Девдут Патанаик: Изток срещу Запад - смайващите митове

За да разбереш бизнеса с митологията и онова, което се предполага, че трябва да върши един Главен служител по вярванията, трябва да чуеш една история за Ганеша, богът със слонска глава, който е писарят на разказвачите на приказки, и брат му, атлетичният военачалник на боговете, Картикея. Един ден двамата братя решили да се състезават, като обикоят три пъти света. Картикея скочил върху пауна си и прелетял около континентите, планините и океаните. Обиколил веднъж, обиколил втори път, обиколил трети път. А брат му, Ганеша, просто обиколил родителите си веднъж, дваж, триж и казал: "Спечелих". "Как така? - попитал Картикея. А Ганеша отвърнал: "Ти обиоколи "света". Аз обиколих "моя свят". Кое е по-важно?

Ако разбереш разликата между "света" и "моя свят", разбираш раликата между логос и митос. "Светът" е обективен, логичен, универсален, фактически, научен. "Моят свят" е субективен. Той е емоционален. Той е личен. Той е възприятия, мисли, чувства, мечти. Той е системата от вярвания, която носим. Той е митът, в който живеем.

"Светът" ни казва как функционира светът, как изгрява слънцето, как сме родени. "Моят свят" ни казва защо изгрява слънцето, защо сме родени. Всяка култура се опитва да разбере сама себе си, "Защо съществуваме?" И всяка култура излиза със свое собствено разбиране за живот, своя собствена, направена по мярка версия за митологията.

Културата е реакция на природата и това разбиране на нашите предшественици е предавано от поколение на поколение под формата на приказки, символи и ритуали, които винаги са безразлични към рационалността. И така, когато я изследваш, осъзнаваш, че различните хора по света имат различно разбиране за света. Различните хора виждат нещата различно: различни гледни точки.

Там е моят свят, а там е твоят свят, и моят свят винаги е по-добър от твоя свят, защото, разбираш ли, моят свят е рационален, а твоят е суеверие, твоят е вяра, твоят е нелогичен. Това е коренът на сблъсъка на цивилизациите. Той се е случил някога, през 326 г.пр.н.е. на бреговете на една река, наречена Инд, сега в Пакистан. От тази река идва името на Индия. Индия. Инд.

Александър, един млад македонец, срещнал там някого, когото нарекъл "гимнософ", което означава "голият мъдрец". Не знаем кой е бил той. Вероятно е бил джайнистки монах, като Бахубали ето там, Гоматешвара Бахубали, чийто образ не е далеч от Мисоре. Или може да е бил просто йоги, седнал на скала, взрян в небето, в слънцето и луната.

Александър попитал: "Какво правиш?", а гимнософът отвърнал: "Преживявам нищото." После гимнософът попитал: "А ти какво правиш", и Александър отвърнал: "Завладявам света." И двамата се засмели. Всеки мислел, че другият е глупак. Гимнософът казал: "Защо той завладява света? Безсмислено е." А Александър си помислил: "Защо той само седи и не върши нищо? Какъв пропилян живот."

За да разберем тази разлика в гледните точки, трябва да разберем субективната истина на Александър: неговия мит и митологията, която го изгражда. Майката на Александър, родителите му, учителят му Аристотел му разказвали историята на Омировата "Илиада". Разказвали му за един велик герой на име Ахил - ако той участвал в битка, победата била сигурна, но когато се оттеглял от битката, поражението било неизбежно. "Ахил бил човек, който можел да оформя историята, човек със съдба, и такъв трябва да бъдеш ти, Александър." Това чувал той.

"А какъв не бива да бъдеш? Не бива да бъдеш Сизиф, който бута камък нагоре по планината цял ден, само за да се търкулне камъкът пак надолу вечер. Не живей живот, който е монотонен, посредствен, безсмислен. Бъди грандиозен! Като гръцките герои, като Язон, който прекосил морето с аргонавтите и донесъл златното руно. Бъди велик като Тезей, който влязъл в лабиринта и убил бикоглавия Минотавър. Когато участваш в състезание, печели! Защото, когато спечелиш, веселието от победата е най-голямата близост, която ще постигнеш с амброзията на боговете."

Защото, разбирате ли - гърците вярвали, че живееш само веднъж, а когато умреш, трябва да прекосиш реката Стикс и ако си живял изключителен живот, ще те посрещнат с добре дошъл на Елисейските полета, или онова,което французите наричат "Шанз-Елизе"... (Смях) раят на героите.

