Денис Хонг: Построяване на автомобил за незрящи шофьори

Мнозина смятат, че шофирането е дейност, запазено само за тези, които могат да виждат. Незрящ човек, управляващ превозно средство безопасно и независимо, беше смятан за непосилна задача, до този момент. Здравейте, казвам се Денис Хонг, и ние доставяме свобода и независимост на слепите, като изграждаме превозно средство за хора с увредено зрение.

Но преди да говоря за този автомобил за незрящи, нека ви разкажа накратко за още един проект, над който съм работил, наречен Градското предизвикателство на DARPA (Агенцията по перспективни отбранителни научно-изследователски разработки). Той беше за изграждане на роботизиран автомобил, който може да се управлява сам. Натискате старт, никой не докосва нищо, и той може да достигне предназначението си напълно самостоятелно. Така през 2007 година, нашият екип спечели половин милион долара, като се класира на трето място в този конкурс. Някъде по това време, Националната федерация на слепите, или НФС, предизвика изследователския комитет, за това кой може да разработи кола, която да позволи на сляп човек да шофира безопасно и независимо. Решихме да се опитаме, понеже си помислихме, че хей, колко трудно може да бъде. Вече имахме автономно превозно средство. Просто трябваше да поставим един сляп човек в него и сме готови, нали? (Смях) Не можеше да бъдем по-далеч от истината. Това, което НФС искаше, не беше превозно средство, което може да вози сляп човек наоколо, но кола, в която сляп човек може да взема активни решения и да управлява. Така че ние трябваше да захвърлим всичко през прозореца и да започнем от нулата.

За да тестваме тази налудничава идея, ние разработихме малък дюнен бъги прототип на автомобил, за да проверим изпълнимостта. И през лятото на 2009 година поканихме десетки слепи младежи от цялата страна и им дадохме шанс да го тестват. Беше абсолютно невероятно преживяване. Но проблемът с тази кола беше, че беше проектирана да се управлява само в много контролирана среда, в равен затворен паркинг -- дори лентите бяха определени от червени пътни конуси.

Така че с този успех, решихме да направим следващата голяма стъпка, да изградим истинска кола, която да може да се придвижва по реални пътища. И така, как действа тя? Ами, това е доста сложна система, но нека се опитам да я обясня, може би да я опростя. И така, имаме три етапа. Имаме усещане, изчисляване и невизуални интерфейси. Очевидно шофьора не може да вижда, така че системата трябва да възприема околната среда и да събира информация за водача. За това ние използваме първоначална мерна единица. Така че измерва ускорението, ъгловото ускорение -- подобно на човешкото ухо, вътрешното ухо. Ние смесваме тази нформация с тази от GPS устройство, за да получим приблизителна оценка за местоположението на автомобила. Също така използваме две камери, за да открием платната на пътя. И също използваме три лазерни търсачки за обхвата. Лазерите сканират обкръжаващата среда за откриване на препятствия -- кола приближаваща се отпред, отзад както и всички пречки, които се появяват на пътя, всички пречки заобикалящи превозното средство.

Така че цялото това огромно количество информация се подава към компютъра, и той може да направи две неща. Едно от тях е, на първо място, да обработи тази информация, за да разбере заобикалящата среда -- това са платната на пътя, препятствията -- и да предаде тази информация на водача. Системата е достатъчно умна, за да разбере най-сигурния начин, по който да управлява автомобила. Така че също може да генерираме инструкции за това как да се борави с уредите на превозното средство. Но проблемът е следният: Как да се предадат тази информация и инструкции на човек, който не може да вижда, достатъчно бързо и достатъчно точно, че да може да кара? И за това, ние разработихме много различни видове невизуални технологии на потребителски интерфейс. Като се започне с триизмерна пинг звукова система, вибрираща жилетка, цъкащ волан с гласови команди, лента за кракa, дори и обувка, която упражнява натиск върху краката. Но днес ще говорим за три от тези невизуални потребителски интерфейси.

Първият интерфейс се нарича "Шофьорска хватка." Това са чифт ръкавици, и те имат вибриращи елементи на ставите на пръстите, така че могат да се предават инструкции за това как да се кормува -- за посоката и интензивността. Друго устройство се нарича "Скоростна лента." Това е стол -- всъщност, това е масажен стол. Ние го изкорубихме и пренаредихме вибриращите елементи в различни модели. И ние ги активираме, за да предаваме информация за скоростта, а също и указания как да се използва газта и спирачката. Така че тук можете да видите как компютъра разбира обкръжаващата среда. И понеже не можете да видите вибрациите, ние всъщност поставихме червени светодиоди от страната на водача, така че той действително може да види какво се случва. Това са данните от сензорите, и тези данни се трансферират към устройствата чрез компютъра.

