Follow TED
Be the first to know about new TEDTalks, TED news and other announcements.
Click on any phrase to play the video from that point.
Днес искам да говоря за пингвини, но първо искам да започна, като кажа, че ни е нужна нова операционна система за океаните и за Земята. Когато отидох на Галапагос преди 20 години, на Галапагос живееха 3000 души. Сега има над 30 000. На Санта Круз имаше два джипа. Сега там има около хиляда камиони, автобуси и коли. Така че основните проблеми, с които се сблъскваме, са свръхконсумация и прекалено много хора. Същите проблеми ги има и на Галапагос, освен че, очевидно, в известна степен там е по-зле, отколкото на други места. Защото само сме удвоили населението на Земята от 60-те години на ХХ век насам - малко повече от двойно. Но в света има 6,7 милиарда души. И всички обичаме да консумираме. Един от големите проблеми, които имаме е, че нашата операционна система не ни дава подобаваща обратна връзка. Не плащаме истинските екологични цени за действията си.
Когато на 22-годишна възраст се заселих на Фернандина просто ще кажа, че никога не бях ходила на къмпинг дотогава. Никога не бях живяла сама за никакъв период от време. И никога не бях спала с морски лъвове, хъркащи до мен по цяла нощ. Нещо повече, никога не бях живяла на необитаем остров. Живях на Пунта Еспиноза повече от година. А го наричаме необитаем, защото там няма хора. Но кипи от живот. Едва ли е необитаем. Така че през последните години се е случило много.
Онова, което научих, като дойдох на Галапагос, е важността на дивите места, дивите животни, със сигурност дивата природа и изумителните качества, които имат пингвините. Пингвините са истински атлети. Могат да преплуват по 173 километра на ден. Могат да плуват със същата скорост денем и нощем. Това е по-бързо от всеки олимпийски плувец. Искам да кажа, че могат да минават около седем километра в час и да поддържат тази скорост. Но наистина изумителното, заради тази дълбочина тук, е, че императорските пингвини могат да слизат на дълбочина над 500 метра. И могат да си задържат дъха 23 минути. Магеланските пингвини, тези, с които работя, могат да се гмуркат до около 90 метра. И остават долу за около 4,6 минути. Хората, без плавници - 90 метра, 3,5 минути, а се съмнявам, че който и да е в тази зала наистина би могъл да сдържа дъха си 3,5 минути. Трябва да тренираш, за да можеш да го правиш. Така че пингвините са изумителни атлети.
Другото е, че никога не съм срещала някого, който да не каже, че харесва пингвините. Те са комични, вървят изправени, и, разбира се, са прилежни. И, още по-важно, са добре облечени. Значи, имат всички критерии, които хората обикновено харесват. Но в научно отношение са изумителни, защото са стражи. Разказват ни за нашия свят по много различни начини, особено за океана.
Това е снимка на галапагоски пингвин, който е пред един малък зодиак тук, на Галапагос. Това дойдох да изучавам. Мислех, че ще изучавам социалното поведение на галапагоските пингвини, но вече знаете, че пингвините са редки. Това са най-редките пингвини в света. Не знам защо съм смятала, че ще мога да го правя. Но популацията се промени изключително много от първото ми идване тук насам. Когато преброих пингвините за пръв път и се опитах да съставя статистика, просто преброихме всички индивидуални клюнове, които успяхме по всички тези острови. Преброихме около 2000, затова не знам колко пингвини има всъщност, но знам, че мога да преброя 2000. Ако отидеш да го направиш сега, националните паркове наброяват около 500. Значи имаме една четвърт от пингвините отпреди 40 години. И това е вярно за повечето от живите ни системи. Имаме по-малко, отколкото сме имали преди, а при повечето от тях спадът е наистина стремителен. Искам да ви покажа малко от причините.
Това е пингвински рев, за да ви каже, че е важно да се обръща внимание на пингвините. И най-важното от всичко - не знаех какво е това първия път, когато го чух. Можете да си представите как спите на Фернандина през първата си нощ там и чувате този самотен, жаловит зов. Влюбих се в пингвините и това със сигурност промени останалата част от живота ми. Открих, че всъщност изучавам промените на Галапагос, най-екстремната вариация. Чували сте за тези "Ел Ниньо", но това е екстремното, към което пингвините по цял свят трябва да се адаптират. Това е събитие от студена вода, наречено "Ла Ниня". Където е синя и зелена, това значи, че водата е наистина студено. Виждате това издигащо се течение... в този случай, Хумболтовото течение... което стига чак до островите Галапагос, и това дълбоко подводно течение, течението Кромуел, което се надига около Галапагос. То носи всички хранителни вещества. Когато е студено на Галапагос, е богато, и има много храна за всички.
Когато има екстремни събития Ел Ниньо, виждате цялото това червено и не виждате зелено тук навън, около Галапагос. Това значи, че няма надигане и по същество няма храна. Така че е истинска пустиня не само за пингвините, морските лъвове и морските игуани. Животните умират, когато няма храна. Но дори не знаехме, че това оказва влияние върху Галапагос, когато отидох да изучавам пингвините. И можете да си представите как сте на острова, надявате се да видите пингвини, а сте посред събитие Ел Ниньо и няма никакви пингвини. Не се развъждат; дори ги няма наоколо. Тогава изучавах морските игуани. Но това е глобален феномен, познаваме го.
