Еди Обенг: Умен неуспех за бързо променящ се свят

През последните шест месеца, прекарвах времето си пътувайки. Мисля, че пропътувах 60 000 мили, но без да напускам бюрото си. Причината, поради която правя това, че съм двама човека. Изглеждам ката един човек, но съм двама. Аз съм Еди, който е тук и в същото време, моето по-старо его е във формата на голямо зелено квадратно чудовище с прякор "Кибер Франк".

Ето как прекарвам времето си. Ще започна, ако е възможно, с тест, защото правя бизнес неща и е важно да се фокусираме на резултатите. Борих се, защото си мислех: "Какво трябва да говоря? Какво трябва да правя? Това е публиката на TED. Ще трябва да бъде дълго. Как ще го направя?" Надявам се да съм уцелил нивото на трудност.. Нека минем през него. Ще работите ли заедно с мен? Ако искате, можете да отговорите. Въпросът е, коя от тези хоризонтални линии е по-дълга? Какъв е отговорът? Публиката: Еднакви са. Еди Обенг: Еднакви са. Не, не са еднакви. (Смях) Не са еднакви. Горната е с 10 процента по-дълга от долната. Защо ми казахте, че са еднакви? Спомняте ли си, когато бяхме деца в училище, че ни прилагаха същия трик? Това беше, за да ни научат на паралакс. Спомняте ли си? Казвахте: "Еднакви са!" Грешахте. Спомняте ли си? Научихте отговора и го запомнихте за 10, 20, 30, 40 години: Отговорът е същият. Отговорът е същият. Когато ви попитат, какви са дължините, казвате, че са еднакви, но те не са, защото ги промених.

Това, което искам да обясня, ни се случи в 21ви век. Някой или нещо промени правилата за това, как света функционира. Когато се шегувам, се опитвам да обясня, че това се случи в полунощ, докато спяхме, но това беше в полунощ преди 15 години. Не го ли забелязохте? Това, което правят, е че смениха правилата и начина да се прави успешен бизнес, организация, дори държава, беше изтрит и има нови - мислите, че се шегувам, нали, има нов набор от правила за функциониране. (Смях) Забелязахте ли това? Пропуснахте това. Вероятно - не, не сте. Добре. (Смях)

Простата ми идея за това, което се случи, в истинския 21ви век не е толкова очевидно за нас, прекарахме времето си, като отговаряхме рационално на свят, който разбираме и познаваме, но който вече не съществува. Не ми вярвате, нали? (Аплодисменти)

Нека да ви заведа на малко пътешествие за много от нещата, които не разбирам. Ако потърсите в "Амазон" думата "творчество", ще откриете около 90 000 книги. Ако отидете в "Гугъл" и потърсите "иновация + творчество", ще получите 30 милиона отговори. Ако добавите думата "консултанти", отговорите ще са 60 милиона. (Смях) Слушате ли ме? Статистически, ще откриете, че една от 100 000 идеи прави пари или оказва услуги две години след като сте я намерили. Това няма смисъл. Компаниите карат изпълнителните им директори да прекарват много време, като подготвят прогнози и бюджети, които са остарели или трябва да бъдат променени, преди да бъдат публикувани.

Как е възможно това? Ако разгледате идеите, които имаме, идеите за това, как да променим света, ключовото нещо е внедряване. Имаме идеята. Трябва да я накараме да се случи. Прекарахме десетилетия, усъвършенствайки внедряването. Хората трябва да бъдат добри, за да накарат нещата да се случат. Ако използвам пример със семейство от пет члена, които отиват на ваканция, ако можете да си го представите, целият път от Лондон чак до Хонг Конг, това, за което искам да помислите, е че бюджетът им е само 3 000 лири. Това, което се случва е, че ако сравните това със среден, истински проект, среден реален успешен проект, семейството отива до Макасир, Южен Суалези, за цена от 4 000 лири, като оставя две от децата си. (Смях) Това, което се опитвам да обясня, е че има неща, които нямат смисъл за нас.

