Дан Гилбърт изследва щастието

Всички взимаме решения ежедневно; питаме се кое е правилното решение - в най-различни сфери. Със сигурност, ако някой можеше да ни каже как да постъпваме винаги правилно това би било огромен подарък.

Оказва се, че този подарък ни е бил даден през 1738-а година от холандския математик Даниел Бернули. Днес искам да говоря за този подарък и да ви обясня защо този подарък не е от значение.

Това е подаръкът на Бернули. Това е пряк цитат. Ако ви прилича на гръцки, това е защото е на гръцки. Простият и приблизителен превод, улавящ есенцията, е: Очакваната стойност на действието ни, т.е. нашата печалба, е произведението на две простички неща: вероятността, че ще имаме полза и субективната стойност на тази полза.

Според Бернули, ако можем да изчислим и умножим двете, ще знаем как да действаме.

Това простичко уравнение е нещо, на което сме свикнали. Например: нека да играем една игра на ези-тура, където ако се падне ези, ви давам 10 долара, но за да играете, трябва да ми платите 4 долара. Повечето биха играли. Знаете, че шансът да спечелите 10 долара е ½, които умножени правят 5, което е повече, отколкото ви взимам. Статистиците наричат това добър залог.

Идеята е проста при ези-тура, но не е никак проста в ежедневието. Не ни бива в изчисленията на двете неща, за което искам да говоря днес.

Хората допускат два вида грешки и те са: в изчисляването на шанса да успеят и грешки в изчисляването на стойността на успеха. Първо ще говорим за първата грешка. Вероятностите изглеждат лесни: зарчето има шест страни, монетата има две... Всички знаете вероятността да изтеглите асо спатия или да се падне ези. Но не е лесно да се приложи в ежедневието. Затова американците харчат повече, т.е. губят повече, на хазарт в сравнение с другите форми на развлечение общо. Защото хората не изчисляват така.

Но първо, трябва да поговорим за прасетата. Мислите ли, че има повече кучета или прасета на каишка в Оксфорд. Знаете, че са кучетата. И знаете това, защото бързо си помислихте и лесно си спомнихте да сте виждали кучета и трудно прасета. Предположихте, че ако по-лесно си спомняте за кучета, вероятността да се видят кучета е по-голяма. Това не е лошо правило, освен когато е.

Например ето една загадка. В английския език кои са повече: думите с първа или с трета буква R? Сега помисляте набързо и лесно се сещате за думи Ring, Rang, Rung, и по-трудно за Bare, Park; тези думи идват наум по-бавно. Но има много повече думи с трета буква R отколкото с първа буква R. Думите с трета буква R идват наум по-бавно не защото са рядко срещани. А защото умът си спомня думи според първата им буква. Ако си кажете S и думата идва веднага. Като речник; трудно е да търсиш думи по третата им буква. Това е пример как бързината, с която си спомняте неща,

ви подсказва тяхната вероятност - заблуда. И не става дума само за загадки. Ако американците определят вероятността да умрат по различни начини - това е брой смъртни случаи на година на 200 мил. американски жители. Това са хора, запитани колко човека загиват от торнадо, фойерверки, астма, удавяне... Сравнете тези с действителните числа.

Интересна тенденция: първо две неща са много завишени: торнадо и фойерверки; и второ две неща са много занижени: удавяне и астма. Защо? Кога за последно отворихте вестник със заглавие "Момче умира от астма"? Не е интересно, защото е често срещано. Много е лесно да си спомним за новини, в които сме виждали торнадо да разрушава градове или глупак, който си е откъснал ръцете с фойерверк на 4и юли. Смърт от удавяне или астма не влиза в новините. Не идва бързо наум и много я подценяваме.

Това е като играта от Улица Сезам "Кое не принадлежи?" Прави сте да кажете, че басейнът не принадлежи, защото е единственото нещо на тази картинка, което е много опасно. Има вероятност повече от вас да загинат от удавяне в сравнение с другите начини на екрана.

