Дейвид Кели за центрирания върху човека дизайн

Много вълнуващи неща се случват в света на дизайна и на ИДЕО през последната година, и съм доволен, че имам възможност да споделя някои от тях с вас.

Не съм посещавал първия ТЕД през 1984-та, но съм бил на много от тях оттогава насам. Реших, че ще е интересно да се върнем мислено към онова време, когато Ричард е стартирал цялото нещо. Много ти благодаря, Ричард, идването ми тук е голяма, радостна част от живота ми.

И така, като се връщам назад, си мислех, че ние, в Силиконовата долина, бяхме наистина съсредоточени върху продукти или обекти... разбира се, технологични обекти. В онези дни беше страхотно забавление, и някои от вас, които са сред публиката, бяха мои клиенти. Влизахме с някакъв прототип под черно покривало и го слагахме на заседателната маса, изтегляхме черното покривало и всички започваха да охкат и ахкат. Беше наистина хубаво време.

И така, ще продължим да се съсредоточаваме върху продуктите, както сме правили винаги. Ако сте били тук миналата година, вероятно съм ви притиснал и съм се опитал да ви показвам новия ми EyeModule 2, който беше камера, включваща се в "Хендспринг". Направих и много снимки миналата година, много малко хора знаеха какво съм намислил, но направих много снимки. Тази година... бихте ли могли да покажете слайдовете... тази година носехме този Treo, с който имахме много общо и помогнахме на Handspring за неговия дизайн. Освен това, макар и да направихме дизайна му преди няколко години... просто стана вездесъщ през последната година или там някъде... този дефибрилатор "Хартстрийм", който спасява животи. Може би сте ги виждали на летищата? Изглежда, вече са навсякъде. С тях се спасяват множество животи. А съвсем скоро ще обявим продукта "Зинио Четец", за който вярвам, че ще направи списанията още по-приятни за четене. И така, наистина ще продължим да се съсредоточаваме върху продуктите.

Но нещо се е случило през последните 18 години, откакто Ричард стартира ТЕД, и това е, че хора като нас... Знам, че хора на други места са се хващали за това дълго време, но за нас - ние всъщност току-що сме започнали да се изкачваме малко в йерархията на Маслоу... и затова сега се съсредоточаваме все повече и повече върху центрирания върху човека дизайн. Човешката центрираност е един подход към дизайна. Това всъщност включва дизайн на поведения и самоличност в продуктите. Мисля, че започвате да виждате това и затова нашата работа носи още повече наслада.

Доста интересно, преди строяхме първично триизмерни модели... нали знаете, видели сте някои днес... и триизмерни интерпретации. После отиваме и ги показваме, за да комуникираме идеите си. Но фирми като нашата трябва да се придвижат към точка, при която вземаме обектите, на които правим дизайн, и ги привеждаме в движение, като показваме как ще бъдат използвани те. А за да направим това, формираме вътрешни групи за видеопродукция, за да направим тези един вид опитни прототипи, които показват точно какво имаме предвид за отношението човек-машина. А това е много по-добър начин да се вижда. Някак подобно на архитектите, които показват хора в къщите си, в противовес на това те да са празни.

Затова реших да ви покажа няколко видеоклипа, за да покажа тази нова, по-широка дефиниция на дизайна в продуктите, услугите и средите. Имам няколко от тях... не са повече от минута или минута и половина на парче... но реших, че може да ви е интересно да видите част от нашата работа през последната година, и как тя откликва на видео.

И така, "Прада" - Ню Йорк: Рем Кулхаас и ОМА (Офисът за метрополска архитектура) ни поръчаха да измислим технологията, която е в техния магазин за продажби на дребно в Ню Йорк. Той искаше нов вид магазин... нов... магазин, който да има културна, както и търговска роля. А това всъщност означаваше да се проектира технология по поръчка в противовес на това просто да се купуват общодостъпни неща и да се вкарват в употреба.

И така, ето много неща. Всичко има етикети RF: има етикети RF върху потребителя, върху картите, ето ги устройствата за персонала, които са из целия магазин. Вдигаш ги, и щом видиш нещо, което те интересува, лицето от персонала може да го сканира и тогава то може да се покаже на който и да било екран из целия магазин. Може да разгледаш цвят, размери, как се е появило на ревюто, или каквото и да било. И така, обектът... стоката, от която се интересувате... може да се сканира. Тя е отнесена в пробната, а в пробната има скенери, така че знаем точно какво облекло имате в пробната. Можем да вдигнем това към тъч скрийн и може да се играе с това и да се получи повече информация за облеклото, от което се интересувате, докато го изпробвате. Използва се на много места, но особено ми харесва употребата тук на дисплеи с течни кристали в пробната.

