Диан деНаполи: Голямото спасяване на пингвини

Откакто се помня чувствам много дълбока връзка към животните и към океана. На тази възраст, моя личен идол беше делфина Флипър. И когато научих за първи път за застрашените видове, бях истински потресена да узная, че ежедневно животни биват заличавани от лицето на Земята завинаги. И исках да направя нещо за да помогна, но винаги се чудех, какво може да направи един човек за да окаже въздействие? И щяха да минат 30 години, но в крайна сметка стигнах до отговора на този въпрос.

Когато тези сърцераздирателни изображения на покрити с петрол птици, в крайна сметка започнаха да се появяват от Мексиканския залив миналата година, по време на ужасяващия нефтен разлив, предизвикан от BP, немската биоложка Силвия Гаус бе цитирана да казва: "Ние просто трябва да евтанираме всички замърсени птици, понеже изследванията показват, че по-малко от един процент от тях оцеляват след освобождаването им." И не мога да не се съглася повече. В допълнение на това, аз вярвам, че всяко замърсено с петрол животно заслужава втори шанс в живота. И искам да споделя с вас, защо се чувствам толкова засегната от това.

На 23 юни, 2000 година, кораб на име Трежър (букв. превод Съкровище), потъна край брега на Кейптаун, Южна Африка, разливайки 1300 тона гориво, което замърси местообитанията на почти половината от цялата световна популация на африкански пингвини. Корабът потъна между остров Робен на юг и остров Дасен на север. И това са два от основните острови за размножаване на пингвините. И точно шест години и три дни по-рано, на 20 юни, 1994 година, кораб на име "Аполово море" потъна близо до остров Дасен, замърсявайки с нефт 10 000 пингвини -- половината от които починаха. Когато "Трежър" потъна през 2000 година, това беше в разгара на най-добрия размножителен период, който учените някога бяха регистрирали за африканския пингвин -- който по това време беше посочен като застрашен вид. И скоро след това, почти 20 000 пингвини бяха покрити с токсичен нефт. И местния център за спасяване на морски птици, наречен SANCCOB, веднага започна мащабна спасителна операция, която скоро се превърна в най-голямото спасяване на животни провеждано някога.

По това време аз работих надолу по улицата. Бях акварист на пингвин в Ню Ингланд Аквариум. И точно преди 11 години, на вчерашната дата, телефонът звънна в офиса, занимаващ се с пингвините. И с този разговор живота ми се промени завинаги. Обаждаше се Естел ван дер Меер от SANCCOB, и тя ми каза: "Моля те, ела ни на помощ. Имаме хиляди замърсени с петрол пингвини и хиляди желаещи, но напълно неопитни, доброволци. И се нуждаем от експерти по пингвините, които да дойдат да ги обучат и да ги контролират." Така че два дни по-късно, бях в самолета, на път към Кейптаун с екип от специалисти по пингвините.

И сцената вътре в тази сграда беше опустошителна и сюрреалистична. Всъщност, много хора я сравняваха с военна зона. И миналата седмица едно 10-годишно момиче ме попита: "Как се чувствахте, когато за първи път влязохте в тази сграда и видяхте толкова много замърсени с нефт пингвини?" И ето какво се случи. Бях незабавно пренесена обратно към този момент във времето. Пингвините са много вокални птици и са наистина, ама наистина шумни. И така, аз очаквах да вляза в тази сграда и да бъда посрещната от какафония от крясъци и викове, и грачене, но вместо това, когато прекрачихме през вратите и влязохме в сградата, беше зловещо тихо. Така че беше напълно ясно, че това бяха стресирани, болни, травмирани птици.

Другото нещо, което беше толкова поразително, беше огромният брой доброволци. До 1000 души на ден идваха в спасителния център. И в крайна сметка, по време на тази спасителна мисия, повече от 12 500 доброволци дойдоха от цял ​​свят в Кейптаун, за да помогнат за спасяването на тези птици. И удивителното нещо бе, че никой от тях не трябваше да бъде там -- и въпреки това те бяха там. Така че за малцината от нас, които бяхме там по професионално призвание, този изключителен отклик от доброволци на тази криза с животните, беше изключително въздействащ и внушаващ благоговение.

Един ден след като пристигнахме, ние двамата, от аквариума, бяхме поставени да отговаряме за помещение номер две. И помещение номер две имаше повече от 4000 пингвини замсърсени с петрол в него, Трябва ли да ви казвам, че три дни по-рано имахме 60 пингвини под наша грижа. Така че ние определено бяхме претоварени и съвсем малко ужасени, или поне аз бях. Лично аз наистина не знаех дали бях способна да се справя с толкова чудовищна задача. И колективно, наистина не знаехме дали можехме да се справим с това. Тъй като всички знаехме, че само шест години по-рано, половината от тези пингвини бяха замърсени и спасени, и само половината от тях бяха оцелели. Така че щеше ли да бъде по човешките възможности да се спасят толкова много замърсени с нефт пингвини? Ние просто не знаехме.

Но това, което ни даде надежда бяха тези невероятно посветени и смели доброволци -- трима от които тук насилствено хранят пингвините. И може да забележите, че те носят много дебели ръкавици. И това, което трябва да знаете за африканските пингвини е, че те имат остри като бръснач клюнове. И не след дълго, телата ни бяха покрити от главата до петите с тези противни рани, нанесени от ужасените пингвини.