Лотарията е отличен пример и отличен тест за умението на хората да изчисляват вероятности. Икономистите - да ми простят тези, които играят на лотарията - наричат лотарията данък за глупост, защото шансът за възвращаемост на инвестицията в лотариен билет е равен на пускане на парите в тоалетната - което, между другото, ви спестява ходенето до магазина.

Защо човек би играл на лотарията? Този въпрос има много отговори, но един от тях е, че всички сме виждали печеливши. Когато тази двойка печели или Ед МакМаон ви се появи с гигантски чек - не знам как се осребряват неща с този размер. Има ги тези неща по телевизията, по вестниците. Кога последно видяхте интервю с човек, загубил от лотарията? Ако изисквахме от телевизията да показва 30-секундно интервю с всеки загубил винаги, когато интервюират победил, последните 100 милиона загубили ще ги гледате 9 и ½ години. "Аз? Загубих." "Аз? Загубих" Ако гледате 9 и ½ години - без сън и почивки - и виждате загуби поред, и накрая 30 секунди от "и аз спечелих", шансът да играете на лотария е малък.

Ще ви докажа: ето една малка лотария. Лотарията има 10 билета. Девет са продадени на девет човека. Билетът е 1 долар и ако спечелите, взимате 20 долара. Добър залог ли е? Според Бернули е добър залог: Очакваната стойност е 2 долара, така че инвестирайте. Повечето казват, "Добре."

Сега по-различна версия на тази лотария: девет билета са собственост на един човек, Лирой. Има още един билет. Искате ли го? Повечето казват не. Шансът за печалба е същия, но е ясно кой ще спечели. Лесно е да видите Лирой с чека, нали? Нямате равен шанс; шансът да спечелите не е колкото шанса на Лирой. Един човек има повечето билети и решавате да не играете, въпреки че това няма общо с вероятностите.

Изчисляването на вероятностите изглежда трудно, но е много лесно в сравнение с изчисляването на стойността: колко струва нещо, колко ще ви хареса, колко удоволствие ще ви достави. Искам да поговоря за грешките в стойността. Колко струва един Биг Мак? Дали е 25 долара? Повечето интуитивно биха преценели, че не е - не бихте платили за него.

Но всъщност, за да решите дали сандвичът струва 25 долара, трябва да попитате: Какво друго мога да направя с 25 долара? Ако някога сте били на дълъг полет до Австралия и сте осъзнали, че няма да предлагат храна, но някой пред вас току-що е отворил торбичка МакДоналдс и миризмата се носи към вас, вие си мислите, Следващите 16 часа не мога нищо да направя с 25 долара . Не мога дори да ги подпаля - взеха ми запалката! Вече 25 долара за Биг Мак е добра оферта.

Но в някоя от развиващите се страни 25 долара купуват цяло меню и са лудост за Биг Мак. Защо бяхте сигурни, че отговорът на въпроса беше не, преди да знаете контекста? Защото повечето сравнихте цената на сандвича с цената, на която сте свикнали. Не попитахте "Какво друго мога да направя с парите," сравнявайки с други възможности; вие сравнихте с миналото. Това е редовна грешка. Преди сте плащали 3 долара и 25 са лудост. Ще ви докажа, че това е

грешка, като ви покажа безразсъдностите, до които води. Например, това е, разбира се, един от най-ползваните трикове в маркетинга, да кажеш, че нещо е било по-високо и изведнъж изглежда като добра оферта. Когато попитат хората за тези две различни работи: работа, в която се изкарват 60хил., 50хил., 40хил., т.е. заплатата намалява всяка година; и работа, в която има увеличение всяка година, хората предпочитат втората работа пред първата, въпреки че им е казано, че ще изкарат по-малко пари. Защо? Защото имат чуството, че намаляващата заплата е по-лоша от увеличаващата, дори когато цялата сума през годините е по-голяма в случая, когато заплатата намалява. Ето друг пример.

