Дейвид Карсън за дизайна, откритието и хумора

Поисках слайдове някак измамно, докато... общо взето, последните няколко дни, но ми отказаха достъп до прожекционен апарат. (Смях) Всъщност ги намирам за много по-емоционални... (Смях) и лични, а хубавото в прожекционния апарат е, че наистина може да се съсредоточиш върху творбата, за разлика от ПауърПойнт и някои други програми. Съгласен съм, че трябва... да, има някои отстъпки, и, нали знаете, ако използвате прожекционен апарат, няма как да имате лошия вид люлеене отзад или отстрани, отгоре или отдолу, но може би това е добра размяна, да се смени това за фокус. (Смях) Една мисъл... Просто една мисъл. И има нещо хубаво в това кадърът да заседне. Онова, което наистина се надяваш е от време на време да изгарят, което няма да видим тази вечер. И така.

С това нека качим първия слайд. Както много от вас вероятно са се сетили, това е наскоро изпразнена бирена кутия в Португалия. (Смях) Това... тъкмо бях пристигнал в Барселона за пръв път и мислех... нали разбирате, летял съм цяла нощ, погледнах нагоре и си помислих - уау, колко чисто. Слизаш на това голямо летище, и просто имат В. Искам да кажа, не е ли прекрасно? Всичко в дизайна се е опростило и ето го това мега летище, и, боже, аз просто... направих снимка. Помислих си - Боже, това е най-страхотното, което съм виждал някога на летище. А след месец-два се върнах на същото летище, същия самолет, мисля - погледнах нагоре, и пишеше С. (Смях) Едва тогава осъзнах, че това е просто портал, в който влизам. (Смях)

Силно вярвам в емоцията на дизайна и посланието, което се изпраща, преди някой да започне да чете, преди да получи останалата информация; какъв е емоционалният му отклик към продукта, към историята, към картината - каквото и да е. Тази област от дизайна ме интересува най-много и мисля, че за мен това е наистина ясна, много опростена версия на онова, за което говоря. Това са две гаражни врати, боядисани еднакво, разположени една до друга. Ето я първата врата. Разбирате ли, получаваш посланието. Доста е ясно. Погледнете втората врата и вижте дали има някакво различно послание. Така, пред коя се паркира? (Смях) Същият цвят, същото послание, същите думи. Единственото различно нещо е изражението, което индивидуалният собственик на врата е вложил - и, отново, кой е психарят убиец тук? (Смях) И все пак не пише така, не е нужно да пише така. Аз вероятно бих паркирал пред другата.

Сигурен съм, много от вас са наясно, че графичният дизайн е станал много по-прост през последните към пет години. Станал е толкова прост, че вече започва някак да се връща отново обратно и да става малко по-изразителен. Но бях в Милано, видях този уличен знак и с голумо удоволствие видях, че очевидно тази идея за минимализъм дори е била преведена от художника на графитите. (Смях) Този художник на графити дошъл, направил този знак малко по-добър, а после продължил нататък. (Смях) Не е прекалил, каквато склонност имат. (Смях)

Това е книга от Метрополис. Направих някои снимки - това е един билборд във Флорида, и или не са си платили наема, или не са искали да си плащат отново наема, а хората с билборда са били твърде евтини, за да го откъснат целия, затова са скъсали само части от него. Бих твърдял, че това вероятно е по-ефективно от първоначалния билборд, що се отнася до това да ти привлече вниманието, да те накара да погледнеш натам. И се надявам да не спрете да купувате онези ужасни ядки - "Стъкис".

Това е от втората ми книга. Първата книга е озаглавена "Краят на печата" и беше направена заедно с филм, по който работих с Уилям Бъроуз. А "Краят на печата" сега се печата за пети път. (Смях) Когато за пръв път се свързах с Уилям Бъроуз, за да участва, той отказа; каза, че не вярва, че е дошъл краят на печата. А аз отвърнах - е, добре, просто много бих искал вашия принос в този филм и тази книга, и той най-сетне се съгласи. А накрая на филма казва с един прекрасен глас, че не мога да имитирам, но някак ще се опитам, всъщност не, казва: "Помня как отидох на една изложба, наречена "Фотографията: Краят на рисуването". А после казва: "И, разбира се, избощо не беше така." И така, очевидно, с усъвършенстването на фотографията имало хора, които обикаляли и казвали - това е: току-що съсипахте рисуването. Сега хората само ще правят снимки. А, разбира се, случаят не бил такъв.

