Дейвид Гало за живота в дълбоките океани

(Аплодисменти) Дейвид Гало: Това е Бил Ландж. Аз съм Дейв Гало. Ще ви разкажем няколко истории от морето в това видео. Имаме някои от най-невероятните видеокадри от "Титаник", виждани някога, а изобщо няма да ви ги покажем. (Смях)

Истината по въпроса е, че "Титаник"... макар и да разбива всякакви касови рекорди... не е най-вълнуващата история от морето. А проблемът според мен е, че приемаме океана за даденост. Като се замисли човек, океаните са 75 процента от планетата. По-голямата част от планетата е океанска вода. Средната дълбочина е около две мили. Мисля че, част от проблема е, че стоим на брега или виждаме такива изображения на океана, гледаш тази огромна синя шир, а тя блещука, движи се, има вълни, има прибой, има приливи, но нямаш представа какво има там вътре. А в океаните там са най-дългите планински вериги на планетата. Повечето от животните са в океаните. Повечето от земетресенията и вулканите са в морето... на дъното на морето. Биоразнообразието и биоплътността в океана са по-високи на места, отколкото в дъждовните тропически гори. В по-голямата си част е неизследван, и все пак има красиви гледки като тази, които ни пленяват и ни запознават с него.

Но когато стоите на брега, искам да мислите, че стоите на ръба на един много непознат свят. Трябва да имаме много специална технология, за да навлезем в този непознат свят. Ние използваме подводницата "Алвин" използваме и камери, а камерите са нещо, развито от Бил Ландж с помощта на "Сони". Марсел Пруст е казал: "Истинското откривателско пътешествие не е толкова в това да търсиш нови пейзажи, колкото в това да имаш нови очи." Хората, които ни партнираха, ни дадоха нови очи, не само за съществуващото... новите пейзажи на дъното на морето... но също и за това как мислим за самия живот на планетата.

Ето една медуза. Тя ми е една от любимите, защото има всякакви работещи части. Това се оказва най-дългото създание в океаните. Достига до около 150 фута ( 45.72 m ) дължина. Но виждате ли всички тези различни работещи чаркове? Обичам такива неща. Има едни примамки за риба отдолу. Движат се нагоре-надолу. Има висящи пипала, които се въртят ето така. Тя е колониално животно. Всички тези животни са индивидуални и се събират заедно, за да направят това единствено създание. Има части, горе отпред, които изхвърлят струи, които ще използва след миг, и малка светлинка. Ако вземеш всички големи риби, пасажните риби, всички тези, сложиш ги от едната страна, сложиш всички мекотели от другата страна, те печелят неоспоримо.

По-голямата част от биомасата в океана е съставена от такива създания. Ето я кръстокрилата смъртоносна медуза. (Смях) Биолуминесценцията... те използват светлините за привличане на партньори, привличане на плячка и комуникация. Направо не можем да хванем края на архивните си материали с медузи. Има ги във всякакви различни размери и форми.

Бил Ландж: Склонни сме да забравяме факта, че океанът има цели мили средна дълбочина, и че наистина познаваме животните, които са в първите 200 или 300 фута, но не познаваме онова, което съществува оттам надолу чак до дъното. А това са типове животни, които живеят в онова триизмерно пространство, онази микрогравитационна среда, която всъщност не сме изследвали. Чува се за гигантски сепии и такива неща, но някои от тези животни достигат приблизителна дължина 140-160 фута (42,67м - 48,77м). Те са много малко изследвани.

ДГ: Това е едно от тях, още едно от любимите ни, защото е малък октопод. Главата му всъщност е прозрачна. А тук пляска с уши и се издига много грациозно. Виждаме ги на всякакви дълбочини, дори на най-огромни дълбочини. Достигат размер от един-два инча (2,5 см - 5 см) до един-два фута ( 30 см - 60 см). Идват до самата подводница - залепят очи на люка и надничат вътре.

Това наистина е един свят вътре в света - ще ви покажем два. В този случай минаваме надолу през средната част на океана и виждаме такива създания. Това е нещо като дълбокоморски петел. Този изглежда невероятно официален, по някакъв начин. А после - един от любимците ми. Какво лице само! Това, което гледате, в основата си са научни данни. Това са кадри, които сме заснели за научни цели. Това е едно от нещата, които прави Бил - да позволява на учените да видят за пръв път такива животни в света, към който принадлежат. Не ги хващат в мрежа. Всъщност ги разглеждат долу, в онзи свят. Ще вземем джойстик, ще седнем на компютъра си на Земята, ще натиснем джойстика напред и ще летим около планетата.

Ще разглеждаме среднокеанската планина, дълга 40 000 мили планинска верига. Средната дълбочина над нея е около миля и половина. Намираме се над Атлантическия океан... това е билото, ето там... но ще пресечем Карибите, Централна Америка и ще се окажем срещу Тихия океан, девет градуса северно. Правим карти на тези планински вериги със звук, със сонар - това е една от тези планински вериги. Заобикаляме една скала тук, отдясно. Височината на тези планини от двете страни на тази долина е далеч по-голяма от тази на Алпите, в повечето случаи. А има десетки хиляди планини там, които още не са били картографирани.

