Дейвид Маккендълс: Красотата на визуалната информация

Всички страдаме от пресищане с информация и данни. И добрата новина е, че може би има лесно решение за това, и то е да използваме повече очите си. Визуализирането на информация така, че да виждаме структурата и връзките, които имат значение, и проектирането й след това така, че да има смисъл, или да разказва история, или да ни помага да се съсредоточим върху това, което е важно. Дори и да се провалим в това, визуализираната информация може просто да изглежда добре.

Нека видим. Това е "Милиард-доларовата диаграма" и това изображение се появи от недоволството ми от начина, по който се представят суми над милиард в пресата. Те са безсмислени без контекст. 500 милиарда за този тръбопровод. 20 милиарда за тази война. Няма никакъв смисъл, и единственият начин да го разберем е да представим информацията визуално и спрямо друга такава. Затова взех множество цитирани данни от различни новинарски източници и оразмерих кутийките спрямо тези количества. Цветовете тук представляват подбудите зад парите. Лилавото обозначава битките, червеното - дарения, зеленото - спекулации. И това, което веднага се забелязва, е че придобиваме различно отношение към цифрите. Можем, буквално, да ги видим. Но по-важното е, че започваме да виждаме определени модели и връзки между числата, които иначе биха били разпръснити из различни новинарски статии.

Нека отбележа няколко, които наистина харесвам. Това е годишния доход на ОПЕК, тази зелена кутийка тук -- 780 милиарда на година. А този малък пиксел в ъгъла -- 3 милиарда -- това са средствата им за борба с климатичните промени. Американците, изключително щедри хора -- над 300 милиарда, дарени за благотворителност всяка година, сравнени с количеството финансови помощи, давани от седемнадесетте най-развити страни, което е 120 милиарда. И след това, разбира се, войната в Ирак, която беше прогнозирана през 2003 г., че ще струва 60 милиарда. Разрастна се леко. Разходите за Афганистан се разрастнаха до 3 000 милиарда. Чудесно е, че имаме тази текстура и можем и да добавяме още суми. Да кажем, че се появят нови данни ... нека разгледаме дългът на Африка. Каква част от тази диаграма смятате, че заема дългът, който Африка дължи на Запада? Нека видим. Ето го. Африка дължи 227 милиарда. И скорошната финансова криза -- каква част би заемала тя от диаграмата? Какво струва това на света? Нека видим. Леееле. Мисля, че е подходящият звуков ефект за такова количество пари. 11 900 милиарда. И така, визуализирайки информацията, я превърнахме в пейзаж, който можете да проучите с очите си, нещо като карта на информацията. И когато се загубите в информацията, такава карта би била от полза.

Сега бих искал да ви покажа различен пейзаж. Трябва да си представим как би изглеждал пейзажът на страховете на света. Нека видим. Това е диаграма на преувеличаването, хронология на глобалната паника в медиите. (Смях) Ще ви обясня какво значат цветове след секунда. Височината, искам да отбележа, е интензивността на страховете според медиите. Нека ги уточня. Това е свински грип -- в розово. Птичи грип. ТОРС -- в кафеникаво. Спомняте ли си това. Компютърният "Проблем 2000" -- ужасно бедствие. Тези малки зелени връхчета са сблъсъци с астероиди. (Смях) А през лятото - оси убийци.

(Смях)

Така изглеждат страховете ни в медията през годините. Но това, което обичам -- а аз съм журналист -- е да намирам скрити модели; обожавам да извличам информация от данни. Тук има много странен и интересен скрит модел в тези данни, който можете да видите, само когато го визуализирате. Нека го изтъкна. Виждате ли това очертание. Това е пейзажът за видео игри с насилие. Както виждате, има някакъв странен, повтарящ се модел в данните, двойни върхове всяка година. Ако погледнем по-отблизо, виждаме, че тези върхове се появяват през едни и същи месеци всяка година. Защо? През ноември излизат коледните видео игри и е възможно да има подем в тревогите относно съдържанието им. Но април не е особено важен месец в сферата на видео игрите. Защо април? Масовото убийство в Колумбайн се случва през април 1999 г. и оттогава този страх е запомнен от медиите и отеква през масите постепенно през цялата година. Има юбилейни изложби, годишнини, съдебни дела, дори подражатели, всички от тях избутват страха в дневния ред. Тук има още един модел. Можете ли да го видите? Виждате ли тази празнина там? Там има празнина и тя влияе на всички останали истории. Защо има празнина там? Виждате ли кога започва? Септември 2001 г., когато имаше нещо много истинско, за което да се страхуваме.