Но не тези истории бил чувал гимнософът. Той чул много различна история. Чул за човек на име Бхарат, след когото Индия се нарича Бхарата. Бхарат също завладял света. И тогава се качил на най-високия връх на най-великата планина в центъра на света, наречена Меру. Искал да издигне знамето си там, за да каже: "Бях тук пръв." Но когато стигнал до върха на планината, намерил върха покрит с безбройни знамена на световни завоеватели преди него, всяко от които твърдяло: "Бях тук пръв... така си мислех, преди да дойда тук." И изведнъж, в това платно на безкрайността, Бхарат се почувствал незначителен. Това била митологията на гимнософа.

Разбирате ли - той имал герои като Рам... Рагхупати Рам и Кришна, Говинда Харе. Но те били само двама герои от две различни приключения. Това били два живота на един и същ герой. Когато завършва Рамаяна, започва Махабхарата. Когато умира Рам, се ражда Кришна. Когато Кришна умира, в крайна сметка ще се върне като Рам.

Разбирате ли, индийците също имали река, която разделя земята на живите от земята на мъртвите. Но не я прекосяваш веднъж. Минаваш насам-натам безкрайно. Тя била наречена Вайтарна. Отиваш отново, и отново, и отново. Защото, разбирате ли, нищо не продължава вечно в Индия, дори смъртта. И така, има величествени ритуали, при които се строят огромни образи на майки богини и се боготворят за 10 дни... А какво се прави в края на десетте дни? Потапяш го в реката. Защото трябва да свърши. А следващата година тя ще се върне. Откъдето дошло, там и отишло, и това правило се отнася не само за човека, а също и за боговете. Разбирате ли, боговете трябва да се връщат отново и отново, и отново като Рам, като Кришна. Те не само живеят безкрайни животи, но същият живот се живее безкраен брой пъти, докато стигнеш до смисъла на всичко това. Денят на Мармота. (Смях)

Две различни митологии. Коя е правилна? Две различни митологии, два различни начина да гледаш на света. Един линеен, един цикличен. Единият вярва, че това е единствения живот. Другият вярва, че това е един от много животи. И така, знаменателят на живота на Александър е бил един. Затова стойността на този живот е бил общата сума от неговите постижения. Знаменателят на живота на гимнософа бил безкрайност. Затова, независимо какво правел, то винаги било нула. И вярвам, че този митологичен пример е вдъхновила индийските математици да открият цифрата нула. Кой знае?

А това ни води до митологията на бизнеса. Ако вярването на Александър е повлияло на поведението му, ако вярването на гимнософа влияе на поведението му, тогава със сигурност е щяло да повлияе на нещата, с който са се занимавали. Разбирате ли - какво е бизнесът, освен реултатът от това как се държи пазарът и как се държи организацията? А ако разгледате културите по света, трябва само да разберете митологията и ще видите как се държат те и как се занимават с бизнес.

Погледнете. Ако живееш само веднъж, в едноживотните култури по света, ще видите обсебване от бинарна логика, абсолютна истина, стандартизация, абсолютност, линейни схеми в дизайна. А ако погледнете култури, които са циклични и основани върху безкрайни животи, ще видите комфорт с неясна логика, с мнение, с контекстуално мислене, където един вид всичко е относително... (Смях) в повечето случаи. (Смях)

Погледнете изкуството. Погледнете балерината. Колко линейна е тя в изпълнението си. А после погледнете индийската класическа танцьорка - танцьорката на Кучипуди, на Баратнатям, добре оформена. (Смях)

А после погледнете бизнеса. Стандартен бизнес модел: визия, мисия, ценности, процеси. Звучи много подобно на пътуването през пустинята до обетованата земя, при спазване заповедите на водача. Ако ги спазваш, ще отидеш на небето.

Но в Индия я няма "обетованата" земя. Има много обетовани земи, в зависимост от мястото ти в обществото, в зависимост от етапа на живота ти. Разбирате ли, фирмите не се управляват като институции, чрез собствения начин на мислене на индивидите. Винаги става дума за вкус. Винаги става дума за моя вкус.

Разбирате ли, индийската музика например няма концепцията за хармония Няма оркестров диригент. Има един изпълнител, застанал там, и всички го следват. Това представление никога не може да се повтори два пъти. То не е свързано с документация и договор. Свързано е с разговор и вяра. Не е свързано с подчинение. Свързано е с поставяне, свършване на работата чрез огъване или нарушаване на правилата... само погледнете индийците тук, наоколо - ще ги видите да се усмихват; те знаят какво е. (Смях) А после погледнете хората, занимавали се с бизнес в Индия, ще видите раздразнението по лицата им. (Смях) (Аплодисменти)

Разбирате ли, това е Индия днес. Основната реалност се базира върху цикличен възглед за света. Така че той бързо се променя, силно разнообразен е, хаотичен, двусмислен, непредвидим. И хората са в мир с него. И тогава идва глобализацията. Идват изискванията на модерното институционално мислене. Което се корени в едноживотната култура. И ще се случи сблъсък, както на бреговете на Инд. Непременно ще се случи.