Това е от "Второ зрение", книга, която написах за интуицията. Мисля, че тя не е единствената съставка в дизайна, но вероятно е най-важната. Това е нещо, което всеки има. Не е въпрос на обучение; всъщност повечето училища са склонни да обезценяват интуицията като съставка на работния процес, защото не могат да я изразят количествено: много е трудно да се учат хората на четирите стъпки към интуитивен дизайн, но можем да ви научим на четирите стъпки към една хубава визитка или бюлетин. Така че има склонност към обезценяването й. Това е цитат от Алберт Айнщайн, който казва: "Интелектът няма много общо по пътя към откритието. Идва един скок в съзнанието... наречете го интуиция както си щете... и решението просто идва при теб, и не знаеш откъде или защо." Както когато някой каже: На кого е тази песен? И колкото повече се опитваш да мислиш за това, толкова повече се отдалечава отговорът от теб, а в минутата, щом спреш да мислиш за това, интуицията ти дава този отговор, в известен смисъл.

Това ми харесва по две причини. Ако сте посещавали някакви курсове по дизайн, те ви учат, че не може да четете това. Мисля, че в крайна сметка можете, а по-важното е, че според мен е вярно. "Не бъркайте четливостта с комуникацията." Просто защото нещо е четливо, това не значи, че то комуникира. И още по-важно, това не означава, че комуникира правилното нещо. И така, какво е съобщението, изпратено, преди някой всъщност да навлезе в материала? Мисля, че това е понякога недоглеждана област.

Това е работа с Маршал Маклуън. Бях у тях и работих с жена му и сина му, Ерик и стигнахме до близо 600 цитата от Маршал, просто изумителни в това, че са изпреварили времето си, предричайки толкова много от случилото се в света на рекламата, телевизията, медиите. Заглавието на тази книга е "Проби". Това е друга дума за цитати. Тя е... много от тях никога не са били публикувани преди и по същество съм интерпретирал различните цитати. Това беше първоначално страницата за съдържание. В завършен вид беше 540 страници, и тогава издателят, "Гинко Прес", в крайна сметка я съкрати значително; сега е малко под 400 страници. Но реших, че ми харесва това съдържание... харесва ми как изглежда... затова го запазих. (Смях) То сега вече изобщо не е уместно за книгата, но според мен е хубав разтвор, тук вътре. (Смях)

Ето няколко пасажа от книгата: тук Маклуън казва: "Новите медии не са мостове между Човека и Природата; те са Природата." "Изобретението на печата се справя с анонимността, като отглежда идеи за литературна слава и навика за смятане на интелектуалното усилие за частна собственост", което никога не е било правено преди печата. "Когато нови технологии се налагат върху общества, отдавна свикнали с по-стари технологии, в резултат се появяват всякакви тревоги. "Докато хората са заети със създаването на един напълно различен свят, винаги формират ярки образи на предшестващия свят." Мразя това. Трудно е за четене. (Смях) (Аплодисменти) "Хората в електронната епоха нямат никаква възможна среда освен глобуса и никакво възможно занимание освен събиране на информация." Така било. Това е всичко, което виждал като възможности. И не е сгрешил особено.

