Дейвид Гало разкрива подводни чудеса

Ще се потопим в дълбините на океана. Всеки, който е имал тази чудесна възможност знае, че за около два часа и половина по пътя надолу, е един напълно тъмен свят. Виждахме най-мистериозни животни през прозореца които не могат да бъдат описани. Тези проблясващи светлини един биолуминисцентен свят, като светулки. Д-р Едит Уитър -- от Изследователската Асоциация за Опазване на околната среда успя да вземе и камера, с която да снима някои от тези забележителни животни които в момента виждате на екрана.

Всичко това е биолуминсценция, както споменах, като светулки. Това е летяща пуйка, под дървото. (Смях) Знaм. Аз съм геолог по професия, но ги обожавам. Виждате как някои от биолуминисцентите те използват за да се предпазят от изяждане, а други за привличане на плячка. Но всички, от артистична гледна точка, са безспорно невероятни. Много от случващото се отвътре -- ето риба с горящи, пулсиращи очи. Някои от цветовете са предназначени да хипнотизират. Тези възхитителни мотиви. И накрая тази е последната: една от любимите ми, изглежда като огнено кълбо. Абсолютно удивително, всяко едно гмуркане.

Това е непознатият свят. До днес сме разкрили само 3 процента от това което е в океаните. Вече сме открили най-високите планини в света, най-дълбоките долини, подводни езера и водопади -- много от това сме споделили с вас от сцената. И на място, където мислихме, че няма никакъв живот, откриваме повече от предполаганото, като разнообразие и гъстота, дори от тропическите дъждовни гори, което ни казва, че въобще не знаем много за тази планета. Все още има 97 процента, които са пусти, или са изпълнени с изненади.

Но нека прескочим до плитките води сега, и видим някои създания, които са напълно удивителни. Сефалоподи - главоноги. Като дете ги знаех най-вече, като "каламари" (Смях) Това е октопод. Сниман е от д-р Роджър Ханлън от Морската Био Лаборатория. Просто е очарователно как главоногите с техните очи, невероятни очи, осезават всичко наоколо, гледат светлината, цветовете. Ето октопод, минаващ през рифа. Намира място, настанява се, сгушва се и потъва в пейзажа. Трудно нещо за правене.

В тази част ще видим няколко калмари от този вид. Това са калмари. Мъжките, когато се бият, ако са много агресивни, стават бели. Тези два мъжкари се бият Правят го, като си блъскат д-тата заедно, което е интересна идея. Сега, ето мъжкия отляво и женската вдясно. Мъжкият е съумял да раздели багрите си, така че женската винаги вижда милия и нежен калмар в него. И мъжкият -- (Смях). Ще го видим отново. Нека го видим пак. Гледайте цветовете: бяло отдясно, кафяво отляво. Отстъпва назад, така че да държи другите мъжки настрани разделяйки тялото си, обръща се... Бинго! Казаха ми, че това не е само феномен с мъжете при калмарите, ама кой знае.. (Аплодисменти)

Селии. Обичам сепиите. Това е гигантска австралийска сепия. Ето го и него. Неговите унили малки очички. Но те могат да правят доста учудващи неща. Сега ще видим една влизаща в процеп и гледайте му пипалата. Придърпва ги. За да изглежда като водорасли. Изчезва директно във фона. Невероятно. Ето два мъжки които се бият. Още веднъж, те са достатъчно умни, тези главоноги, знаят как да се наранят. Но вижте шарките, които могат да правят с кожата си. ОК? Просто удивително.

Ето един октопод. Понякога не искат да бъдат видени докато се движат, за да не ги видят хищниците. Ето, този може да се преструва на скала, и оглеждайки наоколо може да се преплъзва по дъното, използвайки вълните и сенките, за да не бъде забелязан. Той просто се вписва, неговите движения се смесват във фона. Трикът с движещата скала. Така че учим много от плитките води. Все още разкриваме дълбините, но учим много нови неща от плитките води. Има си причина, плитчините да са пълни с хищници. Това е баракуда. И ако си октопод, или сепия наистина знаеш как да използваш пейзажа да се скриеш.

Сега ще видите красиво коралово дъно. Един октопод би изпъквал много лесно, ако не можеше да се дегизира, сменяйки цвета и структурата на кожата си. Ето едно водорасло на преден план. И октопод. Не е ли удивително? Сега, Роджър го разбуни, и той отлетя изпод мастилен облак. когато се приземи, октопода си казва, "О, видяли са ме" "Най-добре да стана възможно най-голям." Това кафяво прави очите му много големи. Блъфира. Нека го пуснем наобратно. Мислих, че се шегува, когато ми го показваше. Милслих, че е нарисувано . Така че ето го наобратно. Вижте цветовете и структурата на кожата. Удивително животно, може да си сменя цвета и формата, за да се вмести в околната среда. Ето как се вписва в това водорасло. Едно. Две. Три. И изчезва, както и аз. Много ви благодаря.