Дейвид Хенсън: Роботи, които "показват емоция"

Аз съм д-р Дейвид Хенсън и създавам роботи с характер. С това искам да кажа, че развивам роботи, които имат характер, но също и роботи, които в крайна сметка ще станат съпричастни с вас. Започваме с различни технологии, приближаващи се към тези разговорчиви роботи с характер, които могат да виждат лица, да срещат погледа ви със своя, да правят пълен диапазон от изражения на лицето, да разбират реч да започнат да копират начина, по който се чувствате, това кои сте вие, и да изградят отношения с вас.

Развивал съм серия от технологии, позволяващи на роботите по-реалистични изражения на лицето от постиганите преди, с по-малко мощност, което даде възможност за първите ходещи двукраки роботи, първите андроиди. Това е пълен обхват от лицеви изражения, стимулиращ всички основни мускули на човешкото лице, действащ с много малки батерии, изключително леки.

Материалите, които позволиха работещите с батерии лицеви изражения? Един материал, наречен Фръбър, и всъщност в материала има три големи иновации, позволяващи това да се случи. Едната е йерархични пори. А другата е макромолекулна наномащабна порьозност в материала.

Ето го, започва да върви. Това е в Корейския институт за науки и технологии. Аз направих главата. Те направиха тялото. Целта тук е да се постигне чувствителност в машините - не само чувствителност, но и съпричастие.

Работим с Лабораторията за машинно възприятие в Калифорнийския университет в Сан Диего. Те имат тази наистина забележителна технология за лицево изражение, която разпознава лицеви изражения - какви са вашите лицеви изражения. Той разпознава също какво гледате - ориентацията на главата ви. Ние емулираме всички основни лицеви изражения, а после ги контролираме със софтуера, който наричаме Характерен мотор. Ето малко от технологията, включена в това.

Всъщност, точно сега - изключваме оттук и включваме тук - а сега, да видим дали хваща израженията на моето лице. Добре. Ето, усмихвам се. (Смях) А сега се мръщя. А това е наистина силно осветено отзад. Добре, ето сега. О, толкова е тъжен. Добре - значи, усмихвате се, мръщене. Неговото възприятие на вашите емоционални състояния е много важно, за да могат машините ефективно да станат съпричастни.

Машините стават отчайващо способни на неща като убийство. Нали? Тези машини нямат място за съпричастност. И за това се харчат милиарди долари. Характерната роботика може да засее семената на това роботите наистина да станат съпричастни. Ако постигнат интелигентност на човешко ниво, или, твърде възможно - много по-високо от човешките нива на интелигентност, това може да са семената на надежда за нашето бъдеще.

Направихме 20 робота през последните 8 години, докато работех по докторската си дисертация. А после основах "Хенсън роботикс", която развива тези неща за масово производство. Това е един от нашите роботи, който показахме на фестивала "Wired Next" преди две години. Той вижда множество хора на мястото, помни къде са отделните хора и гледа от лице на лице, запомняйки хората.

Включваме две неща. Първо, възприемането на хора. И второ - естественият интерфейс, естествената форма на интерфейса, така че да е по-интуитивно за вас да взаимодействате с робота. Започваш да вярваш, че той е жив и съзнателен.

Един от любимите ми проекти беше да събера всичко това заедно в един художествен андроиден портрет от научнофантастичния писател Филип К. Дик, написал велики творби като "Сънуват ли андроидите електрически овце?", основа за филма "Блейдрънър". В тези истории роботите често мислят, че са хора. И някак оживяват. Ние събрахме неговите книги, писма, интервюта, кореспонденция в една огромна база данни от хиляди страници, а после използвахме известна естествена езикова обработка, която да ви позволи наистина да водите разговор с него. И беше някак зловещо. Защото казваше тези неща, които звучаха, все едно те наистина те разбират.

Това е един от най-вълнуващите проекти, които развиваме - малък герой, който е говорител на приятелски настроен изкуствен интелект, дружелюбен машинен интелект. И това ще влезе в масово производство. Направихме го така, че да бъде наистина изпълнимо с много, много евтини материали, така че да може да стане другар в детството за хлапетата. Чрез интерфейс с Интернет става все по-умно с годините. Докато изкуственият интелект еволюира, така е и с неговата интелигентност.

Крис Андерсън: Благодаря много. Това е невероятно. (Аплодисменти)