящето. Tук е, където наистина става интересно. Ами култивирането на зърна? Ами относно корените на земеделието? Какво биха казали нашите предци от преди 10 000 години, ако те наистина разполагаха с технологична оценка? И само мога да си представя комисиите, които са им давали отчет за това къде земеделието е щяло да отведе човечеството, поне в следващите няколко стотин години. Наистина бяха лоши новини. На първо място, лоша храна, може би по-кратка продължителност на живот. Беше просто ужасно за жените. Скелетът, останал от този период, показа, че те са мелили зърно сутрин, обед и вечер. И политически беше ужасно. Беше началото на много по-висока степен на неравенство между хората. Ако е имало рационални технологични оценки тогава, мисля, че са щяли да гласятт: "Хайде да отменим всичко."

Дори сега, нашите избори имат непреднамерени ефекти. Исторически, например, дървените пръчки, според един японски антрополог, който е написал дисертация по въпроса в Мичиганския университет, са предизвикали промени в дългосрочен план в разположението на зъбите на японската публика. И ние също променяме зъбите си точно сега. Има доказателства, че човешката уста и зъби стават непрекъснато все по-малки. Това не е непремено лоша непреднамерена последица. Но мисля, че от гледна точка на Неандерталеца, щеше да има много неодобрение на смешните сатъри, които имаме сега. Така че тези неща са някак свързани с това къде вашите предци са били.

В древния свят е имало много уважение към непреднамерените последици, и е ималo много здравословно чувство за предпазливост, отразено в Дървото на Познанието, в кутията на Пандора, и най-вече в мита за Прометей, който е бил много важен в съвременните метафори за технологиите. И всичко това е истина. Физиците на античния свят, най-вече египтяните, които са основали медицината, която познаваме днес, са били много предпазливи за това кое са можели и кое не са можели да лекуват. И преводите на съхранените текстове гласят: "Това няма да го лекувам. Това не мога да го лекувам." Те са били много предпазливи. Такива са били и последователите на Хипократ. Ръкописите на Хипократ също, неколкократно, според съвременни изследвания, показват колко важно е да не причиняваш зло. Много наскоро, Харви Къшинг, който наистина разви неврохирургията, както я познаваме сега, който я превърна от област в медицината, в която мнозинството от резултатите от операциите са били смърт, в такава, в която има надеждна перспектива, той съзнаваше, че нямаше винаги да прави правилното нещо. Но той даде най-доброто от себе си, и пазеше най-щателни архиви, които му позволиха да преобрази този клон на медицината.

Сега ако погледнем малко напред в 19-ти век, намираме нов стил технология. Това, което намираме, вече не са прости способи, ами системи. Намираме все по-сложни и по-сложни разпределения на машини, които правят все по-трудно да се диагностицира това, което става. И първите хора, които видяха това, бяха телеграфистите от средата на 19-ти век, които бяха първите хакери. Томас Едисън би се чувствал много, много удобно в атмосферата на една съвременна софтуерна компания. И тези хакери имаха дума за тези мистериозни бъгове в телеграфните системи, които те наричаха бъгове ("буболечки"). Това беше коренът на думата "бъг". Макар че това съзнаване проникваше малко бавно из общото население, дори за хора, които бяха много, много добре информирани.

Самюел Клемънс, Марк Туейн, беше голям инвеститор в най-комплексната машина на всички времена, поне до 1918, регистрирана с патент от САЩ. Това беше печатарската машина Paige. Печатарската машина Пейдж имаше 18 000 части. Патентът имаше 64 страници текст и 271 фигури. Беше толкова красива машина, защото правеше всичко, което едно човешко същество прави в печатарството, включително да връща печатането отначало, което беше нещо много трудно. И Марк Туейн, който е знаел всичко за печатарството, беше наистина поразен от тази машина. За съжаление, той беше удивен по повече от един начин, защото го доведе до банкрут, и той трябваше да обиколи света, изнасяйки речи, за да възвърне парите си. И това беше нещо важно за технологията на 19-ти век, че всички тези връзки между частите могат да накарат и най-брилянтната идея да се разпадне, дори когато е преценявана от най-големите експерти.

Има и още нещо в началото на 20-ти век, което усложни нещата дори още повече. И това беше, че самата безопастност на технологията може да бъде източник на опастност. Урокът от Титаник, за много от съвременниците, беше, че трябва да имаш достатъчно спасителни лодки за всички на кораба. И това беше резултатът от трагичните загуби на животи на хора, които не са могли да стигнат до тях. Както и да е, имаше още един случай, Йистленд - кораб, който се преобърнал на пристанището в Чикаго през 1915, и убил 841 души - това бяха 14 повече от жертвите на Титаник. Причината за това, от части, бяха допълнителните спасителни лодки, които били добавени, които са направили този вече нестабилен кораб дори още по-нестабилен. И това отново доказва, че когато говорим за непреднамерени последици, не е толкова лесно да познаем правилните уроци за научаване. Наистина е въпрос на система, как корабът е бил натоварен, стабилността и много други неща.

И 20-ти век видя всъщност колко по-сложна е реалността, но също така видя и позитивна страна. Видя, че изобретяването всъщност може да извлече полза от спешни случаи. Може да извлече полза от трагедии. И моят любим пример за това, който не е широко познат като чудо на технологията, но може да бъде едно от най-невероятните за всички времена, беше увеличаването на пеницилина по време на Втората Световна Война. Пеницилинът е открит през 1928, но дори през 1940 некомерсиални и медицински полезни количества от него бяха произведени. Известен брой фармацевтични компании работеха върху него. Работеха върху него независимо и не стигаха до никъде. И Бюрото за правителствени разследвания събра представители и им каза, че това е нещо, което трябва да се направи. И не само го направиха, но за две години те увеличиха количеството на пеницилина от подготовка в еднолитрови флакони в 10 000 галонови цистерни. Толкова бързо се произвеждаше пеницилина че стана един от най-добрите медицински напредъци за всички времена. Също по време на Втората Световна Война съществуването на слънчева радиация беше демонстрирано чрез проучвания на интерференцията, която беше засичана от радарните станции във Великобритания. Значи имаше полза от бедствията - изгода за чистата наука, както и за приложната наука и медицината.