Става още по-лошо. Нека да ви разкажа това. Това е цитат, от който ще измъкна няколко думи.. Той гласи - ще си променя гласа - "Накратко, Ваше височество, неуспехът се предвиди началото, обхвата и тежестта на кризата, беше поради липса на творчество и броят на умниците" или нещо такова. Това беше група известни икономисти, които се извиниха на Кралицата на Англия, когато тя зададе въпроса: "Защо никой не ми каза, че идва криза?" (Смях) Никога няма да се откажа от рицарството. Никога няма да се откажа от рицарството. (Смях) Това не е важно. Това, което трябва да запомните, е че тези известни икономисти са едни от най-умните хора на планетата. Виждате ли предизвикателството? (Смях)

Плашещо е. Моят приятел и ментор, Тим Браун от "Ай Део" обяснява, че дизайнът трябва да бъде голям и е прав. Той ни го обяснява умно. Казва, че мисленето за дизайн трябва да проследява големите системи за предизвикателствата, които срещаме. Прав е. Тогава се попитах: "Защо това някога е било малко?" Не е ли странно. Ако сътрудничеството е страхотно, крос-функционалната работа е удивителна, защо изградихме тези огромни йерархии? Какво става? Мисля, че това се е случило, може би, защото не сме забелязали тази промяна, която описах по-рано.

Знаем, че светът се е ускорил. Киберпространството премества всичко със скоростта на светлината. Технологията ускорява нещата експоненциално. Ако това е настоящето, а това е миналото, и започваме да мислим за промяна, всички правителства търсят промяна, вие търсите промяна, всеки търси промяна, това е страхотно. (Смях) Това, което се случва, е че получаваме това страхотно, шумно движещо се ускорение и промяна. Скоростта се повишава. Това не е единственото нещо. В същото време, когато сме направили това, сме направили нещо наистина странно. За 40 години сме удвоили населението, сложили сме половината от него в градовете, свързали сме ги така, че да могат да взаимодействат. Плътността на взаимодействието на хората е удивителна. Ето графики, които показват всички тези движения на информацията. Тази плътност на информацията е удивителна. Тогава сме направили трето нещо. За тези от вас, които имат като офис малко бюро под стълбите и кажете: "Е, това е малкото ми бюро под стълбите, не! Седите в централния офис на глобална корпорация, ако сте свързани с интернет. Това, което се случи, беше, че променихме мащаба. Размерът и мащабът вече не са същите. Добавете към това, че всики път, когато туитнете над една трета от последователите ви не са от вашата срана.

Новият мащаб е глобален. Знаем това. Хората казват: "Сега светът е турбулентно място". Чували ли сте да казват това? Използват го като метафора. Попадали ли сте на това?

Мислят, че е метафора, но то не е. То е реалност. Като млад студент по инженерство, си спомням, че отидох на демонстрация, където демонстраторът направи нещо интригуващо. Той имаше прозрачна тръба - виждали ли сте тази демонстрация, преди? Той я привърза към кран. Така, че това, което имахе беше симулация, при която - ще се опитам да нарисувам крана и тръбата, всъщност ще пропусна крана. Крановете са трудни. Ще напиша думата "кран". Така добре ли е? Това е кран. (Смях) Добре, той привързва към него прозрачна тръба и пуска водата. Казва: "Забелязвате ли нещо? Водата шумно преминава през тръбата. Искам да кажа, че това не е въодушевяващо. Слушате ли ме? Водата отива нагоре. Той я обръща надолу. Страхотно. Казва: "Забелязвате ли нещо?" Не. Той слага игла в тръбата и свързва това с контейнер, и напълва контейнера със зелено мастило. Слушате ли ме? Познайте какво се случва. Тънка зелена линия излиза и протича в тръбата. Не е толкова интересно. След това той пуска малко водата и тя започва да се връща. Нищо не се променя. Той сменя потока на водата, но това е само скучна зелена линия. Добавя още вода. Добавя още. След това се случва нещо странно. Това е това слабо блещукане и след това той пуска водата още повече, цялата тази зелена линия изчезва, и вместо това се появяват тези малки мастилени дяволчета, които се намират близо до иглата. Наричат се едии. Не става дума за мен. Те силно свиват мастилото и то се разрежда и цветът му изчезва.

