Изненадващите идеи на Дейвид Кийт за промяната в климата

Виждали сте много статии за промяната в климата - ето поредната статия в "Ню Йорк Таймс", точно като всяка друга, която сте виждали. В нея се казват същите неща като във всички други, които сте чели. Дори има заглавие със същия размер като другите, които сте виждали. Необичайното в тази може би е, че е от 1953 г. Причината да казвам това е, че може би смятате, че този проблем е относително скорошен. Че хората тъкмо са разбрали за него, и сега, щом Киото, губернаторът и други хора започват наистина да правят нещо, може да сме на път да го разрешим. А всъщност - нищо подобно. Този проблем ни е известен от 50 години, зависи как го смятате. Говорим за него безкрайно през последните десетина години. И не сме постигнали почти нищо.

Това е степента на повишаване на въглеродния двуокис в атмосферата. Виждали сте я под различни форми, но може би не сте виждали тази. Тя показва, че степента на растеж на нашите емисии се повишава. И че се повишава дори по-бързо, отколкото онова, което сме смятали за най-лошо преди няколко години. Онази червена линия там е нещо, което според много скептици специалистите по околната среда слагат само в прогнози, за да изглеждат прогнозите възможно най-зле. Тези емисии никога не биха нараствали толкова бързо като тази червена линия. Но всъщност нарастват по-бързо.

Ето някои данни само отпреди 10 години, които показват минимума за тази година на леда в Арктическо море, най-ниският досега. А бързината, с която изчезва ледът в Арктическо море, е много по-голяма от моделите. Въпреки че всякакви експерти като мен летят насам-натам по планетата, горят самолетно гориво, а политиците подписват договори, всъщност може да се спори, че общият ефект от всичко това е негативен, просто защото се консумира много самолетно гориво. (Смях) Не, не! Онова, което наистина трябва да сторим, е да ударим спирачки върху това силно инертно нещо - нашата голяма икономика - а всъщност едва сме започнали. Наистина, по същество правим това. Наистина, не много.

Не искам да ви потискам твърде много. Проблемът е абсолютно разрешим, и дори разрешим по относително евтин начин. Евтин означава нещо като военна цена, а не цена на медицински грижи. Евтин означава няколко процента от брутния вътрешен продукт. Не, наистина е важно да имаме това усещане за мащаб. Значи, проблемът е разрешим, и за да го разрешим, трябва да се справим с производството на електричество, което причинява около 43 процента повишаване на емисиите на въглероден двуокис. Можем да направим това чрез абсолютно разумни неща като консервация и използване на енергия от вятъра, ядрена енергия и въглища за улавяне на въглеродния двуокис - всички тези неща са готови за разгръщане и работа в гигантски мащаби. Липсва ни само действие, за да похарчим наистина парите и да ги поставим на място. Вместо това си губим времето в говорене.

Но както и да е - не за това ще ви говоря тази вечер. Ще ви говоря за неща, които бихме могли да правим, ако не правехме нищо. Ето тези неща тук в средата - това правите, ако не спрете достатъчно бързо емисиите. И трябва да се справите... някак да прекъснете връзката между човешките действия, които променят климата, и самата климатична промяна. И това е особено важно, защото, макар и да можем да се адаптираме към климатичната промяна - и тук е важно да сме честни - ще има известни предимства при климатичната промяна. О, да - мисля, че е лоша. Прекарал съм целия си живот в работа с цел да я спра. Но една от причините за политическите трудности е, че има печеливши и губещи - не всички са губещи. Но, разбира се - природата, полярните мечки. Карал съм ски със седмици през морския лед във височините на Арктика. Те ще са напълно губещи. И няма адаптация.

Така че този проблем е абсолютно решим. Тази геоинженерна идея, в най-простата си форма, по същество е следната: Може да се поставят означени частици, да кажем - частици сярна киселина - сулфати - в горните слоеве на атмосферата, стратосферата, където биха отразявали и отклонявали слънчевата светлина и биха охлаждали планетата. И знам със сигурност, ще това ще сработи. Не че няма странични ефекти, но знам със сигурност, че ще подейства. А причината е, че вече е правено. Било е правено не от нас - не от мен, а от природата.