Като стигнем до периода след Втората Световна Война, неумишлените последствия стават още по-интересни. И моят любим пример за това се появи в началото на 1976-та година, когато беше открито, че бактерията, причиняваща легионелоза, винаги е била в натуралните води, но именно определената температура на водата от отоплението, вентилацията и климатизационните системи е повишила точната температура, което е довело до максималната репродукция на Legionella bacillus. Е, технологията да спасява.... И химиците отишли на работа, и развили бактерицид, който станал широко използван в тези системи.

Но нещо друго се случи в началото на 80-те, и това беше една мистериозна епидемия на провалени лентови драйвъри из целите Съединени Щати. И Ай Би Ем, която ги направи, просто не знаеше какво да прави. Те упълномощиха група от най-добрите си учени да разследват и това, което откриха, беше, че всички тези стримери са били поставени в близост до вентилационни тръби. Това, което е станало, било, че бактерицидът е съдържал минимални следи от калай. И тези калаени частици са се депозирали върху лентовите глави и са ги увреждали. И те реформулираха бактерицида. Но това, което е интересно за мен, е, че това беше първият случай на механичен уред, страдащ, дори и недиректно, от човешка болест. Значи излиза, че наистина сме всички в кюпа.

(Смях)

Всъщност, това показва и още нещо интересно - че въпреки че нашите способности и технологии са се разширявали геометрично, за съжаление, нашата способност да моделираме тяхното поведение в дългосрочен план, което също се увеличаваше, се е учеличавало само аритметично. И един от характерните проблеми на нашето време е как да затворим тази бездна между способности и предвидливост. Още едно много позитивно последствие за технологията на 20-ти век беше начинът, по който друг вид бедствия, може да доведе до позитивни напредъци. Има двама бизнес историци в университета в Мериленд, Брент Голдфърб и Дейвид Кирш, които са извършили изключително интересна работа, много от която още е непубликувана, за историята на големите нововъведения. Те са съставили списък с големите нововъведения, и са открили, че най-големият брой, най-невероятното десетилетие за фундаментални нововъведения, както било отбелязано във всички останали списъци, които други хора били направили, известен брой списъци, които те бяха съединили , е Голямата Депресия.

И никой не знае защо това било така, но една история може да отрази част от причината. Това бе началото на ксерокопирната машина която отпразнува своя 50-ти рожден ден миналата година. И Честър Карлсън, създателят, е бил човек, който издава патенти. Той не е имал намерение наистина да работи в сферата на патентите, но не е могъл да намери алтернативна техническа работа. И това беше най-добрата работа, която е могъл да получи. Той бил разстроен заради ниското качество и високата цена на съществуващите патентовани репродукции, и започнал да развива система за сухо фотокопиране, която патентовал в края на 30-те и която стана първата суха фотокопираща машина, която беше търговски практическа през 1960. И така ние виждаме как понякога, в резултат на тези дислокации, като резултат от хора, които напускат своята първоначално желана кариера и отиват да правят нещо друго, където тяхната креативност може да окаже влияние, че депресиите и всякакви други нещастни събития могат да имат парадоксален стимулиращ ефект върху креативността.

Каккво означава това? Означава, мисля, че ние живеем във време на неочаквани възможности. Помислете за финансовия свят например. Менторът на Уорън Бъфет, Бенджамин Граам, развил своята система за стойностно инвестиране като резултат от своите загуби във фалита през 1929. И той публикува тази книга в началото на 30-те, и книгата още същестува в следващи издания, и все още е основно ръководство. Толкова много важни креативни неща могат да се случат, когато хората се поучат от нещастията.

Сега помислете за големите и малките напасти, които имаме сега - дървеници, пчели убийци, спам, и е много възможно решенията на тези неща наистина да се разширят отвъд незабавния въпрос. Ако помислим, например, за Луис Пастьор, който през 1860-та беше назначен да изследва болестите на копринените буби за копринената индустрия, и неговите открития бяха наистина началото на зародишната теория за болестта. Затова много често някакъв вид нещастие, понякога последствието, например, от прекултивирането на копринените буби, което беше проблем за Европа по това време, може да бъде ключа за нещо много по-голямо.

Значи това означава, че имаме нужда от различна гледна точка за непреднамерените последици. Имаме нужда от наистина позитивна гледна точка. Имаме нужда да видим какво могат да направят те за нас. Имаме нужда да се поучим от тези фигури, които споменах. Имаме нужда да се поучим, например, от д-р Къшинг, който убивал пациенти по време на ранните си операции. Той е трябвало да има грешки, трябвало е. И той най-щателно се учеше от своите грешки. И като резултат, когато кажем: "Това не е мозъчна операция.", това показва колко трудно е било за всеки да се поучи от своите грешки в дадена област в медицината, която е била считана за обезсърчаваща в своите перспективи. И също можем да запомним как фармацевтичните компании искаха да обединят своите знания, да споделят своите знания в лицето на спешна ситуация, в която не са изпадали от много години насам. Те са можели да го направят и по-рано.

Тогава поуката, за мен, по въпроса за непреднамерените последствия е - хаосът се случва; нека го използваме по-добре.

Много Ви благодаря.

(Аплодисменти)