Денят след като пристигнахме, нова криза започна да се задава. Петролното петно започна да се придвижва на север към остров Дасен, и спасителите започнаха да се отчайват, понеже те знаеха, че ако петрола се разпространи, нямаше да бъде възможно да се спасят повече омазани с нефт птици. И наистина нямаше добри решения. Но накрая, един от изследователите подхвърли тази налудничава идея. Той каза: "Добре, защо не се опитаме да съберем птиците, които са най-застрашени да бъдат изцапани с нефт" -- те събраха 20 000 -- "и ще ги превозим на 500 мили нагоре по брега до Порт Елизабет в тези открити камиони, и да ги освободим в чистите води там, и да ги оставим да доплуват обратно у дома."

(Смях)

Така че три от тези пингвини -- Питър, Памела и Пърси -- носеха сателитни тагове. А изследователите стискаха палци и се надяваха, че до момента когато те щяха да се върнат обратно у дома, петрола щеше да бъде изчистен от техния остров. И за щастие, деня, в който те пристигнаха, това беше станало. Така че това беше огромен риск, но той се отплати. И така, сега те знаят, че могат да използват тази стратегия в бъдещи нефтени разливи.

И така в спасителни мисии на животни, както и в живота, се учим от всеки предишен опит, и се учим както от нашите успехи, така и от нашите провали. И основното нещо, което научихме по време на морската спасителна мисия Аполо през '94 беше, че повечето от пингвините починаха заради неуместна употреба на лошо вентилирани транспортни кутии и камиони -- понеже те просто не бяха подготвени да се справят с толкова много замърсени с петрол пингвини наведнъж. Така че през тези шест години между тези два петролни разлива, бяха построени хиляди от тези добре вентилирани кутии. И в резултат на това, по време на спасителната мисия Трежър само 160 пингвина загинаха по време на транспортния процес, в сравнение с 5000. Така че само това беше огромна победа.

Нещо друго, което научихме по време на спасителната мисия Аполо, беше как да обучим пингвините как да приемат риба свободно от ръцете им, използвайки тези тренировъчни кутии. И ние използвахме тази техника отново по време на спасителната мисия Трежър. Но нещо интересно беше забелязано по време на процеса на обучение. Първите пингвини, които направиха прехода към свободното хранене бяха тези, които имаха метални ленти на крилата си, от разлива на Аполо шест години по-рано. Така че пингвини също се учат от предишен опит.

Така че всички тези пингвини трябваше да бъдат старателно почистени махайки петрола от телата им. И на двама души отнема най-малко един час просто да почистят един пингвин. И когато почиствате пингвин, първо трябва да го напръскате с обезмаслител. И това ме довежда до любимата ми история от спасителната мисия Трежър. Приблизително една година преди този петролен разлив, един 17-годишен студент беше изобретил обезмаслител. И те го използваха с голям успех в SANCCOB, така че те започнаха да го използват по време на спасителната мисия Трежър. Но по време на мисията се свърши. Така че, паникьосана, Естел от SANCCOB се обади на студента и го помоли: "Моля те, трябва да направиш още." Така че той изтича до лабораторията и направи достатъчно, за да почистим останалата част от птиците. Така че мисля, че това е най-страхотното нещо, че тийнейджър изобрети продукт, който помогна за спасяването на живота на хиляди животни.

И така, какво се случи с онези 20 000 омазани с петрол пингвини? И дали Силвия Гаус беше права? Трябва ли рутинно да подлагаме на евтаназия всички замърсени с петрол птици, защото повечето от тях, така или иначе, ще умрат? Ами, тя не можеше да греши повече. След половин милион часа на изтощителен доброволен труд, повече от 90% от тези омазани с петрол пингвини бяха успешно върнати в дивата природа. И ние знаем от последващите проучвания, че те живяха толкова дълго, колкото и незамърсените пингвини, и се размножаваха почти толкова успешно.

И в допълнение на това, около 3000 малки пингвинчета бяха спасени и отгледани от хората. И отново, знаем от дългосрочни наблюдения, че повече от тези отгледани от хората пингвинчета оцеляват до зряла възраст и възраст за възпроизвеждане, отколкото пингвинчетата огледани от родителите им. Така че, въоръжени с това знание, SANCCOB имат проект за стимулиране на пингвинчетата. И всяка година те спасяват и отглеждат изоставени пингвинчета. И те имат много впечатляващ 80 процентов успех. И това е критично важно, защото, преди една година, африканския пингвин беше обявен за застрашен вид. И те могат да изчезнат до по-малко от 10 години, ако не направим нещо сега, за да ги защитим.

И така, какво научих от това интензивно и незабравимо преживяване? Лично аз научих, че съм в състояние да се справя с много повече, отколкото някога съм смятала за възможно. И научих, че един човек може да окаже огромно въздействие. Само погледнете това 17-годишно момче. И когато се съберем заедно и заработим като един, можем да постигнем необикновени неща. И наистина, да бъдеш част от нещо, което е толкова по-голямо от теб, е най-отплащащия се опит, който човек може да преживее.

Така че бих искала да ви оставя с една последна мисъл и предизвикателство, ако щете. Моята мисия като дамата, занимаваща се с пингвини, е да повишавам информираността и финансирането за защита на пингвините, но защо трябва някой от вас да го е грижа за пингвините? Ами, трябва да ви е грижа, понеже те са индикаторни видове. И просто казано, ако пингвините умират, това означава, че нашите океани умират, и в крайна сметка и ние ще бъдем засегнати, понеже, както казва Силвия Ърл: "Океаните са нашата животоподдържаща система." И двете основни заплахи за пингвините днес са прекомерния риболов и глобалното затопляне. И това са две неща, за които всеки един от нас всъщност има силата да направи нещо. Така че, ако всеки от нас даде своя принос, заедно, ние можем да окажем въздействие, и може да помогнем да предпазим пингвините от изчезване. Хората винаги са били най-голямата заплаха за пингвините, но сега ние сме единствената им надежда.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)