А ако се огледате по крайбрежието на Аржентина, където работя сега, на място, наречено Пунта Томбо, най-голямата колония от магеланови пингвини на света, там долу, на около 44 градуса южна ширина, виждате, че има големи различия. Някои години студената вода стига нагоре чак до Бразилия, а други години, през годините Ла Ниня - не. Така че океаните не винаги действат заедно; те действат различно, но това е типът различие, с което пингвините трябва да живеят и не е лесно. Когато отидох да проучвам магелановите пингвини, нямах никакви проблеми. Имаше ги много.
Това е снимка на Пунта Томбо през февруари, показваща всички пингвини по плажа. Отидох там, защото японците искаха да започнат да ги ловят и да ги превръщат в супермодни ръкавици за голф, протеин и масло. За щастие, никой не е избивал пингвини и идват над 100 000 туристи годишно, за да ги видят. Но популацията намалява и е намаляла доста значително, с около 21 процента, от 1987 г., когато започнах тези проучвания, що се отнася до броя активни гнезда. Тук виждате къде е Пунта Томбо. Развъждат се в невероятно плътни колонии. Знаем това заради дългосрочната наука, защото имаме дългосрочни проучвания там. А науката е важна за информиране на вземащите решения, както и за промяна на това какво правим и познавайки посоката на промяна, в която отиваме.
И така, имаме този пингвински проект, Обществото за опазване на дивата природа ме финансира, наред с много индивиди през последните 27 години, за да мога да правя този вид карти. Знаем също, че не само пингвините на Галапагос са в беда, но магелановите и много други видове пингвини. Затова основахме глобално общество за пингвините, за да се опитаме да се съсредоточим върху тежкото им положение. Това е един от бичовете за пингвините, петролното замърсяване. Пингвините не харесват петрола и не обичат да плуват през петрол. Хубавото е, ако погледнете тук долу в Аржентина, няма повърхностно петролно замърсяване от тази съставна карта. Но всъщност, когато отидохме в Аржентина, пингвините често бяха намирани напълно покрити с петрол. Значи, те просто са си гледали своята работа. В крайна сметка се е оказало, че плуват през баластни води, съдържащи петрол. Защото, когато танкерите пренасят петрол, на някакъв етап трябва да имат баласт, така че, когато са празни, са пълни с баластната вода. Като се върнат, всъщност изхвърлят тази мазна баластна вода в океана. Защо го правят? Защото е по-евтино, защото не те плащат реалната природозащитна цена. Обикновено не го правим, а искаме да започнем да вкарваме счетоводната система в ред, за да можем да плащаме реалните разходи.
Първо аржентинското правителство каза: "Не. Няма начин. не може да се намерят омаслени пингвини в Аржентина. Имаме закони. И не може да има нелегално изхвърляне; то е противозаконно." Така че в крайна сметка прекарахме девет години в убеждаване на правителството, че има много омаслени пингвини. През някои години, като тази година, откривахме, че повече от 80 процента от възрастните пингвини, мъртви на брега, са покрити с петрол. Тези малки сини точици са младите... правим това проучване всеки март, което значи, че те са в средата само от януари до март, така че може би три месеца най-много, за да се покрият с петрол. През някои години се вижда, че над 60 процента от младите са били омаслени.
В крайна сметка правителството ни послуша и изумителното е, че промениха законите си. Преместиха маршрутите на танкерите на 40 километра по-далеч от брега и хората не правят толкова често нелегални изхвърляния. Затова сега виждаме, че много малко пингвини са омаслени. А защо изобщо има омаслени пингвини? Защото сме разрешили проблема в провинция Чубут, нещо като щат в Аржентина, където е Пунта Томбо... това е на около 1000 км от бреговата линия... но не сме разрешили проблема в Северна Аржентина, Уругвай и Бразилия. Сега искам да ви покажа, че пингвините са засегнати.
Ще говоря само за две неща. Това е климатичната промяна. Наистина беше забавно проучване, защото слагах сателитни етикети на гърбовете на тези магеланови пингвини. Опитайте да убедите дарителите да ви дадат две хиляди долара, за да лепите сателитни етикети по гърбовете на пингвини. Но правим това вече над десетилетие, за да научим къде ходят. Смятахме, че ни е нужен защитен морски район от около 30 километра, а после сложихме сателитния етикет на гърба на един пингвин. И това, което пингвините ни показват... това са всички малки точици от това къде са били позициите на пингвините, за пингвини в инкубация през 2003 г. Това, което виждате е, че някои от тези индивиди се отдалечават на 800 километра от гнездата си. Това значи, че докато партньорът им седи върху гнездото и мъти яйцата, другият обикаля да събира храна. И колкото по-дълго трябва да отсъства, в толкова по-лошо състояние е партньорът, когато партньорът се върне. Разбира се, всичко това води до порочен кръг и не може да се отглеждат много пиленца.
