Дейвид Поуг казва "Простотата продава"

Здравей гласова поща, моя стара приятелко. (Смях) Отново се обадих на техническа поддръжка. Игнорирах предупреждението на шефа ми. Обадих се в понеделник сутрин. Сега е вечер, и вечерята ми първо изстина -- и след това мухляса. Все още чакам на телефона. Слушам звука на тишината. Не мисля, че разбирате. Мисля, че телефонните ви линии са без хора. Натиснах всеки бутон, както ми беше казано, но пак прекарах 18 часа в изчакване. Не беше достатъчно, че програмата ви заби моя Мак и постоянно забива и гърми -- изтри ROM-а ми! Сега Мак-ът издава звуците на тишината. В сънищата си фантазирам за жестоко отмъщение върху вас момчета. Да кажем се разбивате с мотора си. Кръвта шурти от раните. С последни сили, звъните на 9-1-1 и се молите за обучаван лекар. Но получавате мен. (Смях) И слушате звукът на тишината. (Аплодисменти)

Благодаря ви. Добър вечер и добре дошли на "Вижте TED презентатора, който акомпанираше на Бродуей." (Смях) ОК. Когато ми беше предложена работата в Таймс преди шест години, сделката беше следната: ще получаваш най-готините, горещи и яки нови играчки всяка седмица пред вратата си. Ще можеш да ги опиташ, да се заиграеш с тях, да ги оцениш докато новината се разсее, и тогава ще ги върнеш обратно. Ще ти се плаща. Можеш да си помислиш, ако искаш. Така че аз винаги съм бил техно маниак, и бях абсолютно зарибен. Работата обаче, дойде с малка заигравка. И това беше, че възнамеряваха да сложат моя електронен адрес на края на всяка статия. Това, което забелязах -- първо, получавате невероятно количество писма.

Ако някога сте се чувствали самотни, започнете да пишете статии в Ню Йорк Таймс, защото ще получавате стотици, и стотици, и стотици писма. Писмото, което получавам често е за разочарованието тези дни. Хората чувстват, като че ли нещата -- ОК, Тъкмо ми излезе аларма на екрана. За щастие не можете да я видите. Хората се чувстват претоварени. Усещат, като че ли твърде много технологии се появяват твърде бързо. Може да е добра технология, но имам чувството, че няма достатъчно структурирана поддръжка. Няма достатъчно помощ. Няма достатъчно мисъл вложена в дизайна, за да го направят лесен и приятен за употреба. Един път писах статия за усилията ми да се свържа с техническата поддръжка на Dell. За 12 часа, имаше 700 съобщения от читатели на форумите за мнения на уеб сайта на Таймс, от хора казвайки, "И аз също" и, "Ето моята история." Наричам това софтуерна ярост. И хора, повярвайте като ви казвам, който разбере как да изкарва пари от тази ярост ще -- а, как това се озова там? Шегувам се. (Смях)

ОК, защо проблемът се ускорява? И част от проблема е, иронично, защото индустрията е вложила толкова много мисъл в правенето на нещата по-лесни за употреба. Ще ви покажа какво имам пред вид. Ето така изглеждаше интерфейса на компютрите, ДОС. През годините стана по-лесен за използване. Това е оригиналната Мак операционна система. Рейгън беше президент. Мадона все още беше брюнетка. И цялата операционна система -- това е добрата част -- цялата операционна система беше 211к. Не можете да сложите логото на Mac OS 10 в 211k! (Смях) Така че, иронията е, че докато тези неща станаха по-лесни за използване и по-малко технични, нарастнаха и хората, които влизат в контакт с тази техника за първи път.