Така че тези две устройства, "Шофьорската хватка" и "Скоростната лента" са много ефективни. Но проблемът е, че това са устройства за подаване на иструкции. Така че това не е истинска свобода, нали? Компютърът ви казва как да карате -- завийте наляво, завий надясно, ускорете, спрете. Наричаме това проблема на шофьора от задната седалка. Така че се отдалечаваме от устройствата за подаване на инструкции и сега се съсредоточаваме повече върху информационните устройства. Добър пример за този информационен невизуален потребителски интерфейс се нарича "Въздушни изображения." Мислете си за него като монитор за слепите. Това е една малък таблет, има много дупки в него, и сгъстен въздух излиза, така че всъщност може да чертае изображения. Така дори и да сте слепи, можете да поставите ръката си върху него, и можете да видите платната на пътя и препятствията. Всъщност, можете да променяте също честотата на излизащия въздух и вероятно температурата. Така че това е действително един многомерен потребителски интерфейс. Тук можете да видите лявата камера, дясната камера от превозното средство и как компютърът интерпретира това и изпраща тази информация към "Въздушните изображения." За целта, ние показваме тренажор, и сляп шофьор, управляващ с "Въздушните изображения." Този тренажор беше също така много полезен за обучението на слепи водачи и също за бързо тестване на различни видове идеи, за различни видове невизуални потребителски интерфейси. Така че това е начина, по който работи в основни линии.

И така само преди месец, на 29 януари, ние представихме този автомобил за първи път пред публика в световно известния Дейтона Интернешънъл Спийдуей, по време на състезанието Rolex 24. Имахме и някои изненади. Нека да погледнем.

(Музика)

(Видео) Говорител: Това е исторически ден [неясно]. Той се приближава към трибуната, уважаеми Федеристас.

(Аплодисменти)

(Бибиткане)

Ето я трибуната сега. И той [неясно] следва вена, който е пред него. Ето я и първата кутия. Нека да видим дали Марк ще я избегне. Той го прави. Преминава в дясно. Третата кутия е зад него. Четвъртата кутия е зад него. И той перфектно преминава между двете. Постепенно се доближава до вана, за да направи изпреварването. Ето за какво говорим, това динамично показване на смелост и находчивост. Той приближава края на трасето, проправя пътя си между варелите, които са наредени там.

(Бибиткане)

(Ръкопляскане)

Денис Хонг: Толкова се радвам за теб. Марк ще ме закара обратно до хотела.

Марк Рикобоно: Да.

(Ръкопляскане)

ДХ: И така, откакто започнахме този проект, ние получихме стотици писма, имейли, телефонни обаждания от хора от цял ​​свят. Благодарствени писма, но понякога получаваме забавни писма като това: "Сега разбирам защо има брейлови устройства на крайпътните банкомати." (Смях) Но понякога -- (Смях) Но понякога също получавам -- не бих ги нарекъл гневни писма -- но писма с наистина сериозна загриженост: "Д-р Хонг, да не сте се побъркали, като се опитвате да поставите слепи хора на пътя? Трябва да не сте с всичкия си." Но този модел е прототип на превозно средство, и то няма да се движи по пътищата, докато не е доказано, че е също толкова безопасно, или по-безопасно, от превозните средства в днешно време. И аз наистина вярвам, че това може да се случи.

Но все пак, дали обществото, дали то ще приеме такава радикална идея? Какво ще правим със застраховката? Как ще издаваме шофьорски книжки? Има много различни пречки, освен технологичните предизвикателства, на които трябва да обърнем внимание, преди това да стане реалност. Разбира се, основната цел на този проект е да се разработи автомобил за незрящите. Но потенциално по-важно от това е огромната стойност на допълнителните технологии, които могат да се появят от този проект. Сензорите, които се използват, могат да виждат през тъмнината, мъглата и дъжда. И заедно с този нов тип интерфейси, можем да използваме тези технологии и да ги приложим за по-безопасни автомобили за хора с увредено зрение. Или за слепите, в ежедневни домакински уреди, в образователната среда, в офис среда. Само си представете, в класната стая учителя пише на дъската и сляп ученик може да види какво е написано, и да го прочете, използвайки тези невизуални интерфейси. Това е безценно. Така че днес нещата, които ви показах днес, са само началото.

Много ви благодаря.

(Ръкопляскане)