Това е почивка на Хаваи за 2000 долара; сега е 1600. Ще платите ли за почивката? Повечето биха казали да. Ето същата история с малка разлика: Почивката на Хаваи, която по принцип е 2000 долара, сега е 700; вие решавате да помислите. Връщате се в бюрото. Почивката вече е 1500. Ще платите ли? Повечето казват не. Няма начин да платя 1500 за нещо, което е струвало 700 миналата седмица.

Склонността ни да сравняваме с миналото ни кара да пропускаме изгодните предложения. Добра оферта, която е била отлична оферта, не е толкова добра, колкото лоша оферта, която е била ужасна оферта.

Ето друг пример за това как сравненията с миналото могат да объркат решенията ни. Отивате на театър. На път сте. Платили сте 20 долара за билет. Имате и 20-доларова банкнота. Когато пристигате в театъра, откривате, че сте загубили билета. Бихте ли купили нов? Повечето отговарят не. Да променим един детайл от сценария. Отивате на театър; имате две 20-доларови банкноти. По пътя губите една от тях. Бихте ли си купили билет? Разбира се. Отидох на театър, за да видя пиеса. Какво общо има загубата на 20 долара?

В случай, че не разбирате, ето схемата на случилото се. (Смях) По пътя губите къс хартия; и в двата случая.. В единия случай с лика на американски президент, в другия не. Защо да има значение? Разликата е, че когато загубихте билета, си казахте: няма да плащам два пъти за едно нещо. Сравнявате цената, която плащате сега - 40 долара - с цената, която е била преди - 20 долара - и казвате, че това не е изгодно. Сравненията с миналото пораждат много от проблемите, които икономистите и психолозите посочват, когато хората опитват да определят дадена стойност. Дори, когато сравняваме с възможното, а не с миналото, допускаме грешки. Нека ви покажа.

За сравненията знаем: когато сравняваме две неща, стойността им се променя. През 1992 Джордж Буш, за тези от нас, които бяха леко либерални, не изглеждаше чак толкова страхотен. Изведнъж ние почти копнеем той да се върне. (Смях) Сравнението променя оценката ни за него.

Търговците са знаели това дълго преди останалите и са го използвали, за да ви спестят товара на парите. Ако отивате да купите бутилка вино и виждате бутилки за 8, 27 и 33 долара, какво ще направите? Повечето не искат най-скъпото, нито най-евтиното. Ще изберат средното. Ако сте умен търговец, ще сложите на рафта много скъпа бутилка, която никой не би купил; така 33-доларовото вино вече не изглежда толкова скъпо.

Това го знаехте: сравнението променя стойността на нещата. Това е проблем, защото, когато занесете 33-доларовата бутилка вино вкъщи, няма да има значение до коя бутилка е била на рафта в магазина. Сравненията, които правим, когато преценяваме стойността и когато се опитваме да определим колко ни харесва нещо, не са същите, които ще правим, докато консумираме тези неща. Този проблем може да обърка нашите опити да взимаме разумни решения.

Един пример: Трябва да ви покажа нещо от моята лаборатория; нека вметна това. Хора идват за експеримент; питаме ги най-лесния въпрос: Какво удоволствие ще изпитате от яденето на чипс след една минута? Хората седят в стая с чипс пред тях. За някои, които седят в единия ъгъл на стаята има кутия шоколад, а за други има консерва с шунка Всъщност, храните в стаята променят до колко хората мислят, че ще се насладят на чипса. Тези, които виждат шунката, мислят, чипсът ще е вкусен; тези, които виждат шоколада, мислят, чипсът няма да е вкусен. А какво се случва, когато ядат чипса? Не се нуждаете от психолог да ви каже, че когато в устата ви има мазен, солен, хрупкав, вкусен чипс, какво седи в единия ъгъл на стаята, не е от значение за вашето вкусово преживяване. Въпреки това, представите на хората са объркани от сравнението, което обаче не променя тяхното преживяване.

