Дийн Кеймън за изобретявнето и даряването

Както изтъкнахте, винаги, щом дойде тук, човек научава нещо. Тази сутрин световните експерти от, мисля, три или четири различни компании за изграждане на места за сядане, в крайна сметка стигнаха до заключението, че решението е хората да не сядат. Това и аз можех да им го кажа. (Смях) Вчера автомобилните хора ни дадоха някои нови прозрения. Изтъкнаха, че след май беше между 30 до 50 години от днес нататък, ще управляват колите с жица, без всички тия механични неща. (Смях) Това е успокояващо. (Аплодисменти) После изтъкнаха, че ще има и други начини за контрол по жица, за да се отървем от всички тия механични неща. Много хубаво, но защо да не се отървем от жиците? Тогава няма да е нужно нищо, за да управляваш колата, освен да мислиш за това. Много би ми харесало да говоря за технологията, и по някое време, след като минат 15-те минути, с удоволствие ще поговоря с всички техно-чудаци тук наоколо за това какво има тук вътре. Но ако можех да кажа едно нещо за това, преди да стигнем до първото, то би било, че от момента, когато започнахме да изграждаме това, голямата идея не беше технологията. Наистина беше голяма идея в технологията, когато започнахме да го прилагаме в общността за хора с увреждания iBOT. Голямата идея тук, според мен, е едно ново решение на един доста голям проблем в транспорта. И може би, за да се постави в перспектива: има толкова много данни за това, че бих се радвал да ви ги дам под различни форми. Никога не знаеш какво ще щукне в нечия фантазия, но всеки е напълно готов да вярва, че колата е променила света. А Хенри Форд, само преди стотина години, започнал да произвежда "Модел Т". Онова, за което според мен повечето хора не мислят, е контекстът на това как се прилага технологията. Например, в онова време 91 процента от хората в Америка живеели или във ферми, или в малки градове. Така че колата... каруцата без кон, която заместила коня и каруцата... била голяма работа; вървяла два пъти по-бързо, отколкото кон с каруца. Била наполовина по-къса. И представлявала подобрение спрямо околната среда, защото, например, през 1903-та забранили конете и двуколките в центъра на Манхатън, защото може да си представите на какво приличат улиците, когато има милион коне и всичките уринират или вършат други неща, а тифът и другите създадени проблеми били почти невъобразими. Така че колата била чистата алтернатива спрямо околната среда на кон с двуколка. Тя била също и начин за хората да стигат от своята ферма до друга ферма, от своята ферма до града, или от града до големия град. Било смислено, щом 91 процента от хората живеели там. До 50-те години на ХХ век сме започнали да свързваме всички градове помежду им с онова, което много хора твърдят, че е осмото чудо на света - магистралната система. А тя със сигурност е чудо. Между другото, докато обрисувам стари технологии, искам да уверя всички, особено автомобилната индустрия... която много ни подкрепяше... че според мен това по никакъв начин не се конкурира със самолетите или колите. Но помислете за това къде е светът днес. 50 процента от глобалното население сега живее в градове. Това са 3,2 милиарда души. Разрешили сме всички транспортни проблеми, които са променили света, за да го докарат дотам, където сме днес. Преди 500 години платноходите започнали да стават достатъчно надеждни; открили сме нов континент. Преди 150 години локомотивите станали достатъчно ефикасни, парната машина, така че да превърнем континента в страна. През последните сто години сме започнали да изграждаме коли, а после през 50-те години сме свързали всеки град с всеки друг град по изключително ефикасен начин и вследствие на това имаме много висок жизнен стандарт. Но по време на целия този процес се раждали все повече и повече хора, и все повече и повече хора се местят в градовете. Само Китай ще премести четиристотин до шестстотин милиона души в градовете през следващото десетилетие и половина. И така, според мен никой няма да спори, че през последните 50 години самолетите са превърнали сега континента и страната в един квартал. А само ако разгледате как се прилага технологията, сме разрешили всички проблеми с местенето на разни неща наоколо с оглед на далечни разстояния, висока скорост, голям обем и голямо тегло. Никой не би искал да се откаже от тях. А аз със сигурност не бих искал да се откажа от своя самолет, или хеликоптера си, или хъмвито си, или поршето си. Обичам ги всички. Не държа никое от тях в хола си. Всъщност последната миля е проблемът, а половината свят сега живее в гъсто населени градове. И хората изразходват, в зависимост от това