Това е вулканичен хребет. Намаляваме мащаба все повече и повече. И в крайна сметка може да излезе нещо такова.

Това е една икона на нашия робот - казва се Джейсън. Можеш да седиш в стая като тази с джойстик и слушалки и да управляваш такъв робот по дъното на океана в реално време. Едно от нещата, които се опитваме да правим в "Удс Хоул" с партньорите си, е да внесем този виртуален свят... този свят, този неизследван регион... обратно в лабораторията. Защото сега го виждаме на парченца и частици. Виждаме го или като звук, или като видео, или като снимки, или като химични сензори... но все още никога не сме събирали всичко в една интересна картина.

Ето къде камерите на Бил наистина блесват. Това се нарича хидротермален отвор. А онова, което виждате тук, е облак от плътно натъпкана и обогатена с водороден сулфид вода, излизаща от вулканична ос на океанското дъно. Достига до 600 , 700 градуса по Фаренхайт (316, 371 градуса по Целзий), някъде в този обсег. Всичко това е вода под морето... миля и половина, две мили, три мили надолу. Знаели сме, че е вулканична, още през 60-те и 70-те години. И тогава сме имали известна представа, че тези неща съществуват по цялата й ос, защото, ако има вулканизъм, водата ще слиза от морето в пукнатини в океанското дъно, ще влиза в контакт с магма и ще се изстрелва нагоре гореща. Всъщност не сме били наясно, че ще има толкова богато съдържание на водородни сулфиди. Не сме имали никаква представа за тези неща, които наричаме комини.

Това е един от тези хидротермални отвори. Вода с температура 600 градуса по Фаренхайт, избликваща от Земята. От двете ни страни са планински вериги, по-високи от Алпите, така че обстановката тук е много драматична.

БЛ: Белият материал е един тип бактерии, които процъфтяват при 180 градуса по Целзий.

ДГ: Мисля, че една от най-страхотните истории, които виждаме сега от дъното на морето е, че първото, което виждаме да излиза от океанското дъно след вулканично изригване, са бактерии. Дълго време се чудихме - как всички те са се оказали там долу? Сега откриваме, че вероятно идват от вътрешността на Земята. Не само че излизат от Земята... биогенезис, създаден от вулканична дейност... но тези бактерии поддържат колонии от живот. Налягането тук е 4000 паунда на квадратен инч (1,8 т/2,5 кв.см ). На миля и половина от повърхността, до две-три мили... там долу никога не е достигало слънце. Цялата енергия за поддръжка на тези форми на живот излиза от вътрешността на Земята - хемосинтеза. А виждате колко е плътна популацията. Тези се наричат тръбни червеи.

БЛ: Тези червеи нямат храносмилателна система. Нямат уста. Но имат два типа хрилни структури. Един за извличане на кислород от дълбокоморската вода и друг, който подслонява тези хемосинтетични бактерии, които вземат хидротермалната течност... онази гореща вода, която видяхте да излиза от дъното... и я превръща в прости захари, които тръбният червей може да смила.

ДГ: Виждате... ето един рак, който живее там долу. Успял е да сграбчи върха на тези червеи. Те обикновено се отдръпват веднага щом ги докосне рак. О! Добра работа. И така, веднага щом ги докосне рак, те се отдръпват в черупките си, точно като вашите нокти. Там се разиграва цяла история, за която едва сега започваме да получаваме някаква представа заради тази нова камерна технология.

БЛ: Тези червеи живеят при наистина екстремна температура. Температурата под тях е около 200 градуса по Целзий, а главата им е на три градуса по Целзий, което е все едно да си държиш ръката във вряща вода, а крака - в леденостудена вода. Така им харесва да живеят. (Смях)

ДГ: Това е женска от този вид червей. А ето един мъжки. Гледайте. Не след дълго тези двамата тук... този и един, който ще се покаже ето оттук... започват да се бият. Всичко, което виждате, се разиграва в катранената чернилка на дълбокото море. Никога няма светлина, освен светлините, които носим ние. Ето ги. При една от последните серии гмуркания преброихме 200 вида в тези области. 198 бяха нови... нови видове.

БЛ: Един от големите проблеми е, че за биолозите, работещи на тези места, е доста трудно да събират тези животни. А те се разпадат по пътя нагоре, така че изображенията са жизненоважни за науката.

