Ебен Байер: Дали гъбите са новата пластмаса?

И така, бих искал да прекарам няколко минути днес с вас, хора, представяйки как може да изглежда нашата планета след хиляда години. Но преди да направя това, искам да говоря с вас за синтетични материали като пластмаса, които изискват огромни количества енергия за направата им, и заради проблемите свързани с отпадъците от тях, постепенно отравят нашата планета. Също така искам да споделя с вас, как аз и моят екип използваме гъбите през последните три години. Не по този начин. (Смях) Използваме гъбите, за да създадем изцяло нов клас от материали, които много приличат на пластмасите по време на тяхната употреба, но са изработени от отпадъчни материали, и са напълно разградими в края на живота си.

(Аплодисменти)

Но на първо място, трябва да говоря с вас за това, което считам за един от най-големите нарушители в категорията на пластмасите за еднократна употреба. Това е материал, който всички знаем, стиропор, но аз предпочитам да мисля за него като токсично бяло нещо. В един кубически фут от този материал -- приблизително, колкото може да бъде извлечен от вашия компютър или голям телевизор -- се съдържа приблизително същото количество енергия, колкото в литър и половина петрол. И все пак, само след няколко седмици употреба, ще хвърлите този материал в кошчето. И това не се намира само в опаковките. 20 милиарда долара от този материал се произвежда всяка година, във всичко, от строителни материали до бордове за сърфинг, от чаши за кафе до покрития за маси. И това не е единственото място, където можете да ги намерите. Агенцията за защита на околната среда в Съединените щати оценява, по обем, че този материал заема 25 процента от нашите сметища. Дори по-лошо е, когато достигне до естествената ни среда -- отстрани на пътя или на брега на реките. И ако не бъде прибран от човек, като мен и вас, пластмасата ще остане там в продължение на стотици хиляди години. Може би дори по-лошо е, когато достигне до океаните, като в голямата спирала от пластмаса, където тези материали са механично разбити на все по-малки частици, които обаче остават там. Те не са биологично съвместими. По същество те развалят дихателната и кръвоносната системи на Земята. И тъй като тези материали са толкова разпространени, понеже може да ги намерим на толкова много места, има едно друго място, където може да открием този материал, стирен, който е направен от бензин, известен канцероген. Може да го открием в нас.

Така че заради всички тези причини, мисля, че се нуждаем от по-добри материали, и има три основни принципи, които можем да използваме за направата на тези материали. Първият е суровини. Днес, ние използваме една изходна суровина, петрола, за отопление на домовете ни, за задвижване на нашите коли, и за направата на голяма част от материалите, които виждате около себе си. Ние знаем, че това е ограничен ресурс, и е просто лудост да правим това, да хвърляме литър и половина петрол на боклука, всеки път когато получаваме колет. На второ място, трябва наистина да се стремим да използваме много по-малко енергия, при създаването на тези материали. Казвам много по-малко, защото 10 процента не са достатъчно. Трябва да говорим за половин, една четвърт, една десета от енергийното съдържание. И накрая, и мисля че може би най-важното е, че трябва да създаваме материали, които се вписват в това, което наричам рециклираща система на природата. Тази рециклираща система е в сила от няколко милиарда години. Аз се вписвам в нея, вие се вписвате в нея, и след сто години, тялото ми ще се върне в Земята, без предварителна обработка. И въпреки това, опаковката, която получих по пощата вчера, ще остане там за хиляди години. Това е лудост.

Но природата ни предлага един наистина добър модел тук. Когато едно дърво свърши с използването на листата си -- неговите слънчеви колектори, тези невероятни устройства за упавяне на фотонни молекули -- в края на сезона, то не ги опакова, и не ги занася в центъра за преработка на листа, където да бъдат претопени, за да се направят нови листа. То просто ги захвърля, на най-късото възможно разстояние, върху горското покритие, където те всъщност биват рециклирани в повърхностния слой на почвата през следващата година. И това ни отвежда отново обратно към гъбите. Тъй като в природата, гъбите са рециклираща система. И това, което открихме е, че като използваме част от гъбите, която вероятно никога не сте виждали -- аналогична на нейната коренова структура, нарича се мицел -- всъщност можем да отглеждаме материали, с много от същите свойства, като на обикновените изкуствени материи.

Мицела е невероятен материал, защото е самосглобяващ се материал. Той всъщност взема неща, които бихте помислили за отпадъци -- неща, като люспи на семена, или дървесна биомаса -- и ги трансформира в хитинов полимер, който може да се моделира в почти всяка форма. В нашия процес, ние го използваме в основни линии като лепило. И като използваме мицела като лепило, ние можем да моделираме предмети точно както се прави в пластмасовата индустрия, и можем да създаваме материали с много различни свойства, материали, които са изолиращи, пожароустойчиви, влагоустойчиви, пароустойчиви -- материали, които могат да притъпяват удари, които могат да поемат акустично въздействие. Но тези материали се отглеждат от селскостопански вторични продукти, не от нефтопродукти. И понеже те са направени от естествени материали, те са 100 процента рециклиращи се, във вашата градина.