Работя като журналист вече година, и чувам този израз постоянно: "Данните са новият нефт." Данните са повсеместен ресурс, който можем да оформим така, че да осигурим иновации и нови проницания, и който е навсякъде около нас и можем да добиваме лесно. Не е прекалено добра метафора в днешно време, особено ако живееш в Мексиканския залив, но ще приспособя тази метафора и ще кажа, че данните са новата почва. Защото за мен е плодородна и творческа среда. През годините, онлайн, сме натрупали огромно количество информация и данни, които напояваме с мрежи и връзки, и които са били обработвани от неплатени работници и правителства. Добре де, малко експлоатирам метафората. Но наистина е плодовита среда, и визуализациите на данни и информация наистина ги чувствам като цветя, разцъфнали от тази среда. Но ако ги разглеждам направо, са просто числа и несвързани факти. Но ако започнеш да ги обработваш по определен начин, интересни неща и различни модели започват да се появяват.

Нека ви покажа това. Можете ли да познаете какво казват тези данни? Какво се покачва два пъти годишно, веднъж на Великден и след това две седмици преди Коледа, има малък връх всеки понеделник и след това се изравнява през лятото. Ще приема отговори. (Публиката: Шоколад.) Дейвид Маккендълс: Шоколад. Може да искате да купите шоколад. Други предположения? (Публиката: Пазаруване.) ДМ: Пазаруване. Да, шопинг терапия би помогнала. (Публиката: Болнични.) ДМ: Болнични. Да, определено бихте искали свободно време. Да видим?

(Смях)

(Аплодисменти)

За информацията тук, Лий Байрън и аз прегледахме 10 000 обновления на статуса във Facebook за думите "късам" или "скъсал" и това е моделът, който намерихме -- хората разчистват за пролетната ваканция, (Смях) разкриват какво е станало в понеделник след лош уикенд, и са необвързани през лятото. И накрая най-слабият ден за годината, разбира се, Коледа. Кой би искал да направи такова нещо? Има колосални количества информация там, което е безпрецедентно. Но ако задавате правилните въпроси, или обработвате данните по правилния начин, интересни неща могат да се появят.

Информацията е красива. Данните са красиви. Чудя се дали мога да направя живота си красив. Ето визуалната ми афтобиография. Не съм много сигурен, че съм успял. Доста е квадратна. Цветовете не са прекрасни. Но исках да изразя нещо. Започнах като програмист и след това работих като писател много години, около 20, в печатна и онлайн медия, а след това и в рекламата, и съвсем скоро започнах да се занимавам с дизайн. Никога не съм бил в училище по дизайн. Никога не съм учил никакъв вид изкуство. Просто се научих с практиката. И когато започнах да се занимавам с дизайн, открих нещо странно за себе си. Вече знаех как да подхождам към дизайна, и не, че бях изключително добър, колкото бях чувствителен към идеите за решетки и пространство, подравняване и типография. Сякаш това, че съм бил изложен на медиите през всичките тези години, е внедрило в мен някакъв вид скрита дизайнерска грамотност. И не се чувствам единствен.

Чувствам, че всеки ден, всеки от нас е обстрелван с информационен дизайн. Изсипван е в очите ни чрез Мрежата, и всички сме визуализатори сега, всички желаем визуално изражение на информацията ни. И има нещо почти магическо във визуалната информация. Не изисква усилие, просто се стича в нас. И ако си проправяте път през гъста информационна джунгла, да попаданете на красиво изображение или прекрасна визуализация е облекчение, подобно на попадането на изсечена площ в джунглата. Бях много любопитен относно това, и то ме отведе до работата на един датски физик на име Тор Норетрандърс, който превърна честотната лента на сетивата в компютърен жаргон.