Един път имах привилегията да седя в телефонен център на Епъл цял ден. Човекът имаше допълнителни слушалки, с които слушах. И разговорите които -- знаете как казват, "Вашият разговор може да бъде записван за контрол на качеството?" Мм-ммм. Вашият разговор може да бъде записан за да събират най-смешните и глупави истории на потребители и да си ги раздават на дискове. (Смях) Което и правят. (Смях) И аз имам копие. (Смях) То е във пликовете ви с подаръци. Не, не. С вашите гласове на него. Някои от историите са толкова класически, но и толкова разбираеми. Жена се обади на Епъл да се оплаче че мишката и цвърчи -- прави цвърчящ шум И техникът пита, "Добре, г-жо, какво имате предвид, че мишката ви цвърчи?" Тя казва, "Всичко което мога да ви кажа е, " че тя цвърчи толкова по-силно, колкото по-бързо я движа по екрана." (Смях) И техникът, "Г-жо, ама мишката върху екрана ли сте я сложили?" Тя започва, "Ами, съобщението казва, 'натиснете тук, за да пръдължите.' " (Смях)

Ами, ако ви хареса това, колко време още ни остава? Още едно, мъж се обажда. Това е пълна истина! Компютъра му гръмва и той казва на техника че не можал да рестартира, без значение колко пъти изписал 11. И техника казва, "Какво? Защо изписвате 11?" Той казва, "Съобщението е 'Error Type 11.''" (Смях) Така че трябва да признаем, че част от вината лежи върху потребителите. Но защо кризата с претоварванете на техниците,

кризата със сложността се задълбочават сега? В света на хардуера, то е защото ние потребителите искаме всичко да е още по-малко, и още по-малко, и още по-малко. Така че играчките стават все по-дребни и по-дребни. но нашите пръсти си остават същите като размер. Така че става все по-голямо предизвикателство. Софтуерът е обект на друга основна сила: това да се издават все повече и повече версии. Когато си купувате програма, то не е като да си вземете ваза или сладка пръчка, където я притежавате. То е повече като да се включите в клуб, да плащата абонамент всяка година. И всяка година, казват, "Добавихме още функции и ще ви ги продадем за 99 долара." Познавам човек, който е похарчил 4000 долара само за Фотошоп през годините. Софтуерните компании правят 35 процента от приходите си само от тези обновления. Наричам го парадокса на софтуерните обновления -- което е ако подобрите софтуер достатъчно пъти, всъщност го разваляте.

Искам да кажа, Майкрософт Word беше само програма за текстообработка, нали знаете, по времето на администрацията на Айзенхауeр. (Смях) Но каква е алтернативата? Майкрософт всъщност направи този експеримент. Те казаха, "Добре, момент. Всеки се оплаква, че добавяме още толкова функции. Нека да направим програма за текстообработка, която е само програма за текстообработка. Проста, чиста, не прави уеб страници, няма база данни." И тя излезе. Казва се Майкрософт Write И ните един от вас не кима с разбиране, защото умря. Срина се. Никой, никога не я купи. Наричам, това принцип на спортните вещи. Хората обичат да се обкръжават с ненужна мощ, нали така? Те нямат нужда от базата данни и уеб сайта, но са като, "Ами, ще обновя, защото, може да ми потрябва, знаеш. Може да ми потрябва някой ден!" Така че проблема е, докато добавяте още функции, къде да отидат те? Къде да ги набутате? Имате само няколко инструмента за дизайн. Можете да правите бутони; можете да правите плъзгачи, изкачащи менюта, подменюта. Но ако не внимавате за избора си, ще се озовете с това. (Смях)

Това е не ретуширана -- не е майтап -- не-ретуширата снимка на Майкрософт Word, копието което имате, с всичките отворени ленти с инструменти Очевидно никога не сте отваряли всички ленти с инструменти, но мястото за писане е това малко, дребно прозорче тук долу. (Смях) Достигнахме до ерата на интерфейсните матрици, където има толкова много функции и опции, че трябва да правите две измерения, разбирате ли. Вертикално и хоризонтално. Хора, вие се оплаквате за това, как Майкрософт Word винаги прави точки пред списъците ви и подчертава препратките ви автоматично. Опцията за изкючване е някъде там. Казвам ви, там е! Част от изкуството да правиш лесен, добър интерфейс, е да знаеш кога да използваш някоя от тези функции. Така че ето прозореца за изход на Windows 2000. Има четири избора, тогава защо са в падащо меню? Не е като останалата част от екрана да е толкова пълна с други компоненти че да трябва да подреждате избора. Можеха да ги направят да се виждат.

