Дон Норман за три начина, по които дизайнът ви прави щастливи

Новото ми Аз е красота. (Смях) Да - казваха хората - Норман е окей, но ако следиш какво говори, всичко е използваемо, но е грозно. Е, нямах това предвид, така че...

Спретнато е. Благодаря, че ми настроихте екрана. Искам да кажа - просто е чудесно. И нямам най-малката представа какво прави или за какво става, но го искам. Това е моят нов живот. Новият ми живот се опитва да разбере за какво е красотата, хубавото и чувствата. Новото ми Аз прави нещата някак спретнати и забавни.

Това е сокоизстисквачката "Philippe Starck", произведена от "Alessi". Толкова е забавна - имам я в къщи, но я държа в антрето - не я използвам, за да правя сок. (Смях) Всъщност купих специалното позлатено издание, а към него върви малка листовка, в която се казва: "Не използвайте сокоизстисквачката, за да правите сок. Киселината ще съсипе позлатата." (Смях) Затова всъщност взех кутия портокалов сок и го налях в чашата, за да направя тази снимка. (Смях)

Но под нея има чудесен нож. Това е Глобален нож за рязане, изработен в Япония. Първо, погледнете формата - просто е чудесен за гледане. Второ - наистина е красиво балансиран, приятно е да го държиш. И трето - толкова е остър, че просто реже. Радост е да го използваш. Значи си има всичко, нали? Красив и функционален е. Мога да ви разказвам истории за него, което ще го направи предмет на разсъждение, и ще видите, че имам теория за емоцията. Ето кои са трите компонента.

Хироши Ишии и неговата група в медийната лаборатория MIT Media Lab взели една маса за пинг-понг и сложили прожектор над нея, а на масата за пинг-понг прожектирали образ на вода с плуващи в нея риби. Когато играеш пинг-понг, всеки път, щом топчето удари част от масата, се разпространяват вълнички и рибите бягат настрани. Но, разбира се, после топчето удря другата страна, вълничките удрят... горките риби, няма мир и спокойствие за тях. (Смях) Дали това е добър начин да играеш пинг-понг? Не. Но забавен ли е? Да! Да!

Или пък - погледнете Google. Ако напишете например "емоция и дизайн", получавате 10 страници резултати. Затова Google просто са взели логото си и са го разтегнали. Вместо да кажат "Получихте 73 000 резултата. Това са първите 20. Следващи", те просто ви дават толкова нули, колкото са страниците. Наистина просто и ненатрапчиво. Обзалагам се, че много от вас са го виждали, но не са забелязали. Подсъзнанието някак го забелязва, вероятно е някак приятно, без да знаеш защо. Просто е хитро. И, разбира се, особено доброто е, че ако напишеш "дизайн и емоция", първият отговор от онези 10 страници е моят уебсайт. (Смях) Не - странното е, че Google лъже, защото, ако напиша "дизайн и емоция", казва: "Нямате нужда от това "и". Ние го правим така или иначе." Е, добре. Значи, пиша "дизайн емоция", и моят уебсайт не е отново пръв. Беше трети. Но това е друга история.

В "Ню Йорк Таймс" имаше чудесна статия за автомобила MINI Cooper. В нея се казваше: "Знаете ли - в тази кола има много недостатъци. Купете я въпреки това. Толкова е забавно да я караш." А ако погледнеш колата отвътре - имам предвид, че исках да я видя и я наех, това съм аз - снимам, докато синът ми кара - целият вътрешен дизайн на колата е забавен. Заоблен, спретнат. Контролните уреди работят чудесно. Такъв е новият ми живот - всичко е забавление.

Наистина имам чувството, че приятните неща работят по-добре, това ми изглеждаше безсмислено преди, докато най-сетне осъзнах - вижте... Ще сложа една греда на земята. Представете си, че имам греда, широка около два фута и дълга 30 фута и ще вървя по нея - виждате, че мога да вървя по нея, без да гледам. Мога да вървя напред-назад, мога да скачам нагоре-надолу. Няма проблем. Сега ще сложа гредата на 300 фута във въздуха и няма начин да се приближа до нея, благодаря. Силният страх ви парализира. Той всъщност засяга начина, по който работи мозъкът.

