Дан Денет за нашето съзнание

Ще говоря за проблем, който имам и той е, че съм философ.

(смях)

Когато отида на парти и хората ме питат с какво се занимавам, а аз казвам: "Професор съм", те изцъклят поглед. Когато отида на академичен коктейл и всички професори наоколо ме питат, в коя област съм, а аз казвам - философия, те изцъклят поглед.

(смях)

Когато отида на философско парти

(смях)

и ме питат над какво работя, а аз кажа - над съзнанието, те не изцъклят поглед. Озъбват се.

(смях)

И получавам вълна от присмех, кикотене и мърморене. Защото си мислят: "Това е невъзможно! Не можеш да обясниш съзнанието." Безочие е някой да си мисли, че може да обясни съзнанието. Просто е изключено.

Покойният ми приятел Боб Нозик, отличен философ, в една от книгите си, "Философски обяснения", коментира характера на философията - начина, по който философите подхождат към работата си. И той казва: "Философите обичат рационалния аргумент." И казва: "Изглежда, че идеалният аргумент за повечето философи е да дадеш на публиката въведение, после им даваш заключение и извод, и, ако те не приемат извода, умират. Главите им експлодират." Идеята е да имаш аргумент, който е толкова силен, че да смаже опонента. Но всъщност това не променя мисленето на хората.

Трудно се променя мисленето за нещо като съзнанието и аз най-накрая разбрах причината за това. Причината е, че всеки е експерт на тема съзнание. Чухме онзи ден, как всеки има солидно мнение за видео-игрите. Всички имат идея за видео-игра, дори и да не са експерти. Но те не се смятат за експерти по видео-игри, просто имат изразено мнение. Сигурен съм, че хората тук, които работят, да кажем, над промяната в климата и глобалното затопляне, или над бъдещето на интернет, срещат хора с много силно изразени мнения относно какво предстои да се случи. Но вероятно те не гледат на тези мнения като на експертни. Просто са силно изразени мнения. Но относно съзнанието хората изглежда мислят, всеки от нас си мисли: "Аз съм експерт. След като съм в съзнание, знам всичко за него." Разказваш им теорията си, а те казват - "Не, не, съзнанието не е такова! Не, объркал си се." И те казват това с изумителна увереност.

Това, което ще се опитам да направя днес, е да разклатя увереността ви. Защото знам усещането - аз самият го изпитвам. Искам да разклатя увереността ви, че познавате собствените си умове, че вие сте компетентни относно собственото си съзнание. Това е задачата днес.

Тази картинка показва мисловен балон. Балон с мисли. Смятам, че всеки знае какво означава. Трябва да покаже потока на съзнанието. Любимата ми илюстрация на съзнание, която е правена някога. От Соул Стайнбърг, разбира се - беше корица на Ню Йоркър. И този приятел тук гледа картина на Брак. Това му напомня на думата барок, барака, лая, пудел, Сузан Р. - и продължава да препуска. Чудесен поток на съзнанието, ако го проследите докрай, ще научите много за този човек. Това, което особено харесвам в тази илюстрация е, че Стайнбърг е изобразил мъжа нео-импресионистично (*пойнтилизъм - изображението се състои от точки).

Което ни напомня, както Род Брукс каза вчера - това, което сме, всеки от нас - което си ти, което съм аз - са около 100 трилиона малки клетъчни роботи. От това сме направени. Без други съставки. Просто сме направени от клетки, около 100 трилиона такива. Нито една от тези клетки не е съзнателна, нито една от тях не знае кой си и не й пука. Някак си трябва да обясним, как като съберем отбори, армии, батальони от стотици милиони малки несъзнателни клетки-роботи, не много различни от бактерии, всяка една от тях, резултатът е такъв. Само го вижте. Съдържанието - има цвят, има идеи, има спомени, има история. И някак цялото това съдържание на съзнанието се осъществява от голямата активност на онези запаси от неврони. Как е възможно? Много хора смятат, че изобщо не е възможно. Те мислят: "Не, не може да има начин за натуралистично обяснение на съзнанието."