Всички сте изпитали това, дори и да не сте идвали в лаборатория ни; ето един въпрос: Искате стерео за колата. Магазинът до вашата къща продава стереото, което сте избрали, за 200 долара, но ако прекосите града, можете да го намерите за 100. Бихте ли прекосили града, спестявайки 50%, т.е. 100 долара? Повечето биха го направили. Не могат да си представят да платят двойно, когато едно пътуване ще им спести половината пари.

Сега, представете си, че искате да си купитe кола със стерео и в близкия магазин колата е 31 хил. Но ако прекосите града, ще я намерите за 30900. Бихте ли спестили 100 долара, т.е. 0.003 от цената? Повечето казват не. Ще прекося града за 100 долара от колата?

Такова мислене подлудява икономистите, а и така трябва. Защото 100-те долара, които спестявате, не знаят, от къде са дошли; от кое са спестени. Когато пазарувате, парите не казват, "Ние сме спестени от стереото," или "Ние сме спестени от колата." Все са пари. Прекосяване на града ви пести 100 долара, независимо от какво. Но хората не мислят така. За това не знаят дали от взаимния им фонд взимат 0.1% или 0.15% от инвестициите им, но с купони пестят долар от паста за зъби.

Видждате, проблемът идва от сравненията, защото сравнявате 100 долара със стойността на покупката, но когато харчите парите, няма да сравнявате. Всички сте преживели това.

Ако сте американец, сигурно сте пътували във Франция. И сте срещнали двойка от вашия град и сте си помислили: "Божe мой, тези хора са толкова мили с мен. Сравнени с хората тук, които ме мразят, когато се опитам да говоря езика им и когато не го правя, тези хора са прекрасни." Обикаляте Франция с тях и у дома ги каните на вечеря и какво установявате? Сравнени с приятелите ви, те са скучни, нали? Защото в този нов контекст, сравнението е много много различно. Всъщност толкова не ги харесвате, че почти бихте приели френско гражданство.

Същият е проблема, когато искате да си купите стерео. В магазина има два вида колонки - тези големи, четвъртити и тези малки, лъскави; пробвате ги и май улавяте разлика: големите звучат малко по-добре. Носите ги вкъщи и изцяло нарушавате декорацията. И проблемът е, че сравнението, което сте направили в магазина, няма никога пак да направите. Колко е вероятно след години да си кажете, "Звучат по-добре от малките," чиито звук дори не помните.

Проблемът със сравненията е по-труден, когато изборите са разпределени във времето. Хората се затрудняват да взимат решения за неща, които ще се случат по различно време. Психолозите и икономистите са открили, че много хора ползват тези две прости правила. Нека ви дам две лесни задачи и една трудна.

Ето първата лесна задача: Може да имате 60 долара сега или 50 долара сега. Кое ще изберете? Всички предпочитат повече пари, защото вярваме, че повече е по-добре от по-малко.

Втората задача: Може да имате 60 долара сега или след един месец. Кое бихте избрали? Пак е лесно, защото всички знаем, че сега е по-добре от по-късно. Става трудно, когато двете правила са в конфликт. Например, ако ви предложат 50 долара сега или 60 долара след месец. Това е вид ситуация, при която печелите, ако сте търпеливи. Какво правят хората в такива ситуации? Повечето са много нетърпеливи. Нуждаят от лихва, равняваща се на стотици или хиляди процента, за да изчакат до следващия месец за 10 долара повече. Удивително е колко е лесно да се махне нетърпението като само се промени датата на доставка на парите. Ако може да имате 50 долара след 12 месеца или 60 долара след 13 месеца. Какво откриваме? Хората биха почакали: ако ще чакат 12, защо да не чакат 13.