Пол Сафо каза точно преди лекцията си, че се е успокоил едва няколко дни или часове преди разговора, и че безпокойство наистина му помогнало да се съсредоточи. Това правят страхът и безпокойството. Предизвикват у вас така нареченото задълбочаване - да се съсредоточиш, да не се разсейваш, а аз не можех да се принудя да го направя. Някои хора могат - циркови артисти, стоманолеяри. Но то наистина променя начина, по който мислите.

Веднъж една психоложка - Алис Исън провела този чудесен експеримент. Възложила на студенти да решават задачи. Поканила хора в една стая. Там висяло едно въже, и още едно в другия край. В стаята имало само една маса с куп боклуци на нея - разни бумаги, ножици и подобни. Тя ги въвеждала вътре и казвала: "Това е IQ тест, който определя доколко се справяте в живота. Бихте ли завързали тези две въжета?" Те взимали едното въже и го дърпали насам, но не могли да достигнат другото. Не могли да го достигнат. Всъщност никой от тях не успял да реши проблема. Ако доведеш втора група хора и им кажеш: "О, преди да започнем - имам кутия бонбони, но аз не ям бонбони. Искате ли кутията с бонбони?" Оказва се, че това им харесва и ги прави щастливи - не много, но съвсем мъничко щастливи. И познайте - те решили задачата.

Оказва се, че когато си притеснен, в мозъка ти се отделят невротрансмитери, съсредоточаваш се, задълбочаваш се. А когато си щастлив - наричаме го позитивна нагласа - впръскваш допамин в предните лобове, което разширява гледната ти точка за решаване на проблеми - по-податлив си на прекъсване, излизаш от ограниченото мислене. Това е в основата на брейнсторминга, нали? С брейнсторминга ви правим щастливи, играем игри и казваме: "Без критика." и ви хрумват всички тези странни, добри идеи. Но ако винаги беше така, нямаше да свършвате никаква работа, защото всеки път щяхте да си казавате: "О, ето нов начин да го направя". За да се върши работа, трябва да поставите краен срок - нали? Трябва да сте притеснени. Така мозъкът работи различно, а ако сте щастливи, нещата се получават по-добре, защото сте по-креативни. Имате малък проблем и казвате: "О, ще се оправя." Не е кой знае какво.

Има нещо, което наричам дълбоко интуитивно ниво на обработка. Биология - адаптирали сме се чрез биологията да харесваме ярки цветове. Особено добре е, че бозайниците и приматите обичат плодове и ярки растения, защото ядеш плодовете и така разпространяваш семената. В мозъка са вградени изумително много неща. Не харесваме горчиви вкусове, не харесваме силни звуци, не харесваме горещи температури, студени температури. Не харесваме мъмрещи гласове, нито намръщени лица, харесваме симетрични лица, и т. н., и т. н. Това е дълбоко интуитивното ниво, а в дизайна можеш да изразяваш интуитивното по много начини, като изборът на печатни шрифтове и на червеното за горещо, вълнуващо. Или "Ягуар"-ът от 1963 г. Той всъщност е калпава кола, постоянно се разпада, но собствениците го обожават. И е красив - има го в Музея на модерното изкуство. Бутилка вода. Купувате я заради бутилката, не заради водата. И когато хората я изпият, не я изхвърлят, а я запазват - прилича на старите винени бутилки, пазиш я за украса или може би я пълниш отново с вода, което доказва, че въпросът не е във водата. Всичко е в интуитивното преживяване.

Средното ниво на обработка е поведенческото ниво където се случват повечето неща при нас. Интуитивното е подсъзнателно, не сте наясно с него. Поведенческото е подсъзнателно, не сте наясно с него. Почти всичко, което правим, е подсъзнателно. Вървя по сцената и не се занимавам с контрола на краката си. Правя много неща, по-голямата част от разговора ми е подсъзнателен, репетирал съм го и съм мислил много за него. Повечето от онова, което правим, е подсъзнателно Автоматичното поведение - умелото поведение е подсъзнателно, контролирано от поведенческата страна. А поведенческият дизайн е свързан с чувството, че контролираш нещата, което включва полезност, разбиране, но също усещане и влияние.