Тук виждате през 2003-та... това са всички точки, където са пингвините... отглеждаха по малко над половин пиленце. Тук виждате, че през 2006-та отгледаха почти три четвърти от пиленце на гнездо. И виждате, че са по-близо до Пунта Томбо; не се отдалечават чак толкова много. Миналата година, през 2009-та, виждате, че сега отглеждат по около четвърт пиленце. А някои от тези индивиди се отдалечават на над 900 километра от гнездата си. Все едно имате работа в Чикаго, а после ви прехвърлят в Сейнт Луис, а партньорът ви не е доволен от това, защото трябва да плащате самолетни билети, защото ви няма за по-дълго време. Същото е вярно и за пингвините. Сега те се отдалечават средно на 40 км повече, отколкото преди десетилетие.
Трябва да можем да изнасяме информация до обществеността. Затова започнахме една публикация при Обществото за опазване, която според нас представя последни научни данни по новаторски начин, защото имаме репортери, които пишат добре и всъщност могат да дестилират информацията и да я направят достъпна за широката публика. Така че, ако се интересувате от последни научни постижения и по-умело опазване на околната среда, трябва да се присъедините към нашите 11 партньори, някои от тях са тук, в тази зала, като Опазване на природата, и да погледнете това списание, защото информацията за опазването на природата трябва да стигне до широката публика.
Накрая искам да кажа, че вероятно всички вие сте имали някаква връзка по някое време в живота си с куче, котка, някакъв домашен любимец и сте признали, че те са индивиди. Някои от вас ги смятат почти за част от семейството си. Ако бяхте имали връзка с пингвин, бихте го възприемали по същия начин. Те са изумителни създания, които наистина променят начина, по който възприемате света, защото не са чак толкова различни от нас. Опитват се да си изкарват прехраната. Опитват се да отглеждат потомството си. Опитват се да се справят и да оцеляват в света.
Това е Турбо Пингвинът. Турбо никога не е бил хранен. Той ни срещна и получи името си, защото започна да стои под моя дизелов камион, турбо камион, затова го нарекохме Турбо. Турбо се е заел да чука на вратата с клюна си. Пуснахме го вътре, и той влиза тук. Просто исках да ви покажа какво се случи един ден, когато Турбо доведе един приятел. Това е Турбо. Той се качва при един от дипломантите ми и го потупва с плавник, което би направил с женски пингвин. Както виждате, не се опитва да хапе. Никога не е бил вътре преди и се опитва да разбере: "Какво става? Какво прави тоя тип? Наистина, доста странно." Скоро ще видите, че дипломантът ми.. ще видите, че Турбо е доста настойчив в потупването си с плавник. Сега гледа другия човек и казва: "Наистина си странен." А сега погледнете това; не е приятелско. Така че пингвините наистина се различават по характер, точно като нашите кучета и котки.
Опитваме се и да събираме информацията си, и да ставаме по-грамотни технологично. Опитваме се да въвеждаме това в компютри на място. А пингвините винаги се занимават с това да ни помагат или да не ни помагат по един или друг начин. Това е система за идентификация на радио честоти. Сложихме малко парченце ориз в стъпалото на един пингвин, на което има баркод, така че да знаем кой е той. Минава по подложката и знаеш кой е.
Така, ето, идват няколко пингвина. Вижте, този се връща в гнездото си. Всички се връщат по това време, минават оттук, просто влизат небрежно. Ето една женска, която бърза. Наистина тича обратно, защото е горещо, за да се опита да нахрани пиленцата. Ето още един, който ще мине безгрижно. Вижте колко е дебел. Връща се обратно, за да си храни пиленцата. После осъзнавам, че се правят на крале на кутията. Това горе е моята кутия, и това е системата, която действа. Виждате този пингвин, наминава, поглежда тези жици, не му харесва оная жица. Измъква жицата; нямаме данни.
Наистина изумителни създания. Така. Най-важното е, че само ти можеш да промениш самия себе си. И е единствен ти можеш да промениш света, и да го направиш по-добър за хората, както и за пингвините.
Got an idea, question, or debate inspired by this talk? Start a TED Conversation.
Мислете за пингвините като за океански стражи, казва Дий Бьорсма - те са на фронтовите линии на морската промяна. Като споделя истории от пингвинския живот и култура, тя предлага да започнем да се вслушваме в това, което ни казват пингвините.
Dee Boersma considers penguins ocean sentinels, helping us understand the effects of pollution, overfishing and climate change on the marine environment. Full bio »
Translated into Bulgarian by MaYoMo com
Reviewed by Kaloyana Milinova
Comments? Please email the translators above.
[Penguins] change how you view the world because they’re not that different from us: They’re trying to make a living, they’re trying to raise their offspring, they’re trying to get on and survive in the world.” (Dee Boersma)
18:12 Posted: Feb 2012
Views 400,819 | Comments 126
18:19 Posted: May 2010
Views 308,321 | Comments 280
Just follow the guidelines outlined under our Creative Commons license.
This comment will be attributed to . Not ? Sign out.