Когато постъпих на сегашната си работа, получих един добър съвет -- да интервюирам по трима политици всеки ден. И от толкова много общуване с политици мога да ви кажа, че всички са откачалки в някаква степен. Те имат така наречената "логорея деменция" -- толкова много говорят, че се побъркват. (Смях) Но това, което наистина притежават, са невероятни социални умения. Когато ги срещнете, те се залепват за вас, гледат ви право в очите, нахлуват в личното ви пространство и ви масажират по врата.
Преди няколко месеца вечерях със сенатор републиканец, който държеше ръката си от вътрешната страна на бедрото ми през цялото време и го стискаше. Веднъж -- това беше преди една година -- видях как Тед Кенеди и Дан Куейл се срещнаха в Сената. Те бяха приятели и се прегърнаха, те се смееха, а лицата им бяха ей на такова разстояние. Те се потупваха и потъркваха, движейки ръце нагоре и надолу по телата си. И аз си казах: "Намерете си стая, не искам да виждам това!" Но те имаха тези социални умения.
Друг случай: На последните избори, придружавах Мит Ромни из Ню Хемпшър, а той водеше кампанията си със своите пет перфектни синове: Бип, Чип, Рип, Зип, Лип и Дип. (Смях) Влиза той в една закусвалня. Влиза в закусвалнята, представя се на едно семейство и казва: "От кое село в Ню Хемпшър сте вие?" И след това описва къщата, която е имал в тяхното село. Върви той из помещението и после, излизайки от закусвалнята, поздравява почти всички, които току-що е срещнал, по име. И аз си помислих: "Да, ето това е социално умение."
Но парадоксът идва, когато повечето от тези хора влязат в режим на създаване на правила, тази социална загриженост изчезва и те започват да говорят като счетоводители. И така, през моята кариера съм отразил серия от провали. Ние изпратихме икономисти в Съветския съюз с приватизационни планове, когато той фалира и това, което реално им липсваше, беше обществено доверие. Нахлухме в Ирак с армията, неосъзнавайки културните и психологически реалности. Имахме финансов регулационен режим, основан на предположението, че брокерите са рационални същества, които не биха направили някоя глупост. Цели 30 години съм отразявал училищната реформа, където просто реорганизирахме бюрократичните блокове -- разрешителни, частни училища, ваучери -- но получавахме разочароващи резултати година след година. А истината е, че хората се учат от онези, които обичат. И ако не говорите за личните отношения между учител и ученик, вие въобще не говорите за тази реалност, а направо я задрасквате от процеса на създаване на правила.
И това ме доведе до следния въпрос: Защо най-социално настроените хора на Земята напълно загубват своята човечност, когато мислят за политики? И стигнах до заключението, че това е симптом на по-голям проблем. Че в продължение на векове сме изграждали виждане за човешката природа, базирано на идеята, че сме разделени същества, че разумът е отделен от емоциите и, че обществото се развива до степен, когато разумът ще може да потиска страстите. А това пък доведе до виждането, че сме рационални индивиди, които откликват праволинейно на поощрения. А това доведе до виждането, че светът е място, където хората се опитват да използват предположения от физиката, за да измерят човешкото поведение. И това създаде един осакатен и повърхностен поглед върху човешката природа.
Ние наистина сме добри в говоренето за материални неща, но сме много зле в говоренето за емоции. Много сме добри в говоренето за умения, безопасност и здраве, но сме зле в говоренето за характера. Аласдар Макинтайър, известният философ, е казал: "Имаме представата за древния морал, добродетел, чест, доброта, но вече нямаме система, чрез която да ги свържем." И така това доведе до посредствеността в политиката и в ред други човешки дейности.
Можете да го видите в начина, по който отглеждаме децата си. Отидете в началното училище в 3 часа следобяд и ще видите децата да излизат, носейки 35-килограмови раници. Ако вяърът ги задуха, те ще залепнат като бръмбари за земята. Виждате колите, които идват насам -- обикновено това са Сааб, Ауди и Волво, защото в някои квартали е обществено приемливо да имаш луксозна кола, стига да е от държава, враждебна на американската външна политика -- това е добре. Децата се прибират от тези същества, които наричам "юбер-майки" -- жени с много успешна кариера, които са си взели почивка, за да се уверят, че техните деца ще стигнат до Харвард. Тези свръх-майки лесно се разпознават, защото те реално тежат по-малко от собствените си деца. (Смях) Затова в момента на зачатието те правят малко упражнения за задника. Бебетата се изпльокват, показват китайски картички на всичко.