Така че бих искал да споделя с вас четири основни стъпки, необходими за направата на тези материали. Първата е избора на суровините, за предпочитане нещо, което е регионално, нещо във вашия район, нали -- местно производство. Следващата е всъщност вземането на изходните суровини и направата на инструмент, физически попълвайки заграждение, калъп, в каквато форма искате да получите. И после всъщност отглеждате мицела през тези частици, и там се случва магията, защото организма върши работа в този процес, а на оборудването. Последната стъпка е, разбира се, продуктът, било опаковъчен материал, покритие за маса, или строително блокче. Нашата визия е за местно производство, като движението за местни храни, но за производството. Ние създохме формулировки за целия свят, използвайки регионални отпадъчни продукти. Ако сте в Китай, можете да използвате люспите на ориза, или памучени люспи. Ако сте в северна Европа или северна Америка, можете да използвате неща като елдови люспи или овесени шушулки. След това обработваме тези люспи с някакво просто съоръжение.

И аз искам да споделя с вас един кратък видеоклип от нашето съоръжение, който ще ви даде усещане как изглежда това в определен мащаб. Това, което виждате тук, са всъщност люспи от памук от Тексас, в този случай. Това е отпадъчен продукт. И това, което правят в нашето оборудване е, че го прекарват през непрекъсната система, която почиства, вари, охлажда и пастьоризира тези материали, докато междувременно постоянно ги инжектира с нашия мицел. Това ни дава непрекъснат поток от материал, който можем да използваме в почти всякаква форма; въпреки че днес ние правим ъглови блокове. И когато капака отиде върху тази част, магията наистина започва. Тъй като производственият процес е нашия организъм. Всъщност ще започне да смила тези отпадъци и през следващите пет дни, да ги натрупва в биологичните сметища. Цялото ни съоръжение се състои от хиляди, и хиляди, и хиляди от тези инструменти, стоящи на закрито в тъмното, тихо самосглобяващи се материали -- и всичко, от строителни материали до, в този случай, опаковъчен ъглов блок.

На няколко пъти ви казах, че отглеждаме материали. И е малко трудно да се опише, как се случва това. Така че моят екип засне пет дневен растеж, типичен цикъл на растеж за нас, и събра кадрите в 15 секунди. И бих искал наистина да следите внимателно тези малки бели точки на екрана, тъй като за пет дневния период, това, което правят е да се разширяват през този материал, използвайки енергията, която се съдържа в тези люспи на семена, за да изградят хитиново полимерната матрица. Тази матрица се самосглобява, расте през и около частиците, създавайки милиони и милиони миниатюрни влакна. И частите от люспите на семената, които не смиламе, всъщност стават част от крайния, физически композитен материал. И така, пред очите ви, тази част току-що се сглоби самостоятелно. Всъщност това отнема малко повече време. Това отнема пет дни. Но е много по-бързо от традиционното земеделство.

Последната стъпка, разбира се, е приложението. В този случай, сме отгледали един ъглов блок. Една от най-големите 500 компании в света според сп. Форчън, голям производител на мебели, използва тези ъглови блокове за защита на техните маси при транспортиране. Преди използваха пластмасов буфер за опаковане, но ние успяхме да им предоставим същите физически характеристики с нашия отгледан материал. А най-хубавото е, че когато достигне до клиента, това не е боклук. Те всъщност могат да поставят тази опакова в нейната естествена екосистема без никаква преработка, и това ще подобри местната почва.

И така, защо се спряхме на мицел? Първата причина е, че е достъпна местна суровина. Искаме да можем да правим това навсякъде по света, и да не се тревожим от нередовни доставки с оризови или памучни люспи, защото ще имаме няколко възможности за избор. Следващата е самостоятелното сглобяване, защото организмът всъщност прави по-голяма част от работата в този процес. не се нуждаете от много оборудване за създаване на производствена база. Така че може да имате много малки съоръжения, пръснати по целия свят. Биологичния добив е наистина важен. И тъй като 100 процента от това, което поставяме в инструмента се превръща в краен продукт, дори частите, които не са усвоени, стават част от структурата, ние получаваме невероятни нива на добив.

Естествените полимери, ами ... мисля, че те са най-важното нещо, понеже тези полимери са били тествани в екосистемата ни през последните няколко милиарда години, във всичко, от гъби до ракообразни. Те няма да задръстят екосистемата на Земята. Те работят отлично. И докато днес, ние можем на практика да гарантираме, че опаковките от вчера ще бъде тук и след 10 000 години, това, което искам да гарантирам е, че след 10 000 години, нашите наследници, децата на нашите деца, ще живеят щастливо и в хармония с една здрава Земя. И мисля, че това може да бъде наистина добра новина.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)