Това е вулканът Маунт Пинатубо в началото на 90-те години, който изсипа цял куп сяра в стратосферата с облак, подобен на този от атомна бомба. Резултатът от това беше доста драматичен. След това, както и при други вулкани преди, виждате доста рязко охлаждане на атмосферата. Долната колонка е горната част на атмосферата - стратосферата, и тя се загрява след тези вулкани. Но ще забележите, че в горната колонка - това са ниските слоеве на атмосферата и повърхността - те се охлаждат, защото малко сме защитили атмосферата. Няма голяма мистерия около това. Има много тайнственост в подробностите, и има някои лоши странични ефекти, например - че така частично се унищожава озоновият слой - ще стигна до това след момент. Но явно се охлажда. И нещо друго: става бързо. Наистина е важно да се каже. Що се отнася до другите неща, които трябва да направим, например забавянето на емисиите, са бавни по същество, защото е нужно време за изграждане на цялата апаратура, необходима за намаляване на емисиите. И не само това - когато ограничиш емисиите, не ограничаваш концентрациите. Защото концентрациите - количествата въглероден двуокис във въздуха, са сумата от емисии в течение на времето. Значи, не може да се ударят спирачките много бързо. Но ако се направи това, ще стане бързо. А има моменти, когато искате нещо да се направи бързо.

Друго, за което може би се чудите, е - как работи? Може ли да се засенчи част от слънчевата светлина и ефективно да се компенсира добавеният въглероден двуокис и да се създаде климат, какъвто е имало първоначално? Отговорът, изглежда, е "да". Ето графиките, които сте виждали вече много пъти. Така изглежда светът според един климатичен модел с двойно повече количество въглероден двуокис във въздуха. Долната графика е с двойно количество въглероден двуокис и 1,8 процента по-малко слънчева светлина, и се връщате към първоначалния климат. А тази графика е на Кен Калдера. Важно е да се каже, защото на една среща с Кен, където смятам, че Марти Хофарт също присъстваше, в средата на 90-те години - с Кен стояхме в задната част на срещата и казахме: "Геоинженерството няма да подейства". А на човека, който го представяше, казахме: "Атмосферата е много по-сложна". Приведохме куп физически причини защо то няма да направи много добра компенсация. Кен отиде, пусна своите модели в действие и откри, че я прави.

Тази тема също е стара. Този доклад е бил поставен на бюрото на президента Джонсън, когато съм бил двегодишен. През 1965-а. Всъщност този доклад, в който се съдържа цялата модерна климатична наука... единственото, което предлагат да се направи, е геоинженерство. Там дори не се споменава за ограничаване на емисиите, което е невероятна промяна в нашето мислене по този проблем. Не казвам, че не трябва да ограничаваме емисиите. Трябва, но там се подчертава точно това. Така че, в известен смисъл, няма кой знае какво ново. Единственото ново нещо е това есе. Трябва да кажа, че от времето на този първи доклад по времето на президента Джонсън и различните доклади на Националната академия на САЩ - 1977, 1982, 1990 - хората винаги са говорили за тази идея. Не като за нещо глупакоустойчиво, но като идея за размисъл.

Но щом климатът стана гореща политическа тема - ако ми позволите този каламбур - през последните 15 години това стана толкова некомпютърно, че не можехме да говорим за него. Просто потъна под повърхността. Не ни беше позволено да говорим за него. Но през последната година Пол Крътцен публикува онова есе, в което е казвано и преди: че имайки предвид нашата много малка скорост в напредъка с разрешаването на проблема и несигурните ефекти, трябва да мислим за такива неща. Грубо казано, той казва, каквото е казвано и преди. Важното е, че той случайно е спечелил Нобелова награда за озонова химия. Затова хората го взеха насериозно, когато каза, че трябва да мислим за това, макар че би имало известно отражение върху озона. Той всъщност имаше известни идеи за отстраняването им.

Това бе отразено по всякакви начини в пресата по цял свят, чак до статията "Д-р Стрейнджлъв спасява Земята" от "Иконъмист". А това ме накара да се замисля - бях работил по тази тема, но не толкова технически - всъщност една нощ лежах в леглото и мислех. Мислех за тази детска играчка - оттам и заглавието на моя разговор - и се чудех дали може да се използва същата физика, която кара това нещо да се върти в детския радиометър, за да се издигнат частици в горната част на атмосферата и да останат там. Един от проблемите със сулфатите е, че те бързо падат. Другият проблем е, че са направо в озоновия слой, а бих предпочел да са над озоновия слой. На другата сутрин се събудих и започнах да правя изчисления. Беше много трудно да се калкулира от първи елементи. Бях затруднен. Но после открих, че вече са публикувани най-различни трудове по тази тема, защото това вече се случва в природната атмосфера. Изглежда, че вече има фини частици, издигнати до мезосферата, на около 100 километра нагоре - които вече имат такъв ефект.

