Денис Дътън: Теория за красотата на Дарвин

Поласкан съм да бъда тук и да говоря по много любима моя тема, и това е красотата. Философия на изкуството и естетиката са темите, по които работя. Опитвам се да разбера интелектуално, философски, психологически, какво е изживяването за красота, какво смислено може да се каже за нея и как някои хора излизат от релси, опитвайки се да я обяснят. Това е много сложна тема, частично защото нещата, които наричаме красиви, са много различни. Просто помислете за огромното многообразие -- лице на бебе, симфонията на Берлиоз "Харолд в Италия", филми като "Магьосникът от Оз", или пиесите на Чехов, пейзаж от централна Калифорния, картината на Хокусай на връх Фуджи, "Кавалера на Розата", впечатляващ победен гол в мач за Световната купа по футбол, "Звездна нощ" на Ван Гог, роман на Джейн Остин, танцуващият Фред Астер. Този кратък списък включва хора, естествени образувания, произведения на изкуството и човешката дейност. Няма да е лесно да дадем обща дефиниция за красота, която да отговаря на всичко в този списък.

Но поне мога да ви дам усещането за това, което наричам най-силната теория за красота, която имаме до сега. И тя идва не от някой философ в изкуството, не от постмодерен теоретик на изкуството, или от важен арт критик. Не, тази теория идва от специалист по миди и червеи, както и развъждане на гълъби. Знаете за кого говоря -- Чарлз Дарвин. Разбира се, много хора си мислят, че вече знаят правилния отговор на въпроса -- какво е красота? Тя е в очите на наблюдателя. Тя зависи от вътрешната ви нагласа. Или както някои хора, и по-специално от академичното общество предпочитат -- красотата е в културно-определеното виждане на наблюдателя. Хората приемат, че картините, филмите и музиката са красиви, защото тяхната култура определя неизменността на естетическия вкус. Вкусът за естествената красота и изкуството минава през различните култури много лесно. В Япония обожават Бетовен. Перуанците обичат японските рисунки върху дърво. Скулптурите на инките са истинки съкровища за британските музеи, а Шекспир е превеждан на всички главни езици по света. Помислете за американския джаз или американските филми -- те са навсякъде. Има толкова много разлики в изкуствата, но също така има универсални, междукултурни естетически наслади и ценности.

Как може да обясним тази универсалност? Най-добрият отговор ще дойде от възстановяването на еволюционната история на Дарвин за нашите артистични и естетични вкусове. Трябва да разберем в детайли нашите сегашни артистични вкусове и предпочитания, и да обясним как така са се запаметили в нашите умове. Чрез нашите действия през праисторията, предимно пространства от плеистоцена, когато напълно сме се оформили като хора, но също така и чрез обществени ситуации, чрез които сме еволюирали. Това деконструиране може да използва помощ от човешките записи, запазени от праисторически времена. Това са фосили, пещерни рисунки... От значение е да знаем естетическите интереси на изолираните групи ловци, които оцеляват до 19-ти и 20-ти век.

Лично аз не се съмнявам, че усещането за красота, с неговата емоционална наситеност и удоволствие, принадлежи на нашата еволюирала човешка психика. Усещането за красота е една от съставните части в цяла поредица от дарвинови адаптации. Красотата има адаптивен ефект, който ние разтегляме и усилваме, в процеса на създаване и наслаждаване на артистичните творби и забавления. Както много от вас знаят, еволюцията работи чрез два основни механизма. Първият е естественият подбор -- това са случайни мутации и избирателно запаметяване -- заедно с нашата основна анатомия и физиология -- еволюцията на панкреаса, окото или ноктите на пръстите ни. Естественият подбор обяснява също нашата основна погнуса от ужасната миризма на развалящо се месо, или страхове, като страха от змии, или да застанем на ръба на скала. Естественият подбор обяснява и удоволствията -- сексуалното удоволствие, или това, че харесваме сладки, мазни и белтъчни храни, което от своя страна обяснява много от популярните храни, от узрелите плодове до шоколада и печените на грил ребра.

Друг голям принцип на еволюцията е сексуалният избор, който работи по различни начини. Великолепната опашка на пауна е най-известния пример за това. Тя не са е развила, за да оцелее пауна. Всъщност се случва обратното. Не, опашката на пауна е резултат от брачният избор на женския паун. Позната история. Всъщност жените движат историята напред. Между другото, самият Дарвин, не се е съмнявал, че опашката на пауна е красива в очите на женския паун. Всъщност той е използвал този израз. И сега, помнейки тези идеи, може да кажем, че усещането за красота е един от начините, които еволюцията използва, за да събуди и запази интереса и възхищението, дори обсебването, за да ни даде кураж във взимането на най-гъвкавите решения за оцеляване и възпроизвеждане. Красотата е начинът, по който природата ви кара да действате от дистанция, така да се каже. Имам предвид това, че не може да очаквате, че ще ядете един адаптивен и плодороден пейзаж. Трудно ще го понесат вашето бебе или любим. Така че, тайната на еволюцията е да ги направи красиви, да притежават магнетизъм, за да получите удоволствие просто като ги наблюдавате.

Помислете за един важен източник на естетическо удоволствие, магнетичното привличане на красивите пейзажи. Хората от различни култури по целия свят харесват определен тип пейзаж, пейзаж, който е близък до саваните през Плеистоцена, където сме еволюирали Този пейзаж се появява днес на календари, картички, в дизайна на голф игрища и обществени паркове, както и в снимки със позлатени рамки, висящи по стените в домовете ни, от Ню Йорк до Нова Зеландия. Нещо като пейзажи от арт движението Хъдсън ривър, включващи открити пространства с ниска трева и осеяни с дървета. Дърветата често са предпочитани, ако се разклоняват близо до земята, това означава, че са дървета, които можете да изкачите, ако се намирате в тежко положение. Пейзажът показва присъствие на вода директно пред погледа ни, или доказателство за вода в синкавия фон, показващ животински или птичи живот, както и разнообразна зеленина, и накрая, вижте, пътека или път, може би бряг на река или крайбрежие, което се простира в далечината, подканвайки ви да го последвате. Този тип пейзаж се смята за красив, дори от хора в страни, които го нямат. Перфектният пейзаж на саваната е един от най-добрите примери, в който хората намират навсякъде красота, в сходни визуални преживявания.