Последния път, когато отиох да видя този магазин, имаше силен шепот сред хората, които стояха отвън и се чудеха: "Ще видя ли наистина хората, които се преобличат тук?" Но ако натиснеш копчето, разбира се, цялата стена става тъмна. Така че може да опиташ да получиш одобрение, или пък не, за онова, което си облякъл. А после, една от любимите ми черти на технологията е магическото огледало, където обличаш дрехите. В огледалото има голям дисплей, и може да се обърнеш... но има трисекундно забавяне. Така че може да видиш как изглеждаш отзад или от всички страни, докато гледаш. (Аплодисменти)

Преди около година и половина ни поръчаха да проектираме една инсталация в музея... това е едно ново крило на Научния музей в Лондон, и е главно по дигитални и биомедицински въпроси. И една група в "Ич", което е част от ИДЕО, проектира интерактивна стена с височина около четири етажа. Не знам дали някой е виждал това... доста е зрелищно в залата.

Както и да е, основана е върху системата на лондонското метро. И така, виждате, че целта е да се внесе част от обратната връзка, давана от хората, които са ходили в музея, и да се качи на стената, така че всеки да може да я види. Просто се показва пред всички. Значи, въвеждаш информацията си. После, както в лондонската тръбна система, обикалят малки влакчета с онова, за което мислиш. А после, като стигнеш до станция, тя е разширена, така че всъщност да може да я четеш.

После, когато излезеш от киното IMAX на четвъртия етаж... оттам излизат главно тийнейджъри... има едно голямо отворено пространство с маси в него, на които има интерактивни игри, доста забавни, също по дизайн на Дюръл [Бишоп] и Андрю [Хирниак] от "Ич". А темите включват неща, които са теми в музея: мъжка плодовитост, избор на пола на вашето бебе или на какво би могла да прилича една кола без шофьор. Има много място, така че хората могат да се качат и да разберат какво е, преди да се въвлекат.

И също, не е показано във видеото, но тези са много красиви. Отиват най-отгоре на стената, а когато стигнат чак догоре, след като са скачали наоколо, се разпръсват на частици и изчезват в атмосферата.

Следващото видео не е правено от днес. Това е предаването на Си Би Ес "Неделя сутрин" - излъчиха го преди около две седмици. Скот Адамс се натъкна на нас и ни попита дали бихме помогнали за дизайна на последната кабинка за Дилбърт, което звучеше забавно, така че не можехме да го подминем. Той винаги се е интересувал от технологията в бъдещето.

(Видео:) Скот Адамс: Осъзнах, че в някакъв момент може да съм световният експерт по това какъв е проблемът с кабинките. Така че си помислихме - ами, няма ли да е забавно да се съберем с някои от най-умните дизайнери в света и да се опитаме да разберем дали бихме могли да направим кабинката по-добра?

Говорител: Макар и да работят в широко отворено офисно пространство, зрелищно разположено под моста Оукланд Бей в Сан Франциско, екипът изградил свои собствени малки кабинки, за да преживее напълно проблемите.

Жена: Еднопосочно огледало. Аз мога да гледам навън; може да се оглеждаш.

Говорител: Направиха снимки.

Жена: Чувстваш се така хванат в капан, когато някой се наведе отгоре и си хванат като пленник там за минута.

СА: Досега е хаос, но много хора вършат разни неща, така че това е добре. Ще видим какво ще се случи.

Говорител: Първата група изгражда кабинка, в която стените са екрани за компютъра и за семейни снимки. В сценария на втората група стените са живи и всъщност групово прегръщат Дилбърт. (Смях) Зад хумора е идеята да се направи кабинката по-човечна.

Дейвид Кели: И така, последното, завършено с оранжево осветление, което следва преминаващото слънце... което следва следите на слънцето... през небето. Така че усещаш това в своята кабинка. И любимият ми елемент, а именно цвете във ваза, което клюмва разочаровано, щом излезеш, а после, щом се върнеш, се вдига да те поздрави, радва се да те види.

(СА: Хранилището е вградено в самата стена.)

ДК: Знаете ли, има домашни нотки като вграден в стените аквариум с рибки, или нещо, с което да си агресивен, за да освободиш напрежението.

(СА: Може да се направи по поръчка с шеф по ваш избор.)

ДК: И, разбира се: хамак за следобедната ви дрямка, който се разпъва през кабинката ви.

(СА: Животът би бил сладък в такава кабинка.)

ДК: Следващият проект - възложиха ни да направим дизайн за павилион за възхвала на пречистването на вода в "Милениум Доум" в Лондон. От купола се стича невероятно количество вода, както и отпадни води. Така че тази сграда всъщност възхвалява водата, докато тя излиза от пречиствателната станция, така че да може да се филтрира за последен път.

Целта на дизайна на павилиона беше да е някак тих и мирен. В контраст с това, ако влезеш вътре в купола, е някак диво и лудо и всеки научава всякакви неща или се занася, или каквото там прави. Но намерението беше да е доста тихо. И тогава човек би скитал наоколо и събирал информация по прост начин, за процеса на пречистване и какво се прави, и как ще използват повторно водата, щом премине през станцията. А после, ако сте видели, панелите всъщност се въртят. Така че може да се получи информацията от предната страна, но докато се въртят, може да видиш истинската пречиствателна станция отзад, с всички машини, докато те наистина преработват водата. Виждате: ето я станцията. Всички тези видеоклипове са с много нисък бюджет, като бързи прототипи.

