Едуард Буртински снима пейзажа на петрола

Започнах пътуването си преди 30 години. Работех в мини. И осъзнах, че това е един невиждан свят. Исках чрез цветни широкоформатни камери и много големи отпечатъци да създам група творби, които някак да станат символи на нашата употреба на територията, как използваме земята. Това за мен беше ключов компонент - че някак, чрез това фотографско средство, което ни позволява да съзерцаваме тези пейзажи, смятах, че фотографията е идеално подходяща за извършване на този тип работа.

След 17 години фотографиране на големи индустриални пейзажи ми хрумна, че петролът е основа на мащаба и скоростта, защото това се е променило - скоростта, с която изразходваме всичките си ресурси. И така, продължих с развитието на цяла серия за пейзажа на петрола. Онова, което искам да направя, е един вид карта, че има извличане, откъде го вземаме от земята, рафиниране. Това е едната част.

Другата част, която исках да разгледам, беше как го употребяваме, нашите градове, нашите коли, нашите моторизирани култури, където хората се събират около превозното средство като честване. А третата е идеята за края на петрола, този ентропичен край, когато всичките ни коли, гуми, нашите филтри, хеликоптери, самолети... къде са пейзажите, където всичко това приключва?

И отново, за мен фотографията беше начин, по който бих могъл да изследвам и проучвам света и да откривам онези места. Имах и друга идея, изтъкната от един еколог... Той по същество е направил изчисление, при което е взел един литър газ и е казал: е, колко въглерод би бил необходим за него, и колко органичен материал? Резултатът бил 23 метрични тона за един литър. Затова, когато зареждам с газ, мисля за този литър и количеството въглерод.

И знам, че този петрол идва от океана и фитопланктона. Но той е направил изчисленията за нашата Земя и какво е трябвала да направи тя, за да произведе това количество енергия. От фотосинтетичния растеж, биха били необходими 500 години такъв растеж, за да се произведе онова, което използваме, 30-те милиарда барела, които използваме на година.

Това ме доведе също и до факта, че така възниква голям риск за нашето общество. При 30 милиарда годишно двата ни най-големи доставчици са Саудитска арабия, а сега и Канада, с нейния мръсен петрол. Заедно те формират само около 15 години доставки. Целият свят при 1,2 трилиона резерви приблизително ни дава само около 45 години. Значи въпросът не е дали - въпросът е кога ще ни постигне недостиг на петрол.

За мен употребата на фотографията... а усещам, че е нужно всички ние да започнем наистина да се заемаме със задачата да използваме талантите си, нашите начини на мислене, за да започнем да се справяме с онова, което според мен вероятно е един от най-предизвикателните проблеми на нашето време, как да се справим с енергийната си криза.

Бих искал да изтъкна и другата страна на това - че след 30-40 години мога да погледна децата си и да кажа: "Направихме всичко, което беше в човешките възможности, за да започнем да облекчаваме онова, което усещам, че е един от най-важните и критични моменти в нашето време." Благодаря. (Аплодисменти)