Започваме. Това са сетивата ви, това, което се излива в сетивата ви всяка секунда. Зрението ви е най-бързо. Има същата честотна лента като компютърните мрежи. След това е допирът, което е бързо колкото USB. След това са слухът и обонянието, които са бързи, колкото хард диск. И след това имате добрия, стар вкус, който е едва на нивото на джобния калкулатор. Това малко квадратче в ъгъла, 0.7 процента, това е количеството, което всъщност осъзнаваме. Голяма част от информацията, която приемаме, е визуална, излива се в нас. Несъзнателна е. Окото е болезнено чувствително към модели на изменение на цвят, форма и структура. Обича ги и ги нарича красиви. Това е езикът на окото. И ако комбинирате езика на окото с езика на разума, който е свързан с думи и числа, и идеи, започвате да говорите два езика едновременно, единият, обогатяващ другия. Имате окото, и след това добавяте идеите. И цялото това нещо -- те са два езика, и двата, работещи по едно и също време.

И можем да използваме този нов език, за да изменим перспективата си или променим възгледите си. Нека ви задам един прост въпрос с много прост отговор. Кой има най-големия военен бюджет? Трябва да бъде Америка, нали? Огромен. 609 милиарда през 2008 г. -- 607, по-точно. Толкова огромен, всъщност, че може да побере в себе си всички останали военни бюджети в света. Ам, ам, ам, ам, ам. Сега, можете да видите целия дълг на Африка тук и дефицита на Обединеното Кралство за сравнение. Това може би съответства на виждането ви, че Америка е подстрекател към война, военна машина, която иска да подчини света с огромния си индустриално-военен комплекс. Но вярно ли е, че Америка притежава най-големия военен бюджет? Защото е невероятно богата държава. Всъщност, толкова невероятно богата е, че може да побере в себе си следващите четири най-развити икономики, толкова е богата. Няма начин военния й бюджет да не е огромен. И така, за да сме честни и да променим перспективата си, трябва да вземем предвид и друг набор от данни, и това е БВП, или приходите на държавата. Кой има най-големия бюджет като пропорция от БВП? Нека видим. Това променя картинката значително. Появяват се страни, които може би не сте взимали предвид, и Америка пада на осмо място.

Можем да направим същото с броя войници. Кой има най-много войници? Това трябва да бъде Китай. Разбира се, 2.1 милиона. Отново, в съответствие с вижданията ви, че Китай е под военен строй и е готова да мобилизира огромните си войски. Но, разбира се, Китай има огромно население. Ако направим същото нещо, виждаме коренно различна картинка. Китай пада до 124 място. Всъщност, имат много малка армия когато вземем предвид друга информация. Абсолютни стойности, като военния бюджет, в един логически свързан свят, не ни казват цялата история. Не са толкова верни, колкото биха могли.

Имаме нужда от относителни стойности, които са свързани с други данни, за да можем да видим цялостната картинка, и това на свой ред може да доведе до промяна на възгледите ни. Както Ханс Розлинг, майсторът, според мен, каза: "Нека базата данни промени мисленето ви" И ако може да направи това, може би ще промени и поведението ви.

Погледнете това. Привърженик съм на здравословния живот. Обичам да взимам хранителни добавки и да съм във форма, но не разбирам какво се случва от гледна точка на фактите и доказателствата. Винаги има противоречиви факти. Трябва ли да приемам витамин C? Трябва ли да ям млади житни стъбла? Това е визуализация на всички факти и проучвания за хранителни добавки. Този вид диаграма се нарича състезание с балони. Колкото по-високо е в изображението, толкова повече доказателства има за съответната добавка. Големината на балончетата представляват популярността им като резултати от Google. Можете веднага да разберете връзката между ефективност и популярност, но също можете, ако оцените доказателствата, да начертаете и граница, след която добавките си струват. Добавките след тази граница, които си струва да проучите, но само за състоянията описани долу. Добавките под границата може би не си струва да се проучват.

