Дейвид Холт свири планинска музика

Това е леля Зип от Содом, Северна Каролина. Беше на 105 години, когато направих тази снимка. Винаги казваше неща, които ме караха да спра и да се замисля, като например: "Времето може и да лекува, но не е специалист по красотата". (Смях) Тя каза: "Бъди добър с приятелите си. Защото без тях ще си напълно непознат." (Смях)

Това е една от нейните песни. Да видим дали може да влезем в тон и да я изпеем заедно. Майкъл Манринг ще свири на бас с мен. Поздравете го сърдечно. (Аплодисменти)

Едно, две, три, четири.

(Музика)

Моята вярна любима е черноока маргаритка; ако не я видя, полудявам.

Моята вярна любима живее нагоре по реката; още няколко скока, и ще бъда при нея.

Хей, хей, черноока Сузи! Хей, хей, черноока Сузи! Хей, хей, черноока Сузи, хей.

Трябва да си представите леля Зип на 105 години в Содом, Северна Каролина. Отивам да уча тези стари песни от нея. Тя не можеше много да пее, не можеше вече да свири. Измъквах я на верандата отпред. Долу беше внукът й, ореше тютюневите полета с едно муле. Двоен външен клозет тук, встрани. И пеехме тази стара песен. Тя нямаше много енергия, затова аз пеех: "Хей, хей!", а тя просто отвръщаше с: "Черноока Сузи".

О, хей, хей, черноока Сузи! Хей, хей, черноока Сузи! Хей, хей, черноока Сузи, хей.

С нея ходихме да берем боровинки. Тя се разсърди; отнесох пердах.

Патки във вира, гъски в океана, дявол в хубавото момиче, като си науми нещо.

О, хей, хей, черноока Сузи! Хей, хей, черноока Сузи! Хей, хей, черноока Сузи, хей.

А сега - банджото.

Ще се оженим на следващия Ден на благодарността; Аз ще си лежа; тя ще изкарва хляба.

Тя ще готви мяхове, аз ще готвя сос; ще ядем пиле някой ден, може би.

Хей, хей, хей, хей. Хей, хей, черноока Сузи, хей!

И още веднъж. О, хей, хей, черноока Сузи! Хей, хей, черноока Сузи! Хей, хей, черноока Сузи, хей.

(Аплодисменти) Благодаря, Майкъл.

Това е Ралф Стенли. Когато бях в колеж в Калифорнийския университет в Санта Барбара в Колежа за творчески проучвания, като учех магистратура по биология и изкуство, той дойде в кампуса. Мисля, че беше през 1968-а. И свиреше своята музика в стил блуграс, но към края на концерта мина на стария стил свирене на банджо, дошъл от Африка заедно с банджото. Казва се "стил закривен чук", който научил от майка си и баба си. Влюбих се в този стил. Отидох при него и попитах: как мога да се науча? Той отвърна: ами, може да се върнеш в Клинч Маунтин, откъдето съм аз, или Ашвил, или Монт Еъри, Северна Каролина... някое място, където има много музика. Защото много стари хора, които още са живи, свирят в този стар стил.

Върнах се същото онова лято. Просто се влюбих в културата и хората. И, знаете ли, върнах се на училище, завърших степените си и казах на родителите си, че искам да стана свирач на банджо. Може да си представите колко бяха развълнувани.

Реших, че бих искал да ви покажа само някои от снимките, които съм направил на някои от менторите си. Само някои от тях, но може би ще получите поне малко загатване за някои от тези хора.

И да чуем малко банджо. Да направим малко миш-маш. (Музика)

(Аплодисменти) Последните няколко снимки бяха на Рей Хикс, който току-що беше починал миналата година. Той беше един от великите американски народни разказвачи на приказки. Приказките на Стария Джак, които е научил... говореше така, едва му се разбираше. Но беше наистина чудесно. И живееше в онази къща, построена от прадядо му. Без течаща вода, без електричество. Чудесен, чудесен човек.

Може да видите още снимки. Всъщност имам уебсайт, в който има куп снимки, които съм правил на някои от другите хора, които нямах възможност да ви покажа. Този инструмент се появява на снимките. Казва се устен лък. Това определено е първият струнен инструмент в света, на който все още се свири в Южните планини. Хората от едно време не са имали засукани китарни струни, за да правят нещо такова. Просто вземали пръчка и котешко черво и го опъвали. Лоша работа за котките, но ставал хубав малък инструмент. Звучи нещо такова.

(Музика) Е, чувал ли си многото истории, разправяни от млади и стари с радост за многото дръзки деяния, свършени от Джонсъновите момчета?

