Дерек Сивърс: Запазете целите си в тайна

Моля, всички присъстващи да се замислите за най-голямата си лична цел. Наистина. Може да си помислите за малко. Трябва да почувствате това за да го разберете. Отделете няколко секунди и си помислете за най-голямата си лична цел, разбрахте ли? Представете си, че точно сега решавате, че ще я постигнете. Представете си, че казвате на някой, когото сте срещнали днес, какво ще направите. Представете си, техните поздравления и тяхното високо мнение за вас. Не се ли чувствате добре като го казвате на глас? Не се ли чувствате вече една крачка по-близо, като че ли това вече е станало част от вашата идентичност?

Ами ето я лошата новина: трябвало е да държите устата си затворена, защото това добро чувство, сега ще ви направи по-малко вероятно да го направите. Многократни психологически изследвания са показали, че ако кажете на някого вашата цел, това го прави по-малко вероятно тя да се осъществи. Всеки път, когато имате цел, има някои стъпки, които трябва да се направят, работа, която трябва да се извърши, за да се постигне целта. В идеалния случай, не бихте били задоволени, докато всъщност не сте положили усилия, но когато кажете на някого целта си, и те я признаят, психолози са установили, че това се нарича социална действителност. Умът е подмамен с чувството, че това вече е направено. И след това, понеже сте почувствали удовлетворение, сте по-малко мотивирани да извършите необходимата усилена работа. Така че това противоречи на общоприетото мнение, че ние трябва да кажем на нашите приятели целите ни, нали? -- така че те да ни държат отговорни за тях, мда.

И така, нека да разгледаме доказателствата. През 1926 г. Курт Люин, основател на социалната психология, нарича това "заместване." През 1933 г. Вера Малер установява, че когато целта е призната от останалите, тя се чувства истинска в съзнанието. През 1982 г. Питър Голуитцър написа цяла книга по тази тема, и през 2009 г. той направи някои нови тестове, които бяха публикувани.

Ето в какво се състояха: 163 души в четири отделни изследвания -- всеки записал своите лични цели, след това половината от тях обявявили ангажимента си към тази цел на присъстващите, а другата половина не го направили. И тогава всеки получил 45 минути за работа, която щяло да ги отведе директно към целта им, но им казали, че могат да спрат по всяко време. Сега, онези, които държали устата си затворена, работели през целите 45 минути, средно, и когато били запитани след това, казали, че смятали, че все още им предстои дълъг път за да постигнат целта си. Но онези, които я обявили, се отказали след само 33 минути, средно, и когато били запитани след това, отговорили, че са се чувствали много по-близо до постигането на целта си.

И така, ако това е вярно, какво можем да направим? Ами, бихте могли да устоите на изкушението да обявите целта си. Може да забавите удовлетворението, което носи социалното потвърждение. И можете да разберете, че ума ви приема погрешно говоренето за действие. Но ако ви се налага да говорите за нещо, можете да го направите по начин, който не ви дава никакво удовлетворение, като например: "Наистина искам да бягам в този маратон, така че трябва да тренирам пет пъти в седмицата, и да се сритам отзад, ако не го правя, става ли?"

Така че хора, следващия път, когато сте изкушени да кажете на някого целта си, какво ще кажете? Точно така. Браво.

(Ръкопляскания)