Карат ги у дома и искат от тях да бъдат просветлени, затова ги водят до сладоледената компания "Бен и Джери", която си има собствена външна политика. В една от моите книги се шегувам, че "Бен и Джери" трябва да произвеждат паста за зъби-пацифист -- не убива микробите, а само ги моли да напуснат. Това ще направи големи продажби. (Смях) И после отиват до "Хоул Фуудс", за да си вземат бебешкото мляко. А "Хоул Фуудс" е един от онези прогресивни магазини, където всички касиери изглеждат сякаш са наети от Амнести Интернешънъл. (Смях) Те купуват снакс от морски водорасли, наречени "Веджи Буути" с къдраво зеле, които са за децата, които си идват вкъщи и казват: "Мамо, мамо, искам снакс, който предпазва от рак на дебелото черво!"
И така, децата се отглеждат по определен начин, надавайки викове на успех за постиженията, които можем да измерим: подготовка за изпит, обой, тренировки по футбол. После отиват в престижни колежи, получават добра работа и понякога постигат някакъв повърхностен успех и печелят купища пари. Понякога ги виждаме в някой курорт, като Джаксън Хоул или Аспен. Те са станали елегантни и стройни -- те наистина нямат бедра -- просто имат един прасец върху друг. (Смях) Те имат собствени деца и са постигнали генетично чудо, като са се оженили за красиви хора, така че ако техните баби изглеждат като Гъртруд Стайн, дъщерите им да изглеждат като Холи Бери -- не знам как го постигат това. Постигат това и осъзнават, че е модерно да имаш куче високо колкото 1/3 от тавана. Затова си вземат тези космати 80-килограмови кучета, които изглеждат като велосираптори и всички са кръстени на герои на Джейн Остин.
И когато остареят, те нямат своя философия за живота, а си казват: "Аз бях успешен във всичко, няма просто да умра." Затова наемат лични треньори и хрупат Циалис като ментови бонбони. Можете да ги видите по планините. Те се изкачват със ските си по планината с такова мрачно изражение, което прави Дик Чейни да изглежда като Джери Луис. (Смях) А когато профучават край вас, сякаш покрай вас е минал малък железен шоколадов сладкиш нагоре по хълма.
И това е част от живота, но не е всичко от живота. И през последните няколко години, мисля, че получихме по-дълбок поглед върху човешката природа и върху това кои сме ние. И той не е базиран на теология или философия, а е в резултат на изучаването на ума, във всички сфери на изследвания -- от неврологията до когнитивната наука, икономика на поведението, психология, социология -- ние постигнахме революция в съзнанието. И когато обобщим всичко това, то ни дава нов поглед върху човешката природа. И това не е студен, материалистичен поглед върху природата, това е нов хуманизъм, ново очарование. И когато обобщим тези изследвания, започваме с три основни прозрения.
Първото прозрение е, че докато съзнателния ум пише автобиографията на нашия вид, подсъзнанието върши повечето работа. Пример, илюстриращ това е, че човешкият мозък може да поеме милиони единици информация в минута, от които съзнателно да отличава само около 40. И това води до странности. Една от моите любими е, че хората, казващи се Денис, много по-често стават зъболекари (dentist), хората, с име Лорънс, стават адвокати (lawyers), защото подсъзнателно гравитираме около неща, които звучат познато. Ето защо аз нарекох дъщеря си Президент на Съединените Щати Брукс. (Смях) Друго откритие е, че подсъзнанието, без да е тъпо и сексуализирано, е всъщност много умно. Едно от нещата, изискващи познания, е купуването на мебели. Наистина е трудно да си представим как би изглеждал един диван у дома. И това, което трябва да направите, е да изучите мебелите, да ги оставите да се мариноват в мозъка ви, да се откъснете от тази мисъл, и след няколко дни да отидете с вашата интуиция, защото подсъзнателно вече сте решили.
Второто прозрение е, че емоциите са центъра на нашето мислене. Хората с удари и увреждания на частта от мозъка, обработваща емоциите, не са супер умни. Понякога са доста безпомощни. И гигантът в областта е тук тази вечер и ще говори утре сутринта -- Антонио Дамазио. Едно от нещата, които той ни показа е, че емоциите не са отделени от разума, а са основата на разума, защото те ни казват кое да ценим. Затова изучаването и възпитаването на нашите емоции е една от главните дейности на мъдростта.
Аз съм човек на средна възраст и не се чувствам удобно с емоциите. Една от моите любими истории описва подобни хора на средна възраст. Поставили ги в машина за сканиране на мозъка -- между другото, това е апокрифно, но не ми пука -- накарали ги да гледат филм на ужасите и след това поискали да опишат чувствата към жените си. И резултатите от сканирането на мозъка били еднакви в двата случая. Това бил просто чист ужас. Затова аз да говоря за емоции е като Ганди да говори за лакомия, но това е централният организиращ процес на нашето мислене. Той ни казва какво да запомним. Мозъкът е запис на чувствата за живота.