Ето подхода на Епъл за същия тип прозорец. (Аплодисменти) Благодаря ви -- да, аз измислих този прозорец. Не, не, не. Вече виждаме, че Епъл и Майкрософт имат напълно различен подход към софтуерния дизайн. подхода на Майкрософт към лесното по-скоро е: нека да го раздробим, да го направим на повече стъпки. Има тези помощници нявсякъде. Защото знаете ли, има нова версия на Уиндоус, която излиза тази есен. Ако продължават с този темп, няма да можеш да кажеш къде може да се озовем. (Аплодисменти) Добре дошли в помощника за писане на дума. Ок, да захапя. Натиснете "next" да продължите (Аплодисменти) От падащото меню, изберете първата буква, която искате да напишете. ОК. (Смях) Така че има граница която не искаме да пресичаме. Какъв е отговора? Как да пакетирате всички тези функции по лесен, интелигентен начин? Вярвам в последователността когато е възможно, реални еквиваленти, кошчето за боклук, когато е възможно, с бележки основно. Но се моля на дизайнерите тук да счупят всички тези правила, ако нарушат най-голямо правило от всички, което е интелегентността. Какво имам предвид? Ще ви дам няколко примери където интелитентността прави нещо не последователно, но по-добро.

Ако купувате нещо в мрежата, трябва да напишете адреса си и трябва да изберете от коя държава сте, нали? Има 200 държави в света. Мислим си, че Интернет е глобално село. Съжалявам, още не е. Основно е САЩ, Европа и Япония. Така че защо САЩ е надолу по списъка? (Смях) Трябва да плъзгате надолу, седем екрана, за да стигнете до там. Сега няма да бъде уместно да сложим САЩ първо,

но ще бъде интелигентно. Това е обсъждано преди, но защо за Бога трябва да изключвате компютър с Уиндоус, като натискате бутон наречен "Старт?" (Смях) Ето друг мой любимец: имате принтер. Повечето време, искате да изпечатате едно копие на документа, страница след страница, на този принтер. Защо за Бога тогава виждате това всеки път, когато печатате? Това е като кабината на 747. (Смях) И на нито един от бутоните долу, ще забележите, не пише "Печат." (Смях) (Аплодисменти) И така, не казвам че Епъл е единствената компания, която е прегърнала култа към простотата. Палм също го прави, особено в старите дни, и то чудесно. Всъщност успях да говоря с Палм когато те бяха във възход през 90-те, и след разговора, се срещнах с един от служителите. Той каза, "Хубава лекция." И аз казах, "Благодаря ти, а ти какво правиш тук?" Той каза, "Аз броя потупванията." И аз, "Ти какво?" И той продължи, "Ами, Джеф Хокинс, управителя, казва, "Ако някаква задача на Палм Пайлът отнема повече от три потупвания с писалката, значи е твърде дълга, и трябва да бъде преосмислена. ' Така че аз броя потупванията." Така че ще ви покажа пример за компания, която няма брояч на потупванията.

Това е Майкрософт Word, OK. Когато искате да създадете чисто нов документ в Word -- може и да се случи! (Смях) Отивате в менюто Файл и избирате "Нов." Сега, Какво се случва, когато изберете "Нов?" Получавате ли чисто нов документ? Не, не получавате. На отсрещната страна на монитора се появява поле със задачи, и някъде там в тези линкове -- между другото, не най-отгоре -- някъде в тези линкове е бутонът, който прави нов документ. Окей, това е компания, която не брои потупванията. Знаете ли, не искам просто да стоя тук и да се подигравам с Майкрософт. Публиката: Давай. Дейвид Поуг: О да, искам. (Смях) (Аплодисменти)

Песента за Бил Гейтс! Откакто се помня съм зубър и написах първия ДОС. И сложих софтуера си в IBM; Получих печалбата, а те получиха загубата. (Смях) Написах кода, който върти света. И получавам дивиденти от всички. Понякога е боклук, но пресата е овладяна. Купуваш кутията, а аз продавам кода.