А това е един проект за "Найн Инч Нейлс". Показвам го само защото изглеждаше, че изведнъж е страшно уместен, беше направен веднага след 11-ти септември. Наскоро бях открил едно бомбоубежище в задния двор на една къща, която бях купил в Лос Анжелис, което агентът по недвижими имоти не беше изтъкнал. (Смях) Беше построено някакво бомбоубежище, очевидно по време на кубинската ракетна криза през 60-те. Попитах агента по недвижими имоти какво е това, докато минавахме покрай него, а той: "Има нещо общо с канализационната система." А аз - добре, хубаво. Най-сетне слязох там долу и беше старо, ръждиво кръгло нещо с две легла, много зловещо и странно. И също, изненадващо, беше направено от някак евтин метал и беше напълно ръждясало, навсякъде вода и паяци. И си помислих - какво изобщо са си въобразявали? Човек би си помислил, може би цимент или нещо такова. Но както и да е, използвах го за обложка на дивидито на "Найн Инч Нейлс", а сега и съм поправил бомбоубежището с лейкопласт и то е готово. Мисля, че аз съм готов. Така.

Това всъщност е експеримент за един клиент, "Куиксилвър", при който взехме последователност от шест кадъра и се опитахме да използваме печат като средство да привлечем хората в Мрежата. Така че това е поредица от шест кадъра. Взех един кадър, кадрирах го по няколко различни начина. А в ситния ред текст пише: Ако искате да видите цялата тази последователност... как беше цялото това пътуване... идете в уебсайта. Предполагам, че много сърфистчета са отишли в сайта, за да получат цялата тази картина. Няма начин да го проследя, така че може и тотално да греша. (Смях) Нямам сайта. Само това.

Това е една група в Ню Йорк, наречена Коалиция за свободна от дим околна среда; помолиха ме да направя тези плакати. Целият Ню Йорк беше облепен с тях. Всъщност не може... е, не се вижда изобщо... но вторият ред всъщност е повече един вид отплата, в известен смисъл. Пише: "Ако цигарените компании могат да лъжат, то и ние можем." Но... (Смях) (Аплодисменти) ...но аз го сторих. Тези бяха буквално налепени из целия Ню Йорк една нощ и определено доста хора обръщаха глави, разбирате ли, хората пушат и възкликват: "А!" (Смях) И преднамерено беше направено така, че да изглежда доста сериозно. Не беше някакъв странен гръндж шрифт или нещо такова; изглеждаха, като че ли може да са истински. Както и да е.

Плакат за Атлантическия център за изкуствата, една школа във Флорида.

Това ме изумява. Това е един продукт, който тъкмо открих. Бях в Карибите на Коледа и просто съм поразен, че в тези дни и епоха все още продават... не че продават... че се усеща нужда хората да изсветляват цвета на кожата си. Това беше или стар продукт с нова опаковка, или чисто нова опаковка, и просто си помислих: Уф! Как така това още се случва?

Всъщност правя много уъркшопи по целия свят, а тази задача беше да се измислят нови символи за вратите на тоалетните. (Смях) Според мен това беше едно от по-успешните решения. Всъщност студентите ги изрязаха и ги сложиха по барове и ресторанти онази нощ, и винаги имам едно видение как възрастна двойка отива да ползва тоалетната... (Смях)

Изпълнявал съм поръчки за Майкрософт преди няколко години. Беше световна брандинг кампания. Беше ми интересно... завършил съм социология; не съм учил дизайн и понякога хората казват - е, това обяснява нещата... но беше много интересен експеримент, защото не трябваше да продавам някакъв продукт; просто се опитваха да подобрят образа на Майкрософт. Мислеха, че някои хора не ги харесват. (Смях) Открих, че това е много вярно, докато работех по тази световна кампания.

Целта ни беше да се опитаме малко да ги очовечим и онова, което правех, беше да добавям шрифт и хора към рекламата, което го е нямало в предишната кампания, никой не ги помнеше и никой не се допитваше до тях. Опитвахме се да кажем - хей, някои от тези типове, които работят тук, всъщност са свестни; някои от тях всъщност имат приятели и семейства и не всички са ужасни хора. А кампанията-чадър беше "Благодаря на Бога, че е понеделник". Опитахме се да приемем един... онова, което се възприемаше като негатив; тяхната свръхконкурентност, дългото им работно време... и да го превърнем в позитив, да не бягаме от него. Разбирате ли: Благодаря на Бога, че е понеделник... така ще мога да се върна на тясното си работно място, при онези фалшиви сиви стени и да слушам разговорите на всички останали в продължение на 10 часа, а после да се прибера вкъщи.