кои са, между 90 и 95 процента от енергията си, за да се придвижват наоколо пеш. Мисля, че има... не знам какви данни биха ви впечатлили, но какво ще кажете за това, че 43 процента от рафинираното гориво, произвеждано в света, се консумира от коли в големи метрополии в Съединените щати. Всяка година в градовете умират по три милиона души заради замърсен въздух, а почти цялото частично замърсяване на тази планета се предизвиква от транспортни средства, особено намиращи се в градове. И отново, не казвам това, за да нападам който и да е отрасъл, мисля... наистина... обичам самолета си и колите по магистрали, движещи се с 60 мили в час са изключително ефикасни, както от инженерна гледна точка, така и от гледна точка на енергийна консумация, както и от гледна точка на полезността. Всички обичаме колите си, аз също. Проблемът е, че влизаш в града и искаш да отидеш на четири улици разстояние - нито е забавно, нито ефикасно, нито пък продуктивно. Не е устойчиво. Ако... в Китай през 1998 г. 417 милиона души са използвали велосипеди; 1,7 милиона души са използвали коли. Ако пет процента от това население стане, кавички, средна класа и иска да мине по пътя, който сме изминали ние през последните сто години, в същото време, когато 50 процента от населението им се мести в градове с размера и гъстата населеност на Манхатън, на всеки шест седмици... не е устойчиво от гледна точка на околната среда, не е устойчиво икономически... просто няма достатъчно петрол. И не е устойчиво политически. Искам да кажа, за какво се борим сега? Можем да го направим сложно, но за какво се бори светът в момента? Струваше ми се, че някой трябва да поработи върху проблема за последната миля, и беше просто късмет; работехме по iBOT-ове. Но щом направихме това, внезапно решихме, че то би могло да е чудесна алтернатива на водните ски. Не ти е нужна вода. Или моторни шейни. Не ти е нужен сняг. Или каране на ски. просто е забавно, а хората обичат да се движат наоколо и да правят забавни неща. И всеки един от тези отрасли, между другото... само количките за голф са индустрия за много милиони долари. Но вместо да тръгнем да лицензираме това, както правим обикновено, ми се струваше, че ако вложим всичките си усилия не в технологията, а в едно разбиране за света, който е разрешил всичките си други проблеми, но някак е приел, че градовете... които, чак от древна Гърция насам, са били предназначени за обикаляне, градове, проектирани и построени за хора... сега имат отпечатък, който, докато сме разрешили всеки друг транспортен проблем... и е като закона на Мур. Искам да кажа, вижте колко време е било необходимо за прекосяване на континента в каруца "Конестога", после с влак, после със самолет. Всяка друга форма на транспорт е била подобрена. За 5000 години сме се върнали назад в придвижването из градовете. Те са станали по-големи, разширили са се. Най-скъпият недвижим имот на тази планета във всеки град... булевард "Уилшир", или Пето авеню, или Токио, или Париж... най-скъпият недвижим имот са техните центрове. 65 процента от земната маса в нашите градове са паркирани коли. 20-те най-големи града в света. И човек се чуди - ами ако градовете можеха да дават на пешеходците си онова, което приемаме за даденост, докато се движим сега между градовете? Ами ако можеше да се направят забавни, привлекателни, чисти, приятелски настроени към околната среда? Ами ако това би ги направило малко по-приятни, да имаш достъп чрез това, като тази последна връзка към масов транзит, да излезем до колите си, така че всички да можем да живеем в предградията и да използваме колите си, както искаме, и тогава отново да заредиме градовете си? Мислехме, че ще е наистина хубаво да го направим, а един от проблемите, за които наистина се притеснявахме, е как да станем легализирани на тротоара, защото технически имам мотор, имам колела... аз съм моторно превозно средство. Не приличам на моторно превозно средство. Имам същия отпечатък като пешеходец, имам същата уникална способност да се справям с други пешеходци в претъпкано пространство. Отнесох това на Граунд Зиро, и си пробивах път през тълпи в продължение на един час. Аз съм пешеходец. Но законът обикновено забавя технологията с едно или две поколения, а ако ни кажат, че не ни е мястото на тротоара, имаме два варианта. Ние сме превозно средство за отмора, което всъщност не е значимо, и не си прекарвам времето в такива неща. Или може би трябва да сме навън, на улицата, пред автобус "Грейхаунд", или превозно средство. Бяхме толкова загрижени за това, че отидохме при началника на пощите на Съединените щати - първият външен човек, пред когото