Но някои биха казали, че това е естествена красота. А какво да кажем за артистичната красота? Не е ли тя изключително свързана с културата? Не, не мисля така. Бих искал да погледна още веднъж назад в праисторията, за да кажа нещо относно това. Широко разпространено е, че най-ранните човешки артистични творби са невероятно добре нарисувани пещерни рисунки, които ние познаваме добре от Ласко и Шове. пещерите в Шове са на около 32 000 години, заедно с няколко малки, реалистични скулптури на жени и животни от същия период. Но артистичните и декоративни умения са всъщност много по-стари. Красиви гердани от миди, които бихте видяли на панаир за изкуства и занаяти, както и рисуване на тела с охра, са били открити от преди около 100 000 години.

Но най-интересните праисторически артефакти са дори по-стари. Това, което имам предвид са така наречените ашьолиански сечива. Най-старите каменни инструменти са секири от дефилето Олдувай в източна Африка. Датирани са на около два и половина милиона години. Тези груби инструменти са били използвани през хилядолетията, допреди около 1,4 милиона години, когато Хомо еректус започва да оформя единични, тънки каменни остриета, понякога закръглени елипси, но често това, което ни наподобява, интересни, симетрично заострени листовидни или капковидни форми. Тези ашьолиански сечива -- те са взели името си от Свети Ашьол във Франция, където са направени открития през 19 век -- открити са с хиляди, разпръснати из Азия, Европа и Африка, почти навсякъде, където Хомо еректус и Хомо ергастер са бродили. Днес броят на тези ръчни брадви показва, че не е възможно да са били направени, за да колят животни. И нещата се усложняват когато разберем че, за разлика от други оръдия на труда от плеистоцена, ръчните брадви често не показват следи от употреба по деликатните си отстриета. И някои, във всеки случай, са твърде големи, за да бъдат използвани за колене. Симетрията им, атрактивните материали и, особено, внимателното им създаване, са просто прекалено красиви за нас, дори и днес.

Тогава какви са били тези древни -- имам предвид, те са древни, чужди -- но в същото време са някак познати. За какво са служели тези артефакти? Най-добрият отговор е, че те са буквално най-ранните познати ни произведения на изкуството, практически инструменти, преобразени в притегателни естетически обекти, почитани както заради елегантната им форма, така и заради виртуозната им изработка. Ръчните брадви бележат еволюционен напредък в човешката история -- оръдия, изработени за да служат, както дарвинистите казват, за сигнали за приспособеност -- което значи, те са демонстративни представления, като опашката на пауна, с тази разлика, че за разлика от космите и перата, ръчните брадви са съзнателно и хитроумно измайсторени. Добре направените ръчни брадви показват желани лични качества -- интелигентност, добра координация, способност за планиране, съзнателност и, понякога, достъп до редки материали. В течение на десетки хиляди поколения тези умения увеличавали статуса на тези, които ги имали, и така те получавали репродуктивни преимущества над по-малко способните. Знаете, това е стар израз, който доказано работи -- "Защо не дойдеш в пещерата ми, за да ти покажа ръчните ми брадви."

(Смях)

Освен, разбира се, интересното в това е, че не можем да сме сигурни как тази идея е била предавана, защото Хомо еректус, които са изработвали тези предмети, са нямали език. Трудно е да си представим, но това е невероятен факт. Този обект е бил изработен от хоминиден предшественик -- Хомо еректус или Хомо ергастер -- 50 до 100 000 години преди появата на езика. Разпростираща се над милион години, традицията за изработване на ръчната брадва е най-дългата художествена традиция в човешката и прото-човешката история. В края на епоса за ръчната брадва, Хомо сапиенс -- както тогава се наричали, най-накрая -- без съмнение намирали нови начини да се забавляват и удивляват един друг, кой знае как, шегувайки се, разказвайки истории, танцувайки, или правейки си прически. Да, правейки си прически -- настоявам за това.

За нас, модерните хора, виртуозни техники се използват, за да бъдат създадени въображаеми светове в книгите и във филмите, да се пресъздават силни емоции с музика, рисуване или танц. Но все пак едно основополагащо качество на нашите предшественици устоява в естетическите ни търсения: красотата, която намираме в майсторските представления. От Ласко до Лувъра до Карнеги Хол, човешките същества имат постоянен, вроден вкус към виртуозните представления в изкуството. Ние намираме красота в нещо, направено добре.

Затова следващия път, когато минете покрай бижутериен магазин, показващ красиво обработен камък във формата на сълза, не бъдете така сигурни, че това, което ви кара да мислите камъка за красив, е просто културата ви. Далечните ви предшественици обичали тази форма и намирали красотата в умението, нужно, за да бъде направена, дори и преди да можели да изразят любовта си с думи. Дали красотата е в очите на този, който я съзерцава? Не, тя е дълбоко в умовете ни. Тя е подарък, предаден ни от интелигентните умения и богатите емоционални светове на нашите най-древни предшественици. Емоционалните ни реакции към образи, към изразяването на емоции в изкуството, към красотата на музиката, към нощното небе, ще бъдат с нас и нашите потомци докато съществува човешката раса.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)