Но както и да е - това е една от рекламите, от които бях най-доволен, защото всички бяха сложно арт-режисирани, а тази според мен всъщност изглеждаше, като че ли момичето гледа компютъра. Пише: "Чуди се." А после има част от софтуера. Така рекламата вървеше по света. В Германия направиха една малка промяна, без да се допитат до мен... нито пък трябваше, защото се правеше чрез агенции... но вижте дали може да откриете разликата. Така вървеше рекламата по целия свят; Германия направи една малка промяна в рекламата. (Смях)

Тук един вид има два проблема. Ако ще слагаш хлапе в рекламата, избери такова, което изглежда живо. (Смях) Просто имам чувството, че това дете е било там от седмица, разбирате ли. Той просто наистина се надява това да тръгне, и разбирате ли... (Смях) А после, както ми обясни агенцията, казали: "Вижте, в нашата страна нямаме малки зелени човечета; защо да си слагаме малки зелени човечета в рекламите, например?" Разбирам логиката им. Изобщо не съм съгласен с нея; мисля, че е много тесногръд подход, светът сигурно е много по-глобален, и със сигурност мисля, че хората от Германия биха могли да се справят с малко черно момиченце, седнало пред компютър, макар че никога няма да разберем.

Това е една работа от Рей Гън. Смисълът на това списание беше да четеш статиите, да слушаш музиката и да се опитваш да го интерпретираш. Няма мрежа, няма система, нищо не е предварително поставено. Това е уводна статия за Брайън Ино и е просто един вид личната ми интерпретация на музиката. Това са рокзвезди, говорещи за учители, по които са си падали в училище. В Рей Гън има много страхотно писане. И имах късмета да намеря снимка на учителка, седнала върху куп книги. (Смях)

Статия за Брайън Фери... наистина скучна статия.. затова направих цялата статия в шрифта Dingbat. (Смях) Би могло... би могло да се подчертае; би могло да се направи в Хелветика, или нещо такова; това е самата статия. Предполагам, че в крайна сметка би могло да се декодира, но наистина не е много добре написана; наистина не би си струвало. (Смях)

Тъй като съм правил много списания, съм много любопитен как големите списания се справят с големи истории и бях много любопитен да видя как "Тайм" и "Нюзуик" ще се справят с 11-ти септември. И общо взето бях доста разочарован да видя, че са избрали да покажат снимката, която вече сме виждали милион пъти, а именно - моментът на удара. Мисля, че списание "Пийпъл" имаше най-добрия кадър. Малко е нескопосна, но текстурата... вторият самолет не е ударил съвсем; имаше нещо по-изкусително, ако това е правилната... не е правилната дума... но в тази корица повече от "Тайм" или "Нюзуик".

Но когато разлистих това списание, има нещо обезпокоително, и то продължаваше. Отляво виждаме умиращи хора; виждаме хора, тичащи, за да спасят живота си. А отдясно научаваме, че има нов начин за поддържане на бюста. Не се бяха отказали от заветно желаната дясна страница заради целия брой. Погледнете образа на тази дама... кой знае какво преживява тя? - а в текста се казва: "Той знае точно как да ме накара да настръхна." Да, той скача през прозореца на сгради. Това е... за съжаление, това някак действа като разтвор.

И това продължаваше в цялото списание. Непрестанно. Тук пише: "Едно почистване приляга на всички." През този ден много деца останаха сираци. А тук изнасят мъртво тяло. Просто ми се струва, че вероятно дори празна страница би била по-подходяща. А това според мен вероятно е най-лошото: две дами, и двете обърнати в една и съща посока, и двете обути с джинси. Едната - кой знае какво преживява; другата се тревожи за модел на поведение и мляко.