сме показвали, и казахме: "Сложете хората си върху него, всеки се доверява на пощальона си. А на тях мястото им е по тротоарите, и ще го използват сериозно." Той се съгласи. Ходихме в ред полицейски участъци, които искат полицаите им да се върнат в квартала на скорост, носейки 70 паунда неща. Страшно им харесва. А не мога да повярвам, че някой полицай ще се глоби сам. (Смях) Затова работихме наистина, наистина упорито, но знаехме, че технологията не би била толкова трудна за развитие, както една нагласа за това кое е важно и как да се прилага технологията. Излязохме и открихме няколко мечтатели с достатъчно пари, които да ни позволят да проектираме и изграждаме тези неща, и да се надяваме, достатъчно време, за да бъдат възприети те. Затова се радвам, наистина се радвам да говоря за тази технология толкова, колкото искате. И да, наистина е забавно; и, да, всички трябва да излезете и да го опитате. Но ако мога да ви помоля нещо, то не е да мислите за него като технология, а просто да си представите, че макар и всички да разбираме някак, че е разумно да използваме 4000-паундовата си машина, която може да върви с 60 мили в час, която може да ви отведе навсякъде, където искате да отидете, и някак тя е също онова, което използвахме за последната миля, тя е счупена и не работи. Едно от по-вълнуващите неща, които ни хрумнаха за това защо би могло да се възприеме, се случи тук, в Калифорния. Преди няколко седмици, след като го пуснахме, бяхме тук с един новинарски екип на Венис Бийч, караме напред-назад, той се прехласва по технологията, а междувременно профучават велосипеди и профучават скейтбордисти, а една дребна стара дама... искам да кажа, ако погледнеш в речника, една дребна стара дама... се приближи до мен... а докато съм на това, сега съм с височината на нормален възрастен... тя просто спира, а камерата е там, вдига поглед към мен и казва: "Може ли да опитам това?" А аз... разбирате ли, как да кажеш каквото и да е? Казах: "Разбира се." И така, аз слизам, а тя се качва, с малко от обичайното ахкане, после обръща, изминава около 20 фута, обръща се пак и цялата грее в усмивка. Връща се при мен, спира и казва: "Най-сетне направиха нещо за нас." А камерата гледа надолу към нея. Мисля си: "Уау, това беше страхотно... (Смях) ...моля ви, госпожо, не казвайте и дума повече." (Смях) Камерата гледа надолу към нея един тип пъхна микрофона в лицето й и попита: "Какво имате предвид с това?" А аз си помислих: "Сега вече край." А тя вдига поглед и казва: "Ами," все още гледа онези момчета да минават и казва: "Не мога да карам колело", не, казва: "Не мога да използвам скейтборд и никога не съм карала ролкови кънки", знаеше им имената; казва: "А са минали 50 години, откакто съм карала колело." После вдига поглед, гледа нагоре и казва: "Аз съм на 81 години и вече не карам кола, все пак трябва да ходя до магазина, а не мога да нося много неща." И изведнъж ми хрумна, че сред многото ми страхове бяха не само, че бюрокрацията, регулаторите и законодателите може да не го схванат, а че фундаментално се смята, че сред хората има натиск да не се нахлува в най-ценното малко останало пространство, тротоарите в тези градове. Като погледнеш 36-те инча, законово изисквани за тротоар, после осемте фута за паркираната кола, после трите платна, а после другите осем фута... е... има го само това малко парче. Но тя вдига поглед и казва това, а на мен ми хрумва - е, децата няма да имат нищо против тези неща, а те не работят; бизнесмените и младежите също няма да имат нищо против тези неща, те са страхотни, така че, предполагам, подсъзнателно съм се притеснявал, че по-възрастното население ще се притеснява. След като съм видял това и съм се тревожил за него осем години, първото, което правя, е да вдигна телефона си и да попитам нашите хора в маркетинга и регулацията, да се обадя в Американската асоциация на пенсионерите, да си уредя среща веднага. Трябва да им покажем това нещо. И те го отнесоха във Вашингтон, показаха им го и сега те ще бъдат въвлечени, ще гледат как тези неща се усвояват в ред градове като Атланта, където провеждаме изпитания, за да видим дали наистина може да помогне за възвръщане на енергията на техния център. (Аплодисменти) Изводът е - независимо дали вярвате в Обединените нации, или някои от другите институции за съвети и идеи... през следващите двадесет години целият растеж на човешкото население на тази планета ще бъде в градовете. Само в Азия той ще бъде над един милиард души. Те се научиха как да започнат с мобилните телефони. Не се наложи да предприемат 100-годишното пътуване, което се получи при нас. Започват от върха на