Това е прекрасна книга от един мой приятел на име Лий Сигъл, който всъщност е професор по религия в университета в Хавай, и е експерт-маг, както и експерт по улична магия в Индия, и за това се разказва в тази книга, "Мрежа от магия". В нея има пасаж, който искам да споделя с вас. Говори толкова красноречиво за проблема. "Пиша книга за магия" - обяснявам, и ме питат - "Истинска магия?". Под "истинска магия" хората разбират чудеса, вълшебни актове, свръхестествени сили. "Не" - отговарям. "Фокуси, не истинска магия." Истинска магия, с други думи, се свързва с магия, която не е реална, докато магията, която е реална, която всъщност може да се направи, не е реална магия."

(смях)

Така, това е начинът, по който много хора мислят за съзнанието.

(смях)

Реалното съзнание не е торба с трикове. Ако ще го обяснявате като торба с трикове, тогава то не е реално съзнание, каквото и да е. Но, както казва Марвин, и както са казали и други, "Съзнанието е торба с трикове." Това означава, че в момента много хора останаха напълно незадоволени и скептични, когато се опитвам да обясня съзнанието. Това е проблемът. Та ще трябва да опитам да свърша малко работа, която много от вас няма да харесат, по същата причина, поради която не харесвате когато ви разкриват някой фокус. Колко от вас, ако някой - някой умник, започне да ви разкрива някой фокус, вие искате да си запушите ушите и да кажете "Не, не искам да знам! Не ми отнемай удоволствието. Предпочитам да остане мистерия. Не ми казвай отговора." Много хора чувстват същото относно съзнанието, открих. И съжалявам, ако ви натрапвам малко яснота, малко разбиране. По-добре си вървете, ако не искате да разберете някои от тези фокуси.

Но аз няма да ви обясня всичко. Ще направя това, което правят философите. Ето как философ обяснява фокуса с разрязване на жена с трион. Знаете този фокус, нали? Философът казва: "Ще ви обясня как се прави това. Вижте, илюзионистът всъщност не разрязва жената."

(смях)

"Той просто ви кара да си мислите, че го прави." А вие казвате: "Да, и как го прави?" Той казва: "Това не е по моята част, съжалявам."

(смях)

Сега ще илюстрирам, как философите обясняват съзнанието. Но ще се опитам и да ви покажа, че съзнанието не е толкова удивително, вашето съзнание не е толкова чудесно, колкото вероятно сте си мислили. Това е нещо, между другото, за което Лий Сигъл говори в книгата си. Той се удивлява, как като направи фокус, след това хората се кълнат, че са го видяли да прави X, Y и Z. А той никога не е правил тези неща. Той дори не се е опитал да ги направи. Хората запомнят това, което си мислят, че са видяли. И същото важи и за съзнанието.

Сега нека видим, дали това ще работи. Добре. Нека видим това. Гледайте внимателно. Работя с млад компютърен аниматор-документалист, на име Ник Диймър, и това е едно демо, което той направи за мен, част от по-голям проект, който може да е интересен за някои от вас. Търсим спомоществувател. Това е пълнометражен документален филм за съзнанието. ОК, така, всички видяхте какво се промени, нали? Колко от вас забелязаха, че всички квадрати си смениха цвета? Всички. Ще ви го покажа пак. Дори, когато знаете, че всички ще си променят цвета, е трудно да забележите. Трябва хубаво да се концентрирате, за да доловите изобщо някаква промяна.

