Дейвид Болински анимира живота в клетката

Аз съм медицински илюстратор и моята гледна точка е малко по различна. Наблюдавам от малък истината и красотата и различните им проявления в изкуствата и науката. И докато красотата и истината са две прекрасни неща сами по себе си, чудесни неща се правят и за тях истината и красотата, тези две съвършенства от гледна точка на науката и математиката, са почти като две сраснали близначки, с които един учен би искал да излезе на среща. (Смях) Това са проявления на истината, неща които извикват благововение и възхищение. Те са много силни идеали, неизменни, уникални. Те се усещат понякога дълго време след като фактите вече са известни. И сега може да покажете снимките, че не ми се иска на екрана всички да гледат към мен.

Истината и красотата често са скрити за хората, които не се занимават с наука. Те отразяват красотата по начин, който е достъпен само за човек, който разбира езика и начина на изразяване на учена, изучаващ конкретната област, в която те присъстват. Ако погледнем в математиката, Е=мс на квадрат, ако погледнем към космологичната константа виждаме модела на ентропията, който показва, как животът е еволюирал от числата, които описват Вселената - тези неща наистина са трудни за разбиране.

И това, което се опитвам да правя като медицински илюстратор - след като баща ми, който беше скулптор и мой визуален учител, ме научи на анимация исках да измисля начин, чрез анимацията, картини и истории да помогна на хората да разберат истината и красотата в биологичните науки. За да могат нещата, които не са видни за тях да бъдат изкарани на преден план, да могат да се видят и разберат.

Днес студентите и учениците изучават предмети, в които има толкова много истина и красота, но тези предмети се представят чрез категории, в които истината и красотата не винаги се усещат. Почти като старата рецепта за пилешката супа. където така сваряваш пилето, че вкуса му се губи. Не искаме да причиняваме това на младите хора. И имаме реалната възможност да направим достъпно образованието.

Преди няколко години Робърт Лю от факултета по молекулярна и клетъчна биология в Харвард ми звънна по телефона. Той ме попита дали аз и моят екип имаме желание да работим и променим начина на преподаване на науката и медицината в Харвард. И така ние почнахме работа по един проект, в който фокуса е клетката, и истината и красотата, присъщи на молекулярната и клетъчна билогия, така че студентите да имат по-обща картина, в която да могат да свържат всички факти. Така те биха имали визуален образ на клетката като огромен, оживен, сложно-организиран град населен от микромашинки.

И тези микромашинки наистина са в основата на живота. На тях завиждат и най-добрите експерти по нанотехнологии в света. те са самоуправляващ се, мощен и много точен механизъм от подредени аминокиселини. И тези микромашинки определят как да се движи клетката, как да се размножава, те задвижват нашите сърца, задвижват нашите умове.

И искахме да измислим как да представим тази история в анимация и тя да бъде основата на Биовижънс в Харвард. Това е уебсайт на университета за студентите, които изучават молекулярна и клетъчна биология, където наред с фактите и научната информация, живота в клетката e онагледен визуално, за да могат тези студенти да имат представа за това какво става вътре в клетката, за истината и красотата в подредбата й. И тръгвайки от този модел въображението им да бъде раздвижено, желанието разпалено и мозъка събуден да открие нови неща и разбере механизма на живота.

В началото ние се опитахме да разберем как тези молекули работят заедно. Работихме с един модел, при който имаме макрофаги които се спускат вътре по един капилярен съд докосват повърхността на стените му и приемат информация от клетките там, че има възпаление някъде навън, което те не могат да видят и усетят. Но те получават тази информация, която ги кара да спрат, да действат адекватно, да направят каквото е нужно за да променят формата си и да излязат от капилярния съд и да разберат какво се случва.

Използвахме анатомично-точни модели на молекули от базата данни заедно с учените в Харвард и се опитахме да разберем как те се движат и какво правят. Задачата ни беше да направим това по начин, който от една страна да показва реално какво се случва в клетката а от друга да избегне големите струпвания, които биха попречили на цялостната картина.

И това, което сега ще видите е три-минутна Рийдър’с Дайджест версия на първата част на този филм, който направихме. Проектът тече в момента и ще продължи още четири, пет години. Докато го гледате, моля обърнете внимание на малките ходещи машинки, които клетката произвежда те се казват кинезини и пренасят такива товари които биха затруднили и мравка в реални размери. Пуснете филма, моля.

Тези микромашинки, които задвижват процесите в клетката са наистина удивителни, и те са всъщност в основата на живота. Всички те са в постоянно взаимодействие една с друга. Обменят непрекъснато информация дават команди какво да се случи в клетката. И тя в действителност произвежда частите, които са й нужни на момента, след като е получила информация за това от молекулите, които четат гените в ядрото. Никаква форма на живот от най-малката до най-сложната, каквато сме ние не би била възможна без тези микромашинки. Всъщност без тях, Крис, посещаемостта на тези конференции щеше да е доста слаба. (Смях) (Музика)

Това е FedEx доставчикът на клетката това малко момче се казва кинезин и носи чувал пълен с чисто нов, току-що произведен протеин там, където има има нужда от него в клетката, било то при мембрана или органела, или към нещо ново, което се строи или има нужда от поправяне. Bсеки от нас има около 100 000 такива микрочовечета, които неуморно работят, дори и сега във всяка от нашите 100 трилиона клетки. И колкото и да ни мързи на моменти, всъщност ние никога не бездействаме. (Смях)

И сега като се приберете вкъщи ми се иска да усмислите това, да усетите каква сила имат клетките ни и всички тези нови неща, които научаваме за клетъчната механика. Като успеем да разберем напълно кое как се случва а повярвайте ми ние знаем сега едва 1 % от това – то тогава ще можем да имаме по-голям контрол върху здравето, върху бъдещите поколения и продължителността на живота. И искрено се надявам,че ще използваме това за да откриваме повече истина и красота. (Музика)

И наистина е изумително, че тези клетки, тези микромашинки, знаят точно от какво има нужда клетката, за да й го предложат. Те работят в синхрон, помагат на клетката да се справи със задачите си И общата им работа задвижва телата ни - огромни завършени системи, които те никога не ще видят - фунционират перфектно. Насладете се на останалата част от представлението. Благодаря ви. (Аплодисменти)