технологичната хранителна верига. Трябва да започнем да изграждаме градове и човешки среди, при които един 150-паундов човек да може да измине две мили в една гъсто населена, богата среда със зелени площи, без да се налага за това да се намира в 4000-паундова машина. Колите не са били предназначени за паралелно паркиране; те са чудесни машини за пътуване между градове, но помислете само: разрешили сме всички проблеми с далечния обсег и високата скорост. Гърците ходели от театъра на Дионисий до Партенон със сандалите си. Вие го правите с кецовете си. Нещата не са се променили особено. Ако това нещо върви само три пъти по-бързо от ходенето пеш... три пъти... една 30-минутна разходка става 10 минути. По ваш избор, когато живеете в град, дали сега тя да е 10 минути... защото при 30 минути искаш алтернатива, независимо дали автобус, или влак. Трябва да изградим инфраструктура... леки релси... или ще продължавате да паркирате тези коли. Но ако можеше да се забие кабарче в повечето градове и да си представим колко далеч бихте могли, ако имахте време, да вървите за половин час, това е градът. Ако можеше да се направи забавно, да се направи осем или десет минути, не можеш да откриеш колата си, излизаш с колата си от паркинга, местиш колата си, отново паркираш колата си и отиваш някъде; не можеш да се добереш до такси или метро. Бихме могли да променим начина, по който хората разпределят ресурсите си, начина, по който тази планета използва енергията си, да го направим по-забавен. И се надяваме, че до известна степен историята ще каже, че сме били прави. Това е "Сегуей". Това е моторен двигател на Стърлинг; това се обърква с много от нещата, които правим. В момента този малък звяр произвежда няколкостотин вата електричество. Да, може да се прикачи към това, и да, с килограм пропан бихте могли да карате от Ню Йорк до Бостън, ако решите. Вероятно по-интересно за този малък мотор е, че той ще гори каквото и да било гориво, защото някои от вас може би ще са скептични за способността на това да има ефект, след като по-голямата част от света просто може да включи щепсела в 120-волтовия си контакт. Всъщност, работим по това като алтернативен енергиен източник, който започва още с "Джонсън енд Джонсън", за да върви един iBOT, защото най-добрите батерии, които биха могли да се намерят... 10 ват-часа на килограм в олово, 20 ват-часа на килограм никел-кадмий, 40 ват-часа на килограм в никел-метал-хидрат, 60 ват-часа на килограм в литий, 8750 ват-часа енергия във всеки килограм пропан или бензин... ето защо никой не кара електрически коли. Но, във всеки случай, ако може да се гори със същата ефикасност... защото е външно горене... като кухненската ви печка, ако може да горите всяко гориво, се оказва доста приятно. Произвежда точно толкова електричество, например, за да прави това, което нощем е достатъчно електричество, в останалия свят, както изтъкна г-н Холи... д-р Холи, могат да вървят компютри и електрическа крушка. Но по-интересно е, че според термодинамиката на това никога няма да се получи повече от 20 процента ефикасност. Няма особено значение... казва, че ако получиш 200 вата електричество, ще получиш седемстотин или осемстотин вата топлина. Ако искаш да кипнеш вода и да я кондензираш отново, при скорост 10 галона на час, необходими са около 25, малко над 25,3 киловата... 25 000 вата постоянна мощност... за да го направиш. Това е толкова много енергия, че не можеш да си позволиш да обезсоляваш или пречистваш вода в тази страна по този начин. Разбира се, в останалата част от света изборът ти е да опустошиш мястото, като превръщаш всичко, което може да гори, в топлина, и пиеш наличната вода. Причина за смърт номер едно на тази планета сред хората е замърсената вода. В зависимост от това на чии числа вярвате, става дума за между 60 и 85 000 души на ден. Не са ни нужни изтънчени сърдечни трансплантации по целия свят. Нужна ни е вода. И жените не трябва да прекарват по четири часа на ден в търсенето й, или да гледат децата им да умират. Измислихме как да сложим компресиращ пара дестилатор на това нещо, с обратно течащ топлообменник с обратен теч, който после да използва малко от контрола на електричеството, този процес, и за 450 вата, което е малко повече от половината от отпадната му топлина, ще прави 10 галона дестилирана вода на час от всичко, което влезе вътре, за да го охлажда. Така че, ако сложим тази кутия тук до няколко години, бихме ли могли да имаме разрешение за транспорта, електричеството, комуникациите и може би питейна вода в устойчив пакет, който тежи 60 паунда? Не знам, но ще опитаме. Най-добре да млъквам. (Аплодисменти)