Така, това е пример - един от многото - за феномен, който се изучава доста сега. Предсказах го през 1991 на последните страница-две от моята книга "Съзнанието обяснено", където казах, че ако направиш експеримент като този, ще видиш, че хората не могат да доловят наистина големи промени. Ако има време накрая, ще ви покажа по-драматичния случай. Така, как е възможно да се случват всички тези промени, а ние да не ги осъзнаваме? По-рано днес Джеф Хокинс спомена колко бързо се движи окото, прави по 3-4 движения в секунда. Той не спомена скоростта. Окото е в постоянно движение, движи се наоколо, гледа очи, носове, лакти, гледа интересните неща в света. А където окото ви не гледа, вие сте ужасно лишени от зрение. Това е защото централната ямичка на окото, която е частта за висока резолюция, е малка колкото нокът спрямо дължината на ръката. Това е частта за детайлите. Не изглежда така, нали? Не изглежда така, но е така. Вътре получавате много по-малко информация, отколкото мислите.

Ето съвършено различен ефект. Това е картина от Белото. Тя е в музея в Северна Каролина. Белото е бил ученик на Каналето. И аз обичам картини като тази - картината реално е толкова голяма, колкото се вижда тук. А харесвам и картините на Каналето, защото имат този фантастичен детайл, можете да се приближите и да видите всички детайли в картината. И аз тръгнах през залата в Северна Каролина, защото си мислех, че това е Каналето, и исках да видя всичко в детайл. И забелязах, че на моста там има много хора - можете да ги видите смътно да вървят по моста. И си мислех, докато приближавам, че ще мога да видя хората в детайл, да им видя дрехите и т.н. И докато приближавах все повече и повече, аз направо извиках. Изкрещях, защото когато се доближих, видях, че няма никакъв детайл. Имаше само малки артистични цветни петна. А докато вървях към картината, очаквах детайл, който не съществува. Художникът много хитро е намекнал за хора и дрехи, и каруци, и всякакви неща, и моят мозък беше приел намека.

Запознати сте с по-нова технология, която е - ето. Можете да видите петната по-добре. Ето, като приближите те наистина са само петна боя. Сигурно сте виждали нещо такова - това е обратният ефект. Ще ви го покажа пак.

И така, какво прави мозъкът ви, когато приеме намек? Когато едно-две артистични петна от художник, намекнат за човек, да кажем, някой от малкото общество на ума на Марвин Мински, изпращат ли малки художници да попълнят всички детайли някъде в мозъка ви? Не мисля. Никакъв шанс. Но тогава, как се случва това? Нали помните философското обяснение за жената? Същото е. Мозъкът просто ви кара да мислите, че там има детайл. Мислите, че детайлът е там, но го няма. Мозъкът не слага детайл в главата ви. Само ви кара да очаквате такъв.

Нека да направим този експеримент много бързо. Фигурата вляво същата ли е като фигурата вдясно, завъртяна? Да. Колко от вас го направиха, завъртайки лявата наум, за да видите, дали съвпада с дясната? Колко от вас завъртяха дясната? ОК. Как знаете, че това сте направили?

(смях)

Всъщност имаше много интересен дебат в когнитивната наука, продължаващ повече от 20 години - различни експерименти, проведени от Роджър Шепърд, който измери ъгловата скорост на въртене на мисловните образи. Да, възможно е да се направи. Но детайлите на процеса са все още много спорни. И ако прочетете тази литература, едно от нещата, с които ще трябва да се примирите е, че, дори да сте субект в експеримента, пак не знаете. Не знаете как го правите. Само знаете, че имате определени представи. И те идват в определен ред, в определено време. А какво обяснява факта, че това е, което си мислите? Е, тогава трябва да отидете зад кулисите и да питате илюзиониста.

Това е фигура, която обичам: Брадли, Петри и Думаи. Може да си помислите, че хитрувам, че съм сложил малко по-бяла от бялото граница. Колко от вас виждат тази граница, с куб на Некер пред кръговете? Виждате ли я? Всъщност границата наистина е там, в определен смисъл. Мозъкът ви всъщност пресмята тази граница, границата, която минава точно там. Но сега, забележете, има два начина да видите куба, нали? Това е куб на Некер. Всеки ли вижда двата начина за виждане на куба? ОК. Можете ли да видите четирите начина за виждане на куба? Защото има и друг начин за виждане на куба. Виждате го като куб пред някакви кръгове, пред черни кръгове, има и друг начин. Като куб на черен фон, видян през дупките на швейцарско сирене.