Преживял съм го лично. Учил съм за доктор по медицина. Не исках да уча хирургия. Не ме питайте защо. Твърде много обичам митологията. Исках да уча митология. Но няма къде да се учи. Затова се наложи да се обучавам сам. А митологията не се изплаща, е, досега. (Смях) Така че трябваше да си намеря работа. Работих във фармацевтиката. Работих и в здравната индустрия. Работех в маркетинга, в продажбите, като експерт, специалист по съдържанието и обучител. Дори бях бизнес-консултант и се занимавах със стратегия и тактика. И виждах изострянето на отношенията между американските и европейските ми колеги, когато си имаха работа с Индия.

Пример: Моля, кажете какъв е процесът на издаване на фактури в болниците. Стъпка А. Стъпка В. Стъпка С. В повечето случаи. (Смях) Какви са параметрите на това "в повечето случаи?" Как се влага то в един хубав малък софтуер? Не може.

Давах гледните си точки на хората. Но никой нямаше интерес да ги слуша, нали разбирате, докато срещнах Кишоре Бияни от "Фючър груп". Той беше основал най-голямата верига от магазини, наречена "Биг базаар". Имаше повече от 200 формата в 50 градове и градчета в Индия. Той се занимаваше с разнообразни и динамични пазари. И знаеше много интуитивно, че най-добрите практики, развити в Япония, Китай, Европа и Америка, няма да действат в Индия. Знаеше, че институционалното мислене не действа в Индия. Индивидуално мислене. Той имаше интуитивно разбиране за митичната структура на Индия.

Помоли ме да стана Главен служител по вярванията и каза: "Искам само да сверяваш вярванията." Толкова просто звучи. Но вярата не е измерима. Не можеш да я измериш. Не можеш да я управляваш. Тогава как се изгражда вярата? Как повишаваш чувствителността на хората към индийскостта? Дори ако си индиец, не е много определено, не е много очевидно.

Опитах се да работя по стандартния модел за култура, който е развитие на истории, символи и ритуали. Ще споделя един от ритуалите с вас. Той се основава върху индийския ритуал Даршан. Индусите нямат понятието за божиите заповеди. Така че няма нищо правилно или грешно в онова, което вършиш през живота си. Всъщност, не си сигурен дали стоиш пред Бог. Затова, когато отидеш в храма, търсиш само аудиенция с Бог. Искаш да видиш Бог. И искаш Бог да види теб, а тъй като Боговете имат много големи очи, големи немигащи очи, понякога направени от сребро, те те гледат. Защото не знаеш дали си прав или грешиш, и затова търсиш единствено божествено съчувствие. "Просто знай откъде съм дошъл, защо изтъках жакарда." (Смях) "Защо създадох обстановката, защо не ме интересуват процесите, просто ме разбери, моля."

Въз основа на това сме създали ритуал за лидери. След ато един лидер приключи обучението си и е на път да поеме магазина, закриваме очите му с превръзка, заобикаляме го със заинтересованите, клиента, семейството му, екипа му, шефа му. Четеш на глас отговорностите му, индикаторите му за представяне, даваш му ключовете, а после махаш превръзката от очите му. И неизменно виждаш една сълза, защото целта е постигната. Той осъзнава, че за да успее, не е необходимо да е професионалист, не е необходимо да пренебрегва емоциите си, а трябва да включи всички тези хора в своя свят, за да успее, да ги направи щастливи, да направи шефа щастлив, да направи всички щастливи. Клиентът е щастлив, защото клиентът е Бог.

Тази чувствителност е онова, от което имаме нужда. Щом я има тази вяра, поведението ще се случи, бизнесът ще се случи. Така и става. Тогава, да се върнем към Александър и гимнософа. Всеки ме пита: "Кой е по-добрият начин, този или онзи?" Това е много опасен въпрос. Защото ви води по пътя на фундаментализма и насилието. Затова няма да отговоря на въпроса. Ще ви дам един индийски отговор, индийското поклащане на глава. (Смях) (Аплодисменти)

В зависимост от контекста, в зависимост от резултата, изберете своя пример. Тъй като и двата примера са човешки конструкции. Те са културни творения, а не природни феномени. Следващия път, когато срещнете някого - непознат, една молба: Разберете, че живеете в субективната истина, както и той. Разберете го. А когато го разберете, ще откриете нещо вълнуващо. Ще откриете, че вътре в безкрайните митове се крие вечната истина. Кой вижда всичко? Варуна има едва хиляда очи. Индира - сто. Ние с вас - само две. Благодаря. (Аплодисменти)