Всяка софтуерна компания прави разработките на Майкрософт. Не можете да запазите добра идея тези дни, Дори Уиндоус е хак. Ние се базираме свободно върху Мак. Така че е голям, и е бавен. Няма къде да отидете. Не го правя за слава; А пиша кода, който подхожда на света днес. Много посредственост във всеки смисъл. Ние сме в режим на планетарна доминация. Няма да имате избор, ще купите моя код. Аз съм Бил Гейтс и пиша кода. (Аплодисменти)

Но в действителност, вярвам че всъщност има два Майкрософта. Има го стария, отговорен за Уиндоус и Офис. Те умират да изхвърлят всичко и да започнат на чисто, но не могат. Блокирани са, защото толкова много добавки и неща на други компании са заключени в старата схема от 1982-а. Но има и нов Майкрософт, който наистина прави добри, прости дизайни на интерфейси. Харесах Media Center PC. Харесах Майкрософт SPOT Watch. Безжичния часовник се провали мизерно на пазара, но това не беше, защото не е бил прост и красиво измислен. Да го кажем така: ще платите ли 10 долара на месец, за да имате часовник, който трябва да се зарежда всяка нощ, както телефона ви, и спира да работи когато напуснете зоната си? (Смях)

Знаците може да означават, че манията към сложност само ще се влошава. Така че има ли надежда? Екраните стават по-малки Хората са просветени, оставяйки ръководствата в кутиите. Нещата излизат в много по-бърз ритъм. Забавно е -- когато Стив Джобс се върна в Епъл през 1997-а, след 12 години отсъствие, беше на MacWorld Експо. Той излезе на сцената облечен в това черно поло и джинси, и просто направи така. Публиката пощуря, но Аз мисля, къде съм виждал вече това? Видях го във филма "Евита" -- (Смях) -- с Мадона, и аз, знаете ли, трябва да направя едно и за Стив Джобс. Няма да е лесно. Ще си помислите че съм странен. Когато се опитвам да обясня че съм се върнал, след като съм казал на пресата че бъдещето на Епъл е черно. Няма да ми повярвате. Всичко, което виждате е дете в пубертета, което започна в гараж само с един приятел наречен Уоз. (Смях) Опитайте се да римувате с гараж! (Смях)

Не плачи за мен, Купертино. (Смях) Истината е че никога не съм те напускал. (Смях) Вече знам въжетата, знам и номерата. Направих богатство в Пиксар. (Смях) Не плачи за мен, Купертино. Все още имам хъса и погледа. Все още нося сандали при всякакво време. Просто тези дни, те са в кожа на Гучи. (Смях) (Аплодисменти)

Благодаря ви. Така че Стив Джобс винаги е вярвал в простотата, и в елегантността, и красотата. И истината е, че с години бях малко депресиран. Защото американците очевидно не я ценяха защото Мак-ът имаше три процента от пазара, Уиндоус имаше 95 процента от пазара. Хората не мислеха че си заслужаваше да му се сложи цена. Така че аз бях малко депресиран, и когато чух лекцията на Ал Гор, осъзнах, че не знам значението на депресиран. (Смях) Но се оказва, че съм грешал, нали така? Защото iPod се появи, и обърна всяка представа за смисъл. Други продукти струваха по-малко. Други продукти имаха повече функции. Имаха диктофони и FM предаватели. Другите продукти са подкрепяни от Майкрософт с отворени стандарти, не затворения стандарт на Епъл. Но iPod спечели! Това беше нещото, което те искаха. Урокът беше: простотата продава. Има признаци, че индустрията получава съобщението. Има малка компания, направена много добре с простата и финес. Нещото от Сонос -- то набира скорост.