(смях)

Виждате ли го? Колко от вас успяха? Това ще помогне.

(смях)

Сега ще го видите. Това са два много различни феномена. Когато виждате куба по един начин, зад екрана, границите изчезват. Но все пак има някакво запълване, като гледаме това. Без проблем виждаме куба, но къде се променя цвета? Трябва ли мозъкът да изпрати малки художници? Лилавите художници и зелените художници спорят кой да оцвети тази част зад завесата? Не. Мозъкът ви просто го оставя така. Той няма нужда да го оцветява. Когато започнах да говоря за примера Брадли, Петри и Думаи, който току-що видяхте, ще се върна пак към него, този - аз казах, че там няма запълване. И аз предположих, че това беше безусловна истина, винаги вярна. Но Роб Ван Лиър наскоро показа, че не е.

Сега, ако мислите, че виждате някакво бледо жълто - ще ви го покажа няколко пъти. Гледайте в сивите зони, и вижте, дали виждате някаква сянка да се движи - да! Удивително е. Няма нищо там. Не е трик. ["Неуспешно откриване на промените в сцени"] Това е работа на Рон Ренсинк, който в известна степен беше вдъхновен от внушението в края на книгата ми. Нека само да спра това за секунда.

Това е слепота за промени. Ще видите две картинки, като едната е леко по-различна от другата. Виждате тук червения покрив и сивия покрив, и между тях ще има маска, която е просто празен екран за около четвърт секунда. Така ще видите първата картинка, после маска. После втората картинка, после маска. И това ще продължи, а вашата задача като субект е да натиснете бутона, когато видите промяна. Така, оригиналната картинка за 240 милисекунди. Празно. Следващата картинка за 240 милисекунди. Празно. И продължаваме така, докато субектът натисне бутон и каже "Виждам промяната."

Сега ние ще бъдем субекти в експеримента. Ще започнем с лесно. Няколко примера. Няма проблем тук. Всички ли виждат? Добре. На субектите на Ренсинк им е отнело малко повече от секунда да натиснат бутона. Виждате ли тази? 2,9 секунди Колко не я виждат още? Какво има на покрива на този обор?

(смях)

Това е лесно. Това мост ли е или док? Има още няколко наистина драматични, и после спирам. Искам да видите няколко, които са особено забележителни. Тази, защото разликата е толкова голяма и, въпреки това, трудна за виждане. Виждате ли я?

Публика: Да

Виждате ли сенките да се движат напред-назад? Доста голяма разлика. 15 и половина секунди е средното време на субектите в експеримента му.

Обичам тази. Ще завърша с нея, само защото е толкова очевидно и важно нещо. Колко не я виждат още? Колко не я виждат още? Колко двигателя на крилото на този Боинг?

(смях)

Точно в средата на картинката! Много благодаря за вниманието ви. Исках да ви покажа, че учените, използвайки техните външни, от трето лице, методи, могат да ви кажат неща за собственото ви съзнание, за които не сте и сънували. И че, всъщност, вие не сте познавач на вашето собствено съзнание, както си мислите. И наистина много напредваме в създаването на теория за мисълта.

Тази сутрин Джеф Хокинс описа своя опит да създаде теория, и то добра сериозна теория, в неврологията. И той е прав. Това е проблем. Веднъж в Харвард Медикъл Скул - бях на беседа - директорът на лабораторията каза: "В нашата лаборатория имаме поговорка. Ако работиш над един неврон, това е неврология Ако работиш над два неврона, това е психология."

(смях)

Трябва ни повече теория, и тя може да дойде от горе надолу.

Много ви благодаря.

(аплодисменти)