Откъде е това несъответствие? От притеснително сравнение. Това е графика

на отговорите, които предположих, че вие бихте дали: според хората субективната стойност на 50 е по-голяма от тази на 60, когато се плаща сега или след месец, но тенденцията е обратна, когато решението се измества в следващата година. Защо се получава това?

Ето. Тук виждате пожарникар и цигулар; първият е по-голям. Ще започнат да се отдалечават към хоризонта и забележете две неща. По никое време няма цигуларят да изглежда по-висок от пожарникаря. Но, разликата между тях ще се смалява. Първо е един инч, после половин инч, после четвърт инч и изчезват накрая на земята.

Ето резултатите. Това е субективната височина, която определихте в различните моменти. Две неща са верни. Първо, колкото по-далеч са, толкова по-малки изглеждат; и второ, пожарникарят е винаги по-голям. Но ако някои изчезнат, отблизо цигуларят изглежда по-висок, но отдалеч истинското отношение е запазено. Платон е казал, че пространството е към размера, както времето към стойността. Ето и резултатите от трудната задача, която ви дадох: 60 сега или 50 след един месец? И това са субективни стойности и виждате: правилата са спазени.

Хората мислят, че повече е по-добре; 60 е по-добре от 50; и сега е по-добре от по-късно; тези стълбове са по-високи от тези. Гледайте какво става като махнем някои. Изведнъж се появи несъответствието, което ни обърка. Има я тенденцията хората да предпочитат 50 долара сега, вместо да чакат един месец, но не и ако решението се взима в далечното бъдеще. Забележете нещо интересно: когато хората стигнат до бъдещето, те ще си променят мнението. Т.е., като дванайстия месец наближи, ще си кажете, какви ги мислех, да чакам допълнителен месец за 60 долара? Ще взема 50 долара сега.

И така, бих искал да приключа, с въпроса: Ако сме толкова глупави, как стигнахме до луната? Мога да продължа още 2 часа с доказателства за неспособността на хората да определят и вероятности и стойности.

Отговорът на този въпрос вече сте чували: нашите мозъци са развити за много различен свят от този, в който живеем. Те са приспособени за свят, в който хората били на малки групи, рядко срещали някой много различен от тях самите, имали доста кратки животи и малко избор и приоритетите били яденето и размножаването.

Подаръкът на Бернули, неговата малка формула, ни позволява и ни казва как трябва да мислим в света, за който природата не ни е устроила. Това обяснява защо не умеем да я използваме, но също обяснява и защо е важно да я овладеем бързо. Ние сме единствения вид на планетата, който е държал съдбата си в ръцете. Никой не се храни с нас, контролираме физическата си среда; не сме застрашени от изчезване. Единственото нещо, което може да ни унищожи, са нашите собствени решения. Ако не сме тук след 10 хил. години, това ще е, защото не сме могли да използваме предимството на подаръка, даден ни от младия холандец през 1738-а, защото сме подценили вероятността на нашите бъдещи болки и сме надценили стойността на сегашните ни удоволствия.

Благодаря ви. (Аплодисменти)

Крис Андерсън: Това беше удивително. Имаме време за няколко въпроса към Дан Гилбърт.

Бил Лиел: Бихте ли се съгласил, че този механизъм е от части как тероризмът всъщност работи, за да ни плаши и че има начин да се противопоставим на това?

Дан Гилбърт: Всъщност, наскоро консултирах Департамента по сигурността, който вярва, че трябва да се обезопасяват границите. Опитах се да отбележа, че тероризъм е термин, базиран на реакциите на хората към група ситуации и трябва да попитат какво предизвиква ужас и как да накарат хората да не са ужасени, вместо - не, не вместо, а заедно със спирането на ужасиите, които притесняват всички ни. Със сигурност вниманието, което поне американските медии дават - и простете, но като бройки тези инциденти са много малко. Знаем, че в САЩ повече хора умират от това, че не са летели със самолет - от страх - и са карали по магистралите, отколкото са загиналите на 9/11. Ако ви кажа, че има чума, която ще убие 15 хил. следващата година, бихте се притеснили, ако не знаехте, че това е настинката. Това са инциденти от малък мащаб и трябва да се зачудим, дали заслужават толкова внимание, колкото им се обръща. Със сигурност това кара хората да надценяват вероятността да пострадат по тези начини и дава сила на тези, които искат да ни плашат.