Ти вземи Кейт, аз ще взема Сам; и двамата ще имаме момиче Джонсън. Ти вземи Кейт, аз ще взема Сам; и двамата ще имаме момиче Джонсън.

В армията на отцепниците имало скаути, знаели ги надлъж и нашир.

Когато янките ги виждали да идват, оставяли пушките и се криели.

Ти вземи Кейт, аз ще взема Сам; и двамата ще имаме момиче Джонсън. Ти вземи Кейт, аз ще взема Сам; и двамата ще имаме момиче Джонсън.

Не е ли страхотен звук? (Аплодисменти)

Е, беше през 1954-та, според мен. Карахме колата близо до Гейтсвил, Тексас, където израснах като млад. Близо до Гейтсвил се връщахме от бакалницата. Майка ми караше; с брат ми седяхме отзад. Бяхме много сърдити на мама. Гледахме през прозореца. Бяхме заобиколени от хиляди акри памучни поля. Разбирате ли, тъкмо бяхме ходили до бакалницата, а мама отказа да ни купи буркана "Овалтин", в който беше купонът за декодиращия пръстен за "Капитан Среднощ". И, човече, това ни разсърди. Е, мама също не си поплюваше, караше и каза: "Момчета! Мислите си, че може да имате, каквото си поискате. Не знаете колко е трудно да се печелят пари. Татко ви работи толкова много. Мислите си, че парите растат по дърветата. Не сте работили и ден през живота си. Толкова ме ядосвате, момчета. Това лято тръгвате на работа."

Тя спря колата и каза: "Слизайте." С брат ми слязохме от колата. Седяхме на ръба на хиляди акри памук. Там имаше около стотина черни хора, които беряха. Майка ми ни сграбчи за раменете. Заблъска ни към полето. Отиде при надзирателя и каза: "Водя тези две момченца, никога не са работили и ден в живота си." Разбира се, бяхме едва осем и десетгодишни. (Смях) Тя попита: "Бихте ли им възложили работа?" Е, на оня надзирател трябва да му се е струвало смешно: да сложи две малки бели момченца в памучно поле през август в Тексас... горещо е. Така че даде на всеки от нас по една торба за памук, дълга около 10 фута, горе-долу толкова широка, и започнахме да берем. Памукът е мек, но външната част на растението просто е пълна с лепки. И ако не знаеш какво правиш, ръцете ти се разкървавяват за нула време. С брат ми започнахме да работим, ръцете ни се разкървавиха, и тогава... "Мамо!" А мама просто седеше до колата ей така. Не мислеше да се отказва.

Надзирателят сигурно виждаше, че се е увлякъл. Някак се промъкна зад нас и запя тихо. Просто пееше: "Е, в небесата има дълга бяла роба, знам. Не искам да ме изостави. Да, има дълга бяла роба в небесата, знам. Не искам да ме изостави." И от всички страни хората почнаха да пеят и отговарят, а той запя: Добра новина, добра новина: Колесницата идва. Добра новина: Колесницата идва. Добра новина: Колесницата идва. И не искам да ме остави." С брат ми никога не бяхме чували нещо подобно през целия си живот. Толкова беше красиво. Сядахме там цял ден и бeряхме памук, без да се оплакваме, без да плачем, докато те пееха неща като: "О, Мария, не плачи, не стени", "Гази във водата" и "Сторих, сторих", "Тази малка моя светлинка".

Най-сетне, към края на деня всеки от нас беше набрал около четвърт торба памук. Старшият обаче беше достатъчно добър да даде на всеки от нас чек по за долар, но майка ми така и не ни разреши да ги осребрим. На 57 години съм; още пазя чека. Майка ми се надяваше, че сме научили от това ценността на усилния труд. Но ако имате деца, знаете, че често не става така. Не, научихме нещо друго. Първото, което научих онзи ден, беше, че никога, ама никога не искам пак да работя толкова усилно. (Смях) И общо взето никога не съм го правил. Но научих също, че някои хора в този свят наистина трябва да работят толкова силно всеки ден, а това ми отвори очите. Научих също, че една прекрасна песен може да направи така, че усилният труд да върви малко по-лесно. Тя може също и да сближи групата, както нищо друго.

Онзи ден бях само малко осемгодишно момченце, когато мама ме свали от колата в онова горещо тексаско памучно поле. Дори не бях наясно с музиката... дори не бях наясно с нея. Но онзи ден, докато берях в памучното поле, щом онези хора започнаха да пеят, осъзнах, че съм в самото сърце на истинската музика и оттогава искам да бъда там.