И третото прозрение е, че ние не сме предимно затворени в себе си индивиди. Ние сме социални животни, не рационални. Ние произлизаме от отношения и сме дълбоко проникнати взаимно един в друг. Затова, когато видим друг човек, ние възстановяваме в нашия ум онова, което виждаме в неговия ум. Когато гледаме преследване с коли във филм, усещаме сякаш самите ние участваме в това преследване. Когато гледаме порнография, чувстваме сякаш правим секс, макар и вероятно да не е толкова добро. Виждаме това и когато любовници преминат по улицата, когато тълпите в Египет и Тунис са обладани от емоционалната зараза, дълбокото взаимно проникване. И тази революция в нашата същност ни дава друг поглед върху политиката и което е по-важно -- нов поглед върху човешкия капитал.
Ние сме деца на френското просвещение. Ние вярваме, че разумът е най-висшата способност. Но аз мисля, че тези изследвания показват, че английското просвещение или шотландското просвещение, с Дейвид Хюм, Адам Смит, всъщност показват по-добре кои сме ние -- че разумът често е слаб, а нашите чувства са силни, и че често си струва да се доверим на чувствата си. И този труд коригира този предразсъдък в нашата култура, този дълбоко хуманизиращ предразсъдък. Дава ни по-дълбоко усещане за това какво действително ни трябва, за да преуспеем в този живот. Когато мислим за човешкия капитал, ние мислим за нещата, които можем да измерим лесно -- неща като оценки, сертификати, титли, брой години, прекарани в учене. Това, което действително е нужно, за да имаме смислен живот, са неща, които са по-дълбоки, и за които дори нямаме думи. Искам да ви пососча поне две от тези неща. Мисля, че изследванията ни насочват към това да разбираме.
Първият дар или талант, е виждането на ума -- способността да влезем в ума на другия и да научим онова, което той предлага. Бебетата идват с тази способност. Мелтцоф, от Университета на Вашингтон, се надвесил над бебе на 43 минути. Той си изплезил езика пред бебето. Бебето също си изплезило езика. Бебетата са родени да взаимодействат с мозъка на мама и да източат всичко, което намерят -- техният начин да разберат реалността. В Съединените Щати 55% от бебетата имат дълбока, двустранна връзка с майка си и те научават модели на отношение към другите. И тези, които имат модели на отношение, имат голямо предимство в живота. Учените в Университета на Минесота са направили проучване, в което са могли да предскажат със 77% точност, на възраст от 18 месеца, кой ще успее да завърши гимназия, базирано на добрата свързаност с майката. 20% от децата нямат такава връзка. Наричаме ги "избягващо привързани." Те имат проблем в отношенията с другите. Минават през живота като лодки, носени от вятъра -- искащи да се сближат с хората, но нямащи реални модели как да го направят. Това е умение да засмукваш знание от един човек към друг.
Друго умение е пазенето на равновесие. Способността да имаш спокойствието да разчиташ предразсъдъците и провалите на своя ум. Ние, например, сме свръх-самоуверени машини. 95% от нашите професори смятат, че са преподаватели над средното ниво. 96% от студентите казват, че притежават социални умения над средното ниво. Списание "Тайм" пита американците дали са в топ 1% на богатите хора. 19% от американците са в топ 1% от богатите. (Смях) Тази черта е зависима от пола, между другото. Два пъти повече мъже отколкото жени се давят, защото мъжете мислят, че могат да преплуват това езеро. Но някои хора имат способността и разбирането за собствените си предубеждения и свръх-самоувереност. Те имат епистемологична скромност. Те са отворени пред лицето на двусмислицата. Те могат да настроят силата на заключенията към силата на техните доказателства. Те са любопитни. И тези качества често нямат връзка с коефициента на интелигентност.
Третото качество е медес, което можем да наречем уличен разум -- това е гръцка дума. Това е чувствителността към физическото обкръжение, способността да откриваш тенденции в средата -- да откриеш същността на нещата. Един мой колега от "Таймс" написа страхотен репортаж за войниците в Ирак, които могат да погледнат към улицата и някак да разпознаят дали има противопехотна мина на улицата. Те не могат да кажат как го правят, но усещат някаква студенина и много по-често познават, отколкото грешат. Третото е онова, което наричаме разбирателство -- умението да работиш в група. И това е изключително полезно, защото групите са по-умни от индивидите, а групите лице-в-лице са още по-умни от групите, които комуникират електронно, защото 90% от нашата комуникация е невербална. И ефективността на една група не се определя от коефициента на интелигентност на групата, а от това колко добре комуникират, колко често се редуват в общуването.