Затова ножовете "Глобъл" са толкова спретнати. Те са така добре балансирани, толкова остри - наистина усещаш, че контролираш рязането. Или когато караш мощна спортна кола по труден терен, отново чувстваш, че имаш пълен контрол над околната среда. Или сетивното усещане. Това е душ "Колер" - душ-водопад, всички тези издутини отдолу също са душове. Той ще ви пръска от всички страни и можете да стоите под този душ с часове. И между другото не прахосва вода - използва повторно същата мръсна вода. (Смях)

Или това - един наистина симпатичен чайник, който открих по времето за чай в хотел "Четири сезона" в Чикаго. Това е накланящ се чайник "Ronnefeldt". Горе-долу така изглежда чайникът, но при употреба го слагаш да легне по гръб и слагаш вътре чай, а после го пълниш с вода, защото после водата се процежда върху чая. Чаят стои в това нещо отдясно - чаят е вдясно от тази линия. Вътре има малка издатина, така че чаят стои там, а водата се пълни ето така. Щом чаят е готов, или почти готов, го наклаяш. Това означава, че чаят е частично покрит, докато запарването приключи. А щом приключи, го слагате вертикално, и сега чаят е - нали помните - над тази линия, а водата стига само дотук и така държи чая навън. И на всичко отгоре комуникира - това прави емоцията.

Емоцията е действие - емоцията наистина е свързана с действие. Това е да си в безопасност в света. Познанието е разбирането на света, емоцията - интерпретирането му, като казва "добър, лош, безопасен, опасен" и ни поставя в готовност да действаме Затова можем да определим емоцията на някой друг, защото неговите мускули действат подсъзнателно, освен че сме еволюирали и сме обогатили лицевите мускули с емоция. Е, това има емоции, ако ви харесва, защото сигнализира на келнера: "Хей, приключих. Виж - изправен." Келнерът може да мине и да каже: "Искате ли още вода?" Някак спретнато е. Какъв чудесен дизайн.

А третото ниво е рефлективно, което е, ако искате, суперегото - една малка част от мозъка, която няма контрол над това, което правите, не контролира... не вижда сетивата, не контролира мускулите. Наблюдава какво става. Това е онова гласче в главата ви, което наблюдава и казва: "Това е добро. Това е лошо." или "Защо правиш това? Не разбирам." Онова малко гласче в главата ви, което е седалище на съзнателността.

Ето един страхотен рефлективен продукт. Собствениците на "Hummer" са казвали: "Притежавал съм много коли през живота си - всякакви екзотични коли, но никога не съм имал кола, която да привлича толкова много внимание." Свързано е с техния образ, а не с колата. Но дори ако искате по-позитивен модел, това е колата GM. Причината да я купите би могла да е, защото сте загрижени за околната среда. Ще я купите, за да опазвате околната среда, макар че първите няколко коли ще са наистина скъпи и неусъвършествани. Но това също е рефлективен дизайн. Или скъп часовник, така че да впечатлявате хората, които казват: "Брей - не знаех, че имаш такъв часовник". За разлика от този, който е чисто поведенчески часовник и вероятно е по-точен, отколкото часовника за 13 000 долара, който току-що ви показах. Но е грозен. Това е типичен часовник на Дон Норман.

Хубавото е, че понякога едната емоция се сблъсква с другата - интуитивният страх от падане срещу рефлективното състояние, което казва: "Наред е. Наред е. Безопасно е." Ако увеселителният парк беше ръждив и се разпадаше, никога не бихте се качили. Значи едното се сблъсква с другото. Другото хубаво нещо... (Смях) Джейк Крес е производител на мебели и прави един невероятен мебелен комплект. Това е неговият стол с нокти - горкото столче си е изгубило топката и се опитва да си я върне, преди някой да е забелязал. Приятното в това е, че вие приемате тази история. И това е хубавото в емоцията.

Ето, това е моето ново "Аз". Отсега-нататък ще казвам само положителни неща. (Смях) (Аплодисменти)