Това изображение представлява огромно количество работа. Разгледахме около 1000 проучвания от PubMed, биомедицинската база данни, събрахме фактите и ги оценихме всичките. Беше изключително обезкуражаващо за мен, защото трябваше да направя 250 визуализации за книгата ми, а прекарах цял месец правейки само това, което заема едва две страници. Но това, което ни показва, е, че визуализирането на информация по този начин, е вид компресия на знание. Това е начин да сбием огромно количество информация и разбиране в малко пространство. Когато интерпретирате и категоризирате данните, когато изчистите данните, и когато вече са там, можете да правите интересни неща с тях.

Превърнах това изображение в интерактивно приложение и сега мога да го генерирам онлайн -- това е визуализацията онлайн -- и мога да кажа: "Да, чудесно." Създава се. И след това мога да кажа: "Покажи ми нещата, които влияят на здравето на сърцето." Нека ги филтрираме. След като е филтрирано, мога да видя това, което ми е любопитно. Мисля си: "Не, не. Не искам нищо синтетично. Искам да видя само растения и -- просто ми покажи билки и растения. Имам всичките естествени съставки." Това приложение се създава от данните. Данните са запазени в Google документ, и то буквално се генерира от тези данни. Сега данните са живи; това е живо изображение и мога да го обновявам за секунда. Ако се появят нови доказателства, просто променям някой ред в таблицата. Леле! Отново, изображението се възпроизвежда. Интересно е. Някак си е живо.

По някакъв начин може да отиде отвъд данните и отвъд цифрите. Харесва ми да прилагам техниките за визуализация към идеи и концепции. Това е визуализация на политическия спектър, в опита ми да разбера как работи и как идеите се процеждат от правителството към обществото и културата, в семействата, в отделните хора, техните вярвания и обратно през този цикъл. Това, което обожавам в това изображение е, че е изградено от идеи, изучава нашите светогледи и ни помага -- или поне помага на мен -- да видим какво мислят другите, да видим откъде идват. И чувството е изключително да можеш да направиш това.

Това, което беше най-вълнуващо за мен, докато подготвях дизайна му, беше, че докато обработвах това изображение, отчаяно исках тази страна, лявата страна, да бъде по-добра от дясната -- като журналист, клонящ наляво -- но не можех, защото иначе бих направил неуравновесена и пристрастна диаграма. За да създам пълна картинка трябваше да уважа вижданията на дясната страна, и в същото време, някак болезнено да призная, че много от тези черти всъщност споделям с тях, което беше много, много досадно и неприятно. (Смях) Не твърде неприятно, защото има нещо незаплашително в това да видиш различна политическа перспектива, в сравнение с това да ти бъде казана или да бъдеш принуден да я чуеш. Всъщност, можеш да поддържаш различни гледни точки, без усилия, когато ги разбираш. Дори е забавно да се занимаваш с тях, защото е визуално. Това е вълнуващо за мен, да видя как данните могат да променят вижданията ми и да променят мнението ми, след като съм изградил такова -- красива, очарователна информация.

За да обобщя, бих искал да кажа, че чувствам, че дизайнът служи за решаване на проблеми и представяне на елегантни решения. Дизайнът на информация служи за решаване на проблеми, свързани с информацията. Чувствам, че има много такива проблеми в обществото ни в момента, от претоварване и пресищане, до разпадането на доверието и надеждността, неконтролируем скептицизъм и липса на прозрачност, или дори интересност. Имам предвид, намерим информацията за твърде интересна. Има нещо магнетично, което ме привлича.

Визуализирането на информация може да ни даде много бързо решение на такъв тип проблеми. И дори когато информацията е ужасна, изобразяването й може да е красиво. И често можем да добием яснота или да отговорим на прост въпрос много бързо, като този, изригването на вулкана в Исландия наскоро. Кое отделя повече въглеродни емисии? Самолетите или вулканът, самолетите на земята или вулканът? Можем да видим. Разглеждаме данните и виждаме, че да, вулканът отделя 150 000 тона, а самолетите биха отделили 345 000 тона, ако летяха. И всъщност, имаме първият въглеродно неутрален вулкан.

(Смях)

(Аплодисменти)

И това е красиво. Благодаря ви.

(Аплодисменти)