Опитайте тази стара песен с мен. Аз пея: Има една дълга, широка роба в небето, знам.

Вие пеете: Не искам да ме изостави. Има една дълга, широка роба в небето, знам. Не искам да ме изостави.

Добри новини, добри новини: Колесницата идва. Добри новини: Колесницата идва. Добри новини: Колесницата идва. И не искам да ме остави...

Минало е известно време, откакто сте набрали последната си бала памук, нали? Да опитаме още веднъж.

В небето има звездна корона, знам. Не искам да ме изостави. В небето има звездна корона, знам. Не искам да ме изостави.

Добри новини: Колесницата идва. Добри новини: Колесницата идва. Добри новини: Колесницата идва. И не искам да ме изостави.

Беше преди няколко години, но някак си спомних тази история и я разказах на един концерт. Майка ми беше в публиката. След... тя се радваше да чуе история за себе си, разбира се, но след концерта дойде при мен и каза: Дейвид, трябва да ти кажа нещо. Цялата онази работа беше уговорена. Уговорих я със старшия. Уговорих я с поземления собственик. Просто исках вие, момчета, да научите ценността на усилния труд. Не знаех обаче, че ще те накара да се влюбиш в музиката.

Да опитаме. Добри новини: Колесницата идва. Добри новини: Колесницата идва. Добри новини: Колесницата идва. И не искам да ме изостави. (Аплодисменти)

Е, това е хавайската китара. Инструмент, направен в Америка. Оригинално била направена от братята Допиера, които по-късно направили "Добро" - инструмент с дървено тяло с метален конус за... откъдето идва звукът. Обикновено се свири направо в скута. Била направена за свирене на хавайска музика през 20-те години на ХХ век, преди да имат електрически китари, в опит да се направи силно звучаща китара. А после афро-американците открили, че може да се вземе гърло от счупена бутилка, просто така... от хубаво мерло става много добре. Това вино, което пихме вчера, би било идеално. Отчупваш го, слагаш го на пръста си и се плъзгаш в нотите. Този инструмент до голяма степен ми спаси живота.

Някъде преди 14-15 години, през тази година с жена ми загубихме дъщеря ни, Сара Джейн, в автомобилна катастрофа... и това беше най... едва не ме затри... едва не ме затри от този свят. И мисля, че научих много за това какво е щастие, като минах през такава невероятна скръб, просто застанал на ръба на онази бездна с желание да скоча вътре. Трябваше да правя списъци от причини да остана жив. Трябваше да сядам и да правя списъци, защото бях готов да си вървя; бях готов да се махна от този свят. И знаете ли, на първо място в списъка, разбира се, бяха Джени и синът ми, Зеб, родителите ми... не исках да ги нараня. Но после, като мислих отвъд това, бяха много прости неща. Не ме беше грижа за... имах радиопредаване, имам радиопредаване по обществено радио, "Разходка по реката", не ми пукаше за това. Не ми пукаше за награди, пари или каквото и да било. Нищо. Нищо. В списъка биха били неща като да видя нарцисите да разцъфват напролет, мирисът на новоокосено сено, да хванеш вълна и да сърфираш, докосването на бебешка ръчичка, да чуеш как Док Уотсън свири на китара, да слушаш стари записи на Мъди Уотърс и Чичо Дейв Мейкън. А за мен - звукът на хавайска китара, просто защото един от съседите на родителите ми ми подари такава. Седях с нея и не знаех как да свиря, но просто свирех, колкото мога по-тъжно. Това беше единственият инструмент, от всички, на които свиря, който наистина би направил тази връзка. Ето една песен, която излезе от това.

(Музика.) Е, чувам, че имаш грижи. Боже, тъжно ми е да го чуя. Ако искаш да говориш за това, нали знаеш, ще те изслушам докрай.

Думите вече не го казват; да ти кажа какво правя винаги. Просто отчупвам гърлото на друга бутилка и свиря този блус на хавайска китара.

Хората казват: "О, я зарежи!" О, да, лесно е да се каже. Когато едва се движиш, а те тичат наоколо и се забавляват.

Понякога си мисля, че е по-добре просто да потънеш в мрачното си настроение, докато можеш да се надигнеш, тананикайки тоя блус на хавайска китара.

Може да опиташ да държиш всичко в себе си с пиене, наркотици и цигари, но знаеш ли, това няма да те докара дотам, където искаш да идеш.