И... Изнесох лекция в Ню Йорк два месеца след това и после някой дойде при мен и каза, че... всъщност ми изпрати и-мейл... и каза, че оценяват лекцията и когато се върнали в колата си, открили бележка на колата си, която ги накарала да мислят, че може би Ню Йорк отново се връща към това да е Ню Йорк след това събитие... бяха минали няколко месеца. Ето какво открили на колата си. (Смях) Има много малко случаи, когато човек би се радвал да намери това на колата си, но то наистина, изглежда, сочеше, че се завръщаме.

Това е бюрото ми. Някой ми каза днес, че имало нещо, наречено папки, но не знам какво представляват те. Това са бележките ми за разговора - тук може да има взаимовръзка. Приключваме.

Това видях на самолета, докато летях, за горещи нови продукти. Не съм сигурен, че това е подобрение или добра идея, защото, ако не прекарваш достатъчно време пред компютъра си, сега може да получиш чиния в клавиатурата, така че няма вече преструвки... че не седиш наистина на бюрото си по цял ден и така или иначе ядеш и работиш; сега има чиния и би било наистина много удобно да си вземеш парче пица, после да попишеш малко, после... Просто не съм сигурен, че това е подобрение.

Ако някога се усъмните в мощта на графичния дизайн, това е един много общ знак, който буквално казва: "Гласувайте за Хитлер". Не казва нищо друго. Това за мен е краен случай на мощта на емоцията, на графичния дизайн, макар че всъщност е бил знак с много широко приложение на времето.

Какво следва? Следват хора. Докато ставаме повече движени от технологиите, хората стават по-важни от всякога преди. Трябва да използваш това кой си в своята работа. Никой друг не може да го стори; никой друг не може да те изтегли от произхода ти, от родителите ти, възпитанието ти, от целия ти житейски опит. Ако позволиш това да се случи, то е всъщност единственият начин, по който може да вършиш някаква уникална работа, а също и ще се радваш на работата много повече.

Това е... харесвам намереното изкуство; ръкописният шрифт се връща със страшна сила и сметнах, че това е прекрасен пример и за двете. Тази дама дава обява за изгубения си питбул. Приятелско е... тя е подчертана приятелски... вероятно затова го нарича Херкулес или Херклес. Правописът й не е добър. (Смях) Но по-важното е, че има желание да ви даде 20 долара, за да отидете да намерите този изгубен питбул. И си мисля - да бе, ще ходя да търся изгубен питбул за 20 долара. Имам видения на хора, вървящи по алеи и викащи Херклес, налита ти това нещо, а ти казваш - моля те, бъди Херклес; моля те, бъди приятелски настроеният. (Смях) Сигурен съм, че така и не е открила кучето, защото взех обявата. (Смях)

Но ме помолиха да изнеса лекция на една конференция в Сакраменто преди няколко години. Темата беше куражът и ме помолиха да говоря за това какъв кураж се изисква, за да си графичен дизайнер. Спомних си как видях тази снимка на баща си, който беше летец изпитател, и той ми каза, че когато се запишеш за летец изпитател, ти казват, че има 40 до 50 процента вероятност да загинеш при изпълнение на служебните си задължения. Доста високо за повечето професии. (Смях) Но, знаете ли, правителството прави самолет; казват - би ли отишъл да видиш дали лети? Някои от тях летели; някои не.

И започнах да мисля за някои от решенията, които трябвало да вземам, например, серифен или несерифен шрифт. (Смях) Те в по-голямата си част всъщност не са животозастрашаващи. Защо да не експериментираш? Защо да не се позабавляваш? Защо да не вложиш част от себе си в работата? Когато преподавах, винаги питах студентите: Какво е определението за добра работа? А като преподавател, след като получиш всички отговори, обичаш да им даваш правилния отговор. Най-добрият, който съм чувал... сигурен съм, че някои от вас са го чували... определението за добра работа е: Ако можеш да си го позволиш... ако парите не са проблем... би ли вършил същата тази работа? Ако е така, имаш страхотна работа. А ако не, какво, по дяволите, правиш? Ще си мъртъв наистина дълго време. Много благодаря.