КА: Дан, искам да чуя повече. Казваш, че нашата реакция към ужаса е един вид психологически проблем? Разкажи повече.

ДГ: Преекспонирано е. Например, ако Австралия изчезне утре, страхът и ужасът са правилната реакция. Това са страшно много и много добри хора. От друга страна, когато автобус избухне и 30 човека загинат, повече хора са загинали защото не са ползвали предпазни колани в същата държава. Ужасът правилен ли е?

КА: Какъв е проблемът? Драмата около случката ли е - толкова ли е поразителна? Защото е целенасочена атака от, цитирам, аутсайдери? Кое е?

ДГ: Да. Няколко неща са. Първо, посяга ни човешка сила - не е дърво, паднало случайно. Второ, това са врагове, които може да ни наранят отново. Хора биват избити без причина - като че ли може да има добра причина, но понякога хората мислят, че има. Има неща, които взети заедно карат това да изглежда чудесна случка, но нека не отбягваме факта, че вестниците се продават, когато хората виждат неща, които искат да прочетат. Медиите играят голяма роля, защото искат нещата да изглеждат колкото се може по-драматични.

КА: Какво би накарало обществото ни да не обръща толкова внимание?

ДГ: Идете в Израел. Голям магазин бива взривен и всеки е нещастен и след час и половина - поне аз, когато бях там и бях на 150 фута от взрива - се върнах в хотела си и планираната сватба продължи. И както майката каза "Не им даваме да спечелят, като ни прекъсват сватбите." Това общество се е научило, както и други, да живее с някаква доза тероризъм и да не се притеснява толкова, колкото тези от нас, които не са изпитали много атаки.

КА: Но има разумен страх, който ни казва, че причината да се страхуваме е мисълта, че Големият все още предстои?

ДГ: Да, разбира се. Ако знаехме, че това е било най-лошата атака, може да има още автобуси с по 30 човека - и сигурно няма да се страхуваме толкова. Нямам предвид - моля ви, ще ме цитират някъде, "Тероризмът не е проблем и не трябва да се плашим." Нямам това предвид. Имам предвид, че е разумно нашият страх от неща, които се случват, от заплахи да е пропорционален на размера на тези заплахи и на бъдещи заплахи. Мисля, че в случая с тероризма не е така. И нещата, които чухме от гостите днес - колко хора станаха и казаха, Бедността! Не мога да повярвам какво ни причинява тя. Хората стават сутрин; не се интересуват от бедността. Не е в новините; не е бляскава. Няма оръжия. Крис, ако трябваше да разрешиш някой от тези проблеми, кой ще е? Тероризма или бедността? (Смях) (Аплодисменти) Труден въпрос.

КA: Иска ли питане. Бедността, със сигурност бедността, освен ако някой може да покаже, че е много вероятно да дойдат терористи с ядрена бомба. Доколкото съм чел, видял, мислил, това е много малко вероятно. Ако се окаже грешно, ще се изложим, но с бедността е малко -

ДГ: Дори и ако беше вярно, пак повече хора умират от бедност.

КА: Толкова сме напрегнати от тези атаки. Това дали е, защото в миналото не сме разбирали неща като болестите и причинителите на бедността и т.н. и не е имало смисъл да влагаме енергия в тревога за тези неща? Хората умират и това е. А ако те атакуват, можеш да направиш нещо. И така сме развили тези реакции. Така ли е?