Но имам едно лекарство тук, което може просто да разхлаби нещата. Обади ми се сутринта след доза от този блус на хавайска китара. Освободи се. (Аплодисменти)

О, мисля, че имам време да ви разкажа за това. Татко ми беше изобретател. Преместихме се в Калифорния, когато "Спутник" се издигна, през 1957-а. Той работеше по жироскопи; има ред патенти за тези неща. Преместихме се на улицата срещу Майкъл и Джон Уитни. Бяха горе-долу на моя възраст. По-нататък Джон, както и Майкъл, станаха някои от изобретателите на компютърната анимация. Таткото на Майкъл работеше по нещо, наречено компютър. Това беше през 1957-а, бях малко десетгодишно хлапе, не знаех какво е това. Но той ме заведе да го видя, разбирате ли, онова, което правеха. Приличаше на библиотека, пълна с вакуумни тръби, докъдето поглед стига, цели етажи и етажи с тези неща, а един от инженерите каза: някой ден ще можеш да сложиш това нещо в джоба си. Помислих си: леле, трябва да са доста големи панталони! (Смях)

Онази Коледа... може би имам време за това... онази Коледа получих химическия комплект "Забавлението на Господин Вълшебник". Е, исках да съм изобретател точно като татко си; Майкъл също. Неговият прадядо е бил Илай Уитни, изобретателят на памучния джин. И така, погледнахме в онзи... това беше купен набор "Млад химик". В него имаше три химикала, които наистина се изненадахме да видим: сяра, калиев нитрат и въглен. Човече, бяхме едва десетгодишни, но знаехме, че от това се прави барут. Направихме малка партида, сложихме я на алеята, хвърлихме клечка кибрит, и - бум - възпламени се. Ах, беше страхотно.

Е, очевидно следващото беше да направим оръдие. Отидохме в гаража на Майкъл... баща му имаше всякакви неща, сложихме там една тръба в менгемето и завихме капачка на края на тръбата, пробихме дупка отзад на тръбата, взехме няколко фишека, изтеглихме предпазителите, завързахме ги заедно, сложихме ги там отзад и... долу в онази дупка... а после натъпкахме малко от нашия барут в тази тръба и сложихме три сачмени лагера отгоре, в гаража. (Смях) Не бяхме глупави; сложихме лист шперплат на около пет фута пред него. Стояхме отзад, запалихме това нещо и те излетяха оттам... минаха през оня шперплат, като да беше хартия. През гаража. Два от тях се приземиха в страничната врата на новия му "Ситроен". (Смях) Свалихме всичко и го заровихме в задния му двор. Това беше в Пасифик Палисейдс; вероятно си е още там.

Е, брат ми чу, че сме правили барут. Той и приятелчетата му, бяха по-големи и бяха доста лоши. Казаха, че ще ни набият, ако не им направим малко барут. Попитахме: ама какво ще правите с него? Те отвърнаха: ще го топим и ще правим ракетно гориво. (Смях) Дадено. Ще ви направим голяма пратка. (Смях) И така, направихме им голяма пратка, и беше в моя... тъкмо се бяхме нанесли там. Тъкмо се бяхме преместили в Калифорния. Мама беше ремонтирала кухнята; мама я нямаше онзи ден. Взехме една тава за пай. Топенето беше работа на Крис Бъркист. С Майкъл стояхме далеч встрани в кухнята. Той каза: "Да, ей, топи се. Да, сярата се топи. Няма проблем. Да, разбираш ли." Тя просто лумна, той се обърна и изглеждаше така. Без коса, без мигли, без нищо. По целия кухненски шкаф на майка ми имаше големи драскотини; въздухът беше пълен с черен дим. Тя се прибра, взе този химически набор и никога вече не го видяхме. Но често мислехме за него, защото всеки път, когато тя готвеше риба тон, тя... имаше лек вкус на барут.

Така че и аз обичам да изобретявам разни неща и мисля, че ще приключа с нещо, което изобретих доста отдавна. Когато ударните машини бяха нови, си помислих - защо да не може да се вземе най-старата форма на музика, аматьорските ритми и да се комбинират с най-новата технология? Наричам това гръмотевично. По онова време барабанните спусъци бяха нови. И така, събрах ги всички и заших 12 от тях на този костюм. Вчера ви показах някои от аматьорските ритми; ще изпълня няколко от същите. Имам спусък тук, спусък тук, тук, тук. Точно тук. Наистина ще боли, ако не сваля това. Така. Барабанните спусъци излизат от опашката ми тук, в ударната машина и могат да издават различни звуци, като барабани. Да ги свържа всички заедно. Също така, мога да променям звуците, като натискам този педал ето тук, и... нека просто да приключа с едно малко аматьорско соло или нещо такова.

Благодаря ви, хора. (Аплодисменти)