Това, което се случва на тръбата, е, че някой я е ударил. Те са променили правилата от ламинерност в турболентност. Всички правила изчезнаха. В тази среда, са налични всички възможности, които носи турболенцията и не е като при ламинарността. Ако нямахме това зелено мастило, нямаше да забележите.

Мисля, че това е предизвикателството ни, защото някой е увеличил - и това вероятно сте вие, с технологиите ви - скоростта, мащаба и плътността на взаимодействието.

Как се справяме с това? Можем да го наречем турболенция или да се опитаме и да научим нещо. Да, да научим, но знам, че вие сте израснали в дните, когато тези неща бяха наричани с правилни имена, поради отговора, който ми дадохте на пъзела с хоризонталните линии и вярвате, че това е вечно. Ще сложа малка линия тук, която представлява учене а това е, как сме свикнали с него. Можем да виждаме нещата, да ги разбираме, да отделяме време да ги прилагаме. Отвън е светът. Какво се е случило с мястото ни или с ученето, когато светът се е ускорил? Ако работите за корпорация, ще откриете, че е много трудно да работите върху нещо, което шефа ви не одобрява, не е в стратегията, и все пак, трябва да проведете месечните си срещи. Ако работите в институция, един ден ще ги накарате да вземат това решение. Ако работите в пазар, където хората вярват в цикли, е още по-смешно, защото трябва да чакате цикълът да се провали, преди да кажете: "Има нещо грешно." Слушате ли ме? Вероятно линията, като термин на обучениета, е напълно гладка. Слушате ли ме? Точката тук, горе, точката, в която линиите се пресичат, мястото на промяна заема мястото на учене и за мен, това е, което описвах, когато ви казах за полунощ.

Какво ни причинява това? Това напълно променя това, което трябва да направим, многото грешки, които правим. Решаваме миналогодишните задачи, без да се замисляме за бъдещето. Ако се опитате и помислите за това, нещата, които решавате сега, какви проблеми ще доведат в бъдеще? Ако не сте разбрали света, в който живеете, е почти невъзможно, да бъдете абсолютно сигурни, че ще живеете спокойно.

Ще ви дам малък пример. Творчеството и идеите, за които споменах по-рано. Всички изпълнителни директори, които познавам, клиентите ми, искат иновации и търсят иновации. Те казват на хората: "Поемете риска и бъдете креативни!" Но за съжаление думите се трансформират, докато са във въздуха. Влизайки в ушите им, те чуват: "Направете нещо необичайно и ще ви уволня." Защо? (Смях) Защо? Защото в стария свят, добре, в стария свят, тук, да се правят грешни неща е неприемливо. Ако направите нещо грешно, ще сгрешите. Как ще се отнасят с вас? Е, грубо, защото е трябвало да попитате някого, който има опит. Научихме отговора и го носихме в главите си 20, 30 години, слушате ли ме? Отговорът е, да не правите неща, които са различни. Тогава им казваме и това не върши работа. В действителността има два начина да се сгрешите в новия ни свят. Първо, правите нещо, което трябва да следвате и това е много трудно, небрежни сте, грешите. Как ще се отнасят с вас? Вероятно, ще бъдете уволнени. От друга страна, правите нещо нова, което никой друг не е правил, грешите. Как ще се отнасят с вас? Е, безплатни пици! С вас ще се отнасят по-добре отколкото хората, които успяват. Това се нарича хубава черта. Защо? Защото можете да го напишете в автобиографията си.

Искам да завърша с обяснението, защо пропътувах 60 000 мили от бюрото си. Когато осъзнах силата на този нов свят, напуснах сигурната си преподавателска работа, основах виртуално бизнес училище, първото в света, за да науча хората как да постигнат това и използвах това, което знам за някои от правилата, които научих сам. Ако се интересувате, на worldaftermidnight.com ще научите повече, но аз съм ги прилагал повече от десет години и все още съм тук, все още имам къщата си и най-важното нещо е, че се надявам, че съм направил достатъчно, да инжектирам малко зелено мастило в живота ви и когато си тръгнете, и направите следващото си разумно и рационално решение, ще помислите за малко: "Хм, чудя се, дали това има смисъл в новия ни свят след полунощ". Много благодаря. (Аплодисменти) Благодаря, благодаря! (Аплодисменти)