Дейвид Дойч: Нов начин да се обясни обяснението

Сигурен съм, че през стоте хиляди години на съществуване на нашия вид, и дори преди това нашите предшественици са гледали нощното небе и са се чудили какво представляват звездите. И поради това са се чудили как да обяснят онова, което виждат, от гледната точка на невидимото.

И така, повечето хора се чудили за това само понякога, както и днес, в паузите от обикновените си занимания. Но онова, което обикновено ги занимавало, също включвало копнеж към познание. Искало им се да знаят как да предотвратят изчезването на запасите от храна и как да си почиват, когато са уморени, без да рискуват да гладуват, да им е по-топло, по-хладно, по-безопасно, да ги боли по-малко. Обзалагам се, че онези праисторически пещерни художници много биха искали да научат как да рисуват по-добре.

Във всеки аспект от живота си те желаели прогрес, точно като нас. Но се проваляли в това почти всеки път, защото не знаели как. Открития като огъня се случват толкова рядко, че от гледна точка на един индивид светът изобщо не се подобрявал. Не било научавано нищо ново.

Първата диря към произхода на звездната светлина се появява едва през 1899 г.: радиоактивността. За 40 години физиците открили цялото обяснение, изразено, както обикновено, в елегантни символи. Но да оставим символите. Помислете колко открития представят те. Ядра и ядрени реакции, разбира се. Но изотопи, електрически частици, антиматерия, неутрино, превръщането на маса в енергия -- това е E=mc^2 гама лъчи, трансмутация. Древната мечта, която винаги убягвала на алхимиците, била постигната чрез същите тези теории, които обясняват звездната светлина и други древни мистерии, както и нови, неочаквани феномени.

Че всичко това, открито за 40 години, не е било [открито] през предишните сто хиляди години, не е било от липса на мислене за звездите и всички тези други спешни проблеми, които имали. Дори стигнали до отговори като митовете, които доминирали в живота им, и все пак почти с нищо не наподобявали истината. Трагедията на тази проточила се стагнация според мен не се признава достатъчно. Това били хора с мозъци със същия дизайн, които в крайна сметка открили всички онези неща. Но тази способност да се напредва оставала почти неизползвана, докато не се осъществила революция в човешкото състояние, която променила вселената.

Или поне така трябва да се надяваме. Защото това събитие било научната революция, след която нашето познание за физическия свят и за това как да го адаптираме към желанията си е нараствало непрекъснато. А какво се променило? Какво правели сега хората за първи път, което предизвикало тази разлика между стагнация и бързо откритие с отворен край? Как да се получи тази разлика сигурно е най-важната универсална истина, която е възможно да се научи. Притеснително е, че няма консенсус за това каква е тя. Затова ще ви кажа. Но първо трябва да се върна малко назад.

Преди научната революция вярвали, че всичко важно, познаваемо вече било познато, съхранявано в древни писания, институции и в някои наистина полезни основни правила, които обаче били окопани като догми, наред с много лъжи. Те вярвали, че познанието идва от властите, които всъщност знаели много малко. И поради това прогресът зависел от това да се научат как да отхвърлят авторитета на учените хора, свещеници, традиции и управници. Затова научната революция трябвало да има по-широк контекст:

Просвещението, революция в това как хората търсели познание, опитвайки се да не разчитат на власт. "Не приемай ничия дума за това." Но не може това да е предизвикало разликата. Властите са били отхвърляни и преди, много пъти. И това рядко, ако изобщо някога е причинявало нещо подобно на научната революция. На времето онова, което смятали за бележита наука била една радикална представа за невиждани неща, известна като емпиризъм. Цялото познание се извлича от сетивата. Е, виждали сме, че това не може да е вярно. Помогнало е, като допринесло за наблюдения и експерименти. Но от самото начало било очевидно, че в него има нещо ужасно погрешно.

Познанието идва от сетивата. На какъв език? Със сигурност не на езика на математиката, на който, както казвал Галилео, е написана книгата на природата. Погледнете света. Не се виждат уравнения, издълбани в планинските склонове. Ако беше така, би било, защото са ги издълбали хора. Между другото, защо не правим това? Какво ни е? (Смях)

Емпиризмът не е адекватен, защото, ами, научни теории обясняват видимото от гледна точка на невидимото. А невидимото, трябва да признаете, не достига до нас през сетивата. Не виждаме онези ядрени реакции в звездите. Не виждаме произхода на видовете. Не виждаме кривата на пространство-времето и други вселени. Но знаем за тези неща. Как?

Е, отговорът на класическия емпирик е индукция. Невидимото наподобява видимото. Но не е така. Знаете какво е било окончателното доказателство, че пространство-времето е крива. Една снимка, не на пространство-времето, а на слънчево затъмнение, с една точка там, а не там. А доказателството за еволюцията? Няколко камъка и няколко сипки (зоол. Fringilla). А паралелните вселени? Отново: точки тук, а не там, на един екран. Това, което виждаме във всички тези случаи, няма сходство с реалността, която смятаме за отговорна; само една дълга верига от теоретични разсъждения и интерпретации ги свързва.

"Ах!" - казват креационистите, "- значи признавате, че всичко е интерпретация." "Никой никога не е виждал еволюцията. Виждаме камъни. Вие имате вашата интерпретация. Ние имаме нашата. Вашето идва от догадки; нашето - от Библията." Но и креационисти, и емпирици игнорират това, че също така никой никога не е виждал и библия, защото окото долавя само светлина, и това не го възприемаме. Мозъците долавят само нервни импулси. И не възприемат дори тях като това, което са всъщност, а именно - електрическо пращене. Така че не възприемаме нищо, както е всъщност.