После можем да говорим за качество като съчетаването. Всяко дете може да каже: "Аз съм тигър" и да се преструва на тигър. Това изглежда съвсем елементарно. Но на практика е феноменално сложно да вземеш понятието "аз" и понятието "тигър", и да ги съчетаеш заедно. Но това е източника на иновацията. Това, което Пикасо е правел, например, е да вземе понятието "Западно изкуство" и понятието "Африкански маски" и ги е съчетал заедно -- не само геометрията, а и моралните системи, вложени в тях. И това са все умения, които не можем да измерим.
И последното нещо, което ще спомена, е нещо, което можем да наречем "обсебване". И това всъщност не е способност, а е подтик и мотивация. Съзнателният ум жадува за успех и престиж. Подсъзнанието жадува за онези моменти на превъзнасяне, когато рамките на черепа изчезват и ние се изгубваме в предизвикателството на задачата, когато майсторът се чувства потопен в своя занаят, когато естественикът се слива в едно с природата, когато вярващият се чувства едно с Божията любов. Това е, за което жадува подсъзнанието. И мнозина от нас го чувстват като влюбване, когато влюбените се сливат в едно.
Едно от най-красивите описания, до които съм стигнал в моето изследване, за това как работят умовете ни, беше дадено от великия теоретик и учен Дъглас Хофстадер в Университета на Индиана. Той бил женен за жена на име Керъл, и те имали чудесна връзка. Когато децата им били на 5 и на 2 години, Керъл получила удар и мозъчен тумор и умряла внезапно. И Хофстадер написал книга, озаглавена "Аз съм странен кръг." В книгата той описва един момент -- няколко месеца след като Керъл е починала -- той се загледал в нейна снимка над камината или на бюрото в спалнята му.
И ето какво е написал: "Погледнах лицето й, толкова дълбоко, че почувствах сякаш съм отвъд очите й. И изведнъж се усетих да казвам през сълзи: 'Това съм аз. Това съм аз.' И тези прости думи върнаха много мисли, които съм имал преди за сливането на нашите души в една нова същност на по-високо ниво, за това, че в сърцевината на нашите две души лежат нашите надежди и мечти за децата ни, за идеята, че тези надежди не са отделни, различими надежди, а са само една надежда, едно чисто нещо, което ни определя, което ни заварява в едно цяло -- единство, което мъгляво съм си представял преди да се оженим и да имаме деца. Осъзнах, че въпреки смъртта на Керъл, тази частица от нея не беше умряла, а беше живяла неотлъчно в моя ум."
Гърците казват, че ние изстрадваме своя път към мъдростта. Въпреки страданието си, Хофстадер рабрал колко дълбоко и взаимосвързани сме ние. През провалите на политиките през последните 30 години ние достигнахме до разбирането, колко повърхностно е било разбирането ни за човешката природа. И сега, когато оспорваме това разбиране и провалите, които произлизат от нашата неспособност да проумеем в дълбочина кои сме ние, идва тази революция в съзнанието -- всички тези хора от толкова много области, изследващи дълбочината на нашата природа и носещи този омайващ, този нов хуманизъм. Когато Фройд открил усещането за подсъзнание, това имало огромен ефект върху общественото мислене. Сега ние откриваме една по-точна представа за подсъзнанието -- кои сме ние дълбоко в себе си. И това ще има чудесен, дълбок и хуманизиращ ефект върху нашата култура.
You can share this video by copying this HTML to your clipboard and pasting into your blog or web page. This video will play with subtitles.
You either have JavaScript turned off or have an old version of the Adobe Flash Player. To view this rating widget you
need to get the latest Flash player.
If your browser allows only "trusted sites" to execute Javascript, you should add the "googleapis.com" domain to your whitelist to allow our Flash detection to work properly.
Got an idea, question, or debate inspired by this talk? Start a TED Conversation.
Задълбавайки в откритията от своята последна книга, колумнистът от "Ню Йорк Таймс" Дейвид Брукс разкрива нови открития за човешката природа от когнитивните науки -- открития с огромно значение за икономиката и политиката, както и за собственото ни опознаване. В презентация, изпълнена с хумор, той показва, че няма надежда да разберем човеците като отделни индивиди, правещи избор, базиран на осъзнато разбиране.
New York Times columnist David Brooks is the author of “Bobos in Paradise,” “On Paradise Drive” -- and his new narrative of neuroscience, "The Social Animal: The Hidden Sources of Love, Character and Achievement." Full bio »
Translated into Bulgarian by Mike Ramm
Reviewed by Anton Hikov
Comments? Please email the translators above.
18:42 Posted: Sep 2008
Views 1,577,630 | Comments 595
Just follow the guidelines outlined under our Creative Commons license.
This comment will be attributed to . Not ? Sign Out.