А тук, тази вечер обявяваме един нов продукт, който за пръв път изобщо се показва публично. Нарича се "Спайфиш", и е една фирма, наречена H2Eye, основана от Найджъл Джагър в Лондон. Това е фирма, която се опитва да въведе преживяването... много хора имат лодки или обичат да са на лодки, но много малък процент от хората всъщност имат възможността или интереса да слязат под вода, наистина да видят какво има там и да се наслаждават на онова, което правят гмуркачите. Този продукт има две камери. Хвърляш го над борда на лодката си и на практика се гмуркаш, без да се измокриш.

Ето го обекта. За нас това бяха два проекта. Единият, да проектираме интерфейса, така че интерфейсът да не пречи. Може да получиш това преживяване на потапяне, на това, че си под вода... на усещане, все едно си под вода... като виждаш какво става. А другият беше да се направи дизайн на обекта и да се уверим, че това е консуматорски продукт, а не изследователски инструмент. И така, прекарахме много време... това продължи около седем или осем години, този проект... и точно сме готови да започнем да ги изграждаме.

(Говорител: "Спайфиш" е една революционна подводна видеокамера. Може да се гмурка до 500 фута, дотам, където не прониква слънчева светлина, и е екипирана с мощни светлини. Тя става твои очи и уши, докато дръзваш да навлезеш в дълбините. Захранваната с батерии "Спайфиш" изпраща видеосигнал на живо през тънък кабел.)

ДК: Този тънък кабел беше огромно технологично постижение и позволи цялото нящо да бъде в размера, в който е.

(Говорител: А тази централна кутия свързва цялата система заедно. Маневрите със "Спайфиш" са прости с безжичното дистанционно управление. Гледаш видеото с наложени графики, които ти показват дълбочината и посоката на компаса. Плавната графика и околните звуци се комбинират, за да ти помогнат напълно да се изгубиш под вода.) (Аплодисменти)

ДК: А последното, за което ще говоря, е АпроТЕК, един проект, от който много се вълнувам. "АпроТек" е една фирма, основана от д-р Мартин Фишър, който е добър мой приятел. Той е с научна степен доктор от Станфорд. Оказал се в Кения по стипендия "Фулбрайт" и получил много интересно прозрение, а именно казал: "В Кения трябва да има предприемачи; навсякъде трябва да има предприемачи." И забелязал, че за сватби и погребения там можели да намерят достатъчно пари, за да скалъпят нещо. Затова решил да започне да произвежда продукти в Кения с кенийски производители - по дизайн на хора като нас, но заведени там. И до ден днешен... нямаше го само няколко години... е стартирал 19 000 фирми. Създал е 30 000 нови работни места. А само продажбите на продуктите... това е с идеална цел... продажбите на тези продукти в момента са 0,6 % от БВП на Кения. Това го прави един човек. Доста зрелищно нещо.

И така, ние сме в процеса на това да им помогнем за проектирането на евтини ръчни помпи за дълбоки кладенци, с цел тези хора, които имат четвърт акър земя, да могат да отглеждат култури през мъртвия сезон. Онова, което правят сега, е: могат да отглеждат реколта през дъждовния сезон, но не може да ги отглеждат през мъртвия сезон. Като прави това, жената, която видяхте в първото... тя е учителка... винаги е искала да изпрати децата си в колеж и ще може да го направи благодарение на тези места. И така, с преси за семена, помпи, машини за балиране на сено и много прости неща, които проектираме... моите студенти в Станфорд правят това като курсови работи, а ИДЕО е дарила на служителите си време, за да вършат такъв тип работа... наистина е изумително да се види успехът му, на Мартин.

Мислехме също за преживяването на Ричард, така че... (Смях) ...направихме дизайн на тази шапка, защото знаех, че ще бъда последният през деня и трябваше да се справя с него. Имам само още едно нещо да кажа... (Смях) Можете ли да го разчетете? (Смях) Е, винаги е някак смешно, когато се издигне и закръжи. Знаете ли, не искам да съм груб към него и човек не иска да се чувства виновен, затова си помислих, това ще свърши работа, като само седя там. (Смях) (Аплодисменти)

И така, видяхме дизайна на много интересни неща днес, на тази сесия, и от всички различни презентиращи. А от собствената ми практика, от продукт до АпроТЕК, е наистина вълнуващо, че възприемаме един по-човешки центриран подход към дизайна, че включваме поведения и самоличности в нещата, които правим, и мисля, че това е страхотно. Дизайнерите са най-доверените и по-интегрирани в бизнес стратегията на компаниите и трябва да кажа, че се чувствам голям късметлия от напредъка, който е отбелязал този дизайн от първия ТЕД насам. Много благодаря.