Връзката ни с реалността никога не е само възприятие. Тя винаги е, както се изразява Карл Попър, отрупана с теория. Научното познание не е извлечено от нищо. То е като всяко познание. Почива на предположения, догадки, проверени чрез наблюдение, а не извлечени от него. Тогава дали проверимите догадки са великата иновация, отворила портите на интелектуалния затвор? Не. Противно на обичайните твърдения, проверимостта е обичайна в митовете и всякакви други ирационални мисловни модели. Всеки чудак, твърдящ, че слънцето ще изгрее следващия вторник, има проверимо предсказание.

Помислете за древногръцкия мит, обясняващ сезоните. Хадес, богът на подземния свят, отвлича Персефона, богинята на пролетта, договаря насилствен брак, изискващ от нея да се връща редовно, и я пуска. И всяка година тя магически е заставяна да се връща. А майка й, Деметра, богинята на Земята е тъжна и я прави студена и ялова. Този мит е проверим. Ако зимата е причинена от тъгата на Деметра, тогава тя трябва да се случва навсякъде по Земята, едновременно. Само ако древните гърци са знаели, че в Австралия е най-топло, когато Деметра е най-тъжна, биха разбрали, че теорията им не е вярна.

А какъв е бил проблемът с този мит и с цялото преднаучно мислене и какво е предизвикало тази промяна от огромна важност? Мисля, че трябва да ви е грижа само за едно. И това предполага проверимост, научен метод, Просвещението и всичко. Ето го и решаващото нещо. В една история съществува нещо като дефект. Нямам предвид логически дефект, а лошо обяснение. Какво означава това? Ами, обяснението е твърдение за онова, което е там, невидимо, което обяснява видимото.

Защото обяснителната роля на брачния договор на Персефона може да се изиграе еднакво добре от безкрайно много други специални за целта обекти. Защо брачен договор, а не каквато и да е друга причина за редовно годишно действие? Ето една. Персефона не била освободена. Тя бяга и се връща всяка пролет, за да отмъсти на Хадес със своите пролетни сили. Тя охлажда владението му с пролетен въздух, изтласква топлина към повърхността и създава лято. Това обяснява същия феномен като оригиналния мит. Еднакво проверимо е. И все пак онова, което твърди за реалността, в много отношения е противното. Това е възможно, защото подробностите от оригиналния мит не са свързани със сезоните, освен чрез самия мит.

Тази лесна променливост е знак за лошо обяснение. Защото без основателна причина да се предпочита един от безбройните варианти, да се поддържа един от тях, предпочетен пред другите, е ирационално. За същността на онова, което предизвиква промяна и дава възможност за прогрес, търсете добри обяснения, които не могат да се променят лесно, а все пак обясняват феномена.

Настоящото ни обяснение за сезоните е, че оста на Земята е наклонена ето така, така че всяко полукълбо се накланя към слънцето през половината година и се отдалечава през другата половина. По-добре вдигнете това. (Смях) Това е добро обяснение: трудно за промяна, защото всеки детайл играе функционална роля. Например знаем, независимо от сезоните, че повърхности, наклонени надалеч от излъчвана топлина, се нагряват по-малко и че една въртяща се сфера в космоса сочи в постоянна посока. Наклонът обяснява също ъгъла на издигане на слънцето през различни годишни времена и предрича, че сезоните ще се разминават в двете полукълба. Ако са били наблюдавани във фаза, теорията би била оборена. Но фактът, че тя е също и добро обяснение, трудно за промяна, е решаващ.

Ако древните гърци бяха открили сезоните в Австралия, лесно биха могли да променят мита си, за да предрекат това. Например, когато Деметра е разстроена, прогонва горещината от околността в другото полукълбо, където тя предизвиква лято. Така, ако наблюдението докаже, че грешат и променят теорията си съответно, все пак древните гърци не биха се приближили и на йота по-близо до разбирането на сезоните, защото обяснението им било лошо: лесно за промяна. А само когато едно обяснение е добро, изобщо има значение дали е проверимо. Ако теорията за наклона на оста е била опровергана, защитниците й не би имало накъде да ходят. Никоя лесно приложена промяна не би могла да причини този наклон поради еднаквите сезони и в двете полукълба.

Търсенето на трудни за промяна обяснения е произходът на целия прогрес. Това е основният регулативен принцип на Просвещението. В науката два фалшиви подхода вредят все повече. Единият е добре известен: недоказуеми теории. Но по-важният са теориите без обяснение. Винаги, когато ви казват, че някаква съществуваща статистическа тенденция ще продължи, но не ви дават труден за промяна отчет за това какво причинява тази тенденция, ви казват, че го е направил магьосник.

Когато ви казват, че морковите имат човешки права, защото споделят половината от нашите гени... но не и как генните проценти дават права - магьосник. Когато някой обявява, че дебатът природа-храна е бил разрешен, защото има доказателство, че даден процент от нашите политически мнения са генетично наследени, но не обясняват как гените предизвикват мнения, нищо не са разрешили. Казват, че нашите мнения са причинени от магьосници, а предполагаемо така е и с техните собствени. Че истината се състои от трудно променящи се твърдения за реалността, е най-важният факт за физическия свят. Факт е, че самият той е невидим, и все пак е невъзможно да се променя. Благодаря. (Аплодисменти)