Имам само два примера. Физически е много готино, елегантно, мислейки да се върне скоро. Когато имате цифров фотоапарат, как сваляте снимките в компютъра си? Ами, или вкарвате USB кабел или купувате картов четец и пъхате него. При всички положения губите. Това което аз правя е, изваждам картата за памет, прегъвам я на две, отварям USB връзката. Просто я вкарвам в компютъра, свалям снимките и я връщам обратно във фотоапарата. Не се налага никога да губя нещо Ето още един пример. Крис, ти си източника на цялата енергия. Ще бъдеш ли моя електрически контакт?

Крис Андърсън: О, да.

ДП: дръж това и не го пускай. Може да сте виждали това: това е новият лаптоп на Епъл. Това е захранващият кабел. Изглежда така. Сигурен съм, че всеки от вас е правил това в определен момент в живота си, или вашите деца. Разхождате се, и ще дръпна това на пода. Не ми пука. На заем е. Ето. Опаа! Магнитно е. Не дърпа лаптопа на земята. (Аплодисменти)

В последния ми пример -- аз правя много от работата си, използвайки софтуер за разпознаване на речта, и трябва да сте доста тихи, защото софтуера е много нервен. Окей. Софтуера за разпознаване на речта е наистина страхотен за писане на мейли много бързо. Точка. Ами, аз получавам стотици на ден. Точка. И не само диктувам и то да си пише. Точка. Аз също използвам и функцията за гласови макроси. Точка. Оправи "разубеждавам". Не още. Окей, това не е идеалното положение, защото се получава много ехо от залата и т.н. Но искам да кажа, че отговарям на хора много бързо, като казвам кратка дума и то само пише много по-дълго нещо. Така че ако някой ми изпрати фенско писмо, аз казвам, "Благодаря за това." (Благодара Ви много за отделеното време да напишете това. Не мога да изразя, колко много означават Вашите мили думи за мен, и просто си помислих да Ви изпратя това лично съобщение за да Ви благодаря.)(Смях) (Аплодисменти) И обратното, ако някой ми прати омразно писмо -- което се случва всеки ден -- аз казвам, "Разкарай се." (Оценявам вашата честност и бих иcкал да знаете, че напълно ценя Вашето мнение. Що се касае до този въпрос обаче, страхувам се, че трябва да се съгласим, че имаме несъгласия. Благодаря за писането -- и за четенето) (Смях) (Аплодисменти) Така че това е моята мръсна малка тайна. Не казвайте на никого. (Смях)

Така че извода е, че това е наистина интересна история. Това е осмата версия на софтуера, и знаете ли какво сложиха в осма версия? Никакви нови функции. Никога не се е случвало преди в софтуер! Компанията не сложи никакви нови функции. Те просто казаха, "Ние ще направим софтуера да работи правилно." Така. Защото с години хора купуваха този софтуер, опитваха го -- 95 процента точност е всички което получаваха, което означава една от 20 думи е грешна -- и го оставяха в чекмеджето. И на компанията това й писна, и си казаха, "Тази версия няма да правим нищо друго, освен да сме сигурни, че е много прецизна."

И това и направиха. Култа за правенето на нещата правилно започна да се разпространява. Така че последния ми съвет към тези от вас, които са потребители на тази технология: помнете, ако не работи, проблема не е непременно във вас, ОК? Може да е дизайна на нещото което използвате. Бъдете нащрек в света на добрия дизайн и лошия дизайн. Ако сте между хората, които правят неща, лесното е трудно. Изпотявайте се с детайлите заради публиката си. Бройте потупванията. Запомнете, най-трудната част не е какви функции да добавите -- а това, да изберете какви да не включвате. И най-добре, мотивирайте се с: простотата продава.

KA: Браво.

ДП: Благодаря ви много.

KA: Слушай, слушай! (Аплодисменти)