ДГ: Два октопода на дълбочина около две мили. Това нещо с налягането наистина ме изумява, че тези животни могат да съществуват там на дълбочина с налягане, достатъчно да смачка "Титаник" като празна кутия от "Пепси". Онова, което видяхме досега, беше от Тихия океан. Това е от Атлантическия. На дори още по-голяма дълбочина. Виждате как тази скарида тормози това бедно мъниче тук а той я отпраща с един удар със своя нокът. Прас! (Смях)

Същото нещо става ето тук. Онова, което вземат тук, на гърба на този рак, е на... хранителното вещество тук са тези много странни бактерии, които живеят на гърба на всички тези животни. Тези скариди всъщност се опитват да съберат всички бактерии от гърбовете на тези животни. А на раците изобщо не им харесва. Тези дълги влакънца, които виждате по гърба на рака, всъщност са създадени от продукта на тази бактерия. От бактериите по рака израстват косми. На гърба отново виждате това. Червената точка е лазерната светлина на подводницата "Алвин", която ни дава представа приблизително на какво разстояние сме от отворите. Всичко това са скариди. Виждате горещата вода ето тук, тук и тук, да излиза. Те се прилепват към повърхността на една скала и всъщност изстъргват бактерии от тази скална повърхност. Ето един мъничък отвор, появил се отстрани на тази колона. Тези колони достигат до няколко етажа височина. Тук има долина с невероятен извънземен пейзаж от колони, горещи извор, вулканични изригвания и земетресения, населявана от тези много странни животни, които живеят само от химична енергия, излизаща от земята. Изобщо не им е нужно слънцето.

БЛ: Виждате ли този бял, V-образен белег на гърба на тази скарида? Това всъщност е светлочувствителен орган. Така откриват хидротермалните отвори. Отворите излъчват черна телесна радиация... инфрачервена сигнатура... и така са в състояние да откриват тези отвори на значителни разстояния.

ДГ: Всичко това се случва по тази дълга 40 000 мили планинска верига, която наричаме панделката на живота, защото дори днес, докато говорим, там се генерира живот от вулканична дейност. Това е първият път, когато сме опитвали това където и да било. Ще се опитаме да ви покажем висококачествен образ от Тихия океан. Движим се нагоре по една от тези колони. Висока е колкото няколкоетажна сграда. Ще видите, че е местообиталище за много различни животни. Тук има едно странно горещо блюдо, от което излиза гореща вода. Всичко това са индивидуални домове за червеи.

Ето поглед на тази общност по-отблизо. Тук има раци, тук има червеи. Наоколо пълзят по-малки животни. Ето пагодни структури. Мисля, че това е най-симпатичното нещо. Просто не мога да го превъзмогна... тези малки коминчета, които си стоят там и пушат. Между другото, това е свръхотровно вещество. Никога не бихте получили разрешение да изливате това в океана, а всичко това излиза от него. (Смях) Невероятно е. В основата си е сярна киселина, и се изхвърля в невероятни количества. Животните процъфтяват... вероятно и ние сме дошли оттук. Вероятно оттук сме еволюирали.

БЛ: Тези бактерии, за които говорим, се оказват възможно най-простата форма на живот. Има ред групи, които предполагат, че животът е еволюирал на местата на тези отвори. Макар и местата на отвори да имат краткъ живот... едно определено място може да съществува само около десетина години... като екосистема са били стабилни милиони... дори милиарди... години.

ДГ: Действа доста добре. Виждате, че тук вътре има и няколко риби. Тук седи една риба. Ето един рак, щипката му е точно в края на този тръбен червей, чака червеят да си подаде главата навън. (Смях)

БЛ: В момента биолозите не могат да обяснят защо тези животни са толкова активни. Червеите растат с инчове за седмица!

ДГ: Вече казах, че това място, от човешка гледна точка, е токсично като самия ад. И не само това, но отгоре... източникът на енергия... тази водопроводна система... се изключва приблизително всяка година. Канализацията им се изключва, затова местата трябва да се преместят. Има и земетресения, а и вулканични изригвания от порядъка на едно на всеки пет години, което напълно унищожава всичко в района. Въпреки това, тези животни се възстановяват приблизително за година. Става дума за биоплътности и биоразнообразие, по-високи от тропическа дъждовна гора, която веднага се съживява. Чувствително ли е? Да. Крехко ли е? Не, всъщност не е много крехко.

Ще завърша, като кажа едно нещо. Има една история в морето, в морските води, в утайките и скалите по морското дъно. Това е невероятна история. Онова, което виждаме, като погледнем назад във времето, в онези утайки и камъни, е документация за историята на Земята. Всичко на тази планета... всичко... работи чрез цикли и ритми. Континентите се отдалечават един от друг. Събират се обратно. Океани идват и си отиват. Планини идват и си отиват. Глетчери идват и си отиват. Ел Ниньо идва и си отива. Не е катастрофа, ритмично е. Онова, което учим сега, е почти като симфония. Точно като музика е... наистина е като музика. И онова, което учим сега, е, че не можеш да слушаш симфония, дълга пет милиарда години, да стигнеш до днес и да кажеш: "Стоп! Искаме утрешната нота да бъде същата, каквато беше днес." Абсурдно е. Просто е абсудно. Онова, което трябва да научим сега, е да открием накъде отива тази планета на всички тези различни мащаби, и да работим с това. Да се учим да я управляваме. Понятието за опазване е безплодно. Консервацията е по-трудна, но вероятно можем да успеем. Много благодаря. Благодаря. (Аплодисменти)