ДГ: Хората, които са най-скептични да прибягват към еволюцията за отговори са самите еволюционни психолози. Предполагам, че няма нещо толкова специфично в нашето минало. Но ако търсите обяснение в еволюцията, може да кажете, че повечето организми се страхуват от неща, които са нови и различни. И има добра причина за това; познатите не те изяждат. Познато животно е по-малко вероятно да те изяде от непознато животно. Така че, ако автобус е взривен и това не сме го виждали, нашата тенденция да се ориентираме към новото и непознатото се активира. Не мисля, че е толкова конкретен механизъм, колкото този, който споменахте,

но може би е по-фундаментален. Джей Уокър: Икономистите обичат да говорят за глупостта на хора, които купуват лотарийни билети. Но подозирам, че правите същата грешка като тази, в която обвинявате хората, грешка в стойността. Знам. Интервюирал съм през годините около 1000 човека. Стойността на покупката на лотарийния билет не идва от печалбата. Вие така мислите. Нали? Средно редовният купувач купува по 150 билета на година, така че той знае много добре, че ще загуби и все пак купува по 150 билета на година. Защо? Не е защото тя е глупава или той е глупав. А е, защото очакването на възможната печалба отделя серотонин в мозъка и поражда добро чувство до момента, в който тегленето показва загуба. С други думи, за инвестицията си можеш да получиш много по-добро усещане, отколкото да пуснеш парите в тоалетната, което не носи добро чувство. Икономистите имат склонността - (Аплодисменти) - да гледат на света през техните очи, т.е.: това са само група глупаци. В резултат, много хора гледат на икономистите като група глупаци. И така, първопричината, за да стъпим на луната е, че не сме слушали икономистите. Благодаря ви. (Аплодисменти)

Да, това е валиден аргумент. Остава да видим дали удоволствието от очакването е точно равно на разочарованието след лотарията. Защото припомнете си, тези без билети не се чувстват зле на следващия ден, въпреки че не са се чувствали прекрасно преди тегленето. Не мисля, че хората знаят, че няма да спечелят. Те мислят, че е малко вероятно, но може да се случи и затова предпочитат лотарията пред тоалетната. Но виждам какво имате предвид: може да има друга полза да се купи лотариен билет, освен печалбата. Мисля, че има много добри причини да не слушаме икономистите. За мен тази не е една от тях, но има много други.

Последен въпрос.

Обри де Грей: Казвам се Обри де Грей, от Кеймбридж. Работя над нещото, което убива повече хора от всяко друго - стареенето - и искам да направя нещо по въпроса, както ще чуете утре. Съгласен съм с това, което казвате, защото ми изглежда, че проблемът хората да направят нещо по повод стареенето е, че когато дойде моментът стареенето да те убие, изглежда като рак или като сърдечно заболяване. Имате ли съвет? (Смях)

ДГ: За теб или за тях?

АдГ: За да ги убедя.

ДГ: А, за да ги убедите. Ами много е трудно да накарате хората да са предвидливи. Но нещо, с което психолозите изглежда успяват, е да се накарат хората да си представят бъдещето по-ясно. Един от проблемите с решенията, касаещи далечното бъдеще и близкото бъдеще е, че си представяме близкото бъдеще много по-ясно от далечното бъдеще. Доколкото можете да изравните количеството детайли, които хората си представят за близкото бъдеще и за далечното бъдеще, до толкова хората започват да взимат решения за двете по същия начин. Искате ли да имате допълнителни 100хил. долара когато сте на 65 е различно от: представете си, че сте на 65: ще сте жив ли, как ще изглеждате, колко коса ще имате, с кого ще живеете. Когато имаме детайлите от ситуацията, вече чувстваме, че трябва да пестим, така че този човек да има малко пари за пенсия. Но това са заобиколни трикове. Мисля, че се бориш с много фундаментална човешка склонност да си казваме, "Днес съм тук и сега е по-важно от по-късно."

КА: Дан, благодаря ти. Благодаря и на публиката. Беше фантастична сесия. (Аплодисменти)