Ще ви кажа бързо какъв е ефектът. Има много забавни сложности, с които бих ви занимавал цяла вечер, но няма да го направя. Имате слънчева светлина, падаща върху някаква частица, която се загрява неравномерно. Страната, обърната към слънцето, е по-топла, а другата страна - по-хладна. Газовите молекули, които отскачат от топлата страна, отскачат с известна допълнителна скорост, защото тя е топла. Виждате мрежова сила в посока, обратна на слънцето. Това се нарича фотофоретична сила. Има куп други версии за това, които аз и някои сътрудници сме обмисляли как да експлоатираме. И, разбира се, може да сгрешим - не всичко от това е съгласувано и с други колеги, все още сме в стадий на обмисляне - но засега изглежда добре. Но изглежда, че можем да постигнем дълъг атмосферен живот - много по-дълъг от преди - защото са левитирани. Можем да придвижваме неща от стратосферата в мезосферата, разрешавайки принципно озоновия проблем. Сигурен съм, че ще възникнат други проблеми. В крайна сметка можем да накараме частиците да мигрират над полюсите, за да може климатичното инженерство да се фокусира върху полюсите. Което би имало минимални лоши ефекти в средата на планетата, където живеем, и да полагаме максимални усилия за охлаждането на полюсите при спешен случай.

Това е една промъкнала се нова идея, която по същество е по-умна от вкарването на сулфати. Независимо дали тази или друга идея е правилна, мисля, че почти със сигурност накрая ще измислим по-умни неща от вкарването на сяра. Ако инженерите и учените наистина насочат умовете си към това, изумително е как можем да повлияем на планетата. Това ни дава изключителни предимства. Подобрените наука и инженерство, независимо дали ни харесва или не, ще ни дават все повече и повече възможности да влияем върху планетата. Да контролираме планетата. Контрол над времето и климата - не защото го планираме, не защото го искаме, а защото науката ни го предоставя малко по малко, с по-добро познаване на начина, по който работи системата, и по-добри инженерни умения за прилагане.

Да предположим, че пристигнат извънземни от космоса - може би ще се приземят в главната квартира на ООН там, надолу по пътя, или може би ще изберат по-подходящо място - но да предположим, че пристигнат и ни дадат една кутия. А кутията има две копчета. Едното е копче за контролиране на глобалната температура. Може би другото копче е за контрол на концентрациите на въглероден двуокис. Може би си представяте, че ще водим войни за тази кутия. Защото няма начин да постигнем съгласие как да настроим копчетата. Нямаме глобално управление. Различните хора ще искат различни настройки. Не смятам, че това ще се случи. Не е много вероятно.

Но ние строим тази кутия. Учените и инженерите по света я строят част по част в лабораториите си. Дори и да го правят по други причини. Дори ако смятат, че просто работят за опазване на околната среда. Не ги интересуват налудничави идеи за прилагане на инженерство на цялата планета. Те развиват наука, която го улеснява. Предполагам, че моят възглед за това не е, че искам да го направя - не искам - а че трябва да извадим това от сенките и да говорим за него сериозно. Защото рано или късно ще се сблъскаме с решения и е по-добре здраво да мислим за него, дори ако искаме да мислим задълбочено над причините защо никога не трябва да го правим.

Ще ви предложа два различни начина да се мисли за този проблем, които са началото на моето мислене за това как да мисля за това. Но онова, от което имаме нужда, не е просто неколцина чудаци като мен да мислят - имаме нужда от по-широк дебат. Дебат, който включва музиканти, учени, философи, писатели, които се занимават с въпроса за климатичното инженерство и мислят сериозно за усложненията. Ето един начин да се мисли за това, който е, че просто правим това, вместо да ограничаваме емисиите, защото е по-евтино. Това, което не съм казал за него, е, че е абсурдно евтино. Чрез използването на сулфатния метод или този метод, който аз предлагам, може да се създаде ледена епоха на цената на 0,0001 процента от брутния вътрешен продукт. Много е евтино. Имаме много предимства. Не е добра идея, но просто е важно. Ще ви кажа колко гоям е лостът - лостът е толкова голям. А това изчисление не е много спорно. Може да спорите доколко е проява на здрав разум, но предимството е огромно. (Смях)

Заради това можем да се справим с проблема просто като спрем да намаляваме емисиите, а с повишаването на концентрациите можем да увеличим степента на геоинженерство. Не смятам, че някой приема това сериозно. Защото при този сценарий се отдалечаваме все повече и повече от настоящия климат. Имаме всякакви други проблеми като окисляването на океаните, което така или иначе се дължи на въглеродния двуокис в атмосферата. Никой, освен може би един-двама особняци, не го предлага.

Но ето един случай, по-труден за отхвърляне. Да кажем, че не се захванем с геоинженерство - правим, онова, което трябва, което е да се отнесем сериозно към ограничаването на емисиите. Но всъщност не знаем колко бързо трябва да ги ограничим. Не е сигурно доколко климатичните промени са прекалени. Да кажем, че работим усърдно, а не просто докосваме спирачките - натискаме силно спирачките и наистина намаляваме емисиите и в крайна сметка ограничаваме концентрациите. Може би един ден - например, 23-ти октомври 2075-а - най-сетне ще достигнем славния ден, когато концентрациите са преминали пика си и са започнали да намаляват. Правим глобални чествания и всъщност сме започнали да... нали разбирате - най-лошото според нас вече е отминало. Но може би в този ден също ще открием, че гренландският лед се топи неприемливо бързо - достатъчно бързо, за да повиши морското равнище на океаните през следващите 100 години и да изтрие някои от най-големите градове от картата. Това е абсолютно възможен сценарий. Може да решим на този етап, че макар прилагането на геоинженерството да е несигурно и морално неприятно, то е много по-добро от НЕприлагането на геоинженерство. А това е много различен начин да се гледа на проблема. Това е използване на контрол на риска, вместо действие. Това е да се каже, че ще се прилага геоинженерство за известно време, за да се отклони горещината, а не за да се замести действието.

Но с този възглед има един проблем. И проблемът е следният: знанието, че геоинженерството е възможно, прави климатичните ефекти да изглеждат по-малко страховити. А това създава по-слаб ангажимент за ограничаване на емисиите днес. Това икономистите наричат морален риск. И това е една от основните причини да е толкова трудно да се говори за този проблем - като цяло смятам, че това е истинската причина да е политически неприемливо да се говори за това. Но добра политика не се прави, като криеш нещата в някое чекмедже.

Ще ви оставя с три въпроса, а после с един последен цитат. Трябва ли да провеждаме сериозни изследвания на тази тема? Трябва ли да имаме национална изследователска програма, която да се занимава с това? Не само как би могло да се прави по-добре, а също какви са всички рискове и отрицателни страни от това. В момента има неколцина ентусиасти, които говорят за това - някои за позитивните му страни, някои - за негативните - но това е опасно състояние, защото има много малка дълбочина на познания по тази тема. Много малко количество пари ще ни осигури известни познания. Много от нас - може би аз сега - мислим, че трябва да направим това. Но имам много резерви. Моите резерви принципно са за проблема с моралния риск а наистина не знам как най-добре можем да избегнем моралния риск. Мисля, че има сериозен проблем, докато говорим за това. Хората започват да смятат, че не трябва да полагат толкова големи усилия за ограничаване на емисиите.

Още нещо: може би имаме нужда от договор. Договор, който решава кой да прави това. В момента може да смятаме, че голяма, богата страна като САЩ трябва да се заеме. Но спокойно може да се окаже всъщност, че ако Китай се събуди през 2030-а и осъзнае, че климатичните ефекти са просто неприемливи, те може да не са много заинтересовани от нашите морални разговори за това как да го направим и просто да решат, че наистина предпочитат да имат един геоинженерен свят, вместо не-геоинженерен свят. И няма да имаме международен механизъм, за да разберем кой взема решение.

Ето една последна мисъл, която е била изразена много, много по-добре преди 25 години в доклада на Националната академия на САЩ, отколкото мога да я изразя днес. Мисля, че тя наистина обобщава къде се намираме сега. Че проблемът с въглеродния двуокис - климатичният проблем, за който сме чували, дава тласък на много неща - иновации в енергийните технологии, които ще намалят емисиите. Но мисля също, че неизбежно ще ни тласне да мислим за климата и контрола на времето, независимо дали ни харесва, или не. Време е да започнем да мислим за това, дори ако причината да мислим за него е да съставяме